Серия
Дарби Маккормик (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Missing, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 15 гласа)
Сканиране
Bridget (2012)
Разпознаване и корекция
Еми (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Крис Муни. Изчезналите

Американска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 2009

Коректор: Любов Йонева

ISBN: 978-954-529-702-1


Глава 55

— Стана преди двайсетина минути — съобщава Куп. — Сега ме карат към града.

— Защо?

— Имали някакви въпроси във връзка с разследването. Манинг нищо ли не ти каза?

— Не. — Но един вътрешен глас ми говори, че ще разбера за какво става дума, мисли си Дарби. — Как обясняват изземането на случая?

— Никак. Двама техни агенти са загинали при експлозията на пикапа — навярно използват това като формален повод. Не мога да говоря дълго. Взел съм телефона на Романо.

— Банвил там ли е?

— Не съм го виждал. Знаеш ли, нямам представа какво точно се случва, но мисля, че има връзка с резултати от ДНК анализ. Мярнах го върху дисплея. Каквото и да е, то е засекретено. Нямаме достъп. По дяволите, пристигат.

— Обади се на Лайлънд — съветва го Дарби. — И аз ще видя какво мога да направя.

Тя тръгва нагоре по склона. Разговорът там секва.

Високият с военната прическа й подава визитка — заместник главен прокурор Александър Зимърман от Министерство на правосъдието. А така.

— Задачата ви на това място е изпълнена, госпожице Маккормик — заявява Зимърман. — В мига, когато се доберете до служебния си автомобил, предавате всички свързани със случая материали на специален агент Вамози. Той ще ви придружи. След това ще отидете с него до офиса ни в Бостън.

Мъж с лице като пудинг застава до шефа.

— Това е разследване за изчезнали лица — започва Дарби. — Вашата юрисдикция не…

— Убити са двама федерални агенти — прекъсва я Зимърман. — Това ми дава необходимите права. Ако имате някакви съмнения, обърнете се към вашия щатски главен прокурор.

— Поради каква причина в националната система за ДНК анализи има засекретени образци?

— Довиждане, госпожице Маккормик.

Дарби се обръща към Евън:

— Може ли за момент?

— Ще си поговорим по-късно — казва той. — Трябва да тръгваш.

Дарби почервенява. Никога няма да му прости този номер.

— Вие ги извикахте, нали?

Евън мълчи. Няма нужда да отговаря — изразът на лицето му е достатъчно красноречив.

— Играете си с търпението ми, госпожице Маккормик — съобщава Зимърман.

Дарби не помръдва и не отделя поглед от Евън.

— Вие знаете кой е Пътника, нали? Онези подслушващи устройства ни предоставяха най-добрата възможност да го заловим, а вие сте знаели на какво е способен той, но все пак ни оставихте да се набутаме право в капана.

Чертите на Евън се опъват. Отправя й същия студен, пронизващ поглед, като в лабораторията.

— Ами Каръл?

— Ще направим всичко, което е по силите ни, за да я открием — казва Евън с безизразен глас.

— Не се и съмнявам. А вие не се съмнявайте в това, че ще имам грижата нейната майка да научи в какви сигурни, компетентни ръце се намира животът на дъщеря й.

Вамози я хваща за ръка. Трябва или да тръгне, или да се сбие с него.

— Искам си куфарчето.

— Съжалявам, но то остава тук — заявява Вамози. — Ще си го получите, след като приключим.

Двама федерални агенти ровят из колата й. Автомобил без отличителни знаци прегражда черния път. Дарби трябва да изчака, докато агент Вамози търси нещата, които го интересуват.

Телефонът отново започва да вибрира. Обажда се Папи.

— Цяла сутрин се мъча да те открия. Защо си с телефона на Куп?

— Моят отиде на кино — отвръща Дарби, като се отдалечава от пикапа. — Какво става?

— Имам добри новини във връзка с боята, открита върху блузата на Рейчъл Суонсън. Намерихме съответствие в базата данни на германците. Това е оригинална, фабрична боя. Цветът е известен като „луннобяло“. Произвежда се единствено във Великобритания — затова и не го идентифицирахме. Боята е използвана предимно при производството на астон мартин лагонда.

— Като от филмите за Джеймс Бонд?

— Моделът става известен благодарение на един от тези филми, но иначе си се произвежда в края на седемдесетте години. През осемдесет и трета година е разрешен за внос в САЩ. Съществува модификация с цветни телевизори отпред и отзад. Тогавашната цена е била 85 000 лири, което, грубо пресметнато в днешни долари, прави около сто и петдесет хиляди.

Дарби наблюдава агент Вамози, който рови в раницата й.

— Сериозна цифра — отбелязва тя.

— Нямам представа колко струва днес. Най-вероятно представлява интерес главно за колекционери. В цялата страна са внесени десетина. Говорим за крайно ограничен и подбран кръг възможни купувачи. Такава кола може да се проследи твърде лесно.

— Ти къде си в момента?

— У дома. Мъча се да осъзная станалото. Вчера бях отишъл в една морга да събирам образци от бои. Разминах се на косъм. Ако не бях отишъл, щях да съм в сградата, когато… стана това.

Агент Вамози подава нейната раница на свой колега и се приближава.

— Не знаех, че майка ти е болна — казва Дарби. — Много съжалявам.

— Какви ги дрънкаш?

— Най-добре е да отидеш при нея. Тя ще се зарадва.

— Не си сама, така ли?

— Точно така. Трябва да вървя. От ФБР искат да ме питат разни неща. Налага се да отида в бостънската им служба.

— Взели са разследването ли?

— Именно. Казал ли си на някой за болестта на майка си?

— Не, само на теб.

— Така да си остане. Ще те потърся след малко.

Дарби прекъсва.

Вамози застава срещу нея.

— Може ли да получа снимките от джоба ви, моля?

Дарби му ги подава.

— Имате ли други, свързани с разследването материали?

— Всичко взехте — отвръща Дарби.

— Във ваш интерес е да е така.

След което я настаняват зад волана на колата и двамата агенти дават знак да потегля. Вамози е тръгнал вече. Тя го следва. Ръцете й треперят от гняв. Очите са овлажнели.

Сеща се за Рейчъл Суонсън. Рейчъл, с нейната самоуверена усмивка и мъчително натрупан опит, бе изтърпяла нечувана жестокост и болка в течение на години. Рейчъл, с нейното изтерзано тяло, цялото в белези, синини, рани и счупвания, бе крила списък на затворените заедно с нея и бе планирала своето бягство. А сега е мъртва.

Ами Каръл? Дали е още жива? Или вече почива в безименен гроб? Също като Мел — на място, където никога няма да бъде открита?

От другата страна на гората минава Шосе номер 86. Преди двайсет и две години тя видя да душат една жена. Нито знае коя е тя, нито какво е станало с нея. Но Виктор Грейди знаеше. Мъжът от гората бе дошъл да я търси, а Дарби оцеля. Щом успя тогава, ще успее при всякакви обстоятелства.

Дарби знае какво трябва да направи. Когато забелязва изход от магистралата, рязко натиска газта.