Серия
Дарби Маккормик (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Missing, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 15 гласа)

Глава 13

Куп мачка топче изкуствена глина между пръстите си, докато Дарби му разправя за проверката в „Изчезнали“. Информира го за хода на разследването, когато на вратата се показва главата на секретарката.

— Лайлънд иска да те види в офиса си, Дарби.

Самият Лайлънд говори по телефона. Забелязал изправената на входа Дарби, той й дава знак да заеме единствения, разположен пред неговото бюро стол в помещението.

Зад гърба му се виждат куп снимки на облечени в смокинги мъже — вечери и обеди за набиране на средства по всякакъв повод. Ето го и самия Лайлънд, гордия републиканец, хванал под ръка двамата Джордж Буш — младши и старши. Ето го отново Лайлънд, милосърдния републиканец — раздава пуйки на бедните за Деня на благодарността заедно с губернатора. А за да докаже, че притежава чувство за хумор, сред цялата официална пасмина виждаме отново Лайлънд, веселия републиканец, стиснал в ръка „Пълно издание на комиксите в Нюйоркър“, подарено му на някакво литературно тържество.

Дарби си мисли за снимките по стената на Каръл Кранмър, когато Лайлънд приключва разговора.

— Комисарят иска информация за развитието на случая. Остана малко изненадан, като разбра, че още с нищо не разполагам.

— Идвах два пъти — нямаше те.

— За подобни ситуации съществува гласовата поща.

— Предположих, че ще поискаш информацията лично, с оглед на евентуални въпроси.

— Е, сега разполагаш с вниманието ми изцяло.

Лайлънд се обляга назад.

Дарби му разказва най-напред за боята, а след това за следата от подметка.

— Размерът е 43, а логото представлява ясен отпечатък на Ryzer. То съвпада напълно с второто им и последно лого, преди да бъдат погълнати през осемдесет и трета година, за да станат Ryzer Gear. Според резултатите от моите проучвания са разработили само четири модела, продавани чрез каталози и специализирани магазини предимно в североизточните райони на страната. Говорим за стриктно подбран кръг потребители. Проверих нашата база данни и останах с пръст в уста.

— Ами прати копие на федералните — нека сравнят с тяхната.

— Дори да ги помолим за експедитивност, ще мине поне месец преди да се захванат с нашия случай.

— Нищо не мога да сторя по този въпрос.

— Възможно е ние да успеем. Този следобед говорих с човек на име Лари Емерих. Работил е в лабораториите на ФБР. Първокласен експерт по отпечатъци от подметки. Сега е пенсионер, но работи като консултант от време на време. Не само разполага с всички стари каталози на Ryzer, но поддържа контакти с търговци и разпространители. Освен всичко останало той е готов да погледне нашия отпечатък още сега. Ако сам не успее да установи модела, достатъчно е отпечатъкът да се пусне в програмата на ФБР. А Емерих има връзки там. Цялата работа ще му отнеме максимум един ден.

— И какво взема за такава услуга?

Дарби съобщава цената.

Лайлънд ококорва очи.

— Какво мисли Банвил по този въпрос?

— Още не съм му казала.

— Пожелавам ти успех в разговора.

— Ако откаже да плати, мисля, че ние ще трябва да развържем кесията. Лицето, отвлякло Каръл Кранмър, е правило това и по-рано — поне два пъти.

Лайлънд вече клати глава.

— Няма начин да получа разрешение за подобен разход…

— Нека обясня. Жената изпод верандата, неидентифицираната, смяташе, че аз съм Тери Мастранджело. Накарах ония от „Изчезнали“ да вкарат името в компютъра. Тери Мастранджело е на двайсет и две години, живяла е в Ню Брунсуик, щат Кънектикът. Съквартирантката й казва, че излязла за сладолед. Не взела колата — тръгнала пеша. Повече не се появила.

— Откога липсва?

— Над две години.

Лайлънд се изправя в стола си.

— Тери Мастранджело има син на име Джими — продължава Дарби. — Сега е на осем години и живее с баба си. Само това знам. Нямам достъп до самото досие, така че Банвил ще трябва да го изиска.

— Не би му навредило особено, ако хвърли един поглед във VICAP[1]. Може пък там да се намери нещо във връзка с вашия отпечатък.

Дарби е сигурна, че Банвил вече е сторил това.

— Това е снимката на Тери Мастранджело.

Лайлънд я изучава.

— Определено си приличате — заявява той. — И двете сте със светъл тен и кестеняви коси. — Оставя снимката върху подложката за писане. — Имаме ли сведения за състоянието на жената, която открихте под верандата?

— Не засега. Още нямаме резултат и от проверката на отпечатъците.

— Значи лицето, отвлякло Каръл Кранмър, най-вероятно я държи затворена някъде — може би на същото място, където е държал Тери Мастранджело и жената от верандата.

— Сега ти е ясно защо припирам толкова много за тази подметка.

— Говорих с Ерън. Кръвта от стената е АВ отрицателна. А тази на Каръл е нулева положителна. Той е открил засъхнала кръв върху конеца, както и върху блузата. Тази от конеца съответства на кръвта от стената.

Дарби не разчита особено много на КОДИС. Комбинираната ДНК идентификационна система, макар и супер модерна, е сравнително нова — в нейната база данни са въведени само случаи от последните години. Заради високата цена — всеки тест струва стотици долари — повечето образци, събрани при различни престъпления, се пазят в складовете за веществени доказателства из цялата страна.

— Трейси казва, че конецът е от фабрично произведен килим. Само това знам по въпроса.

Дарби става.

— Чакай малко, искам да ти кажа нещо.

Дарби има известна представа за какво ще стане дума.

— Отвличанията са като тенджери под налягане. Надуши ли пресата връзката между Каръл Кранмър и непознатата жена — а и двамата знаем, че това ще се случи — под прозорците мигом ще се появи журналистически лагер, а женища от рода на Нанси Грейс ще провеждат всяка вечер обратно броене по телевизията до мига, в който бъде открито тялото на Каръл.

— Известно ми е, че сега живееш с майка си, за да й помогнеш да се справи с… положението — продължава Лайлънд. — Случай като този изисква прекалено много време. Може да стане така, че да не ти остава време за нея. Натрупала си сума ти неизползвана отпуска, а има и такова понятие, като отпуск по семейни причини.

— Някакви забележки по повод служебните ми изяви ли имаш?

— Не.

— Тогава по всяка вероятност резервите ти се основават върху обстоятелството, че предишният ми партньор бе осъден заради фалшифициране на доказателства по случая Нелсън.

Лайлънд сключва ръце зад тила си.

— Аз не съм единствената, която съм ти казала — и то не един път — че нямам нищо общо с това. Голямото жури ме оправда напълно. Не е моя вината, че Нелсън се измъкна, за да извърши следващо изнасилване. Нито пък имам нещо общо с медийното отразяване на цялата бъркотия.

— Това ми е ясно.

— Тогава защо водим отново подобен разговор?

— Защото включването ти в работата по този случай ще накара журналистите да застанат нащрек. Ти си вече телевизионна звезда. Опасявам се да не им хрумне да възкресят случая Нелсън и измъкнат отново кирливите ризи на светло.

— Този случай ще се гледа от медиите под лупа, независимо от това, дали аз работя по него, или не.

Лайлънд замълчава, като оставя Дарби с усещането — не за първи път — че лично за себе си той отдавна е стигнал до някакво становище във връзка с нея. Лайлънд Прат е от онези хора, които предпочитат да наблюдават другите, без те да усещат това, да регистрират думи, жестове и мимики, да ги класифицират по достойнство в оная недостъпна зона на своето съзнание, в която съхраняват преценките си за хората. Дарби, за добро или лошо, често се улавя сама, че полага двойни усилия, за да му направи впечатление. Прави го и сега.

— Аз мога да се справя с тази задача, Лайлънд. Но ако все пак те измъчват съмнения, ако ми нямаш доверие, кажи го открито и нека обсъдим ситуацията. Престани да ми отказваш достъп до един или друг случай, защото те е страх да не злепоставя лабораторията. Не е честно.

Лайлънд вперва поглед в окачените зад гърба й дипломи и удостоверения. Най-накрая, след продължително мълчание, той я поглежда отново.

— Искам да ме държиш постоянно в течение. Ако не съм тук, оставяш съобщение или ме търсиш по мобифона.

— Дадено — отвръща Дарби. — Друго?

— Ако Банвил се стисне за хонорара на онзи експерт, кажи ми — ще видя какво мога да направя.

 

 

Дарби се връща в кабинета, който дели с Куп. Той говори по телефона, докато разлиства книжка с комикси. Преоблякъл се е в джинси и тениска с надпис „Бирата е доказателство за Божията любов към нас и за Неговото желание да ни направи щастливи“.

— Нямам спомен Жената чудо да е с импланти в циците — отбелязва Дарби, след като Куп затваря.

— Това е ново, подобрено издание на Жената чудо.

— Виждам. Така прилича на стриптийзьорка.

— Забелязвам, че не си сложила щастливата физиономия. Искаш ли да ти дам да помачкаш изкуствена глина? Няма равна при стрес, истината ти казвам.

— Шефът храни сериозни съмнения по повод на моите способности.

— Я да позная: случаят Нелсън?

— В десетката.

Дарби го информира накратко за разговора си с Лайлънд.

— Защо се хилиш? — пита тя.

— Помниш ли онова момиче, Анджела — излизах с него преди време?

— Оная, дето демонстрира гащи по списанията ли?

— Не, тя е Бритни. Анджела е англичанката с брилянтната халка на пъпа.

— Чудя се как успяваш да ги запомниш всичките.

— Знам, че мястото ми е в Менса. Но както и да е. Та отиваме една вечер с Анджела да пийнем по нещо и аз й разправям за работата. Не щеш ли, споменавам името на Лайлънд. Изглежда в Англия думата „прат“ означава нещо като идиот. Опитай се да не забравяш това в процеса на работата.

Бележки

[1] Violent Criminal Apprehension Program (Програма за контрол над тежките престъпления). Софтуерът за нея се поддържа на щатско и федерално равнище от ФБР, а базата данни се попълва от всички звена на системата за опазване и прилагане на закона. — Б.пр.