Серия
Дарби Маккормик (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Missing, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 15 гласа)
Сканиране
Bridget (2012)
Разпознаване и корекция
Еми (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Крис Муни. Изчезналите

Американска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 2009

Коректор: Любов Йонева

ISBN: 978-954-529-702-1


Глава 15

Дарби помага на Мери Бет с документирането. Когато двете излизат от интензивното, тя включва мобилния си телефон, за да провери съобщенията. Първото е от Шийла, която моли да й се обади. Тревожи се. Това личи от гласа й. Второто съобщение е от Банвил.

Батерията на апарата е почти заминала. Дарби открива телефон върху стената между два автомата за закуски. В другия край на фоайето се намира чакалнята на интензивното — неголямо помещение с неудобни столове от пластмаса и купища намачкани от потни ръце списания. Мъж с броеница в ръце се взира в пода, докато някаква жена плаче пред екрана на телевизор, показващ картини от Ирак.

Когато Банвил се обажда, Дарби го осведомява относно последните събития.

— Приемам, че буквите може да са указания за придвижване — казва той. — Питам се каква е ролята на числата.

— Може да е нещо като стенография.

— И единствената, която е в състояние да ни я разгадае, се намира все още под упойка.

— Помолих лекарката да ми съобщи, когато дойде в съзнание — искам да присъствам при разпита.

— Може би това е добра идея. Възможно е твоето присъствие да я успокои. Да се надяваме, че ще дойде скоро на себе си.

— Разбрах, че съм станала телевизионна звезда.

— Някакъв репортер е успял да заснеме излизането ви изпод оная веранда. Обзалагам се, че нашето момче е твърде притеснено.

— Майката държи ли се?

— Колкото всяка друга майка при подобни обстоятелства — отвръща Банвил. — Полицията в Лин посетила последния известен адрес на М. Н. Не живее вече там и — можеш ли да го допуснеш — забравил да сподели тази подробност с контролиращия пробацията офицер. Ще им съобщя за отпечатъка.

— Тъкмо по този въпрос исках да поговорим — казва Дарби и се впуска в обосновка на искането си за наемане на скъпо платения експерт.

— Това трябва да се обмисли — парира Банвил.

— Експресната куриерска служба приема поръчки до седем вечерта. Емерих обеща да се заеме със случая още утре заран.

— Това са огромни пари за нещо, от което може и нищо да не излезе.

— Какво би казала по този въпрос Каръл?

— Не знаех, че сте на ти с пострадалата. Ще държим връзка.

Дарби чува щракването отсреща. Окачва слушалката с пламнало лице. Вниманието й отново е привлечено от мъжа с броеницата.

За част от секундата вижда себе си, четиринайсетгодишна, с броеница в ръка — крачи по изтъркания килим в очакване майка й да излезе от интензивното, където разговаря с хирурга. Баща й ще се оправи. Много нещо е минало през главата на Червения — ще се справи и сега. Бог пази добрите.

Сега, достигнала трийсет и седмата, не е толкова убедена.

Дарби си мисли за своята майка, която я чака у дома, и усеща как студена празнота се настанява в гърдите й, докато крачи към асансьора.