Серия
Дарби Маккормик (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Missing, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 15 гласа)

Глава 11

Серологичната лаборатория представлява продълговата и просторна правоъгълна зала с облицовани в черни плочи рафтове, често пъти наричани „пейки“. През високите прозорци се разкрива панорама към зелени хълмове, двойно игрище за баскетбол и — точно отдолу — асфалтирана алея за разходка с маси за пикник, на които хората обядват при хубаво време.

Лайлънд Прат, директор на лабораторията, очаква Дарби при входа. Ухае на шампоан и някакъв одеколон с аромат на цитрусови плодове — благодатна компенсация за отвратителната воня, която още не ще да напусне ноздрите и дрехите й.

— Новините са пълни само с това — обажда се той, докато я следва към пейката в отдалечения ъгъл, заета от Ерън Уолш, експерт по ДНК анализи. — Кой води разследването?

— Матю Банвил.

— Значи момичето е попаднало в добри ръце — заключава Лайлънд. — А какво става с неидентифицираната, дето я намери под онази веранда?

— Това ли е в новините?

— Непрекъснато излъчват видеорепортаж, на който се вижда как й помагаш да се измъкне към линейката. Никакво име не се споменава.

— Защото не разполагаме с име. С нищо не разполагаме за момента.

Дарби връчва на Ерън четири маркирани плика.

— Кръв от кухненската врата. Проба от устната кухина за идентифициране на неизвестно лице. В останалите два има сравнителни материали — четката за зъби на Каръл Кранмър и нейният гребен. Ако ти трябвам, в стаята отсреща съм.

— Дръж ме в течение на всичко — обажда се Лайлънд.

— Винаги го правя — отвръща Дарби и напуска лабораторията. Оставя плика с намерения конец в лабораторията за проследяване и отива да помага на Куп.

Тъй като блузата е биологично замърсена с кръв и други телесни секрети, Дарби облича гащеризон. Сетне си слага маска, предпазни очила и ръкавици.

Малкото сумрачно помещение е изпълнено от далечното ромолене на дъжд. Блузата е поставена в кувьоз.

— Погледни това — обажда се Куп, като се отдръпва от осветеното увеличително стъкло.

В тъканта се е заплела белезникава, зацапана с кръв частица. С помощта на пинцети Дарби я измъква и поднася към светлината.

— Прилича на люспа от боя. Това отгоре може да е ръжда.

Куп кимва.

— Блузата е цялата в мръсотия — отбелязва той. — Има да си играем с нея до утре.

След половин час разполагат с още две люспички.

Разнася се гласът на секретарката:

— Дарби, Мери Бет на втора линия.

Тя грабва пликовете с пробите.

— Ще ги занеса на бърза ръка при Папи.

 

 

Мери Бет седи пред компютъра, докосва клавиатурата и мишката. Русата й коса е сега тъмночервена.

Върху дисплея се вижда черен отпечатък от обувка. Дарби успява да различи шарката на подметка, както и оставените от стъкла, пирони и остри предмети следи по нея. В своята съвкупност всички тези отличителни белези правят подобен отпечатък също толкова уникален, колкото и отпечатъка от човешки пръст.

— Кога си боядиса косата? — интересува се Дарби, докато сяда.

— Вчера. Имах нужда от промяна.

— Това въобще няма връзка с Куп, нали?

— Що за идея?

— Ами сетих се, че докато обядвахме последния път заедно, той спомена, че си пада по червенокоси.

— Задръж така за малко. След минута свършвам.

Дарби се приближава.

— Куп излиза само с жени, които не са в състояние да кажат две думи на кръст. Това му е принцип.

Мери Бет сочи монитора. Вписани в окръжност се виждат линии, очертаващи нещо като планински връх, а отдолу личи буквата R.

— Това е печат на производителя — съобщава Мери. — Някои компании поставят логото или името си върху подметките на своите обувки. Убедена съм, че тази тук е произведена от Ryzer Gear.

— Същите, дето правят ония безумно скъпи зимни якета?

— Компанията е една и съща — отвръща Мери Бет. — Когато Райзър започва — мисля, че някъде в началото на петдесетте — правят боти за армията. После се специализират в производство на туристически обувки. Само с това се занимават цял куп години. Продукцията им се доставя единствено по техния каталог. Тези обувки са последна дума на бранша, а цените им са прекомерно раздути. През осемдесетте го налапва някаква международна корпорация и Ryzer Footwear се превръща в Ryzer Gear. Продължават да произвеждат туристически обувки, но пускат още непромокаемо облекло, колани, портфейли и даже изваждат на пазара детска колекция. Те са нещо като специализирано звено за задоволяване нуждите на най-висшето общество.

— Откъде знаеш всичко това? Да нямаш техни акции?

— Като тийнейджърка бях голяма планинарка. Нашите ми подариха чифт такива обувки за една Коледа. Сега правят главно боклуци, но едно време! Грижиш ли се както подобава за своите обувки, те ще ти служат цял живот. Още си ги имам. Това са най-удобните обувки, които съм слагала някога. Затова именно разпознах логото — това е старото. Такива обувки като тия те вече не произвеждат.

— Ще видя какво мога да направя, за да ги проследя. Благодаря ти, Мери Бет.

— Бъркаш за Куп. Той обича умни жени. Като тебе например.

— Ние сме само партньори.

— Щом казваш — отвръща Мери Бет. — Впрочем имаш очевадна нужда от душ. Както и от дезодорант.