Серия
Дарби Маккормик (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Missing, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 15 гласа)

Глава 72

Когато Дарби и Куп се появяват, Банвил говори по телефона. Забелязал, че стоят пред прага, той им дава знак да влязат и да заемат двете кресла, разположени край стената, до закачалката за дрехи.

Телефонният разговор приключва едва след четвърт час. Банвил прекарва длан през лицето си, сякаш за да прогони умората от него.

— Щатският патоанатом — съобщава инспекторът. — Изпратих Картър рано тази сутрин да поразрови около мястото, където федералните откриха онези останки. Нищо повече не е намерено.

— Изненадва ме обстоятелството, че изобщо са го допуснали в района — отбелязва Куп.

— А, не е минало без скандал, само че духът е вече пуснат от бутилката. Манинг пълни всички новини. Бившите колеги разкостват жилището му в Бекбей. Сигурно ще се изненадате безкрайно, обаче нашите най-близки приятели от ФБР отказват да споделят каквато и да било информация относно Манинг или другия расистки задник, когото пък те застреляха. Над главите им се събира огромен буреносен облак. — Банвил поглежда Дарби. — Готви се за изявление пред медиите. Те няма да пуснат този кокал седмици наред.

— Онези останки изцяло ли са запазени?

— Изцяло — отвръща Банвил. — Определено са от жена, заровена там преди десет до петнайсет години. Може и повече. Картър иска да се направи въглероден анализ на костите, за по-точно датиране.

Банвил се обляга в креслото си.

— Казах на Картър за жените, изчезнали в този район през лятото на осемдесет и четвърта. Останките може да са на някоя от тях, но като се вземат предвид размерите и някои други характеристики, определено не са от Мелани Крус.

— Бих искала да погледна снимките.

Банвил й подава един плик.

Не е лесно да се гледат ярките цветове, очертали образа на Мелани, завързана и със запушена уста в мазето на Бойл. Обективът е уловил ужаса, изписан върху лицето й. На всяка от снимките Мелани е сама. На всяка от тях плаче.

Това можех да бъда аз.

— Имаме ли някаква представа относно начина на умъртвяването й.

Банвил поклаща глава.

— Ако открием останки от трупа, бихме могли да узнаем нещо. Мислиш ли, че са я заровили в гората?

Питай… майка си.

Дарби се размърдва върху стола.

— Вече и аз не знам какво да мисля.

— Картър смята, че никога няма да я открием, освен ако не попаднем на някоя специфична улика или не се доберем до неизвестна до момента, свързана със случая информация.

Мелани си играе с висулките на гривната и слуша Стейси да плаче, скрита зад контейнера. „Защо да не си бъдем отново приятелки?“ — пита Мел по-късно, в училище.

Само да бях казала едно „добре“, мисли си Дарби.

Трябва й време, за да си върне дар слово.

— А за другите жени изясни ли се нещо?

— Бойл ги е водил всичките в мазето, за да им прави… разни неща. — Банвил подава по-голям плик. Вътре има снопчета цветни снимки, пристегнати с гумени ластици.

Дарби начаса разпознава някои лица — Тара Харди, Саманта Кент, както и лица на изчезнали след тях. Най-отдолу се намира снимката на жена с тънки черти и руса коса. Също като Рейчъл Суонсън и тя изглежда изтощена от продължителен глад.

Дарби взема една от снимките на Саманта Кент.

— Това е жената, която видях тогава в гората — промълвява тя. — Знаем ли какво е станало с нея?

— Не — отвръща Банвил. — Нито пък къде е заровена. Манинг нищо ли не ти каза?

— Само че е изчезнала. — Дарби няма желание да докосва повече тези снимки. Оставя купчината върху ръба на бюрото и бърше длани в крачолите си.

— Искаш ли да чуеш останалото?

Дарби кимва.

— Мазето, в което си била е оборудвано с камери — казва Банвил. — Бойл запазвал записите в компютъра. Простират се около осем години назад във времето — приблизително до момента, в който се завръща по тия места. Отначало Бойл и Манинг ловят жертвите си една по една, сетне — по две и даже по три на един път… По-късно Бойл изгражда още клетки и променя правилата на игра. Пуска жертвите из лабиринта и ако съумеят да стигнат до противоположния край, получават храна и помилване до следващия път.

— Затова Рейчъл Суонсън е оцеляла толкова дълго — обажда се Дарби. — Тя си е изработила маршрути през всяка от стартовите врати.

— Ако трябва да гадая, бих казал, че Бойл е отговарял за самите отвличания, докато Евън е замазвал следите и подхвърлял улики в рамките на разследването, с което се е занимавал в дадения момент — Виктор Грейди, Майлс Хамилтън, Ърл Славик. Сигурен съм, че има и други, за които не подозираме.

Обажда се Куп:

— Колко време се занимават с тази дейност? Имаме ли някаква представа.

Банвил става прав.

— Сега ще ви покажа какво открихме.