Крис Муни
Изчезналите (65)

Глава 64

Дарби дръпва Банвил настрани, за да си поговорят насаме.

— Хората на ФБР може би разполагат с хеликоптер. Ако е така и ако машината е оборудвана с инфрачервени сензори, можем да я използваме за претърсване на гората. Да видим дали няма да засече топлинната идентификация на Каръл, ако не е заровена прекалено дълбоко или твърде отдавна.

— Холуей вече поиска помощ от щатската полиция. Кучетата ще бъдат тук преди зазоряване. Ще прегледаме всеки сантиметър от тази гора.

— Хеликоптерът може да свърши работата за няколко часа.

Банвил въздъхва дълбоко.

— Идеята да молим за помощ федералните не ми се харесва повече, отколкото на теб — казва Дарби. — Но си мисля за Даян Кранмър. И двамата знаем, че случилото се тук ще напълни всички печатни и електронни медии утре заран. Мисля, че е редно ние да кажем на майката, преди да го е научила от тях.

Банвил й подава мобифона си.

— Обади се на Манинг.

Дарби остава сама върху тъмна пътека и набира номера на Манинг, докато хората на шерифа се суетят наоколо.

— Дарби е.

— Цял час се мъча да се свържа с теб — казва Евън. — Какво става? Линията прекъсна. Опитвам отново и отново, но без успех.

— Открихте ли Каръл?

— Не. Още не. Намерихме допълнителни улики — чифт мъжки боти четирийсет и трети номер, производство на Ryzer Gear. Морскосин мокет в спалнята. Мисля, че анализът ще даде съвпадение с ония нишки.

— Открихте ли килии? Като онази от снимките?

— Не.

— Каръл не е там.

— Какви ги дрънкаш?

— Първо да попитам нещо за оперативната група от ФБР. Разполагат ли с хеликоптер?

— Един „Блек Хоук“. Защо?

— Оборудван ли е с инфрачервени сензори?

— Какво имаш предвид, Дарби?

— Разберете това и ме потърсете на мобифона на Банвил. Да ви дам ли номера?

— Имам го. Кажи ми все пак…

Дарби прекъсва. Хората на шерифа се готвят да започнат претърсване за евентуални пресни гробове.

Половин час след това се обажда отново Евън.

— Хеликоптерът има сензори.

— Ще ми трябва за претърсване на една гора — съобщава Дарби. — Ще се издирва прясно закопан труп. Може би повече от един.

— Къде се намираш?

— Най-напред искам да узная поради какви причини вашата прекрасна организация ми измъкна случая.

— Казах ти вече — засекретен е…

Дарби затваря.

Евън звъни незабавно отново.

— Отстраняването ти от това разследване не е моя идея, нито отговорност.

— Известно ми е — имахте притеснен вид, когато разбрахте.

— Поставяш ме в крайно неудобно положение. Нямам право да…

— Ще ми кажете какво става още сега, или пак ще затворя.

Евън замълчава.

— Дочуване, специален агент Манинг.

— Онова, което ще ти кажа сега, си остава единствено между двама ни. Питат ли нещо в тази връзка — отричам до гроб.

— Не се безпокойте, напълно съм наясно с начините ви на действие.

— Мъжът, когото ликвидирахме, се казва Ърл Славик. Той е бивш наш информатор, внедрен в средите на расистка организация, заподозряна в съпричастност с бомбения атентат в Оклахома сити. Докато ни снабдявал с информация относно тази организация, Славик започва индивидуална дейност по расово прочистване и отвлича жени в района. Повикаха ме на помощ. Докато се ориентирам в обстановката, Славик си събра партакешите и офейка. Оттогава не сме преставали да го издирваме.

— Значи от самото начало сте били наясно с ролята му при отвличането на Каръл Кранмър заради открития отпечатък от подметка.

— Да, казах ти го вече.

— Но не ми казахте, че неговият ДНК профил е въведен кодиран в системата. Не ми казахте, че случаят е засекретен. Така че когато тя изплюе съвпадение, вие във ФБР моментално научавате и пристигате да заметете следите тихомълком. Не ви се ще всичко живо да разбере, че похитителят на жени е бивш сътрудник на ФБР. Човешките останки, които открихме с вас, са на негова жертва, нали така?

— Поздравления — отзовава се Евън хладно. — Подредила си всички съставни части.

— Последен въпрос: как установихте къде се крие Пътника? Простете — Ърл Славик.

Евън замълчава.

— Нека отгатна — продължава Дарби. — Чрез намерената от мен карта. Стигнали сте до Славик благодарение на IP адреса върху нея.

— Нали разменяме информация. Твой ред е.

— Намерихме килии като онази от снимките с Каръл. В сграда, която е собственост на Даниел Бойл. Обзалагам се, че той е „изпържил“ Славик с всичките подхвърлени улики.

Евън отново мълчи.

— Има изгледи голяма буря да се разрази над главите ви, момчета — отбелязва Дарби. — Надявам се да не стигне до медиите. Има да нищят тая работа поне година. Но надали. Вие ги разбирате добре тия неща — ще съумеете да замажете работата. Стане ли нужда да се прикрие истината, няма по-големи майстори от федералните власти.

— Къде е Бойл?

— Мъртъв е.

— Ти ли го уби?

— Банвил. — Тя съобщава на Манинг местонахождението си. — Не забравяйте хеликоптера.

Дарби прекъсва. Затваря очи и притиска леда към лицето си. Кожата й изстива и загубва чувствителност.