Серия
Дарби Маккормик (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Missing, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 15 гласа)

Глава 44

Мощен сигнал за евакуация се носи над болницата. Даниел Бойл си проправя път през тълпите цивилни, лекари и друг медицински персонал, хукнали във всички посоки. Хората се блъскат едни в други, някои падат, всичко живо се мъчи да се добере до изход, да се измъкне от праха и пушека наоколо.

Чакалнята на интензивното е пуста. Вратите на отделението са широко отворени. Никой не пази стаята на Рейчъл. Двамата полицаи на пост са извикани или сами са решили да се отлъчат.

Бойл претичва по коридора. Сестрите са напуснали работните си места. Той е сам. Наднича през стъклената врата в стаята на Рейчъл. Тя спи.

Бойл отваря рязко вратата със свивката на китката, като внимава да не оставя следи.

Измъква от вътрешния джоб спринцовка. Захапва със зъби пластмасовия предпазител на иглата и я оголва, а с палеца натиска леко буталото, докато се приближава до леглото.

Ще му се да я събуди, да чуе последния й писък, преди да изпадне в конвулсии.

Иглата се забива в тръбата на венозната система. Бойл вкарва въздух в нея.

Светкавично я почиства с помощта на ръкава и се насочва бързо към вратата. Бързо.

Предпазителят е отново над иглата, спринцовката — пак в джоба. Бързо.

Вече е в коридора, крачи енергично напред, никой не го гледа…

Край сестринската стая се е появил служител от болничната охрана. Облечен е с черен шлифер, в ухото му е втъкната слушалка, а към ревера е прикрепен микрофон. Той се оглежда в търсене на ранени и погледът му попада върху Бойл.

Бойл бърза към него.

— Всички са навън — казва му той. — Няма никой.

Откъм рецепцията се разнася тревожен звън.

Охранителят обръща поглед към мониторите.

— Какво става тук?

Бойл се прави, че търси номера на подалия сигнал апарат.

— Един пациент е получил сърдечен удар — съобщава той. — Аз ще се погрижа. Вие гледайте всички да използват стълбите, а не асансьор.

— Сигурен ли сте, че нямате нужда от помощ?

— Да. Вървете — ще се оправя самичък.

Мъжът не помръдва.

Съвършено спокойно, все едно че търси химикалка, Бойл пъха ръка под лекарската блуза и откопчава кобура. Ще го пречука тоя на място, ако се наложи. Най-напред ще му свети маслото, а след това ще се измъкне.

Не се налага. Човекът си тръгва. Бойл го наблюдава, след това завива зад ъгъла и се насочва към тоалетната. Измъква раницата от боклука и тръгва към някакъв полицай, който насочва потока хора към стълбището. Бойл се смесва с другите.

Утринният въздух е изпълнен с дъжд и вой на сирени. Той тича по Кеймбридж стрийт и бързо изкачва стълбите към станцията на градската железница. Вчера, на път за дома от Белхам, спря на Южната гара и си купи електронна карта за нея. Сега я пъха в автоматичното устройство и застава сред навалицата, вторачил поглед в настъпилия отдолу хаос. От руините на сградата за приемане на доставки струи дим. Пожарни, линейки и полицейски автомобили прииждат от всички посоки. Улицата е посипана с отломъци от тухли, бетон и стъкло. Част от витрините на околните магазини липсват.

Композицията пристига, Бойл сяда до прозореца и набира съобщение до Ричард: „Готово“.

За да убие времето, той си мисли за онова, което предстои да направи с Каръл Кранмър, когато излезе от килията си. Рано или късно всички го правят. Заради храната.

Само че не може да чака вечно. Особено сега. Всичко е готово за заминаването. Ще трябва съвсем скоро да ги убие — може би още тази вечер.