Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дарби Маккормик (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Missing, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2012)
Разпознаване и корекция
Еми (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Крис Муни. Изчезналите

Американска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 2009

Коректор: Любов Йонева

ISBN: 978-954-529-702-1

История

  1. — Добавяне

Глава 10

За голяма изненада на Дарби (както и за огромно нейно облекчение) жената не започва да се дърпа или да пищи, когато излиза под мигащите светлини на алеята. Само стисва по-силно ръката й.

— Никой тук няма да ти стори зло — убеждава я тя, като посяга за чадъра си. Не иска да допусне дъждът да заличи някоя важна улика. — Никой тук няма да ти причини зло, обещавам.

Жената притиска лице в плата на якето и заридава. Дарби я прегръща с една ръка през кръста. Костите й са тънки и крехки, като на птичка.

С бавни, предпазливи стъпки Дарби я води към линейката. Край предните врати са се изправили двама от медицинския екип. Единият държи спринцовка.

Няма начин да се мине без нея — необходимо е да я приспят. Най-добре е да го направят тук, на открито, ако е писано нещата да тръгнат отново накриво. В теснотията на линейката би било значително по-трудно.

И двамата застават зад гърба й. Наблизо се суетят полицаи, готови да се намесят при нужда.

— Почти стигнахме — шепне Дарби. — Само се дръж за мен и всичко ще е наред.

Медикът забива иглата в оскъдната плът на жената. Дарби се напряга, готова за всякаква изненада. Жената и с око не мигва.

Когато клепките й започват да пърхат, единият медик взема нещата в свои ръце.

— Не я събличайте още — обажда се Дарби. — Ще имам нужда от ризата й, както и от няколко снимки.

Куп е вече до нея с чанта в ръка. Вътре в линейката няма особено много свободно пространство. Дарби, дребна и подвижна, влиза в нея, докато Куп застава край задната врата. Слагат си маски, за да не усещат вонята. Нездравото, накъсано дишане на жената се чува надалеч въпреки дъжда — напира към покрива на колата.

Мери Бет подава фотоапарат. Дарби снима проснатата по гръб непозната, а сетне — в едър план — разкъсаните места по блузата й с къс ръкав.

С помощта на остра ножица разрязва дрехата право нагоре, към яката, а после още на две места — към подмишниците. Отстранява блузата от тялото, като открива по този начин гръдния кош. Бледата кожа, цялата в дебели белези, синини и още незаздравели рани, е потънала дълбоко между ребрата.

— Цяло чудо, че не е умряла от сърдечна аритмия — отбелязва Мери Бет.

Дарби я обръща на една страна. Сгъва нарязаната блуза и я прибира в плика за събиране на веществени доказателства, подаден й от Куп.

— Да вземем проби под ноктите — обажда се Дарби.

Прави го с помощта на тампони и от вътрешната страна на бузите. Куп използва дървена клечка за зъби, за да се сдобие с материал под ноктите. Един от тях се сцепва на две и започва да кърви.

— Какво се е случило на тази жена, дявол да го вземе? — възкликва Куп.

Много ми се ще да знаех.

— Да вземем отпечатъци от пръстите — казва Дарби.