Крис Муни
Изчезналите (29)

Глава 28

Към пладне Дарби е вече наясно с повечето обстоятелства около изчезването на Рейчъл Суонсън.

В ранните часове на първия ден от новата 2001 година двайсет и три годишната Рейчъл Суонсън се сбогува с най-близките си приятели в Нашуа, Ню Хампшир, и поема едночасовия път с кола обратно към Дърхам — към къщата, която неотдавна са наели с приятеля й Чад Бърнстийн, той е пропуснал тържеството, защото се е разболял. Лайза Дингъл, съседка, се връща от своя новогодишен купон и забелязва хондата на Рейчъл да влиза в алеята за паркиране към два часа сутринта. Младата жена й махва с ръка за поздрав и потъва в страничната врата на къщата си.

Час по-късно страдащата от хронично безсъние Дингъл все още чете седнала в леглото, когато долавя шум от двигател на потегляща кола. Поглежда през прозореца и забелязва черното беемве на Чад Бърнстийн да се измъква на заден ход от алеята.

След като в продължение на пет денонощия Дингъл не забелязва нито него или приятелката му, сигнализира в полицията.

Следствието се насочва към Бърнстийн. Трийсет и шест годишният компютърен специалист е бил женен по-рано, а бившата му съпруга няма търпение да сподели с разследващите куп истории, свързани със склонността на Чад към физическо насилие. Тя е убедена, че екссъпругът е напълно в състояние да нарани една жена и полицаите с готовност споделят това убеждение. Бившата съпруга се е обаждала три пъти на 911 по време на съвместния им живот. В последния случай Чад извадил нож и я заплашил, че ще я заколи.

Бърнстийн пътува много из страната във връзка с работата си. Три пъти в годината пътува до Лондон, в тамошното бюро на своята компания. При щателния обиск в неговата къща не е открит международният му паспорт. Беемвето потъва вдън земя.

В един без четвърт пристигат сведения от държавната лаборатория на Ню Хампшир във връзка със случая. Не е имало следи от взлом, но в сандъчето за цветя под един от задните прозорци са открити отпечатъци от мъжки боти — размер четирийсет и три. Снета е отливка и от двата отпечатъка, а от лабораторията обещават да изпратят копия с първия курс на Федералната експресна служба.

— Значи вместо да го застреля, нашият човек е отвлякъл Чад Бърнстийн — отбелязва Куп пред Дарби. Двамата тичат в градската градина, решили да се възползват от необичайно топлото за сезона време и да проветрят глави. — Изправени сме пред въпроса: защо?

— Защото по такъв начин се отклонява от вече възприетия модел — отвръща Дарби. — Освен това този тип е достатъчно съобразителен и отвлича жени от различни щати, така че когато следствието се обърне към съответната база данни, по-трудно може да открие наличието на сходства вън от самия факт на изчезването, а жени изчезват доста често, нали?

— Променя и поведението си на самото местопрестъпление. Тери Мастранджело е отвлечена пред дома си. Рейчъл Суонсън е похитена, след като се е прибрала вътре и едва по-късно изчезва в компанията на приятеля си. В случая с Каръл Кранмър нашият човек застрелва приятеля в къщата и я напуска със своята жертва.

— Ако Рейчъл Суонсън не бе успяла да се измъкне, щяхме да се насочим в грешна посока.

— Знаеш ли какво се питам? От колко време се занимава с това?

— Със сигурност ни е известно за последните пет години — отвръща Дарби. — Сега трябва да разберем какво ги прави всичките тези жени. Дано кръвните проби от къщата да бъдат идентифицирани.

— Все не ми излизат от ума ония букви и цифри по ръката на Рейчъл. Какво ли могат да означават?

— За нищо друго не се сещам, освен за възможността да са някакви указания за посока.

Двамата изкачват няколко стъпала и поемат по моста над езерото с направени във форма на лебеди лодки за разходка. Дарби трябва да засили темпото, за да не изостане.

След двайсетина минути забелязва количка за хотдог и спира.

— Трябва да хапна нещо, преди да припадна от глад — обажда се тя. — Ти искаш ли?

— Ще взема бутилка вода.

Докато Дарби поръчва хотдог с чили и лук плюс кока-кола, Куп води повърхностен разговор с друга тичаща в тясно прилепнал екип, спряла до тях. Дарби забелязва как две делово облечени дами, седнали да закусят на близка пейка, разглеждат Куп с любопитство. Тя се пита дали похитителят на Каръл е правил същото — седнал така на някое обществено място, да очаква появата на потенциалната жертва.

Толкова ли е просто всичко? Дарби силно се надява технологията на подбора да не е подчинена на чиста случайност — трите жени да са свързани с някаква обща характеристика.

Подава водата на Куп. Миг по-късно двамата се настаняват върху пейка срещу цял куп живописно облечени мамчета, наобиколили красив фонтан.

— Знаеш ли какво му липсва на този хотдог? — обажда се Дарби.

— Малко истинско месо?

— Не, пържени картофи.

— Като гледам с какво се тъпчеш, направо се чудя защо задникът ти не е като на слоница.

— Напълно си прав, Куп. Сигурно трябва да започна да паса връхчета от зелена салата, като оная твоя приятелка. Величествена гледка представляваше, когато припадна от глад на Коледа.

— Казал й бях да се поотпусне и да подправи с малко горчица ония стръкове целина, дето ги хрупаше тогава.

— Сериозно, Куп, никога ли не ти става поне малко криво, че си толкова повърхностен?

— Става ми. Всяка вечер си изплаквам очите от мъка. — Куп затваря очи и се обляга назад, за да попие последната топлинка от следобедното слънце.

Дарби поклаща глава. Събира отпадъците и ги занася до кошчето за боклук.

— Извинете. — Това е хубавката блондинка, заговорена преди малко от Купър. — Надявам се да не го приемете като прекалено нахално от моя страна, но мъжът, с когото сте седнали, вашият приятел ли е?

Дарби приключва с дъвкането и заявява:

— Беше. Допреди да разкрие истинската си природа.

— И защо трябва всички хубави мъже да са педали?

— Във всеки случай стана за добро — виси му като сарфалада. Казва се Джаксън Купър и живее в Ню Чарлстаун. Предупредете всичките си приятелки.

Куп не сваля очи от Дарби.

— За какво си приказвахте?

— Питаше ме как се стига до ресторант „Чиърс“.

— Дарб, ти нали си израсла в Белхам?

— Да, за жалост.

— Спомняш си „Лятото на страха“?

Тя кимва.

— Виктор Грейди стана причина за изчезването на шест жени през тази година.

— Една от жертвите, Памела Дрискол, бе от Чарлстаун. Приятелки бяха със сестра ми, Ким. Били двете на някакъв купон една вечер, разделили се след това, Пам си тръгнала и изчезнала. Тя бе… Бе от оня тип наистина прекрасни личности. Много стеснителна. Имаше навика да прикрива уста с длан, когато се смее, заради обратната си захапка. При всяко идване у дома ми носеше скъп шоколад. Винаги ще я помня седнала в спалнята на сестра ми да се кикоти, докато слуша Дюран Дюран, и да разправя как изглеждал Саймън Лебон.

— Пък аз си мислех, че техният басист е симпатичен.

— За мен си беше грозник — отбелязва Куп и лицето му става сериозно. — Когато Пам изчезна, всичко живо реши, че в града се е появил таласъм. Майка ми се шашна до такава степен, че накара сестрите ми да се преместят на втория етаж. Искаше да поставим алармена инсталация и понеже не ни беше по джоба, накара моя старец да смени всички брави в къщата, както и да постави допълнителни резета. Понякога се будех нощем и чувах шум откъм партера — мама обикаля врати и прозорци, за да провери дали всички са залостени. Сестрите ми престанаха да ходят където и да било сами. Не че можеха да го правят — общината наложи ученически час заради случилото се с Пам.

Куп бърше потта от лицето си.

— Една от жертвите на Грейди не беше ли от Белхам?

— Две — отвръща Дарби. — Мелани Крус и Стейси Стивънс.

— Познаваше ли ги?

— Бяхме съученички. С Мелани бяхме и приятелки — много добри.

— Значи разбираш за какво говоря. За това ми напомня и този случай — за тогавашния страх.

Те пристигат в участъка и отиват под душовете. Дарби подсушава косите си, когато телефонът звънва. Обажда се доктор Хачкок от Голямата болница. Трудно е да се разберат думите й на фона на кански писъци.

— Какво казвате? — пита Дарби.

— Казах, че вашата непозната току-що дойде в съзнание и крещи за някоя си Тери.