Серия
Дарби Маккормик (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Missing, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 15 гласа)

Глава 63

Краката на Дарби треперят. Не може да се задържи права. Банвил я прихваща през кръста и я повежда надалеч от трупа. Тя все поглежда назад — иска да се увери, че Бойл не я следва.

— Мъртъв е, не може да ти навреди — уверява я Банвил. — Край.

Докато излязат от гората, с околния мрак е свършено. Полицейски коли спират тук и там, белите и сини отражения от светлините им се мятат наоколо и по стените на къщата.

Червендалест полицай е застанал на алеята. Шериф Дики Холуей не си подбира думите. Самата мисъл за възможността разни да се стрелят в неговия район го вбесява.

Дарби не му обръща внимание и влиза в къщата. Навсякъде се валят отломъци мазилка. Вони на барут. Препъва се из коридорите, докато попада на вратата към мазето.

Стълбите се спускат в кошмарен, едва осветен лабиринт. Дарби вика Каръл по име, докато се промъква през натъпкани със стари мебели и кашони, мъждиво осветени помещения. В най-отдалечения край на подземието се намира малка изба, опасана с дебели паяжини и воняща на мухъл.

Каръл Кранмър не е там. Никой няма на това място. Когато се връща горе, Банвил стои в антрето.

— Жива душа няма долу — осведомява го Дарби. — Сигурно ги е държал другаде.

Холуей е в спалнята — проучва куфара. Един от прозорците е на парчета.

— Отначало се е барикадирал в тази стая — казва Банвил, — а сетне е излязъл през прозореца, за да стреля по теб от покрива на гаража.

В куфара има дрехи и лаптоп. В няколко плика намират фалшиви документи и доста пари в брой.

— Май се е канел да заминава — отбелязва шерифът. — Пристигнали сте в последния момент.

— Ще ми се да надникна в лаптопа — обажда се Дарби. — Възможно е там да има нещо, което ще помогне да открием Каръл.

— В дадения момент имате нужда от превръзка. При цялото ми уважение, мадам, цапате с кръв местопрестъплението ми.

Един санитар лепва лейкопласт върху порязаното място над едната й скула, след което подава плик с лед, за да го притисне отгоре. Не вижда почти нищо с лявото око, но отказва да отиде в болницата.

Дарби се е подпряла самотна върху задния калник на служебния пикап с притиснат върху набъбващия оток пакет лед и наблюдава действията на шерифските хора из гората. Ярките лъчи на фенерчетата им, прорязали горския мрак, събуждат в съзнанието й спомена за издирването на Мелани. Толкова се бе мъчила сама да се убеди в това, че нищо лошо няма да й се случи, а тя така и не се прибра у дома.

Моля те, Господи, моля те, нека Каръл е жива. Не бих могла да преживея това отново.

През предната врата излиза Банвил. Присяда до Дарби.

— Един от хората на Холуей е нещо като компютърен специалист. Той включи лаптопа. Всичко в него е защитено с парола. Нужен е някой, който знае как да я заобиколи — иначе информацията ще бъде автоматично изтрита.

— Мога да се обадя в бостънската компютърна лаборатория — казва Дарби. — Те са в друга сграда и останаха невредими след атентата. Само че при тях няма дежурен и ще трябва да чакаме до сутринта, а аз не разполагам с толкова търпение.

— Друго ли имаш наум?

— Извикай Манинг. Той е наблизо и може да има подръка необходимия специалист.

Дарби разказва за телефонния разговор с Евън. Когато свършва, Банвил не проговаря. Вторачил е поглед в обувките си и подрънква дребните пари в джоба си.

Откъм гората се появява Холуей.

— На по-малко от половин километър има барака. Заключена е доста солидно. Ще ви заведа, но внимавайте къде стъпвате — теренът е много неравен.

 

 

Бараката клечи усамотена посред просторна поляна и е боядисана в бяло — също като къщата. Огромната врата е заключена с два необичайно солидни катинара, за да не се допусне нежелано проникване в постройката. Или бягство от нея. Прозорци няма.

Налага се да изчакат половин час, докато донесат мощни секачи.

Вътре намират камионетка с висока проходимост, цялата в кал и с лопата отзад. Дарби взема фенерчето на един полицай и започва да изучава кабината, върху пластмасовата седалка на която открива петънца. Биха могли да са от кръв.

Банвил надниква в някакъв коридор.

— Дарби.

Стените на тесния коридор са окичени с градинарски инструменти. Банвил е застанал в отдалечения край. Смъква на пода от един рафт някакъв чувал. Зад него се вижда дупка в стената, достатъчно голяма, за да провре ръка и да завърти дръжката на брава.

И тук трябва да се справят най-напред с катинар.

В тайното помещение има две затворнически килии. И двете са отворени и празни.

Банвил стои изправен в помещение от сив бетон и неръждаема стомана. Няма огледала или прозорци — само миниатюрен вентилационен отдушник високо на тавана. Армейски нар е здраво закрепен за пода. В средата на помещението се вижда розетка на канал. Дарби си спомня снимките с Каръл, които бе изследвала в лабораторията.

— Тук я е държал, изглежда — обажда се Банвил.

Дарби си спомня гейтора и усеща как се скъсва и последната тъничка нишка надежда.