Крис Муни
Изчезналите (44)

Глава 43

Пред очите на Дарби се разкрива нова гледка: един монитор показва какво става отвън.

Намират се на Пикни стрийт, три пресечки преди къщата на Кранмър. Тук сградите изглеждат малко по-добре, но не чак толкова. Виждат се доста коли на трупчета.

Карл Хартуиг, един от хората на спецотдела, клечи посред колата, заврял лице в перископа. Всички останали са приковали погледи в лаптопа.

Върху другия монитор се появява и започва да увеличава размерите си очукан черен пикап, паркиран отляво на пътя, недалеч от скупчени върху малък хълм дървета.

Дисплеят на лаптопа е раздран от множество примигващи стрелички, които се подреждат в назъбени линии.

— Той е в черния пикап — обажда се техникът от ФБР.

Хартуиг заговаря над прикрепения към гърдите му микрофон:

— Алфа-едно, тук Алфа-две. Имаме потвърждение за черен форд пикап със затъмнени стъкла и без номера, паркиран на Пикни стрийт. Приемам.

— Разбрано, Алфа-две. Заставаме на позиция.

Миг по-късно ванът завива към тротоара и спира. Моторът още работи — подът под стъпалата й вибрира. Хартуиг завърта перископа. Сега върху монитора се вижда — в отдалечения край на улицата, откъдето те самите идват — камионетка на UPS^[1]. Тя спира почти веднага. Дарби знае, че там и ще остане. За да блокира улицата.

Радиостанцията на Хартуиг пращи, а сетне се чува:

— Алфа-две, тук Алфа-едно.

— Чувам ви, Алфа-едно — отзовава се Хартуиг.

— Алфа групи три и четири застават на позиция. Останете на изчакване.

— Разбрано, Алфа-едно. Оставам на изчакване.

Трета кола от екипа — камионетка за доставка на цветя — се появява в отсрещния край.

Пътищата за бягство на Пътника са отрязани.

Черният пикап не помръдва.

Банвил окачва слушалката на стената.

— Всички подстъпи са осигурени — казва той. — Хората са на позиция.

— Алфа-едно, всички групи са готови за действие — проговаря в микрофона си Хартуиг.

— Прието, Алфа-две. Готовност за действие.

— Прието, Алфа-едно.

Дарби усеща как тяхната кола се отлепя от бордюра, спира за момент и прави обратен завой. Хартуиг оставя перископа и прикляква до партньора си край задната врата. Към коланите и на двамата са прикрепени паник-гранати, известни още като „гръмосвети“ заради оглушителния и заслепяващ ефект при взривяването им.

Дарби наблюдава черния пикап на монитора. Той е все така неподвижен.

Хартуиг се обръща към нея и казва:

— Вие двамата оставате тук, докато положението отвън бъде напълно овладяно, разбрано?

Ванът намалява скорост.

Хартуиг прави знак на партньора си. Задната врата излита настрани, като блъсната от взривна вълна.

Двамата служещи от специалния отряд изскачат навън под лекия дъждец, като оставят вратата отворена. Дарби се приближава до нея, за да вижда по-добре.

Командосите са вече при задната врата на черния пикап — един от тях е поставил облечена в ръкавица ръка върху дръжката на вратата. Откъм дърветата претичва още един, насочил пистолет към мястото на шофьора.

Хартуиг дава знак с ръка. Мъжът при вратата рязко натиска дръжката и тя зейва отворена. Хартуиг запраща вътре граната и — преди да затвори очи — Дарби успява да съзре облечен в черно мъж, седнал пред масичка с някакво блещукащо устройство в ръка.

Гранатата експлодира с оглушителен трясък и ослепително сияние. Хартуиг насочва снабдено с лазерен прицел оръжие към гърба на мъжа. Той все така седи пред масичката. Не помръдва.

— Ръцете на тила. Веднага. И никакви движения.

Пътника остава неподвижен.

Дарби усеща колата да се разтърсва от внезапно, рязко спиране. Банвил е станал от мястото си и минава край нея. Хартуиг се втурва през отворената врата на пикапа.

— Ръцете горе, веднага!

Събаря Пътника върху пода.

Дарби излиза навън с изтръпнали от дългото седене нозе. Иска й се да бъде наблизо, да види лицето на Пътника и да надникне в очите му, когато чуе името Каръл.

Хартуиг излиза от пикапа и клати глава. Казва нещо на Банвил.

Куп е вече там. Пътника лежи неподвижен на пода. Банвил се връща при тях.

— Какво става? — пита Дарби.

— Вързан за стола труп — отвръща Банвил. — Това става.

— Какво? Тези гранати не могат да убиват.

— Мъртъв е от няколко часа. Удушен.

— Ами апаратурата?

Банвил не отговаря. Той влиза в тяхната кола и взема слушалката.

— Не може да е друг — проговаря техникът от ФБР. — Сигналът от подслушвателите се улавя точно от този пикап. Вижте: вътре има приемник L32.

— Може да използва апаратурата за ретранслиране на друго място — обажда се неговият колега.

Суматохата, шумът и видът на осем тежковъоръжени командоси мигом привличат вниманието на околните жители. Те надничат от прозорците, излизат по верандите, мнозина се излагат на дъжда — само и само да задоволят своето любопитство.

— Давай да обезопасим обекта — обръща се Дарби към Куп.

На тротоара е застанало момиченце на не повече от осем години. Облечено е в жълт дъждобран и държи майка си за ръката. Изглежда уплашено до сълзи. Дарби го наблюдава, когато пикапът избухва и го запраща във въздуха заедно с майката.