Крис Муни
Изчезналите (40)

Глава 39

Предобедът започва за Дарби в полицията на Белхам. Часът е шест. Застанала е с Куп в дъното на претъпкана конферентна зала. Броеве от днешния „Хералд“ са пръснати навсякъде.

Името Каръл Кранмър е отпечатано с огромни букви. „Къде е тя? Полицията може би напипва следите на побъркан убиец.“

Дарби е прочела вече вестника. В статията няма кой знае какво — само предположения, вместени сред куп снимки. На една се вижда Даян Кранмър, свлякла се на стълбите пред къщата си, вкопчила пръсти в косите си, надала ужасяващ писък.

Стръвта е заложена в последния абзац:

„Близък до разследването източник съобщава, че полицията е открила важно доказателство, което би могло да доведе до разплитане на целия случай. Криминалисти и експерти от полицейската лаборатория заедно със специален агент Евън Манинг от ФБР се готвят да претърсят основно къщата на Кранмър днес.“

И сега на Пътника остава само да се покаже от дупката.

Банвил излиза на подиума. Провисналото му лице издава колосална умора. На стената зад него виси увеличена карта на района около къщата на Кранмър. Всички възможни пътища за измъкване от него са отбелязани с червени топлийки.

След като шумът заглъхва, инспекторът заговаря:

— Експерти от ФБР, изпратени от бостънския офис на Бюрото, посетиха къщата на Кранмър късно снощи и установиха, че подслушващите устройства са все още активирани. Управляват се от разстояние, което означава, че могат да бъдат включвани и изключвани по желание, с оглед да се пести енергия. Най-голямото разстояние, на което са в състояние да изпратят сигнал, е горе-долу към километър. В момента микрофоните са изключени. Ще разположим цивилни полицаи без опознавателни знаци по всички ключови точки из района в посочения току-що радиус от къщата. Други сътрудници, представящи се като доброволци с афишите на Каръл в ръце, ще записват номера на коли.

— Не можем да приемем, че той ще седне в задната част на пикап — продължава Банвил. — Не би могъл да използва усъвършенствана апаратура. Неговата трябва да е в състояние лесно да се скрие в лека кола. Казаха ми, че приемникът му може да е маскиран в нещо толкова миниатюрно, колкото е стандартният уокмен. Възможно е дори да го включи към радиото на колата и да слуша през колоните. Вниманието на всички ни трябва да е насочено към евентуалната поява на бял мъж със слушалки или седнал самичък в кола. Ако такъв бъде забелязан, алармирайте веднага и, много моля, само на честотата, която ви давам сега. Не посягайте към мобифоните. Три камиона за доставки по адреси ще обикалят квартала. Във всеки от тях техници на ФБР ще следят излъчването на бръмбарите в къщата от мига, в който бъдат включени. Те ще проследят и радиообмена. Свършат ли си работата, идва ред на специалния отряд. В никакъв случай не предприемайте нищо спрямо евентуалния заподозрян. Специалните части ще имат грижата. Агент Манинг, искате ли да добавите нещо?

Застанал прав в далечния край на помещението, Евън съзерцава известно време върховете на обувките си, а сетне проговаря:

— Знам, че съществува известна вкоренена в миналото неприязън между полицейските звена и нашата служба в Бостън. Що се отнася до мен, този случай е на инспектор Банвил. Помолиха ни за подкрепа и с такива намерения сме дошли. Целта на всички ни е една: да открием Каръл Кранмър и да я приберем у дома. Не ме интересува кой ще обере лаврите по този повод. След казаното не остава друго, освен дебело да подчертая колко е важно всеки от вас да подходи към задачата с максимална предпазливост. Ако забележите някого или нещо подозрително, моментално ни съобщете. Дадена ни е възможност само за един опит — поправителен не се предвижда. Нека през цялото време не ви напуска мисълта, че той гледа, защото наистина гледа.

Залата е пълна с безизразни лица, които кимат тържествено.

През следващия половин час Банвил обяснява начина, по който ще бъде блокиран районът. Ако Пътника наистина подслушва в очертаната територия, няма къде да бяга.

Инструктажът свършва и хората стават от местата си.

Евън си пробива път сред тях към дъното на стаята.

— Това може да се окаже продължителна игра на изчакване — обръща се той към Куп и Дарби. — Защо двамата не отидете в лабораторията и не поработите върху текстилната нишка? Ако нещо изникне, моментално ще ви извикам.

— Шефът ни иска тук — отвръща Куп.

— Няма гаранция за това, че ще слуша именно сега — казва Евън. — Може да се случи по някое време следобед. По-голяма полза би имало, ако сте на работните си места.

— Случай като този крие опасност от най-различни усложнения — мнозина ще се опитат да се превърнат в герои — отбелязва Дарби. — Ако го заловите, ще ви трябват начаса хора за документиране на обстановката. Ще имаме нужда и от най-малката улика, за да можем да го заковем в съда.

Евън кимва.

— Да стискаме палци и да се надяваме, че ще захапе въдицата.

Дарби се отправя към вратата. Накъдето и да погледне, вижда усмихнатото лице на Каръл.