Крис Муни
Изчезналите (47)

Глава 46

Към три без четвърт всички оцелели са открити и транспортирани. Пожарникарите продължават да обикалят из района на поражението — двама имат готовност с маркучи в ръце. Агенти на федералните и щатските служби за контрол над огнестрелно оръжие и експлозиви, облечени в предпазни костюми, проверяват купищата отломъци.

За района от тяхна страна отговаря Кайл Романо, бивш експерт по експлозиви в морската пехота и ветеран с петнайсет години стаж в бостънския клон на службата. Той е огромен червендалест мъж със следи от акне по лицето.

Налага му се да крещи заради равномерния трясък от ротора на виснал отгоре репортерски хеликоптер.

— Определено е динамит — казва Романо. — Личи от начина, по който е деформиран металът. Открихме част от часовников механизъм, както и нещо, което прилича на парче от метална кутия. От онова, което всички вие разправяте, излиза, че при отварянето на вратата, тя е изпратила сигнал до часовниковия механизъм. Останалото ви е известно. А сега аз имам един въпрос.

Романо почесва носа си. Цялото му лице е в чернилка и пепел.

— Банвил ми каза, че тоя, дето го издирвате, отвлича жени.

— Точно така.

— А тук сме изправени пред всички характеристики на терористичен атентат. Всеки подобен акт гарантирано привлича общественото внимание. Докато вашият човек би следвало да прави всичко възможно, за да остане незабелязан.

— Мисля, че е изпаднал в отчаяние — казва Дарби.

— Същото казва и профайлърът — Манинг май беше. Евън Манинг.

— Какво друго ви каза?

— Не много. Разправяше за изчезналата тийнейджърка. — Романо поклаща печално глава. — Бедното момиче — пиши го умряло.

— Той ли каза така?

— Не с тия думи. — Романо отпива здраво от шише с вода. — Само това знам за момента.

— Мога ли да помогна с нещо?

— Да. Можете да потърсите парчето от пикапа, върху което е щампован идентификационният му номер — би трябвало да се търкаля нейде из развалините.

— Можем да помогнем и при пресяването.

— Имаме си хора за тая работа. Бомбените атентати не приличат на случаите, с които обикновено се занимавате вие. Не се обиждайте, но осигуряването на района ще бъде моя грижа. Прекалено много хора щъкат наоколо. Още един път благодаря за съдействието.

Експерти по взривове търсят веществени доказателства. Дарби не може да се включи. Не успява да открие и Куп. Трябва да си върви.

Навсякъде гъмжи от репортери. Тя крачи мълчаливо покрай тях, за да стигне до преграда — улицата е отцепена от бомбените специалисти.

Спряла е недалеч от пресечката с Дънстабълроуд. Оттатък е Портър авеню. Още по-нататък се намира Сейнт Пайъс.

Кабината на телефонния автомат, от който се обади преди две десетилетия, си е на същото място, а самият той е заменен от модерна версия с яркожълта слушалка. Дарби иска да позвъни на Лайлънд и да разбере какво се е случило в лабораторията. Бърка в джоба си — само банкноти. Влиза в близкия магазин да ги развали.

Вътре е пусто, ако не се брои тийнейджърката зад рафта. Тя гледа репортаж за атентата в Голямата болница по сложен върху малък хладилник телевизор.

— Бихте ли увеличили звука?

— Разбира се.

Изпратеният на място репортер не разполага с кой знае каква информация, но компенсира този недостатък с изобилие от актуални снимки на щетите, причинени от избухналата в гаража на Голямата болница бомба. Докато очевидци разправят за колосалния взрив, обективът на камерата обхожда околните разрушения. Дарби вижда засипана с отломъци улица, преобърнати таксита и линейки. Предната половина от сградата, направена почти изцяло от стъкло, е съборена. Когато вижда димящия кратер, първата й мисъл е за торова бомба^[1]. Приготвена правилно и в достатъчно количество, тя би могла да причини показваните в момента по телевизията разрушения.

Десетки ранени се извозват към болницата „Бет Израел“. Пациентите на Голямата болница се местят в други здравни заведения. Няма информация относно броя на загиналите.

— Оттам ли идвате?

Дарби откъсва поглед от екрана. Момичето говори на нея. Сложила си е прекалено много грим около очите, а лицето й прилича на извадено от кутия с рибарски принадлежности. От носа виси халка, пробити са също долната устна и езикът. По ушите няма място за повече обеци.

— Бяхте ли на мястото? — повтаря въпроса си тийнейджърката. — Дрехите ви са целите в кал, а и кръв не липсва.

— Тук бях, в Белхам.

— О, господи! Сигурно е било ужасно. Видяхте ли убити?

— Трябват ми дребни за телефон.

Дарби пуска четвъртък в процепа и набира номера на Лайлънд. След като се свързва с телефонния секретар, звъни в дома му. Обажда се съпругата.

— Санди, аз съм, Дарби. Лайлънд там ли е?

— Един момент.

Дарби преглъща. Лайлънд се обажда и тя му разказва за случилото се в Белхам. Лайлънд слуша, без да я прекъсва.

— Ерън ми се обади, докато бях зациклил в задръстване — съобщава Лайлънд най-накрая. — Каза, че рано сутринта пристигнала пратка по федералната куриерска служба. Минали я долу на рентгена и забелязали нещо като наблъскано в кашона човешко тяло. Моментално занесли кашона горе. Като изпращач била посочена Каръл Кранмър.

— Не са ли проверили за експлозив?

— Не знам, но ако трябва да гадая, сигурно са пропуснали, след като са видели трупа вътре. Пакетът избухна, докато говорехме с Ерън — продължава Лайлънд. — Не вярвам да е оцеляла. По същото време Папи бе отишъл в автомобилната морга на Согъс да събира образци от боя. Взривът отнесе цялата лаборатория, шкафовете с веществени доказателства — всичко отиде на кино.

Дарби понечва да попита за други оцелели, но думите така и не успяват да се измъкнат от устата й.

— Опасявам се, че има още лоши новини — обажда се отново Лайлънд. — Преди малко те търсиха от болницата. Рейчъл Суонсън е получила сърдечен пристъп. Не успели да я реанимират. Следобед ще я подложат на аутопсия.

— Убил я е.

— Тя бе много болна, Дарби. Сепсисът…

— Пътника я искаше мъртва. Тя бе ключът към неговото залавяне и единственият начин да я ликвидира, е бил диверсия. А каква по-добра диверсия от един бомбен атентат срещу болницата? Всяка експлозия създава паника — хората веднага си мислят за терористичен акт и хукват презглава. Никой на нищо не обръща внимание. Пътника влиза и я убива. Изпрати хора да отцепят района.

— Вече опитах, но бомбаджиите не пускат пиле да прехвръкне. Току-що говорих по телефона с Уенди Суонсън, майката на Рейчъл. Сигурно са се свързали с нея от лабораторията на Ню Хампшир. Тя ни се обади да пита в коя болница е настанена дъщеря й. Наложи се да съобщя на бедната жена, че Рейчъл е мъртва.

— Имаш ли номера? Искам да поговоря с нея.

— Това е работа на Банвил.

— Той е затънал до гуша в атентатите. Искам да говоря с майката за Рейчъл. Може да науча нещо относно причините, поради които е била набелязана като жертва. Може да й е известно нещо, което да помогне на Каръл.

Лайлънд съобщава номера. Дарби си го записва на китката.

Разнася се отдалечен телефонен звън.

— Трябва да се обадя по другата линия — казва Лайлънд. — Звънни, ако научиш нещо ново.

Дарби се обажда на майка си. Телефонът звъни ли, звъни. Окачва слушалката с мисълта, да не би да е закъсняла фатално. Студена вълна се надига в гърдите й. Дарби хуква към къщи.