Крис Муни
Изчезналите (24)

Глава 23

Преди да влезе при Каръл, Бойл измъква револвера, но ето че за първи път от толкова години чува гласа на майка си:

Не е нужно да я убиваш, Даниел, аз мога да ти помогна.

Дъхът му е горещ и вмирисан под маската. Каръл се е свряла под нара и го умолява да не я наранява. Не иска да се лиши от нея — не иска да загуби която и да било от тях след всички положени усилия и прецизно планиране.

Можеш да си я задържиш, Даниел. Можеш да си ги задържиш всичките.

Как?

Защо да ти казвам след онова, което ми сторихте с Ричард, когато се върнахте у дома? Запазих тайната ви през всичките тези години, а вие ми се отплатихте, като ме заровихте жива в онази гора. Казах ти тогава, че никога не ще се отървеш от мен и бях права. Убиваш всички тези жени, които ти напомнят за мене, а аз все оставам. Винаги ще е така, Даниел. Току-виж съм пуснала полицията подире ти — да дойдат и да те отведат.

Не могат да ме намерят. Всички следи водят към Ърл Славик. Вече съм вкарал снимките в неговия компютър. И картите отпечатах с неговия принтер, та да насоча ФБР по лъжлива следа. Само с едно обаждане мога да пусна полицейските кучета по неговите дири.

Което не решава проблема с Рейчъл, нали?

Тя нищо не знае. Тя не…

Но именно тя се добра до кабинета ти, нали? Тя разрови архивите ти. Имаш ли представа на какво може да се е натъкнала?

Тя никога не е виждала лицето ми. И разполагам с кръв от Славик. Промъкнах се в къщата му, докато бе заспал, упоих го с хлороформ и си взех от кръвта му, а също и нишки от килима в спалнята…

Умник си ти, Даниел, но с Рейчъл допусна грешка. Надхитри те тя, а когато дойде в съзнание — добре знаеш, че това ще се случи — ще изпее на полицията всичко, което знае. И ще дойдат да те приберат. Остатъкът от живота си ще прекараш в малка тъмна стая.

Няма да го допусна. Ще се самоубия, ако се наложи.

Няма защо да убиваш Каръл, но Рейчъл — непременно. Трябва да я ликвидираш, преди да се е оправила. Знам как може да бъде решен този проблем с нея. Искаш ли да ти кажа?

Да.

Какво да?

Да, моля. Моля те, помогни ми.

Ще сториш ли, каквото ти кажа?

Да.

Затвори вратата.

Бойл затваря.

Върни се в кабинета.

Бойл се връща.

Седни. Добро момче. Та ето какво трябва да направиш…

Бойл слуша наставленията на своята майка. Не задава въпроси, защото е убеден в правотата й — тя винаги има право.

Когато приключва, Бойл се изправя и започва да крачи из помещението, като на няколко пъти спира, загледан в телефона. Ще му се да позвъни на Ричард, но той му е забранил категорично да го търси на мобилния. Знае, че трябва да изчака връщането му, за да сподели плана, но няма търпение за това. Толкова е развълнуван. Трябва да поговори с него начаса.

Бойл взема телефона и набира номера на Ричард. Той не отговаря. Бойл прекъсва и набира отново. При четвъртия сигнал Ричард се обажда. Ядосан е.

— Казал съм ти никога да не звъниш на този телефон…

— Трябва да ти кажа нещо — оправдава се Бойл. — Важно е.

— Ще ти се обадя.

Очакването е страшно мъчително. Бойл се люлее напред-назад в стола, чака с нетърпение обаждането на Ричард. То идва след двайсет минути.

— Можем да свържем Рейчъл със Славик — казва Бойл.

— По какъв начин?

— Той е член на Арийското братство. Когато бил в Арканзас, в лагера на „Ръка Божия“, се опитал да отвлече някаква осемнайсетгодишна, но се провалил и щял да отиде в затвора, стига жената да го разпознаела сред неколцина други. Освен това се обучавал да борави с оръжие и експлозиви, взривявал черкви на чернокожи паства и синагоги.

— Нищо ново не ми казваш.

— Славик замисля да основе собствено нелегално движение тук, в Ню Хампшир — казва Бойл. — Влизал съм в лагера му. Разполага със самоделни бомби, с пластичен взрив. Можем да се възползваме от всичко това, като организираме диверсия и се доберем до Рейчъл.

— Искаш да взривиш болницата?

— Когато един взрив избухне, настъпва всеобщ хаос. Хората ще си помислят, че е терористичен атентат, всичко живо ще си спомни нападението над Световния търговски център. И докато народът се щура напред-назад, никой няма да ни обърне внимание. Единият от нас би могъл да се промъкне при Рейчъл и да я убие — малко въздух във венозната система, и готово. Ще изглежда като естествена смърт.

Ричард не отговаря. Добър признак. Значи обмисля идеята.

— Ако взривим болницата, няма само да убием Рейчъл, но и ще въвлечем ФБР в случая — допълва Бойл. — Излязат ли резултатите от ДНК анализа на пробите от Славик, федералните ще долетят светкавично и ще поемат разследването.

— Прав си за това. Ако името на Славик намери място в новините, ФБР ще се види в чудо. Къде е той сега? У тях?

— Във Върмонт — набира кадри за движението си. Към поршето му съм прикачил GPS. Мога да ти кажа съвсем точно къде се намира, стига да пожелаеш.

— Ако ще се заемаме с тази работа, трябва веднага да се размърдаш.

— И без това е време да го направя. Мисля да се върна в Калифорния.

— Не можеш да се върнеш в Лос Анджелис — там продължават да те издирват.

— Имах предвид Ла Хола, нещо по-изискано. Ще трябва да се възползваме от случая и да се отървем от Дарби Маккормик. Ще го направим така, че да прилича на нещастен случай. Имам нещо предвид.

— Ще поприказваме пак.

— Ами Каръл? Мога ли да я задържа?

— Засега. Не я изкарвай още от клетката.

— Ще те изчакам — обещава Бойл. — Можем заедно да си поиграем с нея.