Крис Муни
Изчезналите (22)

Глава 21

Клетъчният телефон на Бойл звъни. На заден план се чува шум от улично движение. Ричард. Винаги звъни от обществен автомат. Толкова е предпазлив.

— Все си мисля за Рейчъл — започва той. — Пазиш ли още оня колт?

— Пазя го.

— Това е добре. Чуй ме сега хубаво. Искам да върнеш Каръл в Белхам.

— Не.

— Дани, трябва да се отървем от нея.

— Нямам такова намерение.

— Ще я закараш обратно в Белхам.

— Няма.

— Ща я изкараш в гората и ще я гръмнеш в тила, а тялото остави на открито. Искам да я намерят в най-кратък срок.

— Ще я подържа известно време — упорства Бойл.

— След като я застреляш, искам да оставиш по тялото и под ноктите следи от кръвта на Славик. Полицията ще приеме, че се е борила с него, преди да загине. Разследването ще установи, че кръвта е от Славик. Резултатите ще съвпаднат с тези от пробата, взета в кухнята.

— Нека си поиграем мъничко с Каръл. Знаеш какви стават момичетата, когато за първи път се озоват в мазето.

— Не можем да рискуваме. Полицията не бива да открие нищо, което да я свърже с Рейчъл.

— Ами с нея какво ще правим?

— Още го обмислям.

— Тя е в Голямата болница. Знам номера на стаята й.

— Ще поговорим за това, когато дойда. Пристигам до час-два.

— Чакай малко. Искам да ти кажа нещо. Свързано е с Виктор Грейди.

— Грейди ли? Той пък какво общо има с тази работа?

— Помниш ли имената на трите момичета, дето ме видяха, когато душах Саманта?

— Знам, че две от тях са мъртви.

— Имам предвид третата. Червенокосата на име Дарби Маккормик.

Ричард замълчава.

— Тийнейджърката, дето си остави раницата в гората. Ти отиде у тях, а тя ти счупи ръката с чук…

— Знам какво направи.

— А знаеш ли, че е следователка към Бостънската криминална лаборатория?

Ричард отново мълчи.

— Работи по случая на Каръл Кранмър — съобщава Бойл.

— Делото Грейди е приключено.

— Не ми харесва мисълта, че оная души наоколо.

— Майната му на Грейди. Той е затворена страница. Приготви Каръл.

— Нека я оставим само за тази нощ. Дай ми само една нощ…

— Прави каквото ти се казва — непреклонен е Ричард.

Бойл е готов за секунди.

Пъха револвера в подраменен кобур. Пуска заглушителя в десния джоб на сакото, та да му е подръка. Напоените с хлороформ тампони, залепени в пластмасови торбички, са вече по местата си. Напомня си да пореже Каръл и да вземе малко от кръвта й. Ще подхвърли следи в дома на Славик. Фасулска работа. Разполага с ключове и от къщата, и от бараката му. Бойл е на път да заключи шкафа, но преди това отваря едно чекмедже и вади старата маска, направена от слепени ивици плат. Не я е използвал от години. Нахлузва я с усмивка и сваля въжето от стената.