Джаки Колинс
Холивудски мъже (98)

Епилог

Февруари 1986 година

Седем седмици по-късно

В една студена събота на февруари 1986 година в Холивуд имаше две важни събития.

Първото беше погребение.

Второто — сватба.

Някои хора се почувстваха задължени да присъстват и на двете. Естествено, след съответна смяна на тоалетите.

 

 

Отзвукът от материала в „Истински скандали“, който заля сергиите в първия понеделник след Нова година, беше значително притъпен от случката на „Клингър II“ през нощта на 31 декември 1985 година. Кой би се развълнувал от срамните тайни на Силвър Андърсън, когато цяла яхта с холивудски знаменитости беше взривена по време на изисканото новогодишно празненство на Закари Клингър?

Никакъв филм не можеше да се сравни с тази случка — отчаяна борба за живот в студеното нощно море, докато експлозиите разтърсваха луксозната яхта, унищожителен пожар от единия до другия край на яхтата на фона на безумни фойерверки, изписващи святкащи кръгове и трасиращи следи в тъмното небе.

Това беше възможно най-сензационната драма с най-скъпия изпълнителски състав, събиран някога на едно място. Всички предпоставки бяха налице. Светът не можеше да се насити на подробности.

Ужасяващият инцидент очевидно беше саботаж. Следователите, които започнаха да душат сред останките на разнебитения съд, откриха следи от парцали, натопени в бензин, близо до всички ракети за фойерверките и навсякъде из яхтата.

Трагедията беше предизвикана не от един, а от цяла серия пожари, подпалени от неизвестно лице или лица така, че да причинят възможно най-големи щети. Запалването на фойерверките бе дало начало на експлозиите и хаоса и на борда се бяха възцарили суматоха и паника. За щастие бяха успели да спуснат спасителните лодки, иначе трагедията щеше да се окаже фатална за всички.

Сега, седем седмици по-късно, нещата започваха да се уталожват. А днес, след сватбата и погребението, може би вниманието щеше да се измести от Холивуд и хората щяха да се върнат към нормалния си живот.

Погребението беше насрочено за единайсет часа, а сватбата — за три следобед. Имаше достатъчно време да се отиде и на двете.

 

 

Поли Соломан, драпирана в черен „Ив Сен Лоран“, тревожно поглеждаше. Хауард, застанал до нея на гробището „Форест Лон“. Изглеждаше добре, само беше леко пребледнял. Трябваше й доста време да свикне да го гледа без тупето, но утехата й бе, че вече се оправя.

В нощта на инцидента Хауард беше получил сърдечна криза. Свит на дъното на лодката, той изведнъж се хвана за гърдите и застена. Когато ги прибраха спасителните кораби, беше в безсъзнание. Смятаха го за мъртъв.

Последните няколко седмици бяха доста тежки. Откараха го направо в болницата и Попи се оказа сама — неподготвена и уплашена.

Лекарите бяха смущаващо откровени с нея и заговориха за проблемите му с кокаина, сякаш тя бе в течение. А Попи нямаше представа, че той взема наркотици. Какъв срам!

Когато Хауард се възстанови, той обяви, че напуска „Орфей“. Светът се сгромоляса върху Попи.

— Защо? — изхленчи тя.

Той я гледа дълго време и накрая рече:

— Попи, ако това не ти харесва, можем да се разделим. Нямам повече нужда от натиск.

Обмисли думите му. След това си представи живота без него. Вярно, харесваше й да бъде съпруга на шеф на студия, но това не беше единствената причина за съжителството й с Хауард. Тя обичаше мъжа си. Просто и ясно.

 

 

Мелани-Шана и Манън се държаха за ръце. Изживяха няколко ужасни седмици. Манън настояваше да се предаде и да поеме цялата отговорност за смъртта на Норман Гузбъргър, но никой не пожела да предяви иск срещу него. „Нещастен случай“ — беше заключението на мексиканската полиция. „Няма престъпление.“ Това беше всичко.

През нощта на нещастието на яхтата се бе държал като герой. Заедно с Джак Питън и сенатора Ричмънд беше помагал да спуснат спасителните лодки и след като се погрижи за безопасността на Мелани-Шана, започна да помага на изплашените, пищящи жени да се прехвърлят в лодките. Една от жените, които спаси, беше Кармел Гузбъргър. Това го накара да се почувства малко по-добре.

Имаше пет смъртни случая. Четири от телата бяха открити след няколко дни.

Погребенията на Чък Нилсън, един служител от охраната и двама сервитьори се извършиха почти веднага. Погребението на Чък Нилсън бе помпозно, с дълги, трогателни речи от продуценти и режисьори, които отказваха да го ангажират във филмите си през последната година от живота му. Единственият истински жест направи Уитни Валънтайн, която остави самотна червена роза на ковчега му и тихичко се разрида.

А сега, в холивудски стил, погребваха петата жертва. Тялото беше изхвърлено на брега и открито от чистач на плажа само преди няколко дни.

 

 

Сенатор Питър Ричмънд присъства на последното погребение в знак на почит. Не биваше да подценява блясъка на връзките между политиците и Холивуд. Публиката ги харесваше.

Освен това погребението му даваше повод да посети Уитни Валънтайн. Тя стоеше наблизо, буйната й коса беше покрита с черен дантелен воал, блестящите очи бяха скрити зад непроницаеми тъмни очила. До нея беше Кели Сидни, после Зепо Уайт. Айда беше сериозно пострадала от избухнала ракета за фойерверки. Имаше късмет, че не изгуби зрението на лявото си око. В момента се възстановяваше от пластична операция.

Орвил и Кармел също присъстваха с наведени глави. Трагичната смърт на единствения им син бе укротила и двамата.

 

 

Джак Питън беше застанал най-отзад, хубавото му лице беше безизразно — държеше сметка за дебнещите фотографи, жестоките тълпи и телевизионните камери.

Холивуд погребваше една от своите. Истинско светило. И светът го наблюдаваше.

Клариса Браунинг без съмнение щеше да бъде изпратена като звезда.

 

 

Междувременно в имението на Закари Клингър в Бел Еър приготовленията за сватбата бяха в разгара си. Камионетките на готвачи и сладкари задръстваха алеята за коли, носеха се закъснели букети, телохранители патрулираха навсякъде, а изнервената бъдеща младоженка стоеше пред огромно огледало.

— Не знам защо се оставих да ме навиеш за всичко това — заговори тя с треперещ на ръба на паниката глас.

— Защото ще ти хареса — отвърна самоуверено Бевърли. — И както казва Закари — този град има нужда от една красива сватба. От ново начало. И чуй ме, момиче, наоколо няма по-красива от теб!

— Исках тиха и скромна церемония — продължи да мърмори Джейд, докато обличаше невероятната бяла булчинска рокля. — Ти и Марк ме подлъгахте.

— Миличка ти беше в болницата и все някой трябваше да се заеме с организацията. А когато Кори се обади на родителите ти и ги покани, беше съвсем естествено сватбата да стане събитие. На Марк страшно му допада. Казвам ти, че за нула време той ще стане истински холивудски жител! Чух, че ергенската му вечер, организирана снощи от Зепо, била нещо незапомнено.

— Чудесно.

— Джейд, знаеш ли, че ме разочароваш?

— Защо?

— Снощи и ние трябваше да измислим нещо. Например да отидем в „Чипъндейлс“ и да погледаме мъжки стриптийз. Или да направим някой купон.

— Съжалявам. Следващия път, когато се заженя, ще се постарая да не те разочаровам.

Закикотиха се.

— Все се каня да те питам какво стана с Джак Питън — полюбопитства Бевърли. — Винаги съм имала усещането, че ще се съберете.

— И откъде такова усещане?

Бевърли се усмихна.

— Флуиди.

— Хубав разговор точно преди сватбата ми с Марк.

— Танцувахте на купона преди инцидента.

— Не си спомням.

— Хм… Предполагам, че още веднъж трябва да проверя всичко. Искаш ли нещо? Силна напитка? Какво да е. Младоженката има право на последно желание.

— Спрингстийн.

— Брус?

— Има ли друг?

— Божичко, чувала бях за последни желания, но това ще ме затрудни. Трудно ще е да го намеря точно сега. Ако ми беше казала навреме…

— Музиката му, нещастнице! Имаш ли негови плочи или записи?

— А, музиката му. Лесна работа! — Бевърли се зарови в купчина плочи, подредени до сложна стереоуредба, и извади специална версия на „Покрий ме“. Измъкна плочата и подаде албума на Джейд. — Секси, нали?

На него имаше снимка на Спрингстийн, седнал на вратата на открита бяла кола, с разкрачени крака. Носеше джинси, протрити ботуши, широк кожен колан, раирана тениска без ръкави и лента през челото.

— Възбужда ме музиката, а не видът му — поясни Джейд.

— Тъй ли? Значи си готова да го отминеш в дъждовната нощ? Не се и съмнявам. Разгледай тези мускули и помисли добре. — Изхили се неприлично и остави младоженката сама.

Високият ясен глас на Спрингстийн изпълни стаята.

Джейд затвори очи. Имаше късмет, че остана жива, знаеше го добре, бяха й го казали достатъчно много хора. Когато яхтата гръмнала, била ударена от падащи отломки и загубила съзнание. Някой я натоварил в спасителна лодка, след което била закарана в болница, където лежала в кома цяла седмица. Когато на сутринта излезе от комата, се чувстваше добре и не помнеше нищо за злополуката. Последният й спомен беше как се приготвя да отиде на тържеството.

— Спомням си, че ти спомена нещо за четирийсет и девет еднакви бели лимузини, а след това — бяло петно до момента, в който се събудих в болницата — беше споделила с Марк.

— Не знаеш колко ти е провървяло, мила, беше отвратително.

Глезенът му беше изкълчен, но иначе му нямаше нищо.

И двама извадиха късмет. Кори също, въпреки че беше леко обгорен при товаренето на хора в лодките, включително и един млад сервитьор, чийто крак беше отнесен до коляното от взрива.

Естествено, отложиха сватбата. И без да се усети, я убедиха да участва в този цирк. Много тъпа постъпка от човек, който обича да урежда личните си неща тихомълком. Но вече беше късно да направи каквото и да било.

 

 

— Добре ли си?

— Разбира се.

— Изглеждаш фантастично за старица.

— Мили, знам, че Карлос Брент е твой идол, но моля те, спри да говориш като него, и то след тежък махмурлук.

Уес се засмя.

— Пошегувах се!

— Обожавам чувството ти за хумор.

Леките заяждания бяха се превърнали в техен стил. След разкритията в „Истински скандали“ Силвър и Уес се бяха сближили повече от всякога. Той беше гърмял и трещял по повод на случилото се между нея и Карлос Брент в гримьорната му, а тя не остана очарована от предполагаемата му продажба на наркотици. Той, естествено, отрече всичко. Но малко по малко гневът им се изпари и започнаха да се радват, че са живи след онази ужасяваща нощ на яхтата на Закари, от която и двамата се отърваха без драскотина благодарение на бързите реакции на Уес. Беше хвърлил Силвър в една спасителна лодка, а след това се върна за Хевън и се погрижи и за нейната безопасност.

Внезапно сред хаоса двете се помириха. Майка и дъщеря отново бяха заедно. Временно.

След появата на „Истински скандали“ по сергиите Силвър неохотно призна, че Закари Клингър наистина е бащата на Хевън. След усилията, които положиха Уес и Нора, тя се срещна с Хевън на четири очи и със запъване се постара да й обясни защо го беше пазила в тайна. Разбира се, не й каза цялата истина, а само това, че е бил женен и тя сторила най-правилното, поне според нея.

За неприятно учудване на Силвър, Хевън и Закари веднага развиха идилични отношения. Хевън се пренесе в имението на Клингър и за да станат нещата още по-смущаващи — плочата й се качи на първо място.

Уес не можа да проумее озлоблението й.

— Тя ти е родна дъщеря. Трябва да си във възторг. Мислех, че вече сте се сдобрили.

Силвър не се гордееше с това, че е завистлива. Но не можеше да се владее.

Бяха обещали на Зепо Уайт да отидат на сватбата на Джейд Джонсън, а там нямаше как да не види Закари и Хевън заедно — гледка, от която се ужасяваше.

 

 

Кори влезе при Джейд точно когато гласът на Спрингстийн заглъхваше.

— Татко се качва насам. Как се чувстваш?

— Като че ли влизам в затвор, без надежда за освобождение.

— Казах на мама да остане долу. Само щеше да те разстрои.

— А ти как си? — След смъртта на Норман се беше затворил още повече в себе си.

— Напускам рекламния бизнес. Не е за мен. По-добре да се откъсна от тази атмосфера.

Тя взе ръката му.

— Смятам, че си прав. И помни, Кори, че каквото и да правиш, аз съм винаги с теб.

Почукване на вратата обяви пристигането на баща й. О, Боже! Бащата на булката! Истина беше.

Почувства едновременно студ и горещина, главозамайване и повдигане.

Омъжваше се!

ПОМОЩ!

 

 

Уес, със Силвър до себе си, подкара ролса по алеята за коли, но изведнъж черна кола изникна изневиделица пред него и го принуди рязко да натисне спирачката.

— Копеле! — изкрещя гневно той и наду клаксона.

— Не се ядосвай — успокои го Силвър, извади комплекта с гримове и за последен път провери как изглежда.

Черната кола спря и блокира тесния път на върха на Бел Еър.

Без много да му мисли, Уес излезе от колата и ругаейки, тръгна към досадниците.

Изстрелите го посрещнаха напълно неподготвен.

 

 

— А ти, Джейд Джонсън, съгласна ли си да вземеш този мъж — Марк Ранд, за свой законен съпруг?

Да, съгласна съм.

Не, не съм съгласна.

Загледа свещеника, застанал на забележителната зелена площ в разкошното имение на Закари Клингър. Беше калифорнийски духовник. Руси кичури, сини очи, загар.

Над тях се изви хеликоптер и причини неприятна вихрушка.

… четиридесет и девет бели лимузини с напълно заредени барчета и най-добрия хайвер, които ще откарат живописните гости на Закари Клингър на чакащата ги яхта…

СПОМНИ СИ!

Взеха Кори, пътуваха до Лонг Бийч, качиха се на яхтата и седнаха при семейство Уайт.

СПОМНИ СИ!

Свещеникът деликатно се изкашля, за да я подсети, че чакат отговора й.

Обърна се към Марк. Той окуражително кимна.

Песента „Момичето от Ипанема“.

Джак Питън.

Джак Питън със смъртоносните зелени очи и усмивката убиец. Наистина ли щеше да я остави да се омъжи за друг?

Свещеникът вече доста нетърпеливо се закашля и реши да повтори:

— Джейд Джонсън, приемаш ли този мъж — Марк Ранд, за свой законен съпруг?

Сериозно ли възнамеряваш да се жениш?

Ако не ми попречиш — да.

Знаеш ли? Обичам те още повече, когато си сърдита.

Но къде си сега, когато имам нужда от теб?

Шумът от хеликоптера се засили.

— Отговаряй — просъска Марк, силно зачервен.

Спомни си го да казва:

Достатъчен ли ти е в леглото? Затова ли нямам честта?

Да. Прав си, Марк. И по двете точки.

Погледна инстинктивно нагоре и видя хеликоптерът да се снишава и да спуска въжена стълба.

Слава Богу! Спасението беше близо.

Без да се двоуми, хвана с ръце тънката пола на бялата копринена рокля, изрита обувките си и се втурна към стълбата, свободата и най-вече към Джак Питън.

— Ама че работа! — изкрещя Бевърли и избухна в лудешки смях, докато Джейд пълзеше по опасната въжена стълба.

— Не може да се отрече, че Джонсън винаги си е била луда глава!

Хеликоптерът се издигна като птица и отлетя в бъдещето.