Джаки Колинс
Холивудски мъже (16)

15

Клариса Браунинг живееше в усамотена къща в Бенедикт Каньон. Беше я наела от млад режисьор, който възнамеряваше да работи една година в Европа. Къщата беше стара и мрачна, заобиколена от високи дървета и изоставена градина. Клариса харесваше прохладата, баните, непроменени от петдесет години, тъмната дървена ламперия по стените и общото мрачно излъчване на сградата.

Дори басейнът не беше обичайният калифорнийски тип. Нямаше устройство за подводен масаж. Нямаше плаващи надуваеми мебели. Почти винаги се пълнеше с листа, защото филтърът рядко не бездействаше. А водата бе ледена — нагревателят изобщо не работеше. Нощем наоколо виеха койоти и дребни диви животинки се гонеха по керемидите на покрива. Понякога в басейна се промъкваха и давеха змии.

Клариса обичаше да пали огън в камината на спалнята и свита на кълбо в дългата памучна нощница и с чаша какао за компания, да чете класика от богатата си библиотека. Представяше си, че е отново на Източния бряг.

Когато се прибра от студията в ранната съботна привечер, видя тъмнозеленото ферари на Джак Питън, паркирано отпред, и се зарадва. Той имаше собствен ключ и можеше да идва когато му скимне. Не й пречеше. Клариса никога не работеше вкъщи.

Седеше в спалнята и гледаше телевизия. Дали гледаше?

Погледна по-внимателно и видя, че спи.

Понаблюдава го мълчаливо — притихнал и неподвижен. Джак беше винаги в движение. Зелените му очи шареха, откриваха разни неща. Мускулестото тяло беше нащрек, острият ум щракаше.

Възбуждаше я. Винаги я беше възбуждал.

Когато се видяха за първи път, тя си помисли „хубав кучи син с голям член и нищо друго“. Но много бързо промени мнението си. Без съмнение беше надарен, но и нещо повече. Джак Питън притежаваше енергия, любознателност и ум като железен капан. Имаше бърза мисъл и богат запас от думи да я формулира. Не беше някакъв рекламен красавец.

Веднага се озоваха в леглото въпреки предупрежденията на приятелите й, че той чука и бяга. Не и от Клариса Браунинг. Нямаше намерение да бъде поредното име в дългия му списък.

Стъпка по стъпка се опитваше да го опознае. Не беше лесно. С целия си чар и сърдечност, при своята висока интелигентност Джак Питън не допускаше никого до себе си. Клариса го разбираше. Тя беше същата.

Замина за Калифорния да снима филм и когато започна редовно да я търси, тя поде играта и реши да се крие. Скоро стана очевидно, че Джак не понася да го отблъскват.

При следващата среща се разбраха, че си допадат достатъчно за по-трайна, сензационна връзка. Трайната сензационна връзка продължаваше повече от година. И двамата имаха полза от нея.

Клариса почисти лицето си от студийния грим, съблече се и застана над заспалия си любовник. Беше забравила случката с младия актьор сутринта. Тя беше бизнес. А Джак Питън значеше удоволствие. Чисто и неподправено удоволствие…

Потрепери в очакване на предстоящото. В леглото бе истински бог. Отгатваше по неведоми пътища всичките й желания и можеше да се сдържа неопределено време.

— Прост номер — каза един ден, когато го запита как го прави.

— Обясни ми — настоя тя.

— Приеми го като триумф на духа над материята — ухили се той.

Присъствието й не го събуди. Изключи омразната телевизия (омразна за нея, обожавана от него).

— Как можеш да не гледаш „Хил Стрийт“? — питаше я той всеки вторник в десет вечерта.

Внезапната тишина го обезпокои и той се обърна настрани, без да се събуди, все още облечен в спортните дрехи, които носеше в съботни и неделни дни — джинси „Ливайс“ и пуловер.

Свали със зъби ципа на джинсите му.

Той отвори очи и посегна към нея.

Отблъсна ръцете му и смъкна джинсите. Както винаги, не носеше бельо. Склони глава над внезапно пробудилия се интерес от негова страна.

— Предавам се — каза той и разпери ръце.

— Така си и мислех — промърмори тя.

Малко по-късно запушиха заедно една цигара и започнаха да обсъждат плановете си за вечерта. Имаха няколко възможности.

Предварителна прожекция на филм с Мел Брукс.

— Прекалено уморена съм да се смея — възпротиви се Клариса.

Официална вечеря, давана от филмовата индустрия в чест на възрастен актьор.

— Какво ще правим там? — запита Джак. — Та той и като млад си беше бездарник. Какво от това, че е остарял?

Вечеря в „Спаго“ с импресариото на Силвър.

— Той заслужава обяд — реши тя.

— Какво ти се прави? — обърна се той към нея и включи телевизора. — Да поръчам ли китайска храна?

Клариса изключи телевизора.

— Защо не отидем на купона на сестра ти?

— А? — Беше смаян. — Откъде знаеш за него?

— Имам покана.

— Но ти не я познаваш.

— Може би трябва да се запознаем.

— Защо?

— Защото ти е сестра, а аз не познавам никого от семейството ти. Нито баща ти, нито племенницата ти. Силвър Андърсън е интересна жена и ми се иска лично да я познавам.

— Глупости! — кресна Джак, скочи от леглото и се заразхожда из затъмнената спалня.

— Да не би да ни притеснява мисълта за една вечер в нейна компания? — пропя Клариса. — Да не би да се чувстваме непълноценни?

— Понякога не се чуваш какво говориш.

— Тъй ли? Моят психиатър ме е учил, че за да надвиеш страховете си, трябва да се изправиш срещу тях.

— И даваш по двеста долара на час за съвет, който би могла да получиш от всяка китайска врачка?

— Той много ми помогна.

— Нямам намерение да влизам в спор по този повод. Силвър не ме притеснява. Нещо повече, все едно, че не съществува.

— Тогава да отидем.

— Ако искаш да прекараш съботната вечер по този начин…

— Искам.

Предпочете да избегне разправиите. Клариса беше твърдоглава жена и наумеше ли си нещо, нямаше начин да я спре.

Не вярваше в скандалите. Вярваше, че целта се постига с напускане. Тихомълком. Ако се стигнеше до там.