Джаки Колинс
Холивудски мъже (30)

29

Джейд лесно се настрои на ритъма на Лос Анджелис. Струваше й се, че ще го намрази, но само след месец реши, че й харесва. Можеше да прави толкова много неща, и то при разкошно време.

С книгите, плочите и другите си лични вещи скоро се почувства у дома и единственият облак на хоризонта беше Кори. Държеше се особено, нещо в живота му не беше в ред, но очевидно нямаше намерение да го споделя с нея. Беше го видяла един-два пъти. „Много съм зает, обясняваше той, с тази нова работа, настаняването и какво ли не.“

Сигурно се настаняваше, но тя не знаеше нито къде, нито с кого. Когато го питаше, отговаряше уклончиво.

— Ще ти видя ли най-сетне очите? — настоя един ден.

— Естествено — отвърна весело той. — Много скоро. Щом споменеше Марита, брат й се затваряше в черупката си.

— Как е Кори-младши? — интересуваше се тя за осемнайсетмесечния си племенник.

— На Хаваите е.

— Кога ще отидеш да го видиш?

— Скоро.

Всичко беше „скоро“. Кори я ядосваше. Оплака се на майка си.

— Той изживява тежък период — поясни тя съчувствено. — Остави го на мира. Сам ще те потърси.

Остави го на мира, но не я потърси.

Далеч по-приятно беше, когато „Клауд Козметикс“ нае Антонио да прави снимките за кампанията в пресата. Известен видео режисьор, Шейн Диксън, щеше да снима рекламите за телевизията и Джейд беше заета с пробите за фризура, дрехи и грим. Трябваше да изглежда като самото съвършенство.

Работата с Антонио винаги беше удоволствие. Не само добре се забавляваха, но и снимките бяха произведения на изкуството.

Джейд все по-често започна да излиза с него и артистичните му приятели. Ходеха по модни ресторанти, весели купони, а в събота и неделя често осъмваха в частния клуб „Трамп“.

Излизането с компания се оказа отлична терапия. В продължение на години Марк Ранд имаше изключителни права. Сега беше свободна да избира.

Стараеше се да не мисли за него. Щом мисълта се промъкнеше в главата й, тя незабавно я прогонваше. Край на връзката. Finito.

По време на обиколките на града с Антонио и приятелите му бяха изникнали няколко предложения от сексуално естество. Продуцент с жълтеникава кожа, лоши зъби и хлътнали очи й направи предложение, което с лекота отхвърли. Постоянно дрогиран пуерториканец й довери, че е най-сексапилната жена, която бил виждал. Френски търчи–лъжи в торбести джинси и ушита по поръчка фланелка я осведоми, че познава всички, които могат да я направят звезда.

Мъже. Не искаше и да чува за тях. Тогава се запозна с Шейн Диксън и си помисли: „Е, от време на време може.“ Имаше нужда от някой, който да отвлече мислите й от Марк.

Шейн Диксън беше дребен, начумерен, тъмнокос и брадат. Хареса й, че не се превзема като другите. Известно време кръжаха един около друг. Направи пробните снимки с разсеян професионален маниер. Искаше да постигне определен ефект и нямаше намерение да изхаби дори метър филм, докато не го видеше с очите си.

В крайна сметка я покани на вечеря да си поговорят за това, което искат да осъществят. Заведе я в „Нюклиъс Нюанс“ на булевард „Мелроуз“ и цяла вечер й обяснява защо телевизионните реклами са единствените истински филми.

— При снимането на двучасов филм имаш възможност да провалиш всичко, да започнеш отново и пак да го провалиш. В рекламния филм или видеоклипа трябва да постигнеш всичко за две минути. Няма място за грешки.

— Женен ли си? — запита тя. Кожата й беше настръхнала, нервите — напрегнати. От дълго време се движеше между мъже и отново искаше да се почувства желана.

— Да — отвърна той и посегна към ръката й през масата. — Но живеем разделени. Тя не ме разбира.

Нима още продължаваха да използват тази реплика? Не повярва на ушите си.

Покани я в апартамента си. Тя отказа. Един женен мъж й стигаше.

И изведнъж късно следобед, когато току-що се беше върнала от снимки и искаше само да хапне нещо и да легне да поспи, по телефона се обади Марк.

— В града съм — обяви той. — Всъщност съм долу във фоайето. Джейд, трябва да поговорим. Мога ли да се кача?