Джаки Колинс
Холивудски мъже (19)

18

— Сигурна ли си, че ти се ходи? — попита Джак, докато ферарито поглъщаше острите завои на Бел Еър.

— Да — отвърна рязко Клариса. — Защо пък да не ми се ходи?

Усети, че го проверява, и му стана неприятно.

— Защото — заговори бавно той — купоните никога не са били между любимите ти развлечения. Особено шумните бляскави сборища, пълни с журналисти.

Тя поглади полата на костюма си от кафяв габардин.

— Не съм казвала, че ми е любимо развлечение. — Гласът й беше равен. — Казах, че искам да се запозная със сестра ти. Сигурна съм, че разбираш любопитството ми.

Не. Не го разбираше.

— Никога не си ми казвал защо всъщност не се разбирате — настоя тя.

„Ще има да чакаш“, помисли той.

— Просто сме много различни — отсече кратко.

— Знам.

— Щом знаеш, няма какво да говорим.

— Както желаеш.

Мълчаха, докато стигнаха.

 

 

Когато Джейд се веселеше, тя обичаше да се потапя в настроението на вечерта. Знаеше, че нощ, прекарана в компанията на Антонио, не може да се нарече културно събитие. Приличаше повече на взрив, на опит да се прати светът по дяволите. Тъй че се облече съответно — черен тесен сатенен панталон, пъхнат в подходящи ботушки. Дълга черна риза, пристегната с широк колан в петдесет и пет сантиметровата талия. Лондонски изкуствени бижута — подарък от Марк, който имаше смайващ усет и избираше точно каквото трябва. Със закъснение се сети, че може би ги е избирала друга жена. Кой можеше да знае? Без съмнение имаше любовници навсякъде. Тя беше само нюйоркската му връзка.

Събра буйната медноруса коса на върха на главата си, закрепи я с два фуркета и умело измъкна няколко кичура, които падаха свободно и артистично. Сложи си светлокафяв грим и подчерта раздалечените си, напръскани със златисти точки очи с кафяви сенки и дебел, мек молив. Добави златно червило с обилен слой глицерин върху устните си и беше готова, когато Антонио и трима негови приятели нахлуха в апартамента, отрупани с бутилки вино, цветя и отбрани китайски деликатеси, купени от ресторант „Чин Чин“ на булевард „Сънсет“.

— Мислех, че ще излизаме — отбеляза тя, когато видя, че се разполагат като у дома си.

— Да, да, съкровище — потвърди Антонио и инструктира придворните си: изпрати един в кухнята да затопли мезетата в микровълновата фурна, друг — на бара, да отвори виното, а трети — да подреди изобилието от пъстри цветя.

Джейд избухна в смях.

— Но това е инвазия — запротестира тя.

— Това е за добре дошла. — Антонио пусна кокетната си усмивчица. — Добре дошла в Лос Анджелис, bellisima.

— Няма ли да закъснеем?

Нацупи устнички.

— Много важно. Купонът е там, където е Антонио.

Приятелите му закимаха, пърхайки наоколо. Антонио целуна връхчетата на пръстите си.

— Видът ти е мечта, сага. Раздялата с любимия ти се отразява добре.

— Не ставай лош, Антонио.

— Но аз съм си лош!

— Дори много.

— Естествено!

 

 

Нора посрещна Манън със сърдечна прегръдка.

— Цар си — прошепна в ухото му.

— Ами, развалина съм — отвърна той. — Нямаш представа колко време седях в проклетата кола, докато се добера дотук.

— Съжалявам.

— И аз.

Тя махна на един сервитьор.

— Какво ще пиеш?

— Уиски. Най-добре двойно.

Мелани-Шана стоеше мълчаливо до него. Никой никога не я питаше какво ще пие. Никой не даваше пет пари, важното беше да се погрижат за суперзвездата.

— Бих искала чаша бяло вино — каза тихичко на сервитьора.

Манън не спираше да ругае. Нора го слушаше съчувствено, шегуваше се и го ласкаеше, докато Мелани-Шана усети, че настроението му се оправя. Но само до мига, в който се появи Уитни, бившата му жена. Гореща, а след това студена вълна обля Мелани-Шана. Не бяха се срещали досега.

— Господи! — промърмори Манън на Нора. — Какво търси тя тук?

— Не знаех, че не си говорите.

— А, говорим си — прегракнало заяви той, въпреки че не беше сигурен. Последния път, когато се видяха, поведението й бе подчертано хладно. Всъщност мина край него, без да го погледне. Е, можеше да я разбере. Току-що в „Пийпъл“ беше излязла негова статия, в която я наричаше старлетка кариеристка, а Чък Нилсън беше назован „изтъркан плажен тъпкач“.

Слава Богу, че поне се беше разделила с него. Тъкмо си го помисли, и Чък застана до нея; самата представа за неговата Уитни, отново в обятията на Чък Нилсън, вбеси Манън.

— По дяволите! — кипна той.

— Какво? — сепна се Мелани-Шана.

— Нищо — прозвуча враждебен отговор.

Щяха да се сблъскат очи в очи. Нямаше начин да я избегне.

Манън се стегна и се приготви за сблъсък.

 

 

— Тръгвам — обяви нервно Хевън, стана от тревата и изтупа шумата от дългото си палто.

— Как, ще прелетиш ли? — запита Еди, заровен безрезултатно в мотора на мустанга.

— Ще отида на автостоп — тръсна тя, вече твърдо решена да отиде на купона на майка си.

— Глупости, опасно е.

— Ах, татенце — подигра го Хевън. — Не знаеш ли, че мога и сама да се грижа за себе си?

Той се изправи.

— Да, да, качи се при някой от ония шантави масови убийци, които се разхождат наоколо, и ще те видя какво ще правиш.

— Хайде де, да не би всички коли да са претъпкани с масови убийци, които мечтаят да им падна в ръчичките?

— Стига щуротии — ядоса се той. — Никъде няма да ходиш сама. Ще оставя колата и ще дойда с теб.

— Крайно време беше — изсумтя Хевън.

* * *

Уес се трудеше на пълни обороти. Колкото и да му платеше Роки, щеше да е малко. Беше обърнал две бири зад кулисите, но в общи линии се поддържаше трезвен. Е, така и трябваше. Наоколо ставаха толкова много неща.

На първо място, Роки беше отворил доходен страничен бизнес и продаваше скришом кокаин на някои студийни наркомани. Щом информацията се разпространи, работата потръгна. Роки го включи срещу комисиона и засега се справяха отлично.

Застанал на бара до басейна, Уес не можеше да наблюдава Силвър Андърсън, въпреки че беше видял драматичната й поява в девет часа, хвърлила репортерите в транс.

— Омъжена ли е? — попита той Роки.

— Не. Духачът в кухнята ми каза, че всяка седмица сменя любовниците си.

— И кой е тази седмица?

Роки се оригна.

— За какъв, по дяволите, ме вземаш? За торба с клюки?

Млъкнаха, за да позяпат Уитни Валънтайн Кейбъл, която плуваше наблизо.

— Това се казва жена. — Роки млясна сладострастно с дебелите си устни. — Бих я ощастливявал, без да спра, по всички възможни начини.

— И аз.

След малко продаде един грам кокаин на Чък Нилсън. Засърбя го езикът да попита за Уитни, но се сдържа. Уес беше запознат с границите на фамилиарниченето.

Нора не можа да повярва на очите си, когато видя Джак Питън да влиза с Клариса Браунинг. Трябваше само да го накара да застане до Силвър за снимка, и първите страници на световната преса щяха да са нейни. Братът и сестрата досега не бяха се снимали заедно.

Поздрави прочувствено Джак и се опита да го поведе в нужната посока. Отблъсна я с обичайния си чар.

— Защо не заведеш Клариса да се запознае със Силвър? Изгаря от нетърпение.

— А ти, Джак? Няма ли да честитиш рождения ден на сестра си?

— След малко, Нора. — Побутна леко Клариса към мястото, където стоеше Силвър. — Тръгвай. Нали затова дойде?

Зърна Хауард и се запъти към него.

— Само теб не очаквах да видя тук — смая се той.

— И аз не очаквах — съгласи се Джак. — Но поне се надявам да не е за дълго.

— Здравей, Манън — пропя Уитни със сребристия си глас. Устните й бяха извити надолу, от ослепителната усмивка нямаше помен.

— Здравей, Уитни — кимна той отсечено. — Здрасти, Чък.

В миналото тримата бяха близки приятели. Живееха в съседни къщи на плажа и прекарваха цялото си време заедно. Манън дори си спомняше, че беше молил Чък да прави компания на Уитни, когато пътуваше на снимки. Каква ирония! Чък добре й беше правил компания — вероятно още тогава се беше постарал да я вкара в добре посетеното си легло.

— Как я караш, приятел? — Друсан, както винаги.

Уитни ненавиждаше наркотиците. Как е могла да се събере пак с него?

— Познавате ли жена ми? — запита Манън със стегнато гърло и представи Мелани-Шана, която моментално загря, че моментът е напрегнат.

— Мелани — рече Чък с леко олюляване. — Какво неочаквано удоволствие! Колко си красива. Моят стар приятел винаги се е отличавал с добър вкус.

— Благодаря.

Манън я сграбчи за лакътя. За какво, по дяволите, му благодареше?

Уитни започна да се измъква. Изглеждаше ослепително хубава, както обикновено. И Мелани-Шана беше хубава, но всяка жена бледнееше пред Уитни.

Чък усети, че Уитни иска да се махне, и покорно я последва.

— Радвам се, че се видяхме, приятел — обърна се той към Манън. — И ми беше приятно да се запознаем. — Дари Мелани-Шана с изгарящ поглед. — Ела ни някога на гости.

— Мръсен тип — измърмори Манън, докато се отдалечаваха.

— Изглежда приятен човек — започна Мелани-Шана, но от половин дума разбра, че е направила грешка.

— Исусе Христе — вдигна Манън очи към небето. — Няма ли най-сетне да научиш нещо?

* * *

Силвър с удоволствие играеше ролята на домакиня звезда. Обикаляше, усмихваше се и флиртуваше. Позира за снимки със състава на „Палм Спрингс“. Цитира духовити реплики пред Джордж Кристи от „Холивуд Рипортър“. Бъбреше с приятели и познати. По едно време инструктира Нора да изгони журналистите. Непрекъснатите им въпроси и яркото осветление на телевизионните екипи, разположени до вратата — по-навътре не ги пуснаха, започваха да я дразнят.

— Искам да те снимат с Джак — засуети се Нора.

— С кого?

— С брат ти.

— Божичко, той какво дири тук?

— С Клариса Браунинг е.

— Хм, вкусът й трябва доста да е западнал.

Когато ставаше дума за роднини, Силвър не беше сърдечен и прекрасен човек. Веднъж Нора я запита защо.

— Не сме близки.

Най-меко казано.

Нора наблюдаваше Джак Питън. Непрекъснато внимаваше между него и сестра му да има големи групи гости. Очевидно нямаше намерение да контактува с нея.

 

 

— Искаш ли да обядваме заедно? — Дланите на Хауард бяха станали лепкави от пот, докато наблюдаваше как Уитни обмисля отговора си.

— За филма, който смяташ да ми предложиш, ли ще говорим?

— За него и за… хм… други неща.

— Какви други неща, Хауард? — подразни го тя и извитите й надолу устни се разтвориха в широка усмивка.

— Не ме карай да говоря сега за това, миличка. Струва ми се, че и двамата от известно време вървим в една посока.

— Съгласна съм да обядваме. Ще доведа и импресариото си — реши тя мило.

— Ще го доведеш през трупа ми.

— Значи ли това, че присъствието му не е наложително?

— Кога? — запита я задъхан.

— Ще ти се обадя.

Хауард се огледа. Попи и Чък Нилсън стояха до бара.

— Какво си се хванала пак с тоя смрадлив наркоман Нилсън? — заинтересува се Хауард, като се понаведе над гладкото й, нежно, загоряло тяло.

— Удобен ми е.

— Освен това е луд.

— Мога да се справя с него.

— Дано!

Прекъсна ги Нора.

— Хауард, само за момент. Уитни, скъпа, журналистите умират от нетърпение да те снимат със Силвър.

— Идвам — каза нежно Уитни и целуна Хауард по бузата.

— Имай търпение — прошепна тя. — Ще ти се обадя в понеделник.

 

 

— Какво си говорихте с Уитни? — запита Манън.

— „Орфей“ иска да прави филм с нея — отвърна Хауард. Не беше пълна лъжа. Според Попи имаше подходящ сценарий, освен това „Орфей“ беше той, а той я искаше. По дяволите двайсетгодишната му дружба с Манън.

 

 

В каньона Хевън и Еди се качиха в микробус с млада двойка, която отиваше в Холивуд да гледа първия си порнофилм. Поканиха ги да им правят компания.

— И дума да не става — отсече Хевън, когато се озоваха на булевард „Сънсет“, макар че през целия път им беше давала надежди.

На автобусната спирка до хотел „Бевърли Хилс“ стопираха две момичета, които отиваха на купон на плажа. Слязоха в Бел Еър при Уест Гейт и вървяха пеша петнайсет минути, преди да махнат на полицейска кола, която ги качи на хълма и ги остави точно пред вратата на имението на Силвър Андърсън.

— Бива си го местенцето — възкликна Еди, докато Хевън информираше скептичния пазач коя е.

— Да. Не е лошо.

— Защо не живееш тук? — заинтересува се той, когато получиха благословията на пазача и тръгнаха по алеята за коли към къщата.

— Не знам. При дядо ми харесва повече — измънка тя. Не искаше да признае пред него, че майка й не я бе поканила да живее при нея. Не че би приела.

— Как бих си поживял тук!

Като доближиха до къщата, чуха музика и тракане на прибори и чаши.

— Предполагам, че вечерята е сервирана — пошегува се Хевън. — Силвър си пада по такива официалности.

— Сигурна ли си, че сме подходящо облечени? — Еди неспокойно опипа осеяното с капси черно кожено яке.

— Какво ни пука? — озъби се Хевън. — Трябва да е доволна, че изобщо дойдох.

Влязоха в къщата. Срещнаха двама фотографи, които тъкмо излизаха. Щяха да си счупят вратовете да я гледат, но беше свикнала. С щръкналата разноцветна коса, тежкия грим и дрехите за екскурзия приличаше на кръстоска между Туистед Систър, Род Стюарт и Шер.

Носеше червена микророкля, изрязана на стратегически места. Огромното палто се влачеше подире й. Беше обута в черни ботушки с връзки върху раиран като зебра чорапогащник. Евтини пластмасови дрънкулки допълваха впечатлението за коледна елха. На едното й ухо имаше четири дупки с четири различни обици.

— Майко мила — задъха се Еди, като спряха и се огледаха.

— Истински замък!

— Да — рече Хевън уверено. — А аз съм гостуващата принцеса.