Джаки Колинс
Холивудски мъже (92)

91

Всички бяха на борда. Свиреше музика, лееше се шампанско и бялата яхта, кръстена „Клингър II“, отплава навреме от Лонг Бийч. Голямата яхта на Закари — „Клингър I“, беше постоянно на котва в Средиземно море. Но и „Клингър II“ не отстъпваше по лукс. Големият плавателен съд побра с лекота тържеството. Стоте гости щастливо се смесиха, като излъчваха някакво усещане за триумф. Бяха малцината богоизбрани. Този празник щеше да се запомни.

Отопляваната главна палуба беше украсена с фестони от магически фенери, които блестяха и трепкаха в тъмното нощно небе. Малки интимни масички обграждаха дансинга, а трио музиканти свиреше прелъстителна бразилска музика.

— Скъпа! — Зепо се изправи и замаха на Джейд. — Седни при нас с Айда.

— Искаш ли? — прошепна тя на Марк.

— Разбира се. Този човек е виелица!

Кори остави сестра си и нейния жених и си проби път до забележителната трапезария, където сервитьори в бели сака донареждаха пищен бюфет от омари, студена сьомга, стриди и безброй салати.

Кори беше в дълбока депресия. Фактът, че Норман напусна Лос Анджелис, беше достатъчно неприятен. Но това, че го направи, без да му се обади, без да му каже дума за Коледа и Нова година, беше непростимо. Кори беше изоставил жена и дете заради Норман, беше променил изцяло живота си и сега светът се сгромолясваше върху него.

— Изглежда годно за ядене, нали?

— Ъ? — Кори вдигна очи и зърна кльощав рус сервитьор с будни проницателни очи и тънки устни.

— Предполагам, че ако имаме късмет, ще хапнем от остатъците.

— Да — съгласи се неопределено Кори.

— Във филмовия бизнес ли си?

Кори бавно започна да загрява, че сервитьорът го сваля. Господи! Нима вече му личеше? Стигаше им един поглед да го разпознаят.

— Аз съм женен — бързо изрече той.

— Законът не го забранява — отговори сервитьорът и окуражително му намигна. — Ако за теб няма значение, няма и за мен.

Възмездие. Подходящо наказание за Норман. Бяха се заклели, че ще си бъдат верни. СПИН-ът беше руската рулетка на осемдесетте години и само глупак можеше да рискува с безразборни партньори.

 

 

В стомаха на Хевън трепкаха пеперуди, докато приемаше поздравленията на познати и непознати.

Толкова си оригинална!

Обожавам плочата ти!

Дъщеря ми е луда по теб!

Синът ми се интересува имаш ли плакат.

Беше любимка на всички антики в града! И никой не спомена за майка й! Бомба. Атомна бомба.

— Много съм известна — информира тя Роки.

— Казах ти, че ще ти го уредя — изфука се той.

Тя развя палтото от изкуствена леопардова кожа и разкри под него изрязано дантелено боди и гола талия.

— Харесват песните ми!

— А защо да не те харесват?

— Прав си. Защо наистина? Вече съм почти звезда и това страшно ми харесва!

Роки се ухили. И на него му харесваше. Но не можеше да остави такова тържество да му се изплъзне. На борда имаше големи богаташи. Шефове на студии и кинозвезди. Почти се беше отказал от търговията с наркотици. Почти… но не съвсем. Имаше случаи, които не можеше да пропусне.

— Трябва да отскоча до тоалетната — бързо рече той. — Стой тук.

Не би се махнала за нищо на света. Преживяваше върховното удоволствие на живота си. Вече беше поздравила вуйчо си и успя да избегне майка си, а сега се наслаждаваше на новото внимание към нея.

— Здравей.

Обърна се, готова да приеме нов комплимент, и се озова срещу Пен Съливан.

Боже мой! В един и същ момент усети, че й прилошава, че е нервна и несигурна. Пен Съливан! Беше страхотен!

— Ъъъ… Здрасти — измънка тя с глас на безнадеждна глупачка.

— Забавляваш ли се?

— А ти? — успя да произнесе.

— Е, сега, когато видях Хевън…

Въобразяваше ли си, или я сваляше?

— Знаеш ли какво?

— Какво?

— Ние сме най-младите на борда. Някак ми се струва, че ме докараха не където трябва.

Пет пари не даваше как са го докарали. Пен Съливан беше направо смайващ!

 

 

— Кога ще идвате във Вашингтон? Бих искал да съм ви официален екскурзовод — говореше сенатор Питър Ричмънд на Кели Сидни. Приличаше много на Кенеди — с хубав профил и с добра възможност за постигане на голямата цел.

— Не съм запланувала подобно пътуване в близко бъдеще — весело рече тя.

— Ще изпуснете много — отговори двусмислено той.

— Не се и съмнявам. — Потърси с поглед избавление от Джак, но той беше безмилостен и я принуди сама да се оправя с похотливия сенатор. Спаси я Уитни Валънтайн, която мина с кръшна походка покрай тях. Сенаторът хвърли един развратен поглед към трепетната госпожица Валънтайн, напъхана в прилепнала по тялото рокля от копринено жарсе, с настръхнали зърна, и светкавично скочи на крака. Джак едва не се засмя. Вашингтон посреща Холивуд. Каква съвършена комбинация. Истинската власт и истинският блясък. Спомни си скандалите около братята Кенеди и Мерилия Монро. Страната се тресеше месеци наред на границата на екстаза.

За жалост Даниел Вадим не се появи. Когато Джак и Кели пристигнаха да ги вземат, сенаторът се оказа сам.

— Отравяне с храна — обясни той. — Даниел настоя да не ви разочаровам и да дойда.

Сега гореше от желание да си смени партньорката. С всяка, която би се съгласила.

— Този човек не е ли виждал жена? — прошепна Кели, докато и двамата го наблюдаваха как обработва Уитни, която очевидно го приемаше на сериозно.

 

 

Закари царстваше над компанията в библиотеката. На просторната яхта имаше няколко места за развлечение на гостите и те можеха свободно да се местят. Попи Соломан седеше колкото е възможно по-близо до Закари. Тревожеше се за Хауард. Напоследък беше станал много особен. В колата, на път за тържеството, приличаше направо на излязъл от гроба. Не поиска да й каже за какво беше спешният телефонен разговор с Мексико Сити.

— Какво е станало? — питаше го тя.

— Имам мигрена.

След това отказа да разговаря повече въпреки сърцатите й усилия.

— Искам да ви помоля нещо — обърна се тя към Закари със задъхано детско гласче. — Вие знаете, че Хауард живее, храни се и диша само чрез „Орфей“. Студията е целият му живот.

— Винаги съм ценил високо лоялността — отвърна Закари, като пуфкаше с пурата си. — И я заплащам добре.

— Не се съмнявам. Но няма да намерите по-предан служител от моя Хауи.

Закари не можеше да понася хора, които увъртат.

— Накъде биеш? — попита безцеремонно.

— Има нужда от почивка — въздъхна тя.

— Не съм го спирал — изтъкна Закари.

Знам — потвърди тя сериозно, напълно отчитаща факта, че ако Хауард я завари по време на този разговор, ще побеснее. — Но той не иска. Докато вие не му се наложите, ще продължи да я кара така, докато падне.

Закари кимна. Загрижеността й го впечатли. Досега Попи не му приличаше на грижовна съпруга.

— Ще се погрижа да вземе отпуск — обеща той. — Ще му наредя. Това задоволява ли те?

— Благодаря — кимна признателно тя и вече започна да крои планове. Париж, Рим, може би дори Лондон — магазините в Лондон бяха страхотни.

 

 

В това време Клариса беше успяла да се усамоти с Хауард на една от горните палуби.

— Привечер се обадих в клиниката — остро започна тя. — Отказаха да ми дадат информация за Норман. Знаеш прекрасно, че са длъжни да ми казват как е. Да не си променил указанията и да си забравил да им дадеш името ми?

— Ъъъ… Нещата са малко по-различни.

— По-различни? Какво искаш да кажеш?

Огледа се да не ги чуе някой.

— Не е удобно да ги обсъждаме сега.

— Кое не е удобно? — Гласът й бе изпълнен с предчувствия.

— Утре, Клариса. Сутринта ще дойда при теб.

— Не искам да идваш вкъщи, Хауард. Искам да знам какво става, и то сега.

Хауард измънка нещо, което тя не чу.

— Какво? — кресна, за да го накара да повтори.

— Мъртъв е — изломоти той.

Гледаше като хипнотизирана как под дясното му око играе мускул, докато я завладяваше студено и лепкаво чувство — смесица от страх и омраза.

— Мъртъв ли? — повтори тъпо.

Той пое дълбоко студения нощен въздух, изтри потта от челото си и потвърди.

— Страхувам се, че да.