Джаки Колинс
Холивудски мъже (12)

11

Попи Соломан се стягаше за купон, а в такъв момент всички трябваше да са особено внимателни.

Хауард се оттегли в своята спалня, заключи се и смръкна за втори път през деня. Кокаин. Дребен навик, на който се бе отдал преди няколко месеца.

Внимателно изсипа белия прах върху специален поднос с огледална повърхност, раздели го на две равни части и с помощта на сламка го всмука в ноздрите си. Само едно вдъхване, и следваше невероятен подем. Беше по-приятно от секса. По-приятно от всичко. Хауард се чувстваше готов да покори света. Всъщност вече го бе покорил. Не беше ли негова скапаната студия? Е, не съвсем негова, но нали той я управляваше. Каква е разликата? Тя му даваше властта, към която се стремеше, само че, за да може да й се наслади, трябваше да смръква от време на време. Не толкова често, че да стане зависим. Хауард знаеше кога да спре и разумно се самоограничаваше. Веднъж сутрин, за да му върви в работата, и веднъж вечер, но само ако излизаха или имаха гости. И тъй като излизаха или канеха всяка вечер, смъркаше редовно по два пъти на ден. Нищо страшно. Някои актьори, продуценти и служители в студията не можеха да изкарат цяло съвещание, без да изтичат три пъти до тоалетната.

Хауард се имаше за много консервативен потребител, човек, който с положителност нямаше да прекали. Изобщо не беше проблем да спре. Но защо да спира, когато се чувстваше толкова добре?

Хауард имаше проблеми. Когато стигнеш върха, няма къде да отидеш, освен надолу. И напрежението беше огромно.

Студия „Орфей“ беше собственост на голям конгломерат от акционери, оглавявани от Закари Клингър. Закари К. харесваше Хауард, всъщност точно той го издигна на върховния пост. Но това беше тогава. Ами ако се окажеше, че Хауард не е продуктивен? Закари К. искаше касови гиганти да участват в сърцераздирателни филми. Искаше Хауард да завърти спадащите капитали на „Орфей“, и то бързо. Дори много бързо.

Да избереш сценарий, от който ще се роди печелившият филм, беше като търсене на игла в купа сено. Винаги можеше да я намери някой друг.

Хауард се изпотяваше по три пъти, преди да вземе решение. Но сега, не без участието на кокаина, реши, че през няколкото месеца, в които стоеше начело, се беше справил великолепно. Първата му работа беше да избере няколко готови филма за разпространение. Това означаваше, че филмите бяха създадени от независими продуценти, а „Орфей“ ги разпространяваше, защото продуцентите не можеха да си позволят достатъчно копия. И двата филма имаха шумен успех. Хауард стана герой.

Сега единствената му работа беше да създаде няколко собствени хита. Трябваше да се погрижи всеки нов филм, на който даваше зелена улица, да стане потенциален касов шампион.

Следващия месец Закари К. щеше да идва в града да провери как напредва в работата. Не че не получаваше ежедневни сведения от многобройните си шпиони. Хауард знаеше със сигурност поне за двама души на ключови постове.

Нямаше да допусне това да го тревожи. Нищо не можеше да го разтревожи. Я какво беше постигнал в живота. За Бога, та той си беше чист гений.

Хауард Соломан всъщност се роди на шестнайсет години, когато майка му се разведе с баща му, избяга от Филаделфия в Колорадо и малко след това се омъжи за Темпъл Соломан. С радост смени името си от Джес Хауард Джуда Липски на по-простичкото Хауард Соломан. Какво освобождение! Истинският му баща беше равин, суров и жесток човек, който беше убеден, че жена му и синът му са създадени на този свят само за да му се подчиняват и полагаше особени грижи да превърне живота им в ад. Когато Хауард, или Джес, както се наричаше тогава, навлезе в юношеските си години, непрекъснато молеше майка си да избягат. „Аз ще избягам при всяко положение, казваше й той, тъй че е най-добре да дойдеш с мен.“

Тя не се остави да бъде убеждавана дълго и една тъмна нощ заминаха за Ню Йорк, а оттам — за Колорадо, където ги прибра една съученичка на майка му. Беше като излизане от затвор, а когато след година майка му се омъжи за Темпъл Соломан, сякаш Господ им се усмихна, защото Темпъл беше кротък и разбран човек, старши съдружник във фирма за производство на дрехи. И въпреки че не тънеше в разкош, имаше достатъчно средства да купи на Хауард кола на старо и да го прати в колеж.

Хауард се почувства като руснак, който се е добрал до Америка с всичките й прелести. Беше жив и свободен. Майка му също. Изминалите години бяха като лош сън.

В юношеските си години Хауард беше дебел и пъпчасал, но само докато откри момичетата. Скоро след това теглото му спадна, а пъпките изчезнаха за една нощ. Темпъл го усети и един ден му прочете лекция. „Винаги използвай балонче“, поучи го той и размаха презерватив под носа му. „И се старай да доставиш удоволствие и на момичето.“ Последва намигване. „Само не прави бебета.“

Хауард се замисли над забележките на Темпъл. Какво ли искаше да каже с това „да доставиш удоволствие и на момичето“? Нима на момичетата не им беше приятно само от присъствието му?

Следващия път, когато се усамоти с момиче на задната седалка на лъснатия си стар буик, я запита небрежно, докато се готвеше да й го вкара:

— Ей, приятно ли ти е?

— Много си тежък — изскимтя тя. — И защо гърбът ти е толкова космат? Уф! Майка ми ще ме убие, ако разбере с какво се занимавам.

И толкова. Ерекцията му почти спадна. Пази Боже!

Едва първата съпруга на Хауард, яростната тъмнокожа активистка, го научи как да накара и жената да свърши. „Само намери местенцето и не спирай!“, инструктираше го тя, докато стискаше врата му с абаносовите си бедра, та той чак се уплаши да не го удуши.

Когато при третия опит намери местенцето, веднага усети разликата. Жената от колеблива участница в половия акт се превърна в разюздана сексуална маниачка. И защо ли Темпъл не му беше споменал нищо за местенцата? Толкоз време на вятъра!

Един ден прочете книга за Хауард Хюз. Толкова му хареса, че я прочете още три пъти. Малко след като майка му се омъжи за Темпъл, той му каза, че ще наследи фабриката за дрехи, в която беше старши съдружник. „Щом завършиш — му обясни той, — ще те науча на всичко, което знам. Ти си ми като собствен син и когато му дойде времето, ще ти предам бизнеса.“

Хауард му беше благодарен, но не беше убеден, че иска да остане в Колорадо и да произвежда дамски рокли. Плановете му бяха по-големи. Искаше да стане като Хауард Хюз. В бъдещето му фигурираше Холивуд. „Опиши ми го — молеше той приятеля си Джак Питън, докато заедно се бореха с курса по бизнес администрация в колежа. — Ти си от Лос Анджелис. Вярно ли е, че Холивуд ври и кипи от сексуални излишества?“

Джак свиваше рамене.

— Аз живея в Долината. Не ходя много отвъд хълма.

— Кой хълм?

— Няколко големи каньона разделят Долината от Холивуд и Бевърли Хилс. Трябва да минеш през Бенедикт Каньон, през Колдуотър или през Лоръл.

— И после? Какво виждаш, като стигнеш там? — питаше нетърпеливо Хауард.

— Улици. Палми. Туристи. Нищо особено.

— Ще отида. През лятната ваканция ще си намеря работа и ще наема апартамент. Защо не дойдеш и ти?

Джак поклати глава. След една година промени решението си и когато завършиха, се нанесоха в двустаен апартамент на две крачки от булевард „Холивуд“. Скромен, разбира се, но функционален и удобен.

Дотогава Хауард беше прекарал едно лято в Лос Анджелис и когато се върна, чувстваше се като ветеран. Знаеше къде се продават най-евтините сандвичи, къде е най-бързото химическо чистене, къде си струва да се чака за чашка кафе и, естествено, къде бяха най-хубавите момичета. Беше преживял един брак (макар и анулиран), работеше в деловодството на една студия и беше пипнал първия си (за нещастие, не и последен) трипер. Темпъл Соломан беше разочарован, но се отнесе с разбиране към стремежа му да си опита късмета в Холивуд.

— С какво искаш да се занимаваш там? — беше го запитал той.

— Да бъда импресарио — изломоти в отговор Хауард. И семето беше посято. Защо да не стане импресарио? В умението да води разговор беше ненадминат.

Тъй че смени работата се с един познат и вместо да се върне в деловодството на… как беше… студия „Орфей“, отиде в деловодството на „Инкорпорирано специализирано управление“. А оттам се правеше историята.

Бяха му нужни седемнайсет години да стигне върха.

— Хауард!

Викаше го Попи. Прибра кокаиновите си помагала и отключи вратата на банята.

— Хауард — въздъхна тя с детския гласец, който използваше отскоро, — какво ще кажеш?

Завъртя се пред него.

Попи беше висока метър и петдесет и пет, закръглена и закачлива женичка. Имаше много дълги руси къдрици, които подхождаха на чипото й носле. Снабдила се беше и с нови цици благодарение на човека, обикновено наричан „пластичният хирург на звездите“. Носеше тюркоазнозелена рокля без презрамки, обсипана с джувки и волани, и тежеше от истински брилянти. Новите цици приятно изпъкваха.

— Харесваш ли рокличката ми?

Дощя му се да каже „не“. Искаше да й обясни, че прилича на ниска, безформена коледна торта. Искаше да й каже: „Отрежи си косата, отслабни десет килограма и облечи семпла черна рокля.“ Искаше да й каже да си върне старите цици, защото му харесваха повече.

— Бомба — възкликна той и се зачуди дали Уитни ще бъде на купона.

— Знаех, че ще ти хареса — засия щастливо жена му.

Докато му беше секретарка, се обличаше със строги, спретнати костюми. Косата й беше прибрана и носеше малко бижута. Сега приличаше на подвижна реклама на „Картие“.

Вдигна нанизана с гривни китка.

— Харесват ли ти?

Разгледа многобройните брилянти.

— Много са хубави.

— „Много са хубави“! — пропищя тя и го прегърна. — Ти си най-щедрият мъж на света.

Как да не беше. Дори счетоводителят му — видял и патил ветеран в холивудските бракове, беше започнал да пребледнява от огромните й сметки.

— Не можеш ли да я задържиш вкъщи поне един път седмично? — оплака се той. — Тази жена е ходеща кредитна карта.

Хауард не виждаше друг начин, освен да счупи и двата й крака.

— Обличай се, Хауи — изгука Попи. — Време е за купона. Не искаме да закъсняваме, нали?

За първи път през петгодишния им брачен живот беше готова преди него. Но той беше прекалено унесен в мисли за Уитни, за да се запита защо.