Джаки Колинс
Холивудски мъже (81)

80

Джейд се вмъкна в паркинга зад Бистрото, като се питаше какво търси тук. Трябваше да измисли някакво оправдание и да се измъкне от обяда на Попи Соломан. Не че не беше опитала. Обади се на Попи в десет сутринта.

— Мисля, че няма да… — започна тя.

— Надявам се, че не ти минава през ума да ми кажеш, че не можеш да дойдеш на обяда — прекъсна я Попи. — Ти си почетната гостенка. Положих толкова усилия. — Пауза. — Разбира се, ако си на смъртно легло…

— Не, добре съм — каза тя като последна страхливка. — Ще дойда.

— Чудесно. Ще дойде и приятелката ти Бевърли. Освен нея ще бъдат Мелани-Шана Кейбъл, Айда Уайт и Кармел Гузбъргър. Ще прекараме чудесно.

— Прекрасно.

Не й стигаше, че Джак Питън се бе оказал измамник и лъжец, а трябваше да ходи и на някакъв дамски обяд, от който се ужасяваше. Добре поне, че Бевърли щеше да присъства.

Денят беше истински калифорнийски кошмар — ненормално бляскаво ноемврийско небе и температура много над двайсетте градуса.

Снощи беше пила доста и стоя до много късно в компанията на Кори, Антонио и Пен Съливан. Странна комбинация, но очевидно се разбираха добре. Норман Гузбъргър беше заминал за Аризона да се види с Уитни.

— Не виждам защо трябва да си седя вкъщи, докато го няма — беше заявил войнствено Кори.

— Разбира се — съгласи се тя. — Никой не бива да го прави за никого.

След което продължи да пие.

Кори я откара в апартамента й в три сутринта. Сложи я да си легне и пренощува на дивана. Сутринта пиха кафе и си поговориха — нещо, от което и двамата имаха нужда.

— Щастлив ли си? — беше го попитала тя.

— Почти — отвърна той. — А ти?

Телефонът я спаси от необходимостта да отговори. Делово обаждане във връзка с предстоящото й пътуване до Ню Йорк за участие в специално тържество за откриване на рекламната кампания на „Клауд“. Беше доволна, че се спаси. Не искаше да товари Кори с проблемите си.

 

 

Лесно се отърва от Даниел. Джак просто я остави пред хотела на сенатора Ричмънд, сбогува се с нея и тя потъна в историята.

Щом като Джейд, без да си поеме дъх, гледаше в очите новото си завоевание, може би трябваше да задържи Даниел, да я отведе в своя хотел и да се разтовари от объркването и разочарованието си.

Беше повече от разочарован. Готов бе да се закълне, че двамата с Джейд бяха тръгнали към едно красиво, дълго и лудо препускане.

Грешка. Още една изчезна в мрака.

Не можа да изчака поне един ден. Каква състезателка!

И все пак… спомни си бележката й, как усмивката нямало да изчезне от лицето й и би ли искал да му сготви нещо.

Мило! Фалшиво! По дяволите!

Почти не мигна през нощта. Сутринта Хевън го събуди по телефона. Звучеше подозрително весела и подозрително гузна.

— Какво става? От пари ли имаш нужда? — Беше се погрижил да получава солидна издръжка, но въпреки това, кажи-речи, всеки месец изпадаше в безпаричие.

— Не.

Ето ти изненада.

— Не ми казвай, че ти се е обадила майка ти.

— Не се шегувай, вуйчо.

— Можеш да спреш да ми викаш вуйчо. Нали следващата седмица навършваш седемнайсет? Джак е достатъчно. — Посегна към часовника и видя, че е само осем без петнайсет. Твърде рано за безцелни разговори.

— Не, рожденият ми ден е вдругиден — поправи го тя.

Проклетата Арита. Беше й наредил да му напомни. Сега Хевън щеше да помисли, че е забравил.

— Знам — рече бързо той. — Исках да проверя дали ти го помниш.

— Много смешно. — Кратко мълчание. — Напускам училище.

Седна в леглото.

— Я повтори.

— Не се изприщвай. Всичко е наред. Наистина. Намерих нещо по-интересно. Всъщност не точно работа…

— Може ли да обсъдим този въпрос на обяд?

— Защо?

Хлапачката го питаше „защо?“. Нямаше настроение да играе на баща, но беше неизбежно.

— Ще се видим в дванайсет в „Хамбъргър Хамлет“ на „Сънсет“. Бъди точна — строго заръча той.

— Не виждам защо трябва…

— Казах ти да дойдеш. — И тръшна слушалката.

 

 

Попи Соломан обожаваше дамските си обеди. Даваха й идеалната възможност да бъде звезда в собствена продукция.

Облече се подобаващо и си сложи внимателно подбрани бижута от непрекъснато обогатяващата се колекция. Понякога викаше професионалисти да я фризират и гримират. Приятно беше да изглежда възможно най-добре, особено като се има предвид, че всички жени бяха свръхкритични, най-вече зад гърба й.

Хауард й се беше обадил рано сутринта. Горкият Хауард. Не можеше да прекара нито ден без нея.

— Получих стомашна криза — оплака се той. — Чувствам се отвратително.

— Сядай в самолета и се връщай — разумно предложи тя.

— Веднага, щом Уитни затътри задника си на снимки.

— Побързай, котенце. На Попи й е мъчно за теб.

Знаеше, че обича да му говори като на малко бебе. Нямаше съмнение, че се грижеше за него по-добре от трите му бивши жени, взети заедно.

Въздъхна и погледна часовника си. Наближаваше дванайсет и половина и гостенките й скоро щяха да пристигнат. Обичаше да отива първа, за да може да реши как да разпредели местата и да запази за себе си централното.

Ресторант-градината вече бръмчеше оживено. Махна с ръка на познатите и изпрати въздушни целувки на някои по-специални любимци. Попи Соломан беше фактор в тъй нареченото холивудско общество. Като съпруга на студиен шеф очакваше и получаваше почтително отношение където и да се появеше.

Колко различно беше от първите й месеци в Холивуд, когато работеше като дребна секретарка. Колко по-различно…

— Не ми казвай, че съм първа! Божичко! Колко самотна изглеждаш на тази маса. Здрасти, аз съм Бевърли д’Амо. За мен е голямо удоволствие най-сетне да обядваме заедно.

Попи погледна високата екзотична тъмнокожа жена. Бевърли без съмнение беше невероятна.

— Седни тук — посочи й стола до себе си. — Толкова се радвам, че успя да свършиш и да дойдеш.

Бевърли завъртя очи и закачливо намигна.

— Та аз свършвам при всеки удобен случай! Нима всички не го правят?

Попи се отърва от отговор благодарение на появата на Джейд Джонсън, облечена в бяло и много живописна.

— Не съм закъсняла, нали? — рече задъхано тя.

— Съвсем не — отвърна Попи и потупа стола от другата си страна. — Моля те, седни тук.

— Привет, Джей Джей — поздрави Бевърли. — Кой е щастливецът? Излъчваш особени флуиди.

— А?

— Чу ме много добре.

— Не разбирам за какво говориш.

— Скъпа, та това съм аз, не ме ли позна? Хайде, казвай.

— Искате ли шампанско? — намеси се Попи.

— Защо не? — реагира Бевърли. Ухили се на сервитьора. — Моето да бъде „Мимоза“. Пресен портокалов сок, най-доброто шампанско, което имате, и малко настърган лед.

Попи усети, че ако не внимава, Бевърли ще се превърне в център на нейния обяд. Намеси се бързо, за да наложи първенството си.

— Бевърли — рече мило, — Хауард много те хвали. Много е впечатлен от работата ти в „Любовен роман“. Въпреки че роличката е малка, каза, че имаш голям потенциал и се надява скоро отново да те ангажира.

Актрисите трябваше да си знаят мястото. Твърдо.

Усмивката на Бевърли стана по-широка. И тя разбираше от силови похвати.

— Без майтап? Дребосъкът наистина ли се изказа така за мен? Страшно съм поласкана. Сега разбирам защо старият Зак ми обеща главната роля в следващия си филм.

Преди някой да успее да отвори уста, се появи странна двойка — Айда и Кармел. Попи се направи на заета със запознанствата и сложи Кармел до Джейд, а Айда до Бевърли. Имаше още един стол за Мелани–Шана, която закъсняваше.

— Не ви ли видях в „Спаго“ с Джак Питън? — поде Айда, като се втренчи късогледо в Джейд през масата. Ослепително бялата й коса блестеше на слънцето.

— А… да, предполагам.

— Аха! — възкликна победоносно Бевърли. — Значи Джак Питън?

— Разгонено куче — прогърмя Кармел. — Имал е повече жени в този град, отколкото Силвър — мъже.

— Силвър Андърсън ли? — запита Бевърли.

— Те са брат и сестра — поясни Попи, — въпреки че това не се афишира.

— Не знаех — рече Бевърли. — Не си приличат.

— Разбира се, тя е много по-възрастна от него — авторитетно додаде Кармел. — Силвър и аз се познаваме от дълги години.

— Тя е спала навремето и с Орвил, нали? — отбеляза Айда.

— Не, не е — тросна се Кармел. — Престани да твърдиш, че Орвил е прекарал всички жени в града.

— Вероятно е един от малкото му пропуски — захихика Айда, като никога учудващо оживена.

Кармел я изгледа яростно.

— Май братът и сестрата плътно са покрили крайбрежието — обобщи Бевърли. — И аз не бих имала нищо против да покрия брата, стига да ми падне. Как беше, Джейд? Само тесен панталон, зъби и приказки? Или между хълмовете имаше и злато?

Джейд сви неопределено рамене.

— Нямам представа. Говорихме само за… ъъъ… бизнес.

Бевърли насмешливо вдигна вежди.

— За бизнес?

Понякога Бевърли определено й лазеше по нервите.

— Представи си, да — отряза тя. — Кани ме да участвам в предаването му.

Попи забеляза притеснението на почетната си гостенка и смени темата.

— Какво мислите за новия господин Силвър Андърсън?

— Голям хитрец — отсече Айда без колебание.

— Кой е той? Откъде изникна? — заразмишлява Попи. — Не мога да разбера.

— Орвил казва, че много му сече пипето — прекъсна я Кармел.

— Как иначе? — намеси се и Айда. — Нали е успял да я навие да се омъжи за него?

— Тя има ли пластични операции? — полюбопитства Попи. — Изглежда прекрасно за възрастта си.

— Лос Анджелис има повече пластични хирурзи от всеки друг град в света — авторитетно заяви Бевърли. — Каза ми моят гинеколог. Какво ли би станало, ако започнат да се борят за плячка!

— Не мога да разбера къде е Мелани — завайка се Попи.

Беше й се обадила предния ден, направи дебел намек за Манън и Клариса и я покани на обяда. — Мразя хора, които си мислят, че могат да закъсняват по половин час. Много е невъзпитано.

— Знае ли за любимия си съпруг? — заинтересува се Кармел и запали дълга тънка пурета.

— Нямам представа — невинно отвърна Попи. — Не научават ли съпругите последни?

Джейд се почувства удавена в клюки. Небрежният начин, по който кълвяха всеки, я отврати. Джак Питън сигурно беше разгонено куче, но тя не искаше да го чуе от тази компания.

 

 

— Мисля, че не бива да ме спираш — сериозно рече Хевън. — Ако не стане нищо, ще се върна в училище, ще ида в колеж и тъй нататък. Вуйчо, разбери ме, ако не го направя, може би ще изпусна големия шанс в живота си.

— Трябваше да ми кажеш в самото начало — остро реагира той. — Преди да подписваш договори, да записваш плоча и да се обвързваш.

— Но ти щеше да ме спреш — обори го тя.

Не можа да не признае, че е права.

— Значи искаш да спреш да ходиш на училище за една година и да се отдадеш на певческа кариера. Така ли е?

— Точно така.

— А какво ще стане, ако плочата ти се провали?

Тя се нацупи.

— Много благодаря!

— Недей да летиш в облаците, госпожице, винаги може да се случи.

Хевън зачовърка сандвича си и отговори с наведени очи:

— С мен няма да се случи. Преживяла съм достатъчно провали.

Джак, загледан в хубавичката си самотна племенница, се питаше какво ли й готви бъдещето. Беше излязла с готов план за действие и ако сега се намесеше и кажеше „не“, щеше да го намрази за цял живот. Защо баща му не беше се допитал до него? Как е могъл Джордж да подписва договори, без да знае нищо за този бизнес? По дяволите! Ако беше й отделял повече време, може би щеше да му каже предварително.

— Не знам — рече несигурно той.

— Знаеш.

— А Силвър?

— Какво Силвър?

— Струва ми се, че ако напуснеш училище, някой трябва да я уведоми.

— Защо? Признай си честно, вярваш ли, че я интересува?

Отново се наложи да признае, че е права.

Тя отмести чинията си и добави:

— Значи всичко е наред. Съгласен ли си?

— Ще има ли значение за теб, ако не съм?

Хевън се засмя гузно.

— Мисля, че не.

— Певческа кариера се прави трудно.

— Много важно. Обичам да се боря.

— Кога ще чуя плочата ти?

— Компанията организира купон в моя чест. Нещо като представяне пред дисководещи и журналисти. Искам да дойдеш. Само обещай, че няма да се разсърдиш от това, което ще ти кажа. Не искам да обявявам факта, че сме роднини. Съгласен ли си?

Той избухна в смях.

— Срамуваш ли се от мен?

— Как се сети? — засмя се и Хевън.

— Ако спреш да ме наричаш „вуйчо“, нещата могат да се уредят.

— Благодаря, вуй… тоест, Джак.

— Няма за какво. — Поиска сметката. — И кога е този купон?

— На рождения ми ден.

— Кажи ми часа и мястото. Ще дойда.

 

 

Когато сервитьорът предложи кафе, Джейд се измъкна. Беше се наслушала за пластични операции, кой с кого спи, модисти, проблеми с прислугата и масови убийства. Бевърли си тръгна с нея и двете избухнаха в истеричен смях на паркинга, докато чакаха момчето да докара колите им.

— По дяволите! — възкликна Бевърли. — И това ако не е тежко дежурство!

— Скука — рече Джейд. — Никога вече няма да попадна в подобна клопка.

— Ама и Попи Соломан си я бива.

— И още как!

Момчето на паркинга докара безупречно лъснат кафяв ролс-ройс с номер КЛИНГЪР 1.

— Виждам, че любовта процъфтява — сухо отбеляза Джейд.

— Естествено. Защо не дойдеш в скромното ни именийце да се покефим? Остави колата си тук. Ще изпратя някой от робите да я докара.

Джейд се поколеба. Искаше й се да се довери на някого, но мисълта, че може да налети на Закари Клингър, не я въодушеви особено. Бевърли сякаш прочете мислите й:

— На фронта на Бел Еър всичко е спокойно. Татенцето е в студията. Май се кани да фрасне още един на Карлос Брент!

— Наистина ли го е ударил?

— Проснал стария Карлос по гръб и ще се пръсне от гордост.

— Но защо?

Бевърли даде бакшиш на момчето и влезе в колата.

— Струва ми се, че изпитва тайна страст към Силвър Андърсън. Светът съвсем се ошашави.

 

 

Закари Клингър стоеше мълчаливо в дъното на студиото и гледаше. Изпитваше към Силвър нещо повече от тайна страст. Не можеше да спре да мисли за нея. И много скоро щеше да я спечели отново. Каквото и да станеше, пак щеше да е негова и никой не можеше да му попречи.