Джаки Колинс
Холивудски мъже (32)

31

Съвещанието беше в разгара си. Веднъж в месеца Джак и екипът му се събираха да обсъдят евентуалните гости на следващите предавания. Обменяха предложения, идеи и списък на хора, който Олдрич наричаше „горещата стотица“. Съставен беше от личности от всички области — политика, музика, театър, спорт, кино, издателска дейност и тъй нататък. Предаването се излъчваше само двайсет и шест седмици в годината и кандидатите не можеха да са повече от това число. Поради това борбата на импресариите да вкарат своя клиент беше ожесточена. Често им предлагаха подкупи, които неизменно биваха отхвърлени. „Очи в очи с Питън“ можеше да продаде филм, книга или друго събитие по-бързо от всички останали телевизионни предавания. Заявките се правеха няколко седмици предварително и Джак имаше предостатъчно време да проучи материалите за всеки гост.

— Защо да не поканим Манън Кейбъл? — попита Арита. Никой не се учуди. Задаваше този въпрос всеки месец, защото знаеше, че Джак и Манън са близки приятели.

— Пак ли започваш? — простена Джак. — Хиляди пъти съм ти казвал, че непрекъснато го каня и той все отказва.

— Няма да откаже, ако аз се заема с него — пошегува се Арита с напевния си глас. — Ще прекара най-щастливите моменти в живота си. — Лицето й засия при тази мисъл. — Не бива да се съмнявате.

— Ще му го съобщя — заяви Джак.

— Повтаряш това всеки път — оплака се Арита. — Как е възможно да се явява непрекъснато при Карсън, а ти не можеш да го навиеш?

— Възможно е, защото всъщност аз не го искам — непринудено отвърна Джак. — Познаваме се прекалено добре и от твърде дълго време. Няма да се получи нищо.

— Ще се получи. Само стой и гледай къде ще отиде рейтингът ни.

— Хайде да поговорим сериозно — намеси се Олдрич. — От Еди Мърфи имаме твърдо да. Дайан Кийтън не иска да се ангажира. Ако решим, можем да поканим Ейприл Крофърд. А какво ще правим с Фонда?

— Прекалено силно залитаме към шоубизнеса — недоволно изкоментира Джак. — Трябва да търсим равновесие между развлечение и информация. Сложете Ейприл Крофърд в резервите. Тъкмо сега Фонда е твърде нашумяла. Какво ще кажете за Мейлър? Току-що излезе новата му биография. Много е интересна. Преди години в Чикаго направих триминутен разговор с него. Може би е назрял моментът да поговорим отново.

— Бих предпочела Принс — въздъхна Арита. — Какъв тип! Малко е дребничък за мен, но бих се справила. Дупето му е направо възхитително!

Олдрич не й обърна внимание.

— Ще пусна един от изследователите да проучи Норман Мейлър. Нека разбере какви са му намеренията.

— Добре. — Джак се отблъсна от заседателната маса. — Ще поговорим пак в понеделник. Сега трябва да се видя с един човек за къщата.

Олдрич и Арита едновременно издигнаха вежди и глас и запитаха в хор:

— Къща ли?

Той се ухили.

— Не се безпокойте, не е нещо сериозно. Просто реших, че ако наема къща на плажа за лятото, ще мога да си почина добре.

— Страшно ще си починеш — промърмори саркастично Арита. — С всички онези млади мацки, които ще разнасят дупетата си по зелената площ пред къщата и ще се плацикат в басейна ти.

— Ще отида в Транкас. Далеч от влудяващите тълпи.

Трябваше му цял час да стигне с колата от телевизионното студио. И то в спокоен петъчен следобед, без натоварено движение. Докато открие отклонението от магистралата, паркира ферарито и се спусне по грубите каменни стъпала, изсечени в стръмната канара, вече се беше разколебал в предимствата на идеята си.

Но щом влезе в къщата, промени мнението си.

Въведе го служителката от агенцията за недвижими имоти. Беше на четирийсет години, разведена и специално за случая бе облякла костюмче от жарсе, твърде тясно за пищните й форми. От развълнуваната плът се издигаха вълни от поне половин шише парфюм. Не всеки ден й се случваше да развежда Джак Питън.

Приветства го възторжено. В живота беше два пъти по-хубав, отколкото на малкия екран. Прямите му зелени очи я хвърлиха в екстаз.

— Сам ли сте? — попита, когато се окопити.

— Да. Защо? Не биваше ли?

— Не, не, просто… — Не довърши мисълта си. Повечето знаменитости се движеха със свити от угодници и беше изненадана, че Джак Питън предпочита да е сам. — Заповядайте — любезно го покани тя, като се сети за правилата на добро поведение. — Собствениците днес ги няма. След три седмици заминават за Европа и ми заръчаха да ви уверя, че личните им вещи — дрехи и тем подобни, ще бъдат съхранявани на друго място. В момента личи, че къщата е обитавана, но сигурно разбирате, че няма как. Всъщност винаги съм смятала, че…

Джак мина покрай нея и се озова във фантастична овална стая със стъклени стени. Отвън имаше просторна тераса със стъпала, водещи надолу към пусто скалисто заливче и Тихия океан в цялото му великолепие.

За човек, който нямаше отношение към понятията къща и дом, изпадна в телешки възторг.

Служителката рецитираше добре заучените слова, но той не я слушаше. Приближи се до стъклената стена и видя, че може да се плъзга и да отваря изцяло стаята към терасата.

Излезе. Беше ясен и ветровит ден с големи вълни и чисто синьо небе.

— Мястото е напълно уединено — продължи служителката, като го последва навън. — Идвала съм няколко пъти и не съм срещнала жива душа.

Забеляза вкопана вана с гореща вода, яма за печене на скара и маса за пинг-понг.

— Няма ли тенис корт? — пошегува се той.

— Всъщност собствениците имат намерение да построят — обясни неспокойно жената. Засмя се нервно. — Но не преди пътуването си.

Загледа се в синевината. Вълните и звукът на прибоя действаха хипнотично.

— За колко време я дават под наем?

— За шест месеца с възможност за закупуване, ако решат да останат в Европа.

— Ще я взема — рече решително той.

— Но, господин Питън, вие дори не сте разгледали къщата.

— Видях всичко, което ме интересува.

— Действате необмислено, но разумно. Това е най-хубавата къща в Транкас. Две семейства вече са готови да я наемат. Очакват да им се обадя по телефона, за да изпратят чековете си.

— Докато аз съм налице. — Извади чековата си книжка от вътрешния джоб. — Къщата е наета.

На път за Бевърли Хилс хвърчеше от възторг. Първата къща в живота му! Е, само наета за лятото, но имаше усещането, че би я купил, ако собствениците останат в Европа и решат да я продадат.

Отиде право в „Бевърли Уилшър“, изкъпа се и се преоблече. Клариса беше завършила филма и беше заминала за Ню Йорк. Беше пожелала да я придружи, но той измънка нещо за „много работа“ и тя отлетя сама.

Преди да тръгне, се спречкаха — нещо, което подсъзнателно отбягваше от месеци. Присъстваха на прожекция в Академията и след това довършиха купона в „Трамп“. Журналистите ги последваха с удоволствие. За нещастие там бяха три негови бивши гаджета, и трите известни дами, които сърдечно го поздравиха, докато фоторепортерите се блъскаха да не пропуснат дори секунда.

— Страшно ми е неприятно — избухна Клариса. — Лошото при теб, Джак, е, че привличаш твърде много внимание.

— Аз? Ами ти? Ти държиш „Оскар“ на лавицата си.

— Но не търся реклама.

— Аз също.

— Глупости. Наслаждаваш се на всяка минута. Просто блаженстваш.

— Това е пълна безсмислица и ти го знаеш много добре.

Седяха в колата и пътуваха към къщата й. Ръмеше и улиците бяха хлъзгави.

— Мисля си нещо — изрече бавно тя.

— Какво?

— Искам да се омъжа.

Ферарито нагази в локва и занесе. Насрещната кола наду клаксона. Наложи се да се концентрира до крайност, за да овладее волана.

Клариса остана невъзмутима.

— Искам да имам дете — заяви тя.

Той преглътна. Не стигаха кошмарите на брака, а сега и дете! Като мереше внимателно думите си, каза:

— Никога не сме говорили за това.

— Знам — отвърна безизразно. — Все пак трябва да вземеш под внимание факта, че сме заедно повече от година. Връзката ни или трябва да се развие, или да свърши.

— Това ултиматум ли е? — напрегна се той.

Продълговатото й лице беше мъртвешки бледо в светлините на нощта.

— Казвам ти, че не можем да продължаваме така. Искам по-голям ангажимент от твоя страна.

Беше като треснат. Госпожица Независимост внезапно пожела да го обвърже!

— Никога не съм мислил за брак — призна откровено той.

— Много добре ми е известно. И аз не съм. Ние сме самотници…

— Досега не си се оплаквала — прекъсна я.

— И сега не се оплаквам — продължи тя все тъй с равен тон. — Просто предлагам да се променим. — Извърна глава и се загледа в неумолимия дъжд. — И двамата нямаме никакво семейство. Може би трябва да опитаме да пуснем корен.

Едва потисна желанието си да се изсмее. Говореше, сякаш ставаше дума за градина!

— Аз си имам семейство — възрази Джак. — Баща ми и Хевън.

— Често си ми повтарял, че баща ти живее в свой собствен свят. А племенницата ти… — Сви рамене. — И без това не й обръщаш внимание.

— Все пак са ми семейство.

— Не говоря за такъв вид семейство и ти добре го знаеш. — Помълча, после тихо продължи: — Не искам да решаваш сега. Утре заминавам за Ню Йорк. Няма да се върна, докато не ми съобщиш решението си.

Едно нещо не можеше да й се отрече — не подбираше думите по деликатност.

Нямаше представа как ще постъпи. На Източния бряг Клариса щеше да се порадва на свободата си. Доброто му поведение бе продължило твърде дълго, имаше нужда от почивка. А един уикенд в Лае Вегас с Манън и Хауард бяха най-добрият начин за отпразнуване на събитието.