Джаки Колинс
Холивудски мъже (53)

52

— Невероятна е! — възкликна Хевън за десети път. — Обожавам я!

Говореше за къщата на плажа, която беше разгледала вече няколко пъти.

Джак разхлаби връзката и си съблече сакото. Беше прекарал целия следобед в съвещание със счетоводителя си и изпитваше нужда да се разхвърля.

— А стаята ми е направо страхотна — продължи тя. — Гледа към плажа и океана. Мога да стоя от сутрин до вечер на прозореца и да зяпам!

— Няма да е зле. Искаш ли да позяпаш и в хладилника и да провериш какво ни е приготвила прислужницата? Оставих й бележка да го зареди с всичко, което има на пазара.

— Умирам от глад!

— Е, нищо ново не ми казваш. Винаги когато те виждам, имам чувството, че не си яла от последния път, когато сме били заедно.

— То си е така.

— Много си смешна.

Тя се изкиска щастливо.

— Ще проверя положението с прехраната. Стой тук!

Втурна се в кухнята, а той се зачуди в каква ли каша се е забъркал. Кой би допуснал, че ще живее в къща и ще се грижи за дете? Джак Питън — заместник — баща!

Като че ли му харесваше.

Клариса още беше в Ню Йорк. Тъй като имаше достатъчно време между последния и следващия си филм, беше решила да участва в няколко представления на мижава пиеса „Оф Бродуей“. Чуваха се по телефона през два-три дни, но очевидно връзката им се бе изчерпала. Той знаеше, че тя чака да види какво е решил по повод ултиматума й. А истината беше, че колкото повече мислеше за брак, толкова повече тази идея го отблъскваше. Кому е нужно да се обвързва?

Силвър току-що се бе омъжила отново. Силвър можеше да прави каквото си иска. Обичаше я толкова, колкото тя обичаше Хевън.

— Открих картофена салата, зелева салата, пиле и шунка — триумфално обяви Хевън.

— Ако искаш, можем да отидем на ресторант — предложи той.

— По-добре да си останем тук.

— Няма нужда да ми извиваш ръката.

Доста по-късно, след като се нахраниха и разопаковаха багажа си, Хевън се обади на всичките си приятели, включително и на Еди, и потъна в блажен сън.

А Джак изследва къщата от тавана до мазето. Не бе никак уморен. Взе един пуловер и реши да се разходи по плажа. Знаеше, че трябва да отскочи до Ню Йорк и да уреди въпроса с Клариса. Можеха да продължат връзката си или да се разделят. Но категорично не желаеше да се жени. А тя настояваше. Налагаше се или да я карат както досега, или да скъсат.

Взе решението и му олекна. Щеше да каже на Хевън да покани някоя приятелка да поживее с нея и щом момичето пристигне, ще вземе първия самолет за Ню Йорк. Предаването му беше във ваканция за шест седмици, тъй че моментът беше подходящ.

В известен смисъл се надяваше Клариса да поиска да се разделят. Съжителството с нея не беше особено удоволствие. Тя бе напрегната и обвита в тайни жена, често потънала в мрачен унес. Никога не се разкриваше пред него. Тази сдържаност издигаше невидима стена помежду им. Единствените моменти, в които беше истинска, бяха пред камерата.

Ако искаше да бъде пределно искрен пред себе си, трябваше да признае, че истинската привлекателност на Клариса се състоеше в изключителния й талант.

Тича по плажа до къщата и изгледа по телевизията един филм от времето на разцвета на Лана Търнър. Секси мадама. Вече нямаше такива.

Към един часа започна да клюма, очите му се затвориха и той заспа.

Утре щеше да уреди нещата.

 

 

Джейд седеше сама на терасата на апартамента си на булевард „Уилшър“ в Лос Анджелис с пакет „Камъл“, чаша вино и малка чинийка солени бисквити. Слушаше на стереото „Роди се звезда“ — музиката на Стрейзънд и Кристофърсън към филма й беше любима.

Светлините на града се простираха като разкошен пъстроцветен юрган от различни парченца плат. Не й омръзваше да гледа как трепкат. Хм, май започвам да се превръщам в самотница. Предпочитам собствената си компания пред купонджийските групи.

Това бе естественият резултат от липсата на човек, с когото да й е приятно да прекарва времето си. Освен това обичаше да бъде сама и никога не скучаеше. От дете беше самостоятелна и бе свикнала да си измисля развлечения. Виж, Кори винаги имаше нужда от приятели.

Кори.

Моят брат.

Обратен.

Досега подсъзнателно не си беше позволила да мисли за това. След обяда, който мина в напрегната атмосфера, направо избяга от ресторанта. Седна в колата си и без да мисли, подкара към най-близкия универсален магазин. Оказа се „Бевърли Сентър“. Влезе вътре и обиколи всички щандове с решимост, граничеща с маниакалност.

Кожено яке, два чифта „Ливайс“, копринена риза, три чифта обувки с токчета като игли, четири книги с твърди корици, разнообразни гримове и тежък стъклен пепелник. След това се прибра, изкъпа се, изгледа видеозапис на „Хил Стрийт Блус“, изяде разсеяно консерва студен боб, един шоколад и един портокал. Изпуши три цигари — навик, от който се беше отказала преди шест години, и сега, седнала на терасата, най-сетне си позволи да мисли за Кори.

Откритието й подейства като шок. Не й беше казал нищо. И нямаше нужда. Стигаше й да го гледа редом с Норман Гузбъргър. Разбра защо брат й я избягваше.

Отчаяно се беше старала да се държи нормално, но едва успяваше, защото през цялото време й се искаше да му изкрещи: Защо? Защо? Защо?

На масата се водеше учтив разговор. Гледала ли си този филм? Била ли си в онзи ресторант? Влизала ли си в не знам си кой хотел?

Норман изглеждаше много мил. Баща му беше Орвил Гузбъргър — широкоизвестен филмов продуцент, а майка му, по собствените му думи, „прави голяма благотворителност“.

— Как се запознахте? — запита неочаквано тя.

Отговори Норман. Кори нямаше какво да каже. Изглежда, бяха работили заедно в клона на „Брискин и Бауър“ — голяма рекламна агенция в Сан Франциско. Когато Норман се върнал в Лос Анджелис, той помолил баща си, който притежавал голям дял от акциите на „Б и Б“, да уреди и прехвърлянето на Кори.

Не искаше да знае повече, подробностите не я интересуваха.

Сега седеше безмълвно на терасата и се чудеше. Дали Кори винаги е бил обратен? Или Норман бе извадил на бял свят тлеещи наклонности?

Спомни си, че в юношеството си беше необичайно плах с момичетата. Един ден майка й беше изразила някакво съмнение, но много бързо го забравиха, защото следващата седмица беше започнал да излиза с едно момиче с големи гърди и мускулести крака на име Глория. Дали между тях има нещо по-сериозно? Запита го веднъж, но той не отговори. След това тя замина за Ню Йорк да прави кариера и го виждаше само при редките си гостувания вкъщи.

Когато се запозна с Марита, цялото семейство не можа да си намери място от радост, след като се съвзеха от шока, че е хавайка. Сватбата беше старомодна и хубава и двамата изглеждаха много щастливи. Една година по-късно се роди бебето и всички се успокоиха, че Кори е уредил живота си.

А сега тази бомба. Майка й ще припадне.

Взе още една цигара. Някои от най-близките й приятели бяха обратни.

За Бога, Джонсън. Що за тесногръда мисъл?

Мразеше се за тази реакция, но не можеше да надвие шока и разочарованието си. А беше и разгневена.

Защо не й беше казал?

Защото е знаел, че ще реагираш като задник.

Млъкни!

Вярно е!

Налегна я чувство на вина. Дали Кори не го правеше напук на нея? Красивата преуспяваща Джейд Джонсън. Винаги в центъра на вниманието. Винаги звездата на семейството. Дали Кори не си го връщаше по единствения начин, който бе успял да измисли?

Дръпна дълбоко от цигарата и разбра, че трябва да съобщи на майка си.

Защо аз?

Защото трябва да знае.

Защо да трябва?

Я млък!

Телефонът прекъсна вътрешния й спор. Телефонният секретар беше включен и тя го остави да приеме разговора. Чу собственото си послание и сигнала. Сетне последваха неповторимите интонации на лорд Марк Ранд. Мръсен английски актьор.

— Джейд? Там ли си?

Тя не отговори и той продиктува съобщението си със смутения глас, характерен за повечето хора, когато трябва да разговарят с машина.

— Ъъъ… Аз съм в града.

Очевидно.

— Моля те, обади ми се в „Л’Ермитаж“.

Прекрасно! Ново представление!

— Марк е на телефона.

Като че ли не знам.

— Ъъъ… Обади ми се. Моля те.

И затвори телефона.

Тя въздъхна. Точно сега нямаше настроение за него. Не, имаше. Искаше да се сгуши в ръцете му и да забрави всичко. Посегна към слушалката с въздишка на примирение.