Джаки Колинс
Холивудски мъже (38)

37

В Бистрото — елегантен ресторант на Бевърли Хилс, жуженето на разговорите позаглъхваше, докато богатите и прочутите се оглеждаха един друг. Попи Соломан имаше маса в покритата градина. Освен Мелани-Шана беше поканила още две жени и докато чакаше гостенките си, посръбваше „Перие“ с лимонов резен и инвентаризираше останалите клиенти.

Присъстваше добре познат продуцент — добре познат с клептоманските си наклонности.

Присъстваше и жена му — английска роза с отдавна повехнал цвят.

Присъстваше млад сценарист, чиято единствена слава бе свързана с неизменното състояние на алкохолно опиянение.

Присъстваше актриса, ненавършила двайсетте, която от легло на легло твърдо се придвижваше по нанадолнището.

Разпръснати между тях, седяха звездите, истинските величия на Холивуд. Попи регистрира две оттеглили се знаменитости и една полуоттеглила се полузнаменитост. Забеляза Чък Нилсън с импресариото си. Махнаха си с ръка.

Мелани-Шана пристигна преди другите две жени. Беше зачервена и бълваше извинения.

— Закъснях ли? Извинявай, надявам се, че не си ме чакала дълго.

Попи отметна назад дългата си руса коса. Гъстите кичури бяха най-привлекателното й качество и тя грижливо ги поддържаше чисти, лъскави и прекрасно ухаещи на скъпи шампоани и балсами.

— Не си закъсняла — увери я, след като хвърли едно око на обсипано с брилянти часовниче. — Идваш точно навреме.

— Слава Богу — въздъхна Мелани-Шана.

Попи призова с царствен жест сервитьора.

— Какво ще пиеш, мила?

Тя хвърли бърз поглед към чашата на Попи.

— Каквото и ти.

— Не, не. Трябва да е нещо с алкохол. И аз ще си поръчам след малко. — Попи щракна с пръсти на сервитьора. — Донеси на госпожа Кейбъл една „Мимоза“.

Мелани-Шана се поколеба, преди да попита:

— Какво е това „Мимоза“?

— Шампанско с портокалов сок — обясни снизходително Попи, сякаш всички трябваше да знаят. Преди да се омъжи за Хауард и да се образова, и тя нямаше понятие.

Мелани-Шана отново се смути.

— Манън не обича да пия — извинително смотолеви тя.

— „Мимозата“ трудно може да се нарече алкохол. Ще ти хареса.

Попи критично загледа гостенката си. Беше много хубава по чисто тексаски начин. Имаше разкошна коса и кожа, раздалечени очи и тяло, което привличаше вниманието на мъжете. Но не можеше да се сравнява с Уитни, която беше не само главозамайваща красавица, но и звезда. Подобни неща имаха решаващо значение. Попи се попита откъде ли я беше изкопал Манън. Всеки път, когато ходеше на снимки в Тексас, се връщаше женен.

— Знаеш ли, мила, ние никога не сме имали възможност да си побъбрим. Искам да ми разкажеш всичко за запознанството си с Манън.

Мелани-Шана сви рамене.

— Вестниците бяха пълни с това. Мислех, че всички знаят.

— Аз не знам. Нямам време да чета вестници при моята заетост с благотворителност и грижите около Хауард и Роузлайт. Толкова е палава, метнала се е на баща си. Трябва някой път да дойдеш да я видиш.

— С удоволствие.

Сервитьорът постави пред Мелани-Шана „Мимозата“. Тя отпи изискано и съжали, че е дошла. Дамските обеди винаги я караха да се чувства неловко, сякаш е с бримка на чорапогащника или с изгризани нокти.

— Чудесно — рече весело Попи. — Ето ги и момичетата. „Момичетата“ се оказаха две жени на неопределена възраст, въпреки че отдавна бяха прехвърлили петдесетте. Айда Уайт беше четвърта съпруга на супер импресариото Зепо. Беше като облицована с цимент, за да се скрият ставите й, имаше бледа кожа, стряскащо бяла коса, опъната в стегнат кок, костюм „Ив Сен Лоран“ и безизразен поглед. Злите езици твърдяха, че е вечно дрогирана, предпочела живот в страната на бляновете пред съжителство със съпруг женкар. Зепо беше прочута холивудска фигура, добре известен с острия си език и петсантиметровия си член, предлаган по един или друг повод на всяка актриса в западния свят.

Втората жена беше съпруга на продуцента Орвил Гузбъргър. Беше едра, с майчински обноски, опъната по хирургичен път кожа на лицето и гръмовен глас. Наричаше се Кармел. Съпругът й беше по-едър и гласовит дори от нея.

— Познавате ли се? — зачурулика Попи между унищожаващите фризури, целувки и писъците „Изглеждаш прекрасно!“, които си размениха жените. — Мелани, скъпа — продължи Попи, която обожаваше да се прави на домакиня (това я караше да се чувства тъй важна и заета). — Нека ти представя Айда, съпругата на Зепо, знаеш го, Зепо Уайт. И съм сигурна, че си се запознавала вече с Кармел Гузбъргър. Съпругът й е продуцент. — Попи никога не пропускаше да афишира някого. — Момичета — рече щастливо тя, — най-сетне успяхме да измъкнем на бял свят съпругата на Манън. Представяте ли си? Тя никога не излиза. На всяка цена трябва да я направим наша приятелка.

— Познавам Манън от времето, когато получаваше под сто долара на роля — прогърмя Кармел.

Дрогираната Айда добродушно вметна:

— Беше възхитителен тогава. Толкова… толкова духовит…

— И любимец на жените, доколкото съм чула — изкиска се Попи. — Твърде млада съм, за да имам свои спомени, но слуховете… О, Боже!

Мелани-Шана се усмихна вежливо. Знаеше за миналата репутация на Манън, нямаше защо да й я натриват в носа. В края на краищата това е било отдавна, още преди Уитни. На гърлото й заседна буца, като се сети за предшественицата си. Миналата седмица отвори чекмеджето на нощната масичка на Манън, за да потърси аспирин. И там, с лице нагоре, лежеше снимката на Уитни и Манън в рамка. Само двамата, в бледи цветове, застанали прегърнати, с унесени погледи.

Първата й реакция беше да строши рамката в земята и да скъса снимката. Мразеше Уитни Валънтайн Кейбъл. Ако не беше тя, Манън щеше да е неин. Защото в дъното на душата си чувстваше, че той все още принадлежи на бившата съпруга.

Сервитьорът донесе напитките и Попи вдигна чашата си с „Перие“.

— Сега, когато всички сме заедно — весело започна тя, — бих искала да вдигна тост.

Айда взе двойната си водка. Кармел вдигна чаша бяло вино. Мелани-Шана посегна към втората „Мимоза“.

— За нас — обяви Попи. — Просто защото го заслужаваме!

Дамите отпиха.

— И за Мелани. — Попи беше в стихията си и нямаше намерение да спира. — Да стане една от нас.

Представляваха странна четворка: Мелани-Шана — тъй млада, хубава и очебийно не на мястото си. Попи — покрита до веждите с най-скъпи дрехи, парфюми и гримове, но не достатъчно шик, за което бе виновна прическата й, Айда — напълно отсъстваща, и Кармел, която по възраст можеше да бъде майка на Мелани-Шана и Попи.

— Веднъж за малко да се чукна с Манън — спомни си Айда унесено.

— Шът — намеси се предупредително Попи. — Няма защо Мелани-Шана да слуша това.

— Зепо му беше импресарио — продължи тя, без да й обръща внимание. — Веднъж пътувахме заедно по време на външни снимки. Още не бях омъжена за Зепо, но вече здраво ме преследваше.

— Зепо преследваше всичко, което диша — отбеляза гръмогласно Кармел.

— Както и Орвил — не й остана длъжна Айда в пристъп на просветление. — Спомням си времето, когато нито една актриса не смееше да влезе в кабинета му, защото настояваше да му духат, както си седи на бюрото.

— Не може да бъде! — ахна Попи.

— Трябваше да се намеси Гилдията на киноактьорите — добави Айда. Мисълта й отскочи назад. — Веднъж за малко да се чукна с Манън.

— Да, ама не си, тъй че дай да сменим темата — изрева Кармел.

Попи се изкикоти. Обожаваше двете стари холивудски дъртофелници, никога не знаеше какво ще изтърсят в следващия момент. А посвоему и двете бяха влиятелни. Или поне съпрузите им бяха, което ги издигаше в ранг.

В Холивуд имаше определен тип жени, които вярваха, че щом са омъжени за известни, богати и властимащи мъже, всички ги обичат и са кралици на Холивуд.

Разбира се, всички ги обичаха, докато траеше бракът им. Щом се разведат — край. Поканите изведнъж секваха и верните приятели изчезваха като дим в мъгла. Тъжно, но факт. Приятелите оставаха при известните, богати и властимащи съпрузи. Приятели.

Айда и Кармел бяха от тези жени. За тяхно щастие браковете им се бяха запазили и не бяха изживели унижението да бъдат отхвърлени.

Чък Нилсън, седнал в другия край на ресторанта, не сваляше очи от Мелани-Шана и слушаше разсеяно импресариото си Куин Латимор. Вниманието му се прехвърляше от едната маса на другата.

— Чък, слушаш ли ме изобщо? — раздразни се Куин.

— Да — отговори Чък, — но трябва да пусна една вода. Веднага се връщам.

Беше забелязал, че съпругата на Манън става и се отправя към тоалетната. Изчака я да излезе.

— Здравей, хубавице.

Тя се стресна и се изчерви, с което му се стори още по-годна за чукане.

— Чък Нилсън — напомни й той.

— Да, знам.

— Кога ще ми погостуваш на плажа?

— Моля?

— На плажа. В Малибу. Не помниш ли? Поканих те да дойдеш.

— А, да.

— Само не пощурявай от възторг.

— Ще ни бъде приятно да ви посетим.

Повдигна вежди.

— „Ни“?

— На мен и Манън.

Чък се ухили момчешки.

— Знаеш ли, не е нужно да го водиш.

Тя понечи да тръгне към масата си.

Задържа я за лакътя. Уитни напоследък му правеше номера, затова искаше да й натрие носа и да я сложи на място. Държеше се прекалено независимо. Ако започнеше връзка с новата жена на Манън, щеше да побеснее.

— Ето телефона ми. — Набута в ръката й кибритена кутия с надраскан номер. — Обади ми се.

Мелани-Шана се усмихна неопределено. Не знаеше какво да прави. Ако Манън научеше, щеше да го убие.

— Извинете — рече тя и отдръпна ръката си.

— Обади се — повтори Чък след нея.

— Е — рече Попи, като се наслаждаваше на всяка дума — виждам, че нашият местен плажен жребец те е включил в обхвата на действието си. Какво кръвосмешение!

— Покани ни с Манън в Малибу — неловко обясни Мелани-Шана.

Попи се ухили всезнаещо.

— Да, да!

— Наистина.

— Този е разгонено куче — обяви Кармел. — Орвил снима веднъж с него. Спал е с всички жени на снимачната площадка, включително и с партньорката си.

— А коя беше тя? — Попи внимаваше да не пропусне пикантната клюка.

— Не знам. Една от онези плоскогърди кукли с изцъклени очи. Всички ми изглеждат еднакви. Омъжи се за някакъв ветеринар, дресьор на кучета или нещо подобно. Не помня точно.

Очите на Попи светнаха.

— Сигурно знаеш страхотни истории.

Айда събори чашата с водка върху покривката и се престори, че не забелязва.

— Аз знам най-хубавите истории — заяви със странно безизразен глас. — Аз знам всичко.

— Трябва да напишеш книга — залигави се Попи.

— Ще напиша — отвърна разсеяно Айда. — Когато имам време.