Джаки Колинс
Холивудски мъже (68)

67

Роки имаше походката на Силвестър Сталоун. Беше изработил имитацията до съвършенство. Леко поклащане, мъжествени крачки, изхвърляне напред. Ако искаше, можеше да печели хляба си като двойник на знаменитост. Но не, ако питаха Роки, по-скоро Силвестър имитираше него.

Пътят до Транкас беше ужас и на няколко пъти едва се сдържа да не обърне джипа и да се върне в цивилизацията. Тихоокеанската магистрала го вбесяваше. Винаги изпитваше неудържимо желание да мине в насрещното движение и да поиграе на котка и мишка с колите. Тревожеше се, че някоя нощ, когато е друсан, ще го направи и ще свърши в кафеза. Пак. Смешното бе, че цял живот балансираше на ръба на закона, а единственото, за което го бяха затваряли, беше шофиране в състояние на опасно опиянение. Шест месеца принудителен труд само защото колата на двама старци се беше повредила на магистралата и той се оказа идиотът, налетял върху им.

Хевън. Малка хитруша. Със собствена къща на плажа. Сигурно някоя съборетина, но карай да върви.

При отклонението видя, че банкетът на пътя е задръстен от коли, а от къщата, разположена между групи от каменни стъпала, долиташе силен шум и гръмка музика.

„Купонът тече“, рече си той. От всичко на света Роки най-много обичаше да купонясва.

 

 

Стюардесите си падаха по Джак. Ставаше автоматично. Тази, с която летеше на връщане, беше безобразно красива. Руса калифорнийска прасковка.

— Откога си стюардеса? — попита я той.

— От шест седмици — отговори тя. — Краката ми се изморяват, но иначе ми харесва. Срещам интересни хора. — Млъкна и дяволито се усмихна. Сияеше от готовност. — Като вас, господин Питън.

— Наричай ме Джак.

— Ако ми дадете телефона си — безцеремонно заяви тя.

Той си направи сметката, че ще се задържи като стюардеса още най-много шест седмици, преди да я открият за актриса или да я подлъжат да се омъжи. Толкова беше хубава.

— Какво ще правиш, като стигнем в Лос Анджелис? — заинтересува се той.

Тя се засмя унило.

— Утре излитам пак.

Изпита силно желание да я вкара в леглото. Беше много различна от лъвицата и много подходяща за една нощ.

Седнал, завързан на седалката, с уиски в ръка и снимката на Джейд, затворена на сигурно място в списанието, той се опита да реши да опита или не.

„Божичко“, помисли си той, когато „Боингът“ започна да се приземява. „Бях верен почти осемнайсет месеца. И за какво? За да заваря Клариса, навирила талантливия си задник, обслужваща някакво нафукано актьорче. Да вървят по дяволите!“

Натисна звънеца и стюардесата дотича.

— Ако все пак имаш време, искам да вечеряме заедно — рече той.

 

 

Хевън беше претръпнала. Щеше да измисли нещо за пред вуйчо Джак. Например, че е поканила няколко души, а е нахлула тълпа. Което не беше лъжа. Разгромът на къщата беше почти пълен. И в двете спални се чукаха двойки, а непознати лица се щураха навсякъде. Някой беше включил подводния масаж и басейнът гъмжеше от голи тела. Не виждаше никъде Еди. Мразеше го. Нямаше да му проговори, докато е жива, заради номера, който й погоди тази вечер.

Докато обикаляше наоколо, Роки установи, че е попаднал в рая на пуберите. Навсякъде гъмжеше от млади дупета, а той беше влюбен в малките хитруши с тесни путета и наперени цицки.

Роки много ходеше по купони, но обикновено срещаше жени над двайсетте с втвърдени физиономии, които претендираха, че са актриси или модели, а се оказваха тротоарни проститутки. Беше живял с няколко от тях. Дори с повече от няколко. Хубави тела, жадни за пари мозъци. А парите, които печелеше той, си бяха за него. Имаше приличен апартамент и мерцедес трета ръка, който използваше, когато не беше с джипа. Джипът беше за делови цели. Като тази вечер. Беше обслужвал бара на голям прием и си беше тръгнал с три хилядарки от продажба на наркотици плюс каса скъпо уиски.

Не беше успял да си тръгне от приема с някоя Силвър Андърсън… която дори не присъстваше.

Когато се сети за тъй наречения си приятел Уес Мъни и за това, което се случи с него, щеше да се изяде. При това той, Роки, истинският мъж, беше в дъното на всичко това, защото именно той заведе Уес в дома на Силвър Андърсън, а не получи и дума благодарност за усилията си. Никаква покана за вечеря. Никакво „отбий се някоя вечер“. Нищо. Какви хора. Кучешки лайна.

Роки гледаше кръвнишки. Разигра обемистите си бицепси и рече:

— Здравей, хитрушо.

Петнайсетгодишното момиче бързо се отдалечи.

Роки, естествено, беше забравил, че тъкмо той изпрати добрия си приятел Уес в капана в Лоръл Каньон. Не че беше в течение на размера на капана, но беше сигурен, че става дума за нещо опасно, и ако му беше истински приятел, нямаше да му даде телефона.

Привлече вниманието на висок откачалник по отрязани джинси и го запита:

— Човече, виждал ли си Хевън?

Момчето възбудено подскочи.

— Някои от пичовете имат „Екстаз“. Що за лайно е „Хевън“?

Роки усети, че губи ценно време. Паднал му беше изгоден случай да продава. Очертаваше се оживен бизнес.

 

 

Стюардесата имаше гладка, нежна като праскова кожа, славен кичур с цвят на кайсия отдолу и беше навита на всичко. Чукането с нея беше като разходка из сладкарски магазин в малко градче.

Бяха в апартамента на Джак в „Бевърли Уилшър“. Минаваше полунощ. В момента, когато свърши, му се прищя да се отърве от нея.

Веднага получи пристъп на гузна съвест. Беше толкова мила и така се стараеше да му достави удоволствие. Оказа се и негова почитателка, което го подразни особено силно.

— Как се чувства човек с твоята известност? — запита тя със страхопочитание.

Как ли наистина?

— Много отворен — измисли го най-сетне той и това, изглежда, я удовлетвори.

— Обзалагам се, че се познаваш с всички.

— Е, не съвсем.

— Обзалагам се, че познаваш Пол Нюман.

— Да — призна той.

— Винаги си купувам от любимата му подправка за салата — рече тя с обожание. — Чудесна е. Опитвал ли си я?

Време беше да я разкара. Категорично.

Но беше позагубил техниката си и не се сещаше как да започне. Тя сама даде повод, като седна на леглото и се протегна. Наперените й цици пращяха от здраве.

— Гладна съм. А ти?

Той изхвръкна мигновено от леглото.

— Имам страхотна идея.

— Каква?

Взе панталона си и го обу.

— Къде живееш?

— В Санта Моника. На Единайсета улица. Но няма смисъл да се прибирам… — Загледа го очаквателно.

— Обличай се — весело я подкани той. — Ще отидем до магазина на „Хюз“ и ще купим всичко, каквото ни трябва. След това ще те закарам у вас и ти ще ми приготвиш най-хубавата закуска, която съм ял.

— Тъй ли? — запита несигурно тя. Едно обслужване в стаята на хотела й се струваше далече по-приемливо.

— Нали можеш да готвиш?

— Горе-долу.

— Тръгвай тогава!

 

 

Печеленето на пари от деца се оказа много по-лесно от скубането на родителите им. Те дори знаеха точно какво искат — хапчета за възбуждане, марихуана и кокаин. Напоследък много се търсеше „Екстаз“ — нов специално приготвен наркотик. Децата искаха всичко да е най-доброто — от джинсите до дрогата. Роки бързо установи, че някои от малките хитруши бяха готови да плащат в натура.

Тъкмо обмисляше как да покани някоя признателна мацка на разходка по плажа, когато забеляза Хевън. Беше се свила в един ъгъл и не обръщане внимание на щурия купон, който се вихреше около нея. Роки изръмжа от радост и нападна.

— Дойдох!

Тя го изгледа с кехлибарените си очи и се върна към действителността.

— С цял ден закъснение — промърмори.

— Не исках да пропускам купона. Мястото е страхотно. Баща ти ли те издържа?

— Живея сама — промърмори тя. Не му дължеше никакви обяснения.

Той се впечатли.

— Тъй ли?

Хевън го изгледа подозрително.

— Имаш ли наистина приятел в бизнеса със записи?

Той се почеса под мишницата.

— Да. Защо не ми изчуруликаш нещо?

— Ако изхвърлиш тая сган от къщата ми, ще ти пусна касетите. Можеш ли да ме отървеш от тях?

Той се засегна.

— Роки е насреща — изпъчи се самохвално. — Разгонвал съм и по-големи купони.

 

 

Джак накупи продукти за двеста долара под възклицанията на русата стюардеса.

— Ти си луд! Кой ще яде всичко това?

— Остави ме да се позабавлявам — настоя той. — Толкова рядко пазарувам.

Напълни ферарито с книжни пликове и я закара до скромното апартаментче, което тя обитаваше с две други стюардеси — приятни момичета, бленуващи да завъртят главите на някой богат бизнесмен или суперзвезда, пътуваща в първа класа.

— Шшт! — изкикоти се тя, когато Джак накамари масата в миниатюрната кухничка. — Часът е три през нощта!

— Най-добре да си тръгвам — заяви той, след като изпразни всички пликове.

— Не, не. Нали щях да ти готвя? Затова ходихме в магазина.

Целуна върха на нослето й.

— Вече не ми се яде. А и малката ми племенница е сама вкъщи. Трябва да тръгвам.

Тя изпита неочаквано облекчение. Да обясни на съквартирантките си присъствието на Джак Питън в три часа сутринта нямаше да е лесна работа. Кимна с разбиране и нежно го запита:

— Ще те видя ли пак някога?

Нямаше намерение да я лъже.

— Тази вечер беше нещо специално за мен. — Безобидна лъжа. — Истината е, че току-що прекратих една дълга връзка — не искам да давам обещания, които може би няма да изпълня. — Докосна бузата й. — Тъй че не стой до телефона, красавице, защото в момента не съм най-надеждният човек на света.

— Благодаря за откровеността… Джак — рече сериозно тя.

— Все пак вземи телефона ми, не знаеш кога пак ще ти се прииска да пазаруваш.

Той се ухили.

— И благодаря за продуктите — добави тя.

Джак си тръгна в добро настроение. Приятно беше да го стори с чиста съвест.

 

 

Успя! Роки ги разгонваше на групи. Казваше им, че купонът е свършил, и не даваше ухо на никакви възражения.

Единствено Еди му се опъна.

Когато Роки го набута в едно ъгълче и започна да му шепне нещо, Хевън се извърна.

Еди напусна веднага, с изчервено лице и китара под ръка.

Сбогом, Еди.

Смяташе да заяви на вуйчо си, че ще смени училището. Или още по-добре, че ще го зареже и ще стане професионална певица, която дава концерти, прави златни плочи и собствени програми.

Когато и най-упоритите гости се изнизаха, тя се обърна към Роки сред руините в къщата.

— Седни — рече, решена най-сетне някой да чуе касетите й — и слушай.

 

 

На тихоокеанската магистрала Джак безгрижно наруши ограничението на скоростта. Натисна газта на ферарито и загълта километрите с хладна целенасоченост. Зазоряваше се и над морето засия бледа светлина. Почти нямаше движение и шофирането беше лесно. Ню Йорк приличаше на сън. Отиде. Тръгна си. Сякаш въобще не беше ходил.

Затананика си тихо и пристигна в къщата в Транкас за рекордно кратко време.

* * *

— Не е лошо — призна Роки неохотно. — Въздейства.

Беше му пуснала записа на новата бавна песен. Реши да го изпита с малко от добрия стар рок. Пусна бързата мелодия и зачака реакцията му. Не сваляше очи от него — люлееше се в кожения стол и пушеше живителна цигара с наркотик, поради което не забеляза появата на Джак.

Роки го видя пръв.

— Ей — започна той и понечи да се изправи. — Ти не си ли…

— Какво, по дяволите, става тук? — избухна Джак.

 

 

Някъде в Средния запад…

Някъде през седемдесетте години…

Момичето избяга от дома за кърмачки. Направи го посред нощ, но преди това открадна триста долара от нечии спестявания, които беше открила зад един чувал брашно в кухнята.

Не беше навършила двайсет години, но изглеждаше по-зряла и напук на евтините дрехи и неумелия грим беше привлекателна. Не й трябваше много време да си намери работа в града, където избяга. Работата като продавачка на щанд за тоалетни принадлежности в евтино магазинче й позволи да наеме стая и горе-долу да свързва двата края.

Управителят на магазина я харесваше. Беше нисък мъж, с нос като картоф, а на лявата му ръка липсваха два пръста. Женен, на средна възраст, той не сваляше очи от нея. Не бяха минали и две седмици от постъпването й, когато я заварди в задната стаичка и мушна осакатената си ръка под полата й. Тя го отблъсна и го нарече свиня. Сърдитите й думи сякаш го възбудиха още повече и той продължи да я преследва. Момичето се стараеше да не му обръща внимание, но той постоянстваше и не я оставяше на мира.

Един ден в магазина дойде жена му. Беше по-ниска от мъжа си и много дебела. Тънки черни мустачки красяха горната й устна. Този ден управителят се държа прилично, което беше голямо облекчение за нея. Но на следващия се оказа два пъти по-досаден и момичето, без да разбере как, започна да се оплаква на един от шофьорите на камионите, които зареждаха магазина.

— Знам как да се отървеш от него — рече младият шофьор. — Да се видим след работа и ще ти кажа.

Срещнаха се и след известно време тя започна да излиза сериозно с него. Казваше се Чийч и изглеждаше добро момче, въпреки че беше пъпчасал и рядко се къпеше.

Разбира се, и той искаше едно-единствено нещо. Момичето вече знаеше, че всички мъже искат Едно Нещо. Знаеше и какво ще се случи, ако се съгласи, тъй че енергично отблъскваше набезите му. Чийч не беше свикнал да му отказват. Напук на пъпките и лошата телесна миризма, момичетата го обожаваха. Чийч винаги ги сваляше.

— Няма да се срещаме повече, щом не ми даваш — предупреди я той.

— Добре — отвърна тя.

— Какво добре? — Беше смаян от безразличието и.

— Няма да се срещаме.

Момичето озадачаваше Чийч. Май беше… Как го беше казала Джейн Фонда в един от филмите си? Фригидна — да, фригидна. Такава беше.

Спряха да се виждат.

Един ден управителят нахълта в дамската тоалетна, докато тя седеше на чинията.

— Излезте! — изкрещя тя.

Минаваше шест часът и всички си бяха отишли.

— Няма да ме излъжеш — рече дребният човечец. — Иска ти се. Нали виждам как жадно ме гледаш?

Нахвърли се върху нея, преди да успее да вдигне пликчетата си. Загуби за миг равновесие, когато той я блъсна и пъхна ръка между краката й. Видя, че е извадил пениса си, който стърчеше от панталона му като дебел бял плужек. С всичка сила заби коляно в слабините му.

— Ай-ай! — изквича той и се преви.

А тя избяга от магазина и повече не се върна. След две седмици в къщата, където беше наела стая, се появи Чийч.

— Защо не ми каза, че напускаш?

— Защо да ти казвам?

Грабна я през кръста и изрече думите, които очакваше да чуе. Думите, които завинаги щяха да я защитят от света:

— Дай да се оженим.

След два дни сключиха граждански брак. Каза му, че е на деветнайсет години и е сирак. Подхождаха си, защото той имаше само един по-възрастен брат. Преместиха се в неговата къща.

Чийч се нахвърли върху нея пет минути след като прекрачиха прага и тя се подчини, тъй като сега беше негова съпруга и не можеше да му откаже. Дръпна я в малката стаичка, където щяха да живеят, и й вдигна полата. Блъсна я на тясното легло и се залови за работа, като през цялото време грухтеше.

— Не си девствена — изломоти след минута.

— Не съм твърдяла, че съм.

— Мамка ти — изрева гневно той. — Не си девствена! Изигра ме, кучко!

Удари я през лицето и продължи да псува и крещи.

Чийч не можа да се съвземе от това, което наричаше „изиграване и лъжа“. Но яростта не му попречи да я обладава всяка нощ, а понякога и сутрин. Брат му беше намръщен човек — с жена, с която не беше сключил брак и която идваше и си отиваше когато си иска. Работеше като стриптийзьорка и не похващаше нищо в къщата, тъй че момичето беше принудено да чисти и пере, да пазарува и готви за всички. Включително и за Брайън — приятел на брата на Чийч, който всеки петък оставаше да спи в къщата след среднощните фиести с покер и бира. Брайън беше як мъжага — висок метър и осемдесет и пет и тежък около сто и петдесет килограма. Имаше дълга коса, чорлава брада и неизменна злобна усмивка.

Момичето скоро разбра, че бракът с Чийч е грешка. Но все пак беше по-добре, отколкото да живее сама. Страдаше мълчаливо и приемаше съдбата си като неизбежна. Имаше съпруг, а това не беше малко.

Една петъчна вечер, малко преди Коледа, усети опасност във въздуха. Чийч се прибра пиян, размахал половин бутилка уиски — коледен подарък от шефа му. Брат му се върна по-късно бесен, защото приходящата му съпруга се беше обадила по телефона в службата да му каже, че е срещнала друг мъж и заминава с него. Когато се появи и Брайън, Чийч и брат му бяха мъртвопияни. Брайън скоро ги настигна. Момичето нервно се суетеше из кухнята. Сервира им вечеря от пържоли и пържени картофи и се махна от очите им, като се затвори в малката стая, която обитаваше с Чийч. Тримата мъже се смееха неприлично и нещо си крещяха. Знаеше, че Чийч скоро ще дойде и ще я облази. Поне свършваше бързо, а след това тя можеше да затвори очи и да потърси убежище в съня. Естествено, след около двайсет минути той се довлече, като пиянски мърмореше нещо под носа си.

Тя се вцепени и се приготви да изпълни задълженията си, когато той се пльосна върху нея. Не признаваше предварителните действия — хвърляше се направо към целта и я подиграваше, че е суха.

— Ти си ненормална — изгрухтя той с отвращение. — Не се подмокряш.

Мълчание.

— На теб говоря — изрева и я удари по лицето, както беше свикнал напоследък.

Тя се опита да седне, но той грубо я блъсна обратно на тясното легло.

— Ще станеш, когато ти разреша.

Зашлеви я още веднъж и пак се опита да проникне в нея.

С уморена въздишка го остави и се отпусна. Колкото по-бързо свършеше, толкова по-скоро щеше да я остави на мира. Алкохолът обаче имаше забавящо действие и не можа да получи ерекция. Свлече се от нея с неспирен поток ругатни.

— Ти си виновна — изсъска злобно.

На вратата почука брат му.

— Какво става тук? — неясно изломоти той. — Нали щяхме да ходим на бар?

— Ида — изрева раздразнително Чийч, стана и си закопча панталона. — Само ми натърти ташаците, кучко. За нищо не те бива.

Изхвръкна от стаята и тя помисли, че всичко свърши.

След пет минути влезе брат му.

— Защо си ядосала Чийч? — излая той.

— Не съм го ядосвала.

— Той се държи добре с теб, нали? — запита братът и седна отстрани на тясното легло.

— Да — излъга тя.

— Храни те, облича те.

— Да.

Голямата му ръка се плъзна и обгърна лявата й гърда. Тя се сви до стената и прошепна:

— Моля те, не ме докосвай.

Облъхна я дъх на уиски.

— Трябва да видя дали си нормална. Чийч казва, че не си.

Месестата му уста притисна нейната, докато ръцете му насила разтваряха краката й.

Започна да се бори и усети цялата му тежест върху себе си. Когато проникна в нея, запищя.

— Чийч е прав. Ти си една тъпа кучка — изломоти той и затисна ръцете й от двете страни, за да демонстрира мъжка сила.

— А ти си тъпо копеле — успя да му отвърне тя въпреки болката.

— Не ме обиждай, путко! — Зашлеви я два пъти и укроти плахите й опити за съпротива. След това довърши започнатото с животински звуци на наслада. Когато стана, тя докосна устните си и откри струйка кръв, която се стичаше от ъгълчето. Провери венците си с език и усети, че един зъб се клати. Гърдите я смъдяха, а очите й бяха подпухнали и насинени. Поредният кошмар. Насъбраха се твърде много в твърде краткия й живот.

Опита се да стане, разтреперана. Преди да успее, в стаята влезе Брайън. Загледаха се дебнещо. Брайън бе много пиян. Ако беше трезвен, може би щеше да успее да го разубеди.

— Не! — Поклати глава, когато се приближи към нея. — Не! Моля те, недей!

Без да произнесе дума, стовари върху нея огромната си маса.

Вероятно беше припаднала, защото, когато се съвзе, лежеше в каросерията на камионетката на Чийч и чу как тримата си говорят, седнали отпред.

— Ще я хвърлим в центъра на градското бунище. — Позна гласа на Чийч.

— Не. — Говореше брат му. — По-добре в реката.

— Тъпанари — изръмжа Брайън. — Можехме да си намерим проститутка, и то само за двайсетачка.

— Ти си виновен — обвини го Чийч. — Ти я размаза до смърт.

Страхът, който бе изживявала досега, не можеше да се сравни с настоящия. Кожата й настръхна от ужас, когато осъзна, че докато е била в безсъзнание, в пиянството си я бяха взели за мъртва. Мислеха, че са я убили. А сега искаха да се отърват от трупа. Треперейки неудържимо, реши да не ги вади от заблуждението им.

След двайсет минути камионетката спря. Тримата още спореха, уточняваха алибита и измисляха обяснения в случай, че някой започне да им задава неудобни въпроси.

Чийч накрая обобщи версията.

— Тя беше просто никой. Кой ще забележи, че вече я няма?

Изгрухтяха в знак на съгласие, вдигнаха тялото й от каросерията и го хвърлиха в дълбоката яма с боклук.

Докато падаше, знаеше как ще си отмъсти.

След шест седмици го стори.

Драсването на първата клечка не беше трудно…