Джаки Колинс
Холивудски мъже (25)

24

— Добър вечер — поздрави Денис Денби.

— Добър вечер — подигравателно изрече Владимир.

Денис вдигна насмешливо вежди.

— Мога ли да вляза?

Владимир неохотно му разреши. Отнасяше се към госпожа Андърсън като към своя собственост и този придружител не му се струваше най-подходящ за нея. Владимир предпочиташе мъжа от миналия месец — хаплив, отракан нюйоркчанин, който непрекъснато пускаше шеги и солидни бакшиши.

Денис Денби влезе в библиотеката и започна да си сипва питие.

Като вървеше нападателно по петите му, Владимир го изтласка с лакът.

— Това е моя работа — заяви той и се зае с чашата. Не че гореше от желание да прислужва на Денис, но фамилиарниченето му в къщата на госпожата вбесяваше Владимир.

Денис застана пред най-близкото огледало и започна да се оглежда изучаващо. Беше хубав, макар и не много. Роден и израснал в Бевърли Хилс, с добри маниери, изискан стил и екстравагантен вкус по отношение на облеклото. Тази вечер носеше патешко жълто сако върху ситно раирана риза, черен копринен италиански панталон и лачени обувки. На всеки друг това облекло би изглеждало странно, но Денис съумяваше да го носи с достойнство.

— Ще съобщиш ли на госпожица Андърсън, че съм тук? — обърна се той към Владимир, докато поемаше от ръката му чашата с питието.

Владимир се попита дали Денис Денби не го дава двупосочно и реши, че вероятно да. Бедната госпожа. Вероятно не подозира. Може би трябваше да й направи дискретен намек, въпреки че придружителите рядко се задържаха повече от месец и времето на този беше почти изтекло.

— Тъкмо бях тръгнал — отвърна Владимир. Подигравателното изражение твърдо се залепи на лицето му.

Денис реши да поговори със Силвър за иконома й. Очевидно не умееше да се държи. Само тя можеше да избере руснак да се мотае из къщата й.

 

 

Реба настоя да шофира.

— А, още ли си с мерцедеса на приятелката си? — сухо попита Уес.

Реба измъкна от жабката дъвка и я пъхна в устата си.

— Ще ти издам една малка тайна, Уесли — рече тя доверително. — Колата е на мъжа ми. Не исках никой да знае, защото… е, сам разбираш, обикалям да събирам наеми. В интерес на истината обаче, машинката е на онова гадно копеле, но скоро ще бъде моя. — Дъвчеше неспирно дъвката и силно поруменя. — Само да посмее да посегне на нея, ще му размажа ташаците.

Уес пребледня, като си представи как изпълнява заканата си.

— Изнесе ли се?

— И още как.

— Значи си сама?

Стрелна го подозрително, докато мощната кола се носеше надолу по Пайко в посока, обратна на брега.

— Не, Уесли, не съм сама. Имам син, прислужница и немска овчарка. В никакъв случай не може да се каже, че съм сама. И последното нещо, от което се нуждая, е ново съжителство.

— Да съм ти го предлагал?

Продължи да дъвче дъвката.

— Може да си, може и да не си. Знам, че съм примамлива, особено предвид издръжката, която ще получа. Ще взема всичко, без да броим колата и къщата. — Спря и се замисли.

— Ще бъда много… търсена.

— Не се съмнявам — увери я той. „Но не и от мен.“

Свали от кормилото едната си ръка и го потупа по коляното.

— Това не значи, че не ми харесваш. Но не мога да намаля наема ти. Имам нужда от пари, тъй че дори не си прави устата.

— Не съм си я правил.

— Казвам ти го за всеки случай.

Реши отново да развие херпес. Най-добре още утре. За да смени темата, попита:

— С какво се занимава твоят старец?

Колата изрева надолу по Пайко. Мълчанието трая само секунда.

— Мафиот е — отвърна Реба и злобно добави: — Тъй че, ако полицията пожелае да пропея, винаги съм готова.

Уес едва не се задави. Определено се налагаше веднага да си смени квартирата.

 

 

Големият спор за колата се проведе вън от дома на Силвър. Дали да отидат с лъскавото порше на Денис, или да вземат белия ролс-ройс на Силвър? Спряха се на ролса с Денис зад волана.

Силвър носеше червен, купен от „Адолфо“ костюм с бежова дантелена блуза. Големи рубини украсяваха изящно шията и ушите й. За разнообразие беше сложила елегантна къса черна перука.

— Трябваше да ме предупредиш, че ще дойдеш в жълто — с леко раздразнение отбеляза тя.

— Цветовете ни не се бият, а се допълват.

— Хммм… — Присви очи. — Жълтото излиза на снимка по-добре от червеното. Да не би вече да свикна да се гледаш на корицата на „Нашънъл Инкуайърър“?

Денис самодоволно се засмя. Тя не грешеше. Беше изчислил как ще излезе на снимка облеклото му. Жълтата преса обожаваше Силвър Андърсън. Където и да се появеше, изпадаха в екстаз. А той искаше да изпъква до нея, а не да стои на заден план като бившите й придружители.

Ресторантът, в който отиваха, се казваше „Градина на насладите“ и беше собственост на любовника на Фернандо — фризьора на Силвър, и на две негови приятелки лесбийки. Силвър прие да отиде, за да им направи услуга. Присъствието й на откриването щеше да гарантира максимална реклама и вероятен успех на заведението.

Ах, тази власт… Толкова й допадаше.

* * *

— Говори се, че Силвър Андърсън ще дойде — сподели Реба.

Уес не повярва и за секунда. От къде на къде Силвър Андърсън би удостоила с честта на присъствието си педерастко сборище като „Градина на насладите“? Огледа навалицата в залата, боядисана на розово-бели райета като захарна пръчка.

— Съмнявам се.

— Така или иначе — започна Реба с укор в гласа, като небрежно отметна палтото от визон от раменете си, — чаках да ми донесеш нейна снимка с автограф за сина ми.

— Друг път.

Реба му подхвърли палтото, сякаш й беше лична камериерка.

— Ти дори не я познаваш — отбеляза с упрек. — Дай го на гардероб и не забравяй да вземеш номерче. Не искам да изчезне.

Уес си проби път през тълпата от педали и стигна до вратата, където момиче с черни кожени дрехи пое визона и му подаде номерче.

— Силвър Андърсън ще дойде всеки момент — сподели тя възбудено. — Нали е прекрасна в „Палм Спрингс“?

— Не бих пропуснал и една-едничка серия — излъга той и му се прииска да се махне. Защо всички го занимаваха със Силвър Андърсън? Сякаш му пукаше ще дойде или не. Нищо, че беше влизал в спалнята й — факт, които, ако се разчуеше, би предизвикал масови инфаркти наоколо.

Когато се върна при Реба, тя се наливаше с евтино розово шампанско и разговаряше с дребно човече с огромен щръкнал бял перчем и съответстващи вежди.

— Бойс — рече тя, образец на добри маниери, — запознай се с Уесли.

— Страаашно си падам по оръфани яки — изви гласче Бойс. — Напомнят ми за „Порок в Маями“.

— Страаашно си падам по такива фризури — светкавично реагира Уес. — Напомнят ми за порок в древна Елада.

Бойс навири глава като скокливо пони и се извърна.

— Не бъди груб — изсъска Реба свирепо. — Това е приятелят на фризьора на Силвър Андърсън.

Уес се плесна по челото с престорен ужас.

— Исусе Христе! Защо не ме предупреди?

Устата на Реба заприлича на тънка кървавочервена ивица.

* * *

С непомръдваща от лицето усмивка и Денис под ръка, Силвър плуваше през тълпата към бара.

Морето от хора се отваряше пред нея. Тя беше кралицата и бяха готови да й се прекланят.

Фотографите яростно се блъскаха да се доберат до нея и с лакти и ритници отхвърляха всеки, който им препречваше пътя до заветната снимка.

— Дайте път! Дайте път, моля — крещеше Бойс, който досега беше виждал Силвър само един път и беше толкова опиянен от близостта й, че за малко да припадне. Оглеждаше се отчаяно за любимия си Фернандо.

— Това място е невъзможно — пошепна Денис на ухото й. — Да се обадя ли за маса в „Спаго“?

Усмихната към почитателите си, тя ги поздрави с царствен жест.

— Силвър — пропищя съвсем младо момче в прозрачен кафтан. — Колко си красива! Обичаме те! Обожаваме те!

— Да, обади се — просъска тя на Денис. — Ще пием по едно на крак и ще се махаме.

Фернандо се материализира отнякъде и за малко да се хвърли в краката й.

— Ти дойде!

— Естествено, миличък. Знаеш, че няма да те подведа. Но те предупреждавам, че мога да остана не повече от десетина минути.

— Толкова си лоялна. — Очите на Фернандо се изпълниха с радостни сълзи. Беше успял да докара Силвър Андърсън и сега колкото и малко да останеше, той бе героят на вечерта.

Денис се измъкна да се обади в „Спаго“ и да ги предупреди за предстоящото посещение на Силвър. Тълпата около нея се сгъсти. Фотографите продължаваха да се блъскат и боричкат.

— Дайте път — отчаяно се молеше Бойс. — Ще смажете госпожица Андърсън! Моля ви!

Усмивката на Силвър леко се втвърди. Не виждаше наоколо бодигардове, а Фернандо и Бойс не й вдъхваха сигурност.

— Силвър! Силвър! Силвър! — Тълпата за откриването се залюля от радост и се сгъсти още повече. Ругатните на фотографите се издигаха над глъчката.

— Не се тревожи — заяви Фернандо с разтреперан от паника глас. — Веднъж да се доберем до бара, и си в безопасност.

В безопасност? В безопасност! Сега не беше ли в безопасност?

Силвър започна да се ядосва на себе си. Това пусто нейно мекосърдечие. И защо Фернандо не се беше подготвил за появата й?

Чудновато, сякаш излязло от филм на Фелини лице се изпречи на пътя й. Не можа да разбере мъж ли е или жена. Гласът, който заговори, определено беше нисък.

— Прелестна богиньо на кучките! Пей за мен! Умолявам те!

Като по даден сигнал блъскането, ръчкането и напънът да се доближат до нея и да я докоснат станаха истински напористи и опасни. Паническите писъци на Фернандо процепиха въздуха, а между фотографите и група с кожени дрехи и вериги започна бой.

Силвър се уплаши. Щяха да я убият от любов! Боже мой! Къде се загуби Денис? И защо въобще беше дошла?

 

 

Уес усети от самото начало, че става неприятно. Когато човек работи като барман, той се научава за част от секундата да преценява обстановката. Винаги трябва да си отваря очите на четири за назряващ скандал и да държи под око най-близкия изход.

— По дяволите! — изруга той на себе си. Беше притиснат в тълпата, а Реба не се виждаше никаква. Когато започна боят, разбра, че трябва да се измъква. За него не беше здравословно да се бие — винаги отнасяше ударите. Положението на Силвър Андърсън беше още по-окаяно, защото, ако някой не се намесеше бързо, щеше да бъде смазана от тълпата.

С измъчена въздишка и светкавична преценка на обстановката разбра, че само той е в състояние да стори нещо. Бедната жена беше на път да попадне под краката на навалицата.

— По дяволите! — повтори Уес и се впусна в действие. — Полиция! — извика властно и успя да причини леко затишие, което му даде достатъчно време да грабне Силвър за ръката и да изрече на дрезгава скоропоговорка: — Ако искаш веднага да се махнеш, тръгвай с мен и не губи време с въпроси.

Не можеше да отрече самообладанието й. Разбра го от половин дума и му позволи да отвори със сила път през кипящата гмеж към задния вход, без да даде време на някого да реагира.

Втурнаха се през вратата и хукнаха навън към паркинга.

— Къде е колата ти? — запита той задъхано.

Посочи безмълвно белия ролс, паркиран пред главния вход. Той я блъсна на мястото до шофьора, грабна ключовете от занемелия пазач, скочи вътре и точно когато тълпата, биещите се и изпадналият в истерия Фернандо се изсипаха от вратата подире им, рязко потегли.