Джаки Колинс
Холивудски мъже (76)

75

Джак се стресна и отвори очи. Посегна автоматично към часовника си и разбра, че още е четири сутринта и че не е сам. До него спеше Джейд. Беше легнала настрани, с отметнати над главата ръце и събран около кръста чаршаф.

Щорите бяха вдигнати и мътната светлина, която се процеждаше през прозорците, оповестяваше настъпващия ден.

Той седна и започна внимателно да я разглежда. Беше толкова красива и желана. У нея имаше нещо, което му говореше на разбираем само за него език. И то не единствено сексуалното привличане, въпреки че сексът беше невероятен. Инстинктивно усещаше, че Джейд Джонсън не е жена само за леглото. Разбра го от първия миг, в който я видя.

Тя трепна в съня си и леко помръдна.

— Ей — рече тихичко той. — Будна ли си?

— Ммм… — измърка тя, все още спяща.

Посегна нежно, докосна зърната на гърдите й и ги погали.

— Ммм… — въздъхна отново тя.

Усети парещо желание, сякаш не беше лягал с жена месеци наред. А само преди няколко часа беше правил два пъти любов, без да си поеме дъх.

Това ли бе мъжът, който така забележително се владееше, че можеше незабавно да прекъсне?

Легна до нея и ръцете му се заразхождаха по тялото й, настойчивата му мъжественост се притисна към хладната гладка кожа.

Тя продължи да спи, но го чувстваше. Продължи да спи, но го искаше. Колко малко познаваше Джак Питън, а вече се бе пристрастила към него. Клепачите й трепнаха — беше почти будна… почти. Започна да си играе с гърдите й — бавно и уверено ги докосваше с език, за да я стимулира и възбуди.

Що за мъж беше този? Желанието я обхвана веднага. Протегна се доволно и прошепна:

— Сутрин ли е вече?

— Ако си свикнала да закусваш към четири часа, може да се каже и така.

— О, не! Защо ме будиш?

Засмя се дрезгаво и доволно.

— Отгатни, интелигентна красавице.

Усети, че я подема вълна от удоволствие, и позволи на близкия непознат да я отнесе към границата на екстаза. Щом започнаха невероятната езда, той усети, че се изпълва с огромна енергия. Тя почти веднага се унесе, дишането й стана пресекливо, приливът на сладострастна чувственост чакаше момента да избухне. Обикновено той умееше да се задържа. Беше трик, игра. Правенето на любов бе изкуство. И все пак с Джейд не му мина и през ум да изчаква. Бяха тъй синхронизирани, тъй чувствителни към всяка нужда на другия.

Яздеше я с властна и безкрайна увереност. Носеха се в една и съща посока, вдъхваха един и същ упоителен въздух…

— Ох… Джак — започна да стене тя все по-често. — Оох… Господи! Толкова… е… фантастииично…

Внезапно яростно разтърсване.

Внезапна тръпка на задоволство.

След това бавно се унесоха в сън, пак прегърнати. Две сродни души, които най-сетне се бяха срещнали.

 

 

— Добро утро. — Джейд се яви на снимачната площадка напълно гримирана и фризирана за втората група реклами на „Клауд“. Беше спала само два часа, но не й личеше. Излъчваше жизненост и блясък.

Шейн Диксън й хвърли леден поглед.

— По-добре ли си? — попита саркастично.

— Съжалявам, че се измъкнах снощи — рече извинително тя. — Нямаше как.

Шейн беше илюстрация на яростна ревност.

— Господинът оказа ли се на нивото на репутацията си? — запита с горчивина.

Тя не му обърна внимание.

— Наистина съм изумен — продължи той с невярващ тон. — Най-преданата и вярна жена на годината. Според Кели, която снощи изживя невероятно унижение, Джак Питън го завира във всичко, което не оказва съпротива.

Не допусна да бъде въвлечена в разговор за Джак. Може и да си въобразяваше, но отсега нататък той й принадлежеше, точно както тя на него.

Не че бяха говорили по въпроса. Изобщо не бяха разговаряли. Наслаждаваха се единствено на безкрайното удоволствие, което им доставяха телата им.

Рано сутринта тя тръгна, преди той да се събуди. Взе такси до вкъщи да се преоблече, а след това колата на студиото я откара на работа. Тя седя отнесено пред огледалото в гримьорната си, потънала в мисли за него.

Усмихна се с широка, доволна усмивка, която още повече подразни Шейн.

— Спри да се хилиш като малоумна — грубо каза той. — Днес снимаме романтичната серия.

Не й се работеше. Искаше й се единствено да се усмихва, да пее и да се рее наоколо.

Беше ли изпитвала същото в началото на връзката си с английския задник?

Не си спомняше.

Всъщност не си спомняше нищо за лорд Марк Ранд, освен че е женен и лъжец.

 

 

Нямаше я.

Посегна за хладното й кадифено тяло й откри, че вече не е в леглото. Стана и я потърси. Не беше в банята. Дрехите й, разхвърляни снощи по пода на хола, сега липсваха. Дамата бе изчезнала. Заля го вълна на разочарование. Намери бележката й в кухнята, облегната на тостера, и щом я прочете, настроението му се върна.

„Добро утро. Благодаря, че извика усмивка на лицето ми, която вероятно ще стои там до последния ми ден! Ако сега бях с теб, щях да ти направя препечени филийки или може би нещо друго. Вече съм на работа — снимам реклама. Ще си бъда вкъщи след седем. Ако искаш, ще ти сготвя нещо.

Джейд“

Късно вечерта имаше предаване. Гостът му беше интересен сенатор, около когото напоследък се бяха зародили някои противоречия. Намерението му беше след вечерята с Кели да прочете подробната му биография, но в момента не можеше да си събере мислите дори само да се облече.

Навлече някакви дрехи и тръгна към студиото, където веднага нареди на Арита да изпрати седемдесет и две жълти рози на Джейд Джонсън.

— Това сваляне ли е или благодарност? — запита наперено Арита.

— Не си пъхай носа, където не ти е работата.

— Да изпратя ли послание с цветята?

— Само „И да готвиш ли умееш?!“. Накарай ги да сложат въпросителна и удивителна.

Арита завъртя разбиращо очи.

— Леле-мале! Предполагам, че това отговаря на въпроса ми.

— А, и нека някой се обади на онази френска актриса, с която трябваше да вечерям днес. Знаеш я.

— Голямата фльорца с жаба в гърлото.

— Точно. Всъщност направи ми една услуга и й се обади сама. Излъжи нещо от мое име. Кажи й, че днес не можем да излезем заедно.

Олдрич се втурна в кабинета с изтормозен вид — обичаен за дните, в които имаше предаване.

— Прочете ли всичките материали? — запита тревожно той.

— Скъпи — въздъхна Арита. — Единственото нещо, което този човек е чел снощи, са две звездни женски очи!

 

 

— Нищо не става — отсече Шейн. — Не можеш ли поне да опиташ?

— Опитвам се — търпеливо отговори Джейд. Шейн не спираше да се заяжда с нея.

— От теб се очаква да бъдеш ефирна и мечтателна. Защо непрекъснато се хилиш като шибаната чеширска котка?

И двамата знаеха прекалено добре защо се хили, а това никак не помагаше на работата.

— Мисли за нещо сериозно — каза той мрачно. — Представи си, че си се заразила от СПИН или трипер. Това често се случва, когато спиш с мъж, който чука наляво и надясно.

Усмивката се изтри от лицето й.

— Ненужна и тъпа забележка.

— Все пак помисли — повтори яростно той. — Казвам само това, което е добре известно на целия град.

— Не. Ти трябва да помислиш за следното — разгневи се и тя. — Аз съм звездата в тази реклама. Ти си режисьорът. Теб могат да сменят. Мен — никога.

Не възнамеряваше да бъде толкова рязка, но той си го търсеше от сутринта.

След това избухване успяха да свършат малко работа и можа да се измъкне веднага след шест. Нареди на шофьора да спре пред магазина „Ървин Ранч“ в центъра на „Бевърли“ и купи тънки телешки котлети, картофи, зеленчуци, сладолед, шоколадова торта и две бутилки вино.

Взе и букет свежи цветя и се втурна вкъщи, където беше изненадана от пълен с разкошни жълти рози апартамент, подредени във вази от чистачката, плюс гласа на Джак на телефонния секретар. Пусна три пъти съобщението му и засия от щастие.

Как бе възможно да хлътне толкова бързо и безнадеждно? Не знаеше и не даваше пет пари.

„Днес имам предаване, говореше гласът от телефонния секретар, а след това не бих искал нищо повече от това да ми сготвиш нещо. — Пауза. — Не, всъщност мога. Никакво ядене. Ще се видим по-късно.“

Имаше страхотен глас. И останалото беше страхотно.

Пусна Спрингстийн на уредбата и без следа от умора започна да разтоварва покупките.