Джаки Колинс
Холивудски мъже (8)

7

Джак Питън караше тъмнозелено спортно ферари и не обичаше други хора да сядат зад волана. Повечето момчета, обслужващи паркинга на хотела, знаеха за тази му непоносимост и с удоволствие го оставяха да си я паркира сам.

Когато излезе от хотел „Бевърли Хилс“, той бързо отиде към колата, следван по петите от група туристи от Минесота с фотоапарати в ръце, които се надяваха, че ще успеят да го снимат. Докато се канеха да му поискат разрешение, ферарито потегли с рев и изчезна в мътната следобедна светлина.

Трябваше да ходи на тенис, но закуската с Хауард и Манън беше изцедила силите му и затова отложи играта по телефона от колата, като я прехвърли за следващата сутрин. Потърси Клариса в студиото, но му казаха, че в момента е на снимки и не може да се обади.

— Знам кой си — извика младо момиче зад волана на бяла открита кола, спряла до него на светофара.

Усмихна й се притеснено. Широката известност го измъчваше, за разлика от Манън, у когото предизвикваше наслада, и Хауард, който даваше мило и драго. Първото нещо, което направи, щом го назначиха за шеф на „Орфей“, беше да ангажира най-видната кръгла маса в ресторант „Мортън“, като успя да се пребори с две кинозвезди и много влиятелен продуцент.

Тримата юнаци. Наистина бяха извървели дълъг път. Три момчета с големи амбиции, обитаващи малка обща квартира. Всеки от тях успя да стигне върха. Гордееше се с постиженията им.

Подкара бавно към луксозния си апартамент в хотел „Бевърли Уилшър“. Предпочиташе свободата на хотелския живот пред отговорностите по поддържане на собствена къща или квартира. Изпитваше усещане за свобода.

Клариса беше наела къща в Бенедикт Каньон и той прекарваше там голяма част от времето си. Напоследък го блазнеше мисълта да наеме къща на плажа за лятото. Не в Малибу — беше пълно с познати физиономии. По-скоро в Пойнт Дюм или Транкас. Идеята все повече му допадаше. Смяташе да вземе дълъг отпуск, да спре да се бръсне, да заживее волно и безотговорно на брега на океана. Щеше да е полезно и за Хевън, ако се съгласеше да поживее при него.

Клариса не беше във възторг от подобна перспектива. Беше родена да живее в голям град, чувстваше се отлично сред праха, лошия въздух и блъсканицата. Дори Лос Анджелис й се струваше малък в сравнение с Ню Йорк. Особено ненавиждаше плажовете.

Бяха се запознали в Ню Йорк на благотворителен бал в полза на предизборната кампания на сенатор от Демократическата партия, който впоследствие се оказа неин любовник. В началото не се очертаваше нищо особено, с изключение на факта, че тя заряза сенатора и се озова в леглото му. Срещаха се в продължение на няколко месеца, винаги преследвани от пълчища екзалтирани репортери от жълтата преса.

Когато Клариса взе участие в неговата програма, всички сметнаха, че е постигнал голям успех, като я е склонил, защото досега неизменно бе отказвала телевизионни изяви. След прекарания с нея мъчителен час пред камерата той разбра защо. Беше трудна събеседница и нееднократно съжали за поканата си. „Очи в очи с Питън“ се градеше на оживена размяна на мнения по интересни и злободневни теми между Джак и почетния му гост. Целта му беше зрителите след предаването да изключат телевизора с мисълта, че са научили нещо ново за човека на горещия стол, че вече го разбират по-добре. За Клариса не научиха нищо. Беше блестяща актриса и скапана събеседница.

„Очи в очи с Питън“ вече шест години вървеше на екрана с отличен рейтинг. Излъчваше се веднъж седмично, обикновено в четвъртък, като му оставаше достатъчно време за странични занимания. Преди пет години беше основал собствена продуцентска телевизионна компания и лично наблюдаваше производството на документални драми, които съдържаха сериозна информация.

Джак имаше проблеми с представата на широката публика за личността му. Беше прекалено красив, за да го приемат толкова сериозно, колкото му се искаше. А репутацията му на женкар беше направо несломима. Все пак полагаше усилия да се пребори с нея.

Хауард Соломан караше златист мерцедес, модел 500. Чакаше или по-скоро не можеше да си намери място под портала на хотел „Бевърли Хилс“, докато момчето му го докара.

За свое несекващо отвращение беше по-скоро нисък, отколкото със среден ръст, с мизерните си метър и шестдесет и пет, въпреки че носеше специално изработени в Европа обувки със скрити подплънки, които добавяха още десет сантиметра, и така достигаше почетните метър и седемдесет и пет. Но със съботните спортни дрехи и маратонки подплънките нямаха място. Все пак беше накарал лондонския си обущар да се потруди над въпроса.

Хауард имаше и друга грижа — макар само на трийсет и девет години, беше започнал да оплешивява. Косата му редееше застрашително от години и той много разумно бе започнал да носи тупе, преди хората да забележат голото му кубе. Тупето беше добре направено и единственият му недостатък се състоеше в това, че запарваше главата и силно я изпотяваше. Веднъж, по време на едно пътуване до Лас Вегас в края на седмицата, беше качил някакво момиче в стаята си. Съблече се и се събу в банята, а след кратко колебание махна и тупето, защото жегата беше страшна, а и тя имаше вид на жена, която би заскубала косите му в момент на страст.

Втрещи се, като го видя.

— Божичко! — възкликна. — Влязох в стаята на хубав мъж, а ще трябва да изляза от леглото на плешив запъртък.

Което набързо сложи край на онази нощ на сексуални излишества.

Единственото място, където Хауард се осмеляваше да маха тупето, беше в добре охраняваното уединение на дома му, където само съпругата и децата, които му гостуваха, можеха да му се подиграват.

Имаше четири съпруги. Една настояща и три бивши плюс пет деца. Никой не можеше да каже, че Хауард не получава това, което иска. Беше изтъкан от хормони.

Съпруга „номер едно“ беше активистка на черното движение, която изкарваше по някой долар като „артистична танцьорка“. Въпреки коленопреклонните молби на Джак той се ожени за нея на деветнайсет години. Тя бе на четирийсет. Съюзът им се оказа нетраен. И двамата осъзнаха, че е грешка, и след четирийсет и осем часа чукане до припадък анулираха брака. Съпруга „номер две“ бе омъжена, когато се запознаха. Беше хубава, мила и нищо повече. Хауард я преследва като луд да се разведе и накрая се ожениха. Роди му три деца, след което я заряза. Всичко това за пет години. Когато между тях всичко свърши, тя бе напълно изтощена и сега живееше кротко в Пасифик Палисейдс с децата и новия си съпруг.

Съпруга „номер три“ беше изтънчена бразилска хетера. Великодушно му подари дете и три години от живота си, след което му поиска издръжка, от която му се зави свят. Нямаше да може да се съвземе, докато е жив.

Съпруга „номер четири“ беше Попи, бившата му секретарка. Бяха женени от три години и имаха дъщеря на име Роузлайт. Тя именно беше причината да се оженят. Попи не признаваше абортите и когато забременя, го подложи на тормоз, докато склони. Пък и какво друго би могло да направи едно възпитано момче от еврейско семейство?

В сравнение с Попи бразилската хетера приличаше на добрата фея.

— Хауард! — Силна ръка го фрасна по рамото. — Стари приятелю, откога не съм те виждал.

Хауард позна продуцента Орвил Гузбъргър. Веднага съжали, че е без подплънки — Орвил бе достатъчно висок да го накара да се почувства неловко. Единствените високи същества, с които се чувстваше добре, бяха жените. Чувството, че стърчат над него, го възбуждаше. Веднъж накара една много висока жена да стои с разкрачени крака на масата, докато той я обслужваше с език. Ставаше му само като се сетеше за това. Решително трябваше да повтори сцената, но не с Попи, която беше дребничка. Освен това нямаше начин да й предложи подобно нещо. И без това го смяташе за извратен.

— Знаеш ли, Хауард — бучеше Орвил, — крайно време е да направим заедно един филм.

Защо не се сети да го покани, преди да оглави „Орфей“?

— Защо?

— Какво?

А, по дяволите, Орвил беше първокласен продуцент и филмите му винаги бяха готови навреме и в рамките на предвидения бюджет — нещо, което не можеше да се каже за ония задници, дето тичаха безнаказано наоколо и се имаха за продуценти.

— Нека се срещнем — заяви Хауард въодушевено.

— Може да обядваме заедно — предложи Орвил. — Тук например. В понеделник или вторник?

— Трябва да погледна календара си. Обади ми се в службата в понеделник. Секретарката ми знае къде ходя по-добре от мен.

Изведнъж забеляза, че гледа право в ноздрите на Орвил, което никак не му хареса.

Момчето от паркинга избръмча с мерцедеса. Хауард му бутна десетачка, възхитен от щедростта си, и се вмъкна зад волана. Пое дълбоко аромата на чиста кожа, който не спираше да го радва. На този свят нямаше тръпка, която да се сравни с парите. Дори голите дами с разкрачени на масата крака не значеха нищо.

Манън Кейбъл се возеше на син ролс-ройс.

Остана в хотела след Джак и Хауард, защото трябваше да вземе Мелани-Шана от козметичния салон.

Когато отиде, тя не беше готова, което го вбеси. Кинозвезда с неговата известност не можеше чинно да чака, докато на съпругата — бивша кралица на красотата, й правеха масажи и маски.

Уитни никога не прекарваше часове в козметични салони. Беше естествено красива и как въобще можа да я изтърве?

Окончателният им разрив настъпи с един замах. Караха се непрекъснато от месеци, най-вече заради кариерата й. Беше станала супер телевизионна звезда и непрекъснато я търсеха. Манън току-що беше свършил тежки снимки и имаше нужда от смяна на обстановката.

— Да идем в Южна Франция предложи той.

— Не мога — отвърна Уитни. — Имам много проби и интервюта, а и обещах да участвам в специалната програма на Боб Хоуп. Освен това ме снимат за корицата на „Лайф“.

— Спомням си времето, когато бях на първо място в ангажиментите ти — разсърди се той.

Нахвърли се върху него с нокти и зъби.

— А аз си спомням, че беше така, защото аз го исках.

— За Бога, измъкнах те от онова скапано градче, за да станеш моя съпруга, а не второстепенна актриса. Уитни, трябва да избереш. Или аз, или кариерата.

Не помисли, преди да го изрече. След това съжали, но и двамата бяха прекалено твърдоглави, за да отстъпят.

— Искаш да избирам, така ли? — процеди бавно тя.

— Да, по дяволите!

— Тогава благодаря, избирам кариерата.

Очите й, пълни с болка и гняв, го предизвикваха да отстъпи.

Но той не пожела. Опакова си багажа и напусна къщата.

Седмица по-късно тя подаде молба за развод.

Във всеки случай постъпи честно. Не беше холивудска съпруга и не поиска нищо. Никаква издръжка, никакъв дом, нищо. Задържа половината от парите, когато продадоха къщата, и толкоз.

— Какъв невероятен късмет — беше възкликнал Хауард.

— Ако не беше ти, щях още да съм женен — изръмжа Манън.

Не беше спрял да се надява, че ще си я върне.