Джаки Колинс
Холивудски мъже (13)

12

— Аз я поканих — заяви Нора Карвел.

Силвър усети как я пронизва безпокойство. Кому беше нужно израсналата й дъщеря да напомня на всички за възрастта й?

— Ще дойде ли? — беше безстрастната й реакция, докато се събличаше в усамотението на спалнята си и си намяташе копринен пеньоар.

Нора запали нова цигара от тлеещата угарка, неизменно прикрепена към долната й устна.

— Каза, че ще опита.

Всъщност Хевън беше казала саркастично:

— Защо не ме покани след тържеството. Не разчитай на присъствието ми. На нея и без това не й пука.

Хевън беше доста красноречива за възрастта си.

— Защо не опиташ да се разбереш с майка си? — беше избучала Нора. — Не си й изпратила дори пощенска картичка.

Хевън звънливо се изсмя.

— Тя никога нищо не ми е изпращала. Трябва да съм доволна, че получавам чековете й три седмици след като я подсетиш.

Нора не можеше да отрече истината.

— Защо не опиташ тази вечер? — настоя, преди да затвори телефона.

Нищо нямаше да я зарадва повече от гледката на одобрените майка и дъщеря. Много хора, включително и Хевън, смятаха Силвър за кучка. Нора я беше видяла от друг ъгъл. Виждаше една преуспяла жена, сама в света, без никакви приятели. Виждаше амбициозна жена, наранявана и използвана от мъжете. Виждаше жена, която се бе отчуждила от семейството си и все пак отчаяно се нуждаеше от него.

— Велики Боже! — възкликна Силвър. — Щяла да опита? По-вероятно е да дотърчи с пяна на уста на тържеството ми.

— Отивам да се преоблека — обяви Нора. — Ще се върна след един час.

— Добре — отговори Силвър, докато се колебаеше дали да освежи тежкия грим, положен за снимките при Антонио, или да го изтрие и да започне наново.

Спря се на компромиса. Остави непокътнати драматичните очи и почисти кожата си с памучни тампончета, натопени в специален лосион.

Хладната течност по лицето приятно я успокои. Отиде до огромното двойно легло и вдигна лилавата брокатена покривка. Копринените чаршафи я очакваха. Петнайсет минути в кревата щяха да я отморят.

Спалнята беше тиха и прохладна. Бледо люляковите копринени тапети открояваха тъмнолилавите килими. Огледалата изобилстваха.

Легнала по гръб, тя се опита да не мисли за нищо, но тази вечер беше невъзможно. Не можеше да не си спомни бащата на Хевън и какъв мръсник беше той.

 

 

Силвър Андърсън се запозна с „бизнесмена“, както винаги го наричаше в себе си, когато беше на трийсет и една, а той на петдесет и две години. Беше изключително богат, властен и, естествено, женен. По онова време Силвър гастролираше на Бродуей, развеждаше се с бившия си втори баща и заформяше връзка с партньора си в мюзикъла.

„Бизнесменът“ се появи в живота й на един прием и затъмни всичко останало. Беше голям във всяко отношение — висок, внушителен, с твърди черти и хлътнали очи. Говореше се, че на младини е имал връзки с организираната престъпност, че самият президент дава ухо на съветите му и че Мерилин Монро му е била приятелка.

Жена му беше светска лъвица. Дребничка, вечно облечена в специално ушити за нея дрехи, с идеално поддържана външност, тя се оправяше с домакинството на трите им къщи с елегантна желязна ръка.

— Отдавна не се чукаме — беше едно от първите му признания. Силвър беше имала повод да чуе тези думи от редица женени мъже, решили да изневерят на жените си.

— И какво правите? — поинтересува се мило.

— Общуваме — грубо обясни той и й подари огърлица с брилянти от „Картие“ за сто хиляди долара.

„Бизнесменът“ беше ненаситен, когато намираше време за секс. Сексуалният му апетит беше неутолим и Силвър, която в никакъв случай не можеше да се нарече ленива в леглото, едва успяваше да му насмогне. Беше груб и жесток, но как силно я възбуждаше!

Силвър беше влюбена в женен мъж, с двайсет и една години по-възрастен от нея, и се чувстваше ужасно. От една страна, я третираше като пачавра, от друга, я обсипваше със скъпи подаръци — брилянтената огърлица беше само начало.

Един ден той пристигна в луксозния апартамент, където се срещаха, с още две жени — прелъстителка червенокоса и изискана негърка с вид на манекен. Силвър инстинктивно разбра, че са проститутки. От висша категория и високоплатени, но все пак проститутки.

След като им приготви питиета, тя ядосана го замъкна в кухнята.

— Какво става тук?

— Нищо, ако ти самата не поискаш — отвърна той безцеремонно.

Разбра какво беше намислил и стомахът й се сви. Силвър Андърсън си позволяваше много неща, но чак пък толкова…

Върнаха се в хола и започнаха вежлив разговор. Момичетата добре владееха ролите си.

— Не ви ли е горещо? — промърмори едната и съблече лекото си копринено сако.

— Страшно — съгласи се другата, протегна крака и събу обувките и чорапите си.

Силвър усети как „бизнесменът“ до нея се напрегна. Черното момиче се изправи и се усмихна прелъстително.

— Не възразяваш, нали? — И развърза колана на роклята си. Под нея носеше яркочервен дантелен колан за жартиери и нищо друго. Гърдите й бяха лъскави и стърчаха като изваяни от оникс.

Изправи се и червенокосата.

— Обичам да се събличам — тихо продума тя. — Обожавам усещането, че се сливам с природата. — Протегна се и едрите й гърди се изсипаха от блузата.

Апартаментът едва ли можеше да мине за центъра на природата, но Силвър си затрая.

Момичетата започнаха леко да се докосват. Пръсти галеха гърди и други, по-дискретни места. Заиграха меки и топли езици. Дискретните места се излагаха на погледите им.

Дишането на „бизнесмена“ стана пресекливо. Силвър видя в панталона му доказателство за възбудата му. Накара я да си вдигне полата, без да мръдне от дивана и без да отлепя очи от момичетата.

Стараеше се да остане безразлична към сцената, но се оказа невъзможно. Със срам осъзна, че е готова да направи всичко, което поиска от нея. Тъй че, докато момичетата се извиваха на пода, Силвър Андърсън вдигна пола, събу гащички, разкрачи крака и позволи на „бизнесмена“ да я яхне и да удовлетвори ненаситната си страст.

Когато всичко свърши, почувства се омърсена и унизена. Тя беше Силвър Андърсън, а не евтина мръсница, която можеше да бъде обладавана и използвана пред разни курви. Беше силно разгневена и на него, и на себе си, задето се бе подала толкова лесно.

На следващия ден той й изпрати рубин с размери на яйце и бележка: „Скоро ще повторим.“ Да, да, ще повторят!

Отказваше да се види с него въпреки дъжда от подаръци и цветя.

След шест седмици разбра, че е бременна.

Първата й работа беше да отиде на гинеколог.

— Не желая това дете — категорично заяви тя.

Лекарят беше чаровен мъж с посребрена коса и къдрава усмивка.

— Защо не, скъпа? Та ти си в цветущо здраве.

— Знам — рече с раздразнение и затърси убедителен довод. — Не съм омъжена. — Това щеше да му затвори устата.

Той подкупващо се засмя.

— Силвър, Силвър — въздъхна, опря връхчетата на пръстите си и се залюля напред–назад. — Ти си толкова прочута. Какво значение има омъжена ли си или не? Ще имаш едно сладко бебе, без да ти досажда присъствието на съпруг вкъщи. — Подсмихна се на собствената си мъдрост. — Ще превърнеш самотното майчинство в модно течение.

Идеята й допадна. Силвър Андърсън — пионер сред жените! А и мисълта за аборт я ужасяваше. В крайна сметка реши да остави детето.

Докато роди, „бизнесменът“ беше вън от живота й. Беше го заплашила, че ако не я остави на мира, ще каже всичко на жена му. Той нямаше представа, че детето е негово.

Вестниците обезумяха от догадки и слухтене кой е бащата, но Силвър запази мълчание. Три месеца след раждането на Хевън замина за Рио с бразилския играч на поло. Хевън остана в Ню Йорк с кърмачка.

Силвър съжаляваше, че роди това дете, което ежедневно й напомняше за „бизнесмена“ и за незабравената нощ на падение.

Хевън никога не се заинтересува кой е баща й. Единствено Джак я попита, когато дойде в Лондон да прибере момичето.

Вече не съществува — беше му отвърнала хладно.

За жалост не беше вярно.

 

 

Силвър въздъхна и се протегна. Отвори очи и загледа драпирания с коприна таван над леглото. Нямаше да й стане приятно, ако Хевън дойдеше довечера. По дяволите Нора с идиотското й хрумване да покани момичето и да върне най-лошите й спомени.

Часовникът на нощната масичка й подсказа, че е време да започне да се готви за купона. Прииска й се да поспи поне десет часа. Кога за последен път си го беше позволила? Работа… работа… работа… Купони… купони… купони…

Е, какво толкова… голямата слава имаше своята цена.

Струваше си да я плати.

Почти.