Джаки Колинс
Холивудски мъже (14)

13

Преди да започне да се стяга за приема, Манън Кейбъл здраво се потруди в собствената си спортна зала. Всъщност не му се ходеше. Не обичаше подобни сборища. Правеше го заради Нора Карвел. Беше му се обадила още преди седмица с молба да присъства. Нора му беше стара приятелка, една от малкото в Холивуд, за които бе готов на всичко. Е, не всичко, разбира се, но когато искаше услуга, винаги се отзоваваше. В началото на кариерата му беше неотлъчно до него. Сбръчканата стара рекламна агентка стоеше неотлъчно в неговия ъгъл на ринга още от първия ден. Спомни си как отиде в кантората й в деня, когато подписа договор за първия си важен филм. Точно преди петнайсет години.

На двайсет и седем години Манън Кейбъл беше най-красивото парче, което се беше изпречвало на пътя на Нора Карвел. Не че това я интересуваше. Винаги беше предпочитала момичетата и винаги щеше да ги предпочита. Но Манън не знаеше това, тъй че когато за първи път зърна жената на средна възраст с късо подстригана коса и вечно увиснала на долната устна цигара, започна да й пробутва номерата си. Секси походка. Мъжествено чумерене. Кобалтовосини очи, изгарящи всичко наоколо.

— Сядай — рязко изхриптя Нора — и ми разправи всичко за себе си. После ще измислим нещо. — Разбута някакви бумаги на бюрото. — Ходи ли при фотографите?

— Не — поклати той глава.

Нора заразглежда с присвити очи загорялата му от слънцето хубост, като се мъчеше да прецени как най-добре да го пласира на пазара.

— Давай. Слушам те.

Разказа й, че е роден в Монтана и е дошъл в Лос Анджелис на деветнайсет години. Учил в разни актьорски школи, работил като сервитьор, статист, бензинджия, продавач на стари коли и фокусник.

— Женен ли си?

— Не.

— Хомосексуалист?

Помръдна неловко в стола.

— Шегувате ли се?

Загледа го проницателно за признаци, че лъже, без да помръдва приготвения за писане молив.

— Няма да го направя обществено достояние, синко. Просто трябва да знам, за да те предпазя.

— Не съм обратен — заяви той сковано.

Надраска нещо на лист хартия и рече:

— Ела пак утре. Всичко ще бъде готово.

Когато на следващия ден се върна при нея, получи напечатана страница с измислени постижения. Оказа се, че бил футболен герой, тежко контузен по време на мач с диагноза, че никога няма да може да ходи. Две години бил прикован към болничното легло, докато изведнъж, чудо на чудесата, сляпата вяра му помогнала да стане, дошъл в Холивуд и веднага бил открит за новия филм, в който щеше да се снима.

— Тук няма нищо вярно — запротестира той.

Тя сви рамене.

— Е, поукрасих истината. Голяма работа.

— Това не ми харесва.

Вдъхна цигарен дим и рече:

— Не си длъжен да го харесваш, синко, трябва само да го помниш.

Поклати глава.

— Няма да стане.

— Такава е политиката на студията. Биографията ти трябва да грабне публиката. Как би могъл да я заинтригуваш със селския си произход? — Обви се с облак цигарен дим и се закашля. — Сигурен ли си, че не си педал? Живееш с две момчета. Защо?

— Върви по дяволите — изфуча той и напусна кабинета й.

След това станаха добри приятели. Нора му подхвърли идеята да използва измислената за Бърт Рейнолдс реклама — постер на две страници в центъра на клюкарско списание. Направи го с широката усмивка на човек, готов да погълне лайно, и със снимката на изправен член, достоен за селски бик, монтиран на мястото на собствения му. Предизвика доста шумотевица и всички разбраха какво представлява Манън Кейбъл.

Няколко години по-късно Нора напусна студията и стана негов личен рекламен агент. После замина да живее в Италия с дългогодишната си любовница, която умря там. Върна се в Америка и започна работа в Градската телевизия. Първата й задача беше Силвър Андърсън. Оттогава работеше само за нея.

* * *

Манън привърши серията изтощителни лицеви опори и наметна хавлиен халат върху шортите. Докато беше женен за Уитни, купоните бяха редки събития. Беше й приятно да си стоят в ранчото в Малибу. Обичаше да язди коне, да се разхожда по плажа и да му помага да приготвя скара. Но щом се посвети на шибаната си кариера, всичко отиде по дяволите. Сега ранчото в Малибу бе продадено, конете също. Живееше в луксозно имение на булевард „Сънсет“ и не беше щастлив.

Мелани-Шана го чакаше в билярдната зала, която включваше и игрална маса, огромен бар и колекцията му от пушки, окачени по стените.

Когато Манън се изкъпа и облече, отиде при нея.

— Здравей, миличък — тихо поздрави тя. — Добре ли си?

— Да, много.

Не можеше да разбере какво го дразни в Мелани-Шана. Не вършеше нищо лошо, а направо го вбесяваше. Може би просто не беше Уитни. Бяха се запознали, докато снимаше в Хюстън. Мотаеше се като муха без глава и се мъчеше да се съвземе от разрива с Уитни и последвалата й връзка с Чък Нилсън. Бяха го поканили да участва в журито на състезание за най-красиво момиче. Мелани-Шана с червеникавата буйна грива, чистото дългокрако тяло и нежната усмивка не можеше да не го спечели. Покани я веднъж–дваж на вечеря и от дума на дума отношенията им дотолкова напреднаха, че се изляха в буйна страст на пода на разкошния му апартамент. Когато след седмица се ожениха, тя бе само на двайсет години. Уитни наближаваше трийсетте. Щеше да се пръсне от завист.

Основната причина Манън да се ожени за Мелани-Шана беше да накара Уитни да ревнува. Но, уви! Остана с пръст в уста, с млада жена на шията и никакъв предбрачен договор. Най-ужасното беше, че Мелани-Шана просто го обожаваше.

— Да ти приготвя ли нещо за пийване, миличък? — запита го тя.

— Защо трябва да свършваш всяко изречение с „миличък“? — сопна се той.

— Съжалявам, мил… аа, скъпи. Правя го неволно.

— Тогава внимавай — предупреди я той. — Говориш като барманка в евтино заведение.

Тя се извърна, за да скрие сълзите, които напълниха големите й очи. Какво лошо беше сторила? От месеци не й беше казвал добра дума. Когато се запознаха, беше тъй нежен и любящ, тъкмо мъжът на мечтите й. Той не знаеше, че от години държеше на стената в стаята си негова снимка в „Сладко отмъщение“. Манън Кейбъл беше любимият й киноактьор.

Беше станала госпожа Манън Кейбъл, а и двамата не бяха щастливи.

Наля мълчаливо уиски в една чаша, сложи лед и му го подаде.

Той гаврътна питието на два пъти.

— Хайде да тръгваме — процеди кисело и тръгна към вратата. — И те предупреждавам, че не ми се стои дълго.

— И на мен. — Последва го послушно навън. Искаше да се приберат по-рано, защото смяташе довечера да му каже, че чака дете.