Джаки Колинс
Холивудски мъже (90)

89

Сутринта на първия ден на Коледа:

Джак Питън замина за Долината да обядва с баща си и Хевън. Джордж изглеждаше по-отнесен и замислен от всякога. Старецът обядва с тях и се втурна към работилницата си, като измърмори нещо за новото спирачно устройство, над което работел. Хевън изчака Джордж да се махне и обяви:

— Изнасям се. Роки ми е намерил страхотен апартамент, с охрана и всичко останало.

Очакваше Джак да се възпротиви, но той го прие спокойно. Не я упрекна.

Размениха си подаръците, тя излезе да се види с Роки, Джак отиде у Кели Сидни, където имаше деца, кучета, семейство и храна.

Коледа не беше любимото годишно време на Джак. Миналата година беше в Ню Йорк с Клариса и прекара отвратително. Напоследък дочу слухове, че тя има връзка с Манън. Каква странна комбинация! Трудно му беше да си ги представи заедно.

Сети се за Джейд Джонсън и му се прииска връзката им да беше успяла. Но не беше. Нямаше смисъл да мисли за това.

 

 

Роки поздрави Хевън, покани я в холивудския си апартамент — функционален и евтино мебелиран. След това се опита да я примами в леглото си.

Беше самотна, но не чак дотам.

 

 

Хауард Соломан се прибра след разправиите в Пуерто Валарта като трепереща от нерви развалина. Как може винаги когато се случва нещо, да викат най-напред него? Той какво беше? Универсален помирител?

Режисьорът на „Убийство“ Дърк Прайс беше телефонирал панически посред нощ.

— Манън преби Клариса и почти уби един човек — крещеше истерично в слушалката.

— Успокой се — пелтечеше Хауард, докато ставаше от леглото. — Никаква полиция. Никакви болници. Извикай лекаря на екипа и всичко да е скрито–покрито, докато дойда. Веднага тръгвам за летището.

— Как мога да скрия подобна история? — виеше Дърк.

Хауард се вбеси.

— Ако искаш да работиш и в бъдеще, ще намериш начин — предупреди го той. След това се сети и добави: — Кого е пребил Манън?

— Норман Гузбъргър.

— Олеле майко!

Бе му коствало много, но уреди всичко. Норман Гузбъргър беше настанен в частна клиника в Мексико Сити с денонощна охрана, която трябваше да разгонва любопитни журналисти. Имаше счупена челюст, счупен нос, увредени бъбреци и различни срязвания и драскотини. Състоянието му беше стабилно.

Клариса се върна в къщата си в Бенедикт Каньон. Имаше белези и беше разстроена. Окото й беше покрито със синина, която би причинил с гордост професионален боксов шампион.

Манън се прибра при Мелани-Шана.

Да се опази случката от вестниците беше истински кошмар. Накрая Хауард се затвори с рекламния агент на компанията и пуснаха кратко съобщение:

„По време на снимките на филма «Убийство» в Мексико знездите Клариса Браунинг и Манън Кейбъл преживяха автомобилна катастрофа. И двамата имат леки наранявания. Норман Гузбъргър, рекламен агент на госпожица Браунинг, пострада по-тежко.“

Край на съобщението.

След не повече от час слуховете заляха Холивуд като приливна вълна. Най-трудната част беше да съобщят на родителите на Норман. Хауард се обади от Пуерто Валарта и им съобщи същия вариант, който бе публикуван в пресата.

— Кажи ми истината — безцеремонно рече Орвил.

— Не е много привлекателна — отговори Хауард. — Ще поговорим, като се върна. Норман е добре. Погрижил съм се за всичко.

— Трябва ли да отидем?

— Не е необходимо.

Не отидоха.

Когато се върна от Мексико, Попи го смля, сякаш беше постъпила на работа във ФБР.

Не се поддаде. Езикът й беше по-дълъг от слонски хобот.

 

 

Марк Ранд придружи Джейд до Кънектикът за коледните празници. Беше като нов — внимателен, грижовен, любящ. Освен това — разведен.

— Направих го за теб, любима — беше й съобщил с елегантния си английски акцент. — Животът ми беше скучен без теб. Знаеш, че сме създадени един за друг. Сега можем да се оженим.

Беше объркана. Марк бе мъжът, с когото бе живяла и когото беше обичала цели шест години. Връзката им не беше безпроблемна, но не можеше да отрече и многото красиви моменти. А ако Марк поискаше, можеше да бъде най-чаровният човек на света. Очарова майка й и баща й.

— Не е ли време да се ожените? — запита баща й. — Достатъчно чакахте.

— Помисли само — шепнеше възторжено майка й. — Когато се омъжиш за Марк, ще имаш истинска титла! Ще бъдеш лейди Джейд!

За щастие родителите й бяха достатъчно старомодни да ги сложат в отделни стаи. Джейд си отдъхна, защото за голямо разочарование на Марк не беше склонна да скочи в леглото му. Сякаш десетмесечната им раздяла не съществуваше.

— Искам да се оженим веднага — обяви той.

А тя искаше ли? По дяволите, беше мечтала за това цели шест години, защо се колебаеше сега?

Джак Питън. Името му непрекъснато се натрапваше в мислите й.

Да върви по дяволите. Беше една нощ на прекрасен секс и нищо повече.

Край. Точка.

Във вчерашния вестник видя снимката му с Кели Сидни на филмова премиера.

Колко мило.

Дано бъдат много нещастни.

— Ще се оженим в Калифорния — обеща на Марк. — Навръх Нова година.

— Няма да съжаляваш, любима — заяви той със сърдечна искреност. — Ще наваксаме изгубеното време.

Откакто бе пристигнал от Калифорния, Кори не можеше да си намери място от нерви.

— Какво има, братле? — запита го тя.

— Норман — отвърна той. — Всичко между нас беше прекрасно, докато се включи да работи в „Убийство“.

— Но в това няма нищо лошо. Такава е работата му, а ти знаеш, че няма по-добър от него.

— Знам — призна отчаяно Кори. — В началото ми се обаждаше всеки ден. Но откак стана личен агент на Клариса Браунинг, не съм го чул цели седмици. Вече трябва да е в Лос Анджелис. Непрекъснато звъня вкъщи, но никой не вдига.

— Опитай у родителите му — посъветва го тя. — Днес е Коледа, трябва да е при тях.

— Ще се обадиш ли вместо мен? — помоли я той.

Тя въздъхна.

— Дай ми номера.

На телефона беше Орвил и пожела да разбере коя точно е тя и защо се обажда.

— Казвам се Джейд Джонсън. Аз съм клиентка и приятелка на Норман. Мога ли да говоря с него?

— Норман не е тук — рече Орвил и понижи глас: — Катастрофирал с кола в Мексико. Няма скоро да се върне.

— О, много съжалявам. Нали не е нещо сериозно? Добре ли е?

— Съвсем добре. Той… ъъъ… се възстановява. Не знам точно къде.

— Бих искала да му изпратя цветя.

— Ще трябва да изчакате да се върне. Нямам адреса му.

Кори изпадна в депресия. Кимаше тъпо, решил, че Норман без съмнение си е намерил някой друг. Джейд изпита жалост към брат си. Би искала да може да му помогне, но думите не й се струваха адекватни.

— Добре ли си? — попита загрижено.

Той се насили да се усмихне, не успя и направи безпомощен жест.

— Промених целия си живот заради Норман.

— Не е вярно — поклати Джейд глава. — Не си го променил само заради Норман. Променил си го, защото си поискал.

Осъзна истината в думите й и отново кимна.

— Права си. Животът в лъжа ме убиваше.

— А сега си свободен.

— Май е така.

Погали го по ръката.

— Знаеш ли какво повтаря непрекъснато Бевърли? Ако изпуснеш едно такси, зад ъгъла чакат десет.

— Но аз няма да търся.

— Ще потърсиш.

Не можа да не се усмихне.

— Обичам те, како.

— И аз, братленце.

 

 

Мелани-Шана беше приготвила сама пуйката. Освен това имаше сладки картофи, карфиол, царевични питки, пресен грах и гъст сос.

— Страхотно — похвали я Манън и подаде чинията си за още.

Тя сипваше и се чудеше на внезапната промяна у неверния си съпруг. Върна се от Пуерто Валарта нов човек. Първите му думи бяха:

— Не искам развод. Обичам те. Обичам бебето. Тоя филм ме подлуди. Няма да се развеждаме. Искам да продам това проклето имение и да купим място в Мандевил Каньон близо до плажа. Ще имаме коне и кучета. И още шест деца. Какво ще кажеш?

В началото отказа дори да обмисли предложението му. Но Манън беше дяволски убедителен, да не говорим за чара му, и скоро тя се предаде. В края на краищата го обичаше.

— Онова място беше кошмар — заразправя й той. — Следващия път като тръгна за снимки, ще дойдеш с мен. Заедно с бебето. Повече никакви самотни нощи.

Беше я прегърнал така силно, че едва не я пречупи на две.

— Какво се е случило, Манън? — запита тихо тя.

— Нищо — рече той. Пауза. — Нищо, за което да ми се говори сега…

 

 

Нора беше на коледния обяд на Силвър заедно с Фернандо, приятеля му Бойс, гримьора Раул и бившия й импресарио Куин Латимор, току-що разделил се с двайсет и осем годишната си съпруга.

— Не си представям, че някой може да остане сам на Коледа — сподели Силвър с Уес.

— Да — съгласи се той и се сети за всички коледи, които бе прекарал сам, без пукната пара, обикновено свършващи в леглата на жени, самотни като него. Щастие беше, че Силвър му проговори. След случайната среща с Реба в „Джорджо“ изпадна в истерична ревност.

Коя беше тази жена?

Спал ли си с нея?

Господи, Уес. Нямаш ли капчица вкус?

Трябва ли и аз да ти викам Уесли?

Уесли, как не.

Добра ли е в леглото?

Прилича на проститутка.

На дърта проститутка.

На евтина проститутка.

Как си могъл?

Кога?

Скоро ли?

Познавахме ли се вече?

Мразя те!

Ревнивата Силвър беше нещо ново. Отбиваше атаките на острия й език, но беше доволен, че държи на него. Всъщност толкова доволен, че влезе в Първа междущатска банка, отвори сейфа и взе парите, които беше скътал за черни дни. Майната им на мошениците от Лоръл Каньон. Нямаше да им върне пукнат цент. Беше ги спечелил честно. Майната й на Реба Винограцки. Какво ли знае тя?

Влезе спокойно с парите в джоба в „Тифани“ и обяви намеренията си.

— Искам огърлица за около деветнайсет хиляди долара — заяви небрежно. — Покажете ми с какво разполагате.

Резултатът беше сърце от рубин в легло от брилянти на инкрустирана с брилянти златна верижка. Не й я беше дал още. Искаше да избере подходящ момент.

— Пуйката е мечта — каза Фернандо и попи устните си със салфетката.

— Мечта — повтори като ехо Бойс и сребърният му перчем подскочи в знак на съгласие.

— Ти ли я сготви, скъпа Силвър? — подразни я Раул.

— Naturellenent, mon chéri!^[1] Нима не знаете колко съм чевръста около печката?

Всички се засмяха.

В кухнята Владимир и Юнити се гледаха през масата и сериозно вдигнаха за тост чашите си с най-добрата „Столичная“.

— За свободата — каза Владимир и гаврътна на един дъх безцветната течност.

— За парите — заяви Юнити.

Усмихнаха се като заговорници, каквито всъщност бяха. „Истински скандали“ щеше да им плати сто двайсет и пет хиляди долара за истинската история на Силвър Андърсън, Уес Мъни и Хевън. Щяха да пускат материала с продължения в течение на три седмици. Първата част щеше да излезе в понеделника след Нова година. Дотогава Юнити и Владимир щяха да бъдат далече.

 

 

Някъде в Ню Йорк…

Някъде през седемдесетте години…

Момичето откри, че съжителството с Ели се оказа истинското начало на живота й. Той притежаваше несъкрушима веселост и беше най-милият човек, когото бе срещала, тъй че не мина много време и започна да откликва на добротата му.

— Откъде си? — питаше той.

— Не ми се говори за това.

— С какво искаш да се занимаваш?

— Стига ми да бъда сервитьорка.

— Не, не стига.

— Защо?

— Защото всички сме се появили на тоя свят, за да постигнем изумителни неща. Постави си цел и се стреми към нея!

Нямаше никакви цели. Това, че е жива, й беше достатъчно. Ели не и позволяваше да се отпуска. Настояваше да го придружава на уроците му по пеене и танци. Един ден я заведе в групата си по актьорско майсторство и тя гледа със зяпнала уста как той играе роля в „Макбет“.

— Това е Шекспир — обясни той.

— Какво значи „Шекспир“?

— Майтапиш ли се, момиче?

На рождения й ден я отрупа с книги за велики драматурзи и текстове на най-добрите им творби.

— Трябва да станеш нещо повече от хубава муцунка.

Беше запленена от реалистичните сцени на силен патос и драма. От време на време Ели си водеше по някой приятел. Мразеше тези вечери и ако беше още рано, предпочиташе да излиза и да броди из улиците, отколкото да слуша смущаващите звуци на сношението им.

Един ден доведе приятел за постоянно.

— Това е Люк — представи го той и тя потрепери от предчувствието за нещо лошо.

Люк беше плещест англичанин — блондин с изпъкнали мускули и неизменна подигравателна усмивка. Не обличаше нищо друго, освен джинси с кръпка на чатала и скъсани тениски.

— Люк се смята за Марлон Брандо — пошегува се Ели.

— Я не ми се подигравай, шибан педал такъв — злобно изплю думите Люк.

Ели примигна и млъкна.

Люк не работеше нищо. Седеше по цял ден на покрива, погълнат от загара си и къркането на бира. Момичето не разбираше какво намира в него Ели. Знаеше, че е на чисто сексуална основа, и се надяваше увлечението му скоро да затихне. Нощем ги чуваше и завираше главата си под възглавницата, като отчаяно се мъчеше да се огради от отблъскващите звуци.

Люк скоро стана нападателен. След няколко седмици започна да прибира парите на Ели и да излиза по пиянски гуляи. Един ден се опита да открадне и от нея, но тя се нахвърли върху него с такава свирепост, че той не посмя да посегне втори път.

Започна да спи с нож под възглавницата и беше непрекъснато нащрек.

Чу го да казва на Ели:

— Изгони оная кучка!

— Няма — противопостави му се за първи път Ели.

— Ще я изгониш или си отивам.

— Тъй да бъде — храбро отговори Ели.

За нейно огромно облекчение Люк се махна.

— Не знам какво ми става — призна Ели. — Когато срещна някой Люк, просто не мога да се владея.

Говориха до късно през нощта и за първи път тя започна със запъване да споделя с Ели, така както той споделяше с нея. Близостта им беше много специална.

Някъде на разсъмване Люк се върна. Момичето се събуди от сподавен шум. Люк не беше сам, а с двама приятели. Държаха Ели и му се изреждаха.

Страх стегна гърлото й. Припомни си как неотдавна и с нея се бяха гаврили по същия начин. Скочи от леглото, размаха ножа във въздуха и закрещя:

— Спрете! Махайте се! Махайте се! Спрете!

Не бързаха да си отидат. Първо довършиха това, за което бяха дошли.

Линейката пристигна твърде късно.

Ели почина на път за болницата от кръвоизлив вследствие на вътрешни разкъсвания.

След няколко седмици момичето откри Люк в мръсната дупка, която споделяше с една мъжка проститутка в сграда, определена за разрушаване. Изчака проститутката да излезе на работа и подпали сградата.

Драсването на първата клечка беше лесно…