Джаки Колинс
Холивудски мъже (65)

64

— Здравей — поздрави Уес. — Разполагай се. Силвър ще слезе всеки момент.

— Благодаря — рече Куин Латимор — едър мъж, надхвърлил петдесетте, с цветущ външен вид. Втренчи се недоверчиво в Уес. Не правеше изключение от всички стари приятели и познати на Силвър, които гледаха на новия й съпруг с дълбоко подозрение. Кой беше той? Откъде се взе? И какво искаше?

— Силвър ми каза, че носите добри новини — любезно заговори Уес.

— Отлични — отвърна Куин самоуверено. — Това, което ще кажа на Силвър, наистина ще я ощастливи.

Уес се отправи към барчето. Владимир вече бе поднесъл английски чай, но на него му се искаше нещо по-силничко, тъй че си наля порядъчно количество уиски с две кубчета лед и се обърна към импресариото.

Нямаше вид на ловък човек. Изглеждаше заможен, но не и богат. Не излъчваше енергия и положително нямаше набито око.

Уес си спомни кратката си кариера на певец. Групата, с която пееше, имаше импресарио, който раздаваше екстравагантни обещания, без от тях да излезе нещо. Големите певци имаха импресарии с набито око. Уес не беше ги забравил. Зепо Уайт беше точно такъв. Чък Нилсън го бе предупредил:

— Латимор е загубен човек. Силвър би могла да си позволи най-добрия. Накарай я да го смени.

След няколко минути се появи Силвър. Косата й беше вдигната, носеше безупречен грим и семпъл златист, свободно падащ лек костюм тип „пижама“. Обичаше да впечатлява дори в собствения си дом, пред публика, състояща се единствено от импресариото й.

— Куин, скъпи! — Целуна двете му бузи по европейски маниер.

— Както винаги изглеждаш великолепно — отбеляза той. Открай време изпитваше тайно влечение към нея.

— Чувствам се скандално добре. — Протегна ръка към Уес. — Бракът ми се отразява добре. Допада ми! — Куин неловко изхихика. — Мили, налей ми чаша шампанско — обърна се тя към Уес, сведе кокетно очи и добави: — Мисля, че я заслужавам, нали?

Уес лесно влизаше в ролята на барман. Това не го смущаваше. Куин взе ръката на Силвър и я заведе до дивана.

— Имам сензационна новина — обяви той с преливащ от гордост глас. — „Орфей“ те кани да участваш като партньорка на Карлос Брент в „Любовен роман“. Предложението е сериозно, да не говорим за сумата, която ще платят!

Силвър, която официално беше обявила, че се е оттеглила от киното и не разглежда предложения за участия на големия екран, защото такива нямаше, изписка от възторг.

— Не мога да повярвам! Кога стана това?

Уес наля шампанското, без да изпуска дума от разговора.

— Днес — щастливо обяви Куин. — Изневиделица. Снимките започват след десет дни, а снимачната програма идеално съвпада с ваканцията на „Палм Спрингс“.

— Боже, колко съм развълнувана! Мога ли да видя сценария?

Уес се доближи с леки крачки и й подаде чашата със студено шампанско. Тя погледна нагоре към него, сияеща от щастие.

— Чу ли, мили? Канят ме за участие във филм!

— Защо да не те поканят? Та ти си звезда.

— Телевизионна звезда — натърти Куин.

— Най-голямата телевизионна звезда между американските актриси — не по-малко натъртено отвърна Уес. — Учудвам се, че не е станало досега. В какви филми си предлагал участието й? Би било интересно да се знае кой я е отхвърлил и защо.

Куин запелтечи нещо, че филмите никога не са били тяхна цел и колко страхотен е настоящият договор.

Силвър понечи да каже нещо, но Уес я спря с поглед. Знаеше, че е притиснал импресариото.

— Ти ли извоюва този договор, или някой ти го изпрати?

Куин беше безхитростен човек. В това вероятно се състоеше и причината за спада в отношенията му със Силвър.

— Не може да се каже, че съм се натискал за него. Изпратиха ми го.

Уес погледна Силвър, сякаш искаше да й внуши: Това импресарио ли е? Импресариите ходят навсякъде и предлагат клиентите си. Борят се за големи възнаграждения. Пробиват, пробиват и пак пробиват.

Куин Латимор не ставаше за нищо. И когато след двайсет минути си тръгна, и двамата го знаеха. Настъпи красноречиво мълчание. Силвър отиде до големите прозорци към терасата, отвори ги и излезе навън. Уес я последва.

— Куин винаги е бил добър с мен — отбеляза тя.

— Плащаш ли му комисиона?

— Що за въпрос? Знаеш, че му плащам.

— Значи пито-платено.

— Какво искаш да кажеш?

— Че ще търсим нещо по-добро. — Прегърна я през раменете. — Ти си голяма звезда, мила. Мястото ти е със Зепо Уайт. Той може да прави неща, които Куин Латимор не може.

За първи път от смъртта на майка й някой й казваше какво да прави, вземаше решения вместо нея и проявяваше истинска загриженост.

— Мислиш ли? — запита развълнувано тя.

— Не мисля, а знам. И не искам да се тревожиш. Аз ще имам грижата да уредя въпроса. Утре ще отида при Зепо. Ще му дам договора за филма и ще уредя щедро сметките ти с Куин. Можеш да заложиш последния си цент, че Зепо ще се споразумее за по-добри условия. След това ще поискам да прегледа договорите ти с Градската телевизия. Не знам колко ти плащат, но колкото и да е, знам, че не е достатъчно.

— Наистина ли ще се погрижиш за всичко? — попита с надежда тя.

— Защо не? И без това по цял ден нищо не върша.

— И ще се разправяш със счетоводители, адвокати и всички досадници, които толкова мразя?

Идеята да поеме отговорност за нея му допадна.

— Ще се разправям с всички, Силвър. Ти само ще играеш. Ще се грижа и за най-дребните неща. — Спря и я притисна към себе си. — В края на краищата на кого можеш да се довериш, ако не на мен?