Джаки Колинс
Холивудски мъже (80)

79

Нощта беше извънредно топла и влажна. Хауард усети на излизане от хотела как потта заблика изпод тупето му. Пробваше ново лепило, което се оказа много добро, но потта го съсипваше, а не можеше да си позволи такъв гаф в нощта на нощите.

След като посети Уитни, отиде до снимачната площадка, където Манън и Клариса се бяха настанили в караваната й. Почука силно на вратата, но се наложи да чака десет минути, докато му отворят.

Прекрасно, помисли Хауард. Особено когато всеки момент можеха да ги извикат на снимки.

— Определяме им часа с двайсет минути по-рано — беше споделил Дърк. — Така идват навреме.

Накрая се появи Манън — с измачкани дрехи и самодоволно изражение.

— Хауард! Каква изненада. Що щеш тук?

— Опитвам се да разбера правим ли филм или не — мрачно отвърна Хауард. — Забрави ли, че затова сме тук?

Манън се ухили.

— Да не би да играя лошо?

— Не. Снимките са добри.

— Добри? Това ли е всичко, което можеш да кажеш? Клариса смята, че ако запазим тази енергия до края и студията си свърши работата, когато дойде време за номинации, и двамата ще получим „Оскар“-и.

— Никой няма да е по-доволен от мен. Но бих искал и Уитни да е доволна.

Името й изтри усмивката от лицето на Манън.

— Не ми е приятно да го казвам тъкмо аз, но тази жена е пълна любителка. Не трябваше да участва. За ролята ни трябва истинска актриса.

От „голямата ми любов“ се беше превърнала в „тази жена“. Клариса очевидно силно му влияеше.

— Работата е там, че тя е ангажирана за филма — започна Хауард търпеливо. — Имаме договор. И би било добре да получи малко съдействие.

— Изхвърли я — коравосърдечно заяви Манън. — Пет пари не давам.

Хауард, който обикновено не зачиташе хорските, пък и собствените си чувства, беше шокиран.

— Говорим за Уитни.

— Знам.

— По дяволите, само преди два месеца беше готов да ми целуваш задника, за да ти я върна. А сега искаш да я изхвърля от филма.

— Слушай, Хауард — сниши Манън гласа си до поверителен шепот. — Клариса знае какво говори и твърди, че Уитни дърпа филма назад. Дърк е съгласен. Екипът е съгласен. Всички са съгласни.

— Значи искаш да я уволня? — запита Хауард неприязнено.

— Точно така.

— Върви на майната си. Договорът ти дава много права, но нито ти, нито Клариса ръководите студиото и докато това е така, аз решавам кого да посека. А освен това съм запазил известна лоялност към старите си приятели.

На вратата до Манън се появи Клариса.

— Хауард — кимна сдържано тя.

— Клариса — кимна не по-малко сдържано и той.

— Мислим само за доброто на филма.

Не можеше да разбере защо тази жена има такъв успех. Каква връзка съществуваше между нея и камерата?

— Знам, но искам да разберете следното: Уитни остава. Ще изпратя със самолета специален учител по актьорско майсторство. Ще подобри играта си. Ще се справи.

— Щом настояваш — сковано изрече Клариса.

Хауард едва сега си даде сметка, че никой от двамата няма намерение да го покани вътре. Актьори! Актриси! Звезди! Фалшиви комплексирани задници, които някоя сутрин се събуждат с късмет. Какво ги караше да си въобразяват, че са толкова специални?

— И двамата играете сензационно — започна той с неискрено дружелюбие. — Продължавайте в този дух и се постарайте да не пречите на детето.

— Какво ти дете? — хапливо се обади Клариса.

— Да… е… — втренчи се в стария си приятел Манън и се вкопчи в гърлото му. — Попи се е виждала няколко пъти с Мелани-Шана. Казва, че изглежда доста добре за жена, която всеки момент ще изцвъка бебе. Да й предам ли нещо?

Лицето на Манън гузно се сгърчи.

— Не — рече той. — Всеки ден й се обаждам.

Хауард не одобряваше начина, по който Манън се отнасяше към бременната си съпруга. Сви рамене и каза:

— Трябва да ритна няколко души по задника. Довиждане.

Всъщност трябваше да уреди незабавното пристигане на учител по актьорско майсторство и да съобщи новината на Уитни. Тя я прие по-добре, отколкото очакваше, доволна от подкрепата му.

Единственият преподавател, който студията можеше да изпрати незабавно, беше Джой Байрън — ексцентрична стара англичанка, която председателстваше „Актьорска школа по метода на Джой Байрън“ в Холивуд. Най-славното й постижение беше откриването на Бъди Хъдсън — най-новата и модна звезда. Джой бе очарована от поканата и пристигна още с първия самолет.

На Хауард му предстоеше да заведе на вечеря Джой и Уитни плюс секретарката на Уитни, която очевидно я придружаваше навсякъде по време на снимките. И рекламния й агент Норман Гузбъргър, който беше долетял с Джой.

Не се тревожеше за вечерята. Щеше да мине като лек ветрец. Но мисълта му не можеше да се отдели от времето след нея, когато най-сетне той и Уитни щяха да останат насаме. Тя — тъй красива и трепетна. Той — толкова… Какво?

Нисък. Полуплешив. С шкембе. И по-окосмен отдолу от всеки друг мъж, с когото бе спала.

Преди да излезе от хотела, смръкна твърде много кокаин и затова взе две таблетки валиум. Каква комбинация — кокаинът да го ободри, валиумът да го успокои.

Не спря да гризе ноктите си, докато лимузината го отнасяше към съдбата му.

 

 

Фалшивите приказки на Хауард за „лоялност“ и „стари приятели“ вкиснаха Манън. Уитни беше актриса. Беше дошла да върши работа, а щом не може, трябва да я разкарат. Клариса му го беше обяснила. Всъщност Клариса му беше обяснила много неща, особено по отношение на актьорската игра, и затова се справяше толкова добре с ролята.

Повече от петнайсет години беше се правил на кинозвезда. Сега, с помощта на Клариса, може би малко критици нямаше да го признаят за дяволски добър актьор. И защо трябваше да чувства вина за това, че иска да изрита Уитни от филма, щом си го заслужаваше? Майната му на Хауард с неговите тъпи забележки.

Лошото при Хауард беше, че се познаваха прекалено от отдавна и вместо да се отнася към него с почтителността, която се полага на звезда, той се държеше като равен.

— Не си длъжен да се държиш добре с него — изтъкна Клариса. — Той е нищо и никакъв дрогиран палячо. Момче за всичко на Закари Клингър.

— Мислиш ли, че взема нещо?

— Не ставай наивен. Целият град говори.

Манън мълчаливо преживяше информацията. Навремето, през шейсетте години, когато живееше с Хауард и Джак, и тримата бяха опитвали наркотици. Известно време той и Джак пушиха марихуана. Хауард обаче беше железен. Опита от всичко по веднъж и никога не повтори.

— Разрушава мозъка — твърдеше той.

А сега това разкритие.

— На кокаин ли е?

— Да.

— Господи!

Попита се дали Джак знае, или не го интересува. Напоследък тримата се виждаха все по-рядко. Всъщност вече не ги свързваше нищо.

Мисълта, че Клариса е живяла с Джак, му беше неприятна. И то почти цяла година. Едва се сдържаше да не я попита как е най-добрият му приятел в леглото и дали той, Манън, е по-добър.

Клариса никога нямаше да каже. Беше дискретна по отношение на миналите си връзки. Непрекъснато го заливаше неудържимо желание да избие всички. Клариса бе необикновена жена. Не беше срещал такава.

Ако преди началото на снимките някой му беше казал, че ще се влюби в Клариса Браунинг, щеше да го нарече луд за връзване. Всичко бе станало страшно бързо. Първата вечер след пристигането им почука на вратата на апартамента й в хотела само да я поздрави от любезност. След четири часа още беше там и обсъждаше с нея промените в сценария, образите и филма като цяло.

— Във филма се влюбваме един в друг — беше заявила тя. — Правим любов.

— И то каква — пошегува се по обичайния си безхитростен начин той.

— Когато взаимодействаме на екрана, всичко трябва да е истинско — продължи сериозно Клариса. — Трябва да предизвикаме у публиката възбуда, страст и копнеж.

— Ще видиш на какво съм способен!

— Знаеш ли в какво вярвам аз, Манън? — тържествено попита тя.

— В какво?

— Че трябва да подработим ролите си, преди да застанем пред камерата.

— Тъй ли?

Загледа го настойчиво.

— Хайде да се любим.

Той нямаше представа, че тя е използвала тази реплика с всичките си партньори, и веднага налапа въдицата, безмерно поласкан, че такава сериозна актриса желае да легне с него.

Опънат по гръб, се бе наслаждавал на всяка секунда от пламенната й страст. След това станаха неразделни. Вестниците надушиха. Клюкарските колони всеки ден пускаха по нещо за тях. Знаеше, че трябва да каже на Мелани-Шана, но както винаги непрекъснато отлагаше. Тя щеше да роди всеки момент и той добре съзнаваше какъв долен негодник щеше да изглежда, ако я изоставеше сега. Моментът не бе настъпил.

— Изчакай шест месеца — бяха го посъветвали адвокатите.

Клариса никога не споменаваше жена му. Държеше се, сякаш не е женен. Той успяваше да телефонира на Мелани-Шана през няколко дни. Жена му звучеше добре и напук на страстната си връзка с Клариса. Манън с нетърпение очакваше да стане баща за първи път.

Манън Кейбъл искаше всичко. И не виждаше причина защо да не си го вземе.

Вечерята беше невероятна скука. Хауард не го биваше да се прави на член от антуража, каквито бяха хората, насядали около Уитни. Норман беше страстен почитател. Секретарката й — доброволна робиня. Джой Байрън — чалната, разцентрирана ласкателка. Всеки от тях не пестеше похвалите, а Хауард се местеше от кълка на кълка.

— Хайде да си ходим — измърмори той, когато сервираха кафето. — Кажи на кретените довиждане и да се измъкваме.

Уитни се прозя.

— Тооолкова съм уморена — обяви тя.

— Имаш нужда от много сън, когато работиш — отчетливо произнесе Джой Байрън. — Мир, покой, работа и почивка.

— Да, Уитни — присъедини се бързо Норман. — Постъпваме егоистично, като те държим тук до толкова късно. Искаш ли да те закарам в хотела?

— Аз ще я закарам — заяви ревниво секретарката.

— Може би ще искаш да порепетираме една-две сцени преди лягане? — предложи Джой.

Хауард успя да срита Уитни под масата. Ритник, който толкова красноречиво внушаваше „Отърви се от тях“, че нямаше нужда от думи.

— Трябва да обсъдя някои въпроси с господин Соломан. Тъй че най-добре вземете моята кола и се върнете в хотела, а аз ще се прибера по-късно.

След пет минути бяха сами на масата.

— Благодаря — рече Хауард.

— Няма за какво — изгледа го кротко тя.

Погледът му се плъзна надолу към гърдите й — великолепните им очертания бяха отчетливо видими под бледорозовия ангорски пуловер.

— Очаквам тази нощ от години — каза той с надебелял от желание глас.

— Дали постъпваме почтено спрямо Попи?

Стисна ръката й.

— Приеми го като акт на милосърдие. — Замаха бясно за сметката и продължи: — Да се махаме оттук.

Излязоха, хванати за ръце, и се отправиха към чакащата ги кола. Никога не беше се чувствал толкова възбуден и на път за хотела се помъчи да си представи как ще бъде.

Добре. Така щеше да бъде.

Сензационно.

Сензационно чукане!

С привично движение натисна копчето и вдигна тъмното стъкло, което ги отдели от шофьора. Награби я, а ръцете му посегнаха към несравнимите й гърди под пуловера.

— Хауард! Не тук!

Прекъсна протестите й с устни, мушна ръка под сутиена и напипа едната цица. Божичко! Стори му се, че ще се изпразни в панталона си. Беше по-хубаво, отколкото в училище!

Наведе глава и засмука розовото зърно, напиращо над бялата дантела.

— Не в колата — запротестира тя. — Борбата й бе напразна и той се просна отгоре й. — Хауард! Пристигнахме!

Лимузината спря пред хотела. Той скочи чевръсто от нея, докато тя светкавично оправяше пуловера си. В панталона му напираше ядрен взрив. Дано изчака догоре.

Шофьорът отвори вратата и те слязоха.

— При мен или при теб? — попита Хауард, изпепелен от нетърпение.

Преди тя да успее да отговори, иззад една палма в саксия изскочи Чък Нилсън. В едната си ръка носеше цветя, а в другата — голямо плюшено мече панда.

— Сладурче! — изрева той. — Извинявай! Обичам те. Аз съм глупак. Какво друго мога да ти кажа?

Ерекцията на Хауард спадна като спукан балон.