Джаки Колинс
Холивудски мъже (66)

65

Атмосферата в „Льо Дом“ на „Сънсет“ допадаше на Манън. Ресторантът привличаше смесена клиентела от музиканти, продуценти, импресарии и изпълнители. Масите не бяха сбутани една в друга, а в задната част имаше сепарета, където човек можеше да се усамоти при желание.

Манън стана от бара и се отправи към масата на Сейди Ла Сал. Сейди беше влиятелна в импресарските среди. Ниска, мургава, с вечно притисната към шията ръка. Преди няколко години животът й бе раздрусан от скандал — в имението й бяха извършени две убийства. Сейди оцеля след бурята и засключва още по-мащабни и по-изгодни договори.

Сейди изгледа критично Манън.

— Продължаваш да си най-красивият кучи син в града — заяви тя и обърна чаша с неразредена водка. — Как ти допада идеята да гушнеш осем милиона за един скапан филм?

Той се усмихна.

— Ако някой е в състояние да ми осигури такава сума, Сейди, това си ти.

Тя взе сценария от съседния стол.

— Ето. Чу цената. Ще го снимат за „Орфей“ и много бързат.

Той пое папката и сценария и попита:

— На ниво ли е обсъждан въпросът?

— Знаеш, че не се занимавам с дребни риби.

— Звучи добре.

— Прочети го. Ще канят и Клариса Браунинг…

— Щом ще участва Клариса, там съм — прекъсна я бързо той.

— Чакай, има още нещо.

— Какво?

— Клариса ще играе второстепенната роля. За главната преговарят с Уитни.

Не можа да прикрие смайването си.

— Моята Уитни?

— Мислех, че вече не е твоя.

Разлисти страниците, за да има време да размисли. Канеха го да партнира на Уитни за два пъти по-голяма сума, отколкото беше получил за последния си филм. Тогава защо се колебае?

Защото… винаги е бил противник на актьорската кариера на Уитни. Защото… Уитни не я биваше да играе. Защото… защото щеше да дели с Мелани-Шана осем милиона долара при предстоящия развод.

— Слушай — продължи Сейди, — знаеш, че никога не съм те притискала по какъвто и да било начин, но прочетох сценария и никак не е лош. — Млъкна и направи знак на сервитьора да й донесе още една водка. — Освен това ще вдигнеш цената си и за бъдещи филми. Не мога да ти обещая винаги да получаваш толкова пари, но ще си в по-висока категория. А това ми харесва.

— Парите са приемливи.

Вдигна вежда.

— Колко мило!

— Все пак трябва да помисля.

— Смяташ да мислиш при осем милиона долара? Какъв е проблемът?

— Личен.

Изгледа го проницателно.

— По-точно, оженил си се, без да мислиш, за някакво тексаско маце и сега искаш да се отървеш от него. Или може би от близостта с Уитни ще те удари хормонът?

Той се засмя. Толкова добре го познаваше. Сейди го потупа успокояващо по ръката.

— Вслушай се в съвета ми. Вземай парите и бягай. Чиста аванта. Казвам ти, че сценарият е добър. Е, не е „Офицер и джентълмен“, но върши работа. Уитни ще може да се справи. — Сви рамене. — Но ако не искаш да участваш, нямаш проблеми. Аз съм само твой импресарио и не си длъжен да правиш каквото ти казвам.

Манън кимна. Осем милиончета, а той се колебаеше! Господи! Наистина беше извървял дълъг път!

Купонът на плажа започна в девет часа с потока от приятели на Еди и Хевън, които наобиколиха къщата с възклицания: „Велики Боже!“ и „Бива си я колибката, човече!“.

Възторгът им обаче трая кратко. Дойде ред на касите с бира, кутиите с пица и тревата.

Хевън се радваше, че е център на внимание. Намираха се в нейната къща и тя се суетеше наоколо като грижовна домакиня, забравила намерението си да организира купона вън на терасата. С напредването на вечерта продължаваха да се изсипват нови тълпи от гости. Беше се разчуло. Течеше открит купон и всички искаха да участват във веселбата.

Еди събра групата и изсвириха няколко стари парчета на Елвис. Пееше Хевън. В началото, когато се залови с пеене, харесваше й музиката да гърми. Колкото повече, толкова по-добре. Беше готова на всичко, само и само да не прилича на майка си. Гласът на Силвър бе мощен и силен. В миналото я сравняваха с Гарланд и Стрейзънд. Сега, след години на претоварване, беше станал по-дрезгав и гръден. Въпреки това Силвър не излизаше извън рамките на традицията — изпълняваше само песни на утвърдени майстори — Сами Кан, Коул Портър и други знаменити композитори на четирийсетте и петдесетте години.

Хевън, естествено, беше по-различна. След изпълнението на бурна интерпретация на „Затворническия рок“ си даде почивка.

Купонът се разрастваше. Очевидно младежите имаха някаква собствена информационна система — новината ги беше привлякла чак от Пасадина и Ханкок Парк.

Хевън реши, че може би трябва да сложат някакъв ред, и издърпа Еди настрана да му каже. Бе дрогиран и се сваляше с някаква абитуриентка от Пали Хай, която приличаше на женски вариант на Дейвид Лий Рот. Хевън знаеше защо Еди налита на момичето. Искаше да я накара да ревнува, но не й пукаше. Едно от малкото неща, които бе запомнила от майка си, беше: „Не очаквай от никого нищо, така няма да бъдеш излъгана.“ Силвър й беше предала този урок, когато беше на шест-седем години, и тя го запомни. Единственият урок на майка й.

— Трябва да пренесем бойното поле на плажа — предупреди тя Еди.

Той я изгледа лениво с празен поглед и зейнала уста. Възбудата от свиренето пред възторжена и шумна публика го беше изтощила. Сега искаше единствено да пие бира и да чука.

— Всички се забавляват прекрасно — рече той и притисна още по-плътно госпожица Дейвид Лий Рот.

Силен трясък оповести унищожаването на голяма кристална лампа.

— По дяволите — ядоса се Хевън. — Еди, иди ги изгони или ще прекратя купона.

— За какъв ме мислиш? За супермен? Никой няма да ми обърне внимание.

Прииска й се да оскубе дългата му мръсна черна коса и да го срита в чатала. Той я беше навил да вдигнат купона, а сега се измъкваше от отговорност. Гадно копеле! Писнало й беше от него.

Къщата се громеше пред очите й. Няколко момчета играеха в хола бейзбол с празни бирени кутии, по диваните се излежаваха двойки с мазни пици и запалени цигари, някой беше разбил ключалката на барчето в бюфета и раздаваше наляво и надясно бутилки уиски и водка, навсякъде открито се вземаха наркотици, а гърдесто русо момиче се разсъбличаше под възторжените крясъци на групата, скупчена наоколо.

Хевън се сети за Лондон преди шест години. Беше десетгодишна и живееше със Силвър у една жена, наречена Бенджи. Само че Бенджи не беше жена, а мъж. Всъщност тогава Хевън не можа да реши какво точно е Бенджи, знаеше само, че ги е прибрал, когато бяха избягали посред нощ от един лондонски хотел, защото мама, както я наричаше тогава Хевън, не можеше да плати сметката. Два месеца живяха с Бенджи, неговите купони и особените му приятели. Докато една нощ мама направо откачи. Изтича на балкончето, което гледаше към „Кингс Роуд“ в Челси, разкъса дрехите си и започна неспирно да вика:

— Ще скоча! Не се мъчете да ме спрете! Скачам!

Мъчеше се да се изкачи чисто гола на паянтовия перваз, докато ужасеният Бенджи едва я удържаше през кръста и истерично крещеше на Хевън да се обади в полицията. Тя го направи. Спокойно. След това отведоха майка й. Когато всичко свърши, Хевън се сви на кълбо и седна в ъгъла, засмукала палеца си. Слушаше как Бенджи разказва случката по телефона на всичките си познати. Тогава се чувстваше вцепенена. И сега почувства същото вцепенение.

Налегна я усещане за дежа вю. Намираше се в обстановка, която не можеше да контролира, и мечтаеше единствено да намери някое тихо ъгълче и да се скрие.

Джак взе последния полет от Ню Йорк за Лос Анджелис. Възнамеряваше да постои повечко, да проведе някои срещи и да свърши малко работа. Но Хевън беше сама в къщата, тъй че искаше приятно да я изненада. Освен това беше правил любов с една от най-богатите жени в Ню Йорк, а повече от това — здраве му кажи.

Седеше в самолета, разлистваше някакво списание и попадна на реклама на „Клауд Козметикс“. В очите го гледаше Джейд Джонсън. Дъхът му спря от главозамайващата й красота, доста по-различна от тази на Уитни Валънтайн и от стила на кинозвездите. Беше снимана облегната на стара тухлена стена, облечена в изтъркани, силно впити джинси и избеляла джинсова риза, небрежно разкопчана до талията. Гърдите й бяха скрити, но при вглеждане през плата можеха да се видят леко изпъкналите им зърна и неуловимата сянка на вдлъбнатината между тях. Талията й бе обгърната от увиснал колан със сребърна тока. На краката си носеше каубойски ботуши.

Погледът й бе насочен прямо и предизвикателно в обектива. Раздалечени очи, правилен нос, чувствени устни и агресивна четвъртита брадичка. Меднорусата коса, буйна и дълга до раменете, струеше около лицето й.

Надписът беше простичък: УМНИТЕ ЖЕНИ НОСЯТ „КЛАУД“.

Божичко! Как я беше оставил да му се изплъзне? Вечерята им в Лае Вегас се бе превърнала в незабравимо изживяване.

Джейд Джонсън.

Вече бе свободен.

Надяваше се, че и тя също.