Джаки Колинс
Холивудски мъже (82)

81

— Голяма си проклетия — промърмори Карлос Брент.

— А ти си изпаднал стар шмекер — отвърна хладно Силвър.

— Що за идиотизъм беше вчерашният ти номер с чесъна?

— Просто ми се прииска да видя как Закари Клингър ще те фрасне по носа.

— Не се и съмнявам. — Прегърна я и добави: — Не си чак толкова зла старица. Май ще трябва да се примиря с теб.

— Готови ли сме за снимки? — извика притеснено режисьорът, който седеше на тръни да не би звездите му да се хванат за косите след вчерашната битка.

— Ако ти си готов — отвърна мило Силвър, освободи се от прегръдката на Карлос и застана пред камерата.

Карлос тръгна след нея с енергичната походка на прославена звезда.

Силвър бе принудена да признае, че е все още много привлекателен въпреки присадената коса и излишните килограми, налели предишната му стройна фигура. А беше и американска легенда. Никой не би казал подобно нещо за Уес Мъни, който, освен че не беше легенда, не беше дори американец.

Беше бясна спрямо Уес. Как се осмели да се измъкне снощи по този начин? Как въобще се осмелява да направи подобно нещо? И нещо по-лошо — не беше се прибрал цяла нощ. Когато тръгна сутринта към студията, копелето още го нямаше. Не се беше омъжила за Уес Мъни да й върти такива номера. Не. В никакъв случай. И нямаше намерение да допусне подобно поведение да му се размине.

Владимир тържествуваше. Когато снощи тя слезе долу с лека усмивка и отмалял вид, той я чакаше.

— Господин Мъни няма да вечеря с вас — обяви самодоволно.

— Защо?

— Господин Мъни излезе за дълго, госпожо. Нареди ми да ви предам, че ще се върне много късно.

— Къде отиде?

Владимир призна неосведомеността си.

Опита се да разбере дали Юнити не знае причината за внезапното изчезване на Уес. Юнити не знаеше — нещо повече, това очевидно не я интересуваше.

Силвър се чувстваше неловко в присъствието й. У нея имаше нещо, което не й допадаше, някаква хладна, мълчалива наглост.

— Уес разговаря ли с някого, след като слезе?

Юнити сви рамене.

— Май се обади на няколко души, които го бяха търсили.

— Кои? — Започваше да се терзае, че в живота му има друга жена. В края на краищата, когато тя откри Уес, той едва ли го държеше закопчан в панталона си. Вероятно поддържаше отношения с евтини жени из целия град.

— Орвил Гузбъргър и Зепо Уайт оставиха съобщения спешно да им се обади — безизразно отговори Юнити.

Картинката се изясни. Орвил и Зепо му бяха разправили за случката. А Уес се беше вкиснал, защото тя не му беше казала. С тревожна въздишка се зае със самотната си вечеря и зачака връщането на съпруга си. Според нея тя нямаше тайни от него. Но не беше и длъжна да му докладва всичко. Дълбоко в себе си знаеше защо не бе споменала нищо. Щеше да й каже, че се е вдетинила. Да върви на майната си. Силвър Андърсън не се отчиташе никому. Мразеше да я критикуват и нямаше да допусне тъкмо съпругът й да го прави.

Когато не се прибра, гневът й нарасна. С кого си въобразява, че има работа господин Мъни? Сутринта, на път за студията, реши да му даде урок. Урок, който той няма скоро да забрави.

Първо изпрати на Карлос Брент бележка с извинение, а след това зачака реакцията му.

Беше предсказуема. Познаваше Карлос от сто години. След размяната на шеговити обиди на снимачната площадка той я покани да обядват в гримьорната му.

Не беше спала с Карлос от двайсет години. Защо да чака повече?

След като изфуча от къщата, Уес се запъти направо към най-близкия бар, където обърна на един дъх две чаши уиски и се зае да анализира положението.

Като се успокои, разбра, че това, което беше направила или по-точно не беше направила Силвър, не е кой знае какво. Нуждаеше се единствено от леко напомняне кой е мъжът в къщата и че като такъв се нуждае от малко уважение. С факта, че не му беше казала за фурора на снимачната площадка, го бе направила глупак в очите на Орвил и Зепо. За щастие бързо съобрази и спаси положението, като се престори, че знае.

Крайно време беше Силвър да разбере, че не може да се отнася към него само като към новия си временен тъпкач. Ако се прибере късно, тя ще запомни урока. В края на краищата Уес не рискуваше много. Бяха женени и Силвър не можеше да предприеме нищо.

Не хареса бара, който си беше избрал. Беше мъждиво осветен и натъпкан със секретарки, решени да свалят, и мъже в костюми с жилетки. Реши, че познатата обстановка ще му се отрази по-добре, и отскочи с колата до „Венеция“ в бар-ресторанта, в който навремето имаше навик да виси. Не приличаше нито на „Чейсънс“, нито на „Спаго“. Беше груб и шумен, с оглушителен джубокс и сборище от проститутки и търговци на наркотици, наредени около бара.

„Това беше животът ти, Уес Мъни“, каза си той. И веднага разбра колко трудно щеше да му бъде, ако се наложи да се върне.

Не можа да не признае, че възрастта не беше намалила сексуалната мъжественост на Карлос. Какъвто си беше, такъв си и остана. И Силвър се наслади на посещението при стария приятел.

Изневяра за отмъщение. Бърза и яростна. Щеше да се погрижи Уес да научи.

— Невероятно секси си за старица — рече Карлос и се подсмихна, като си нахлузваше панталона. — Защо ли се разделихме навремето?

— Въпрос на самолюбие — отвърна отчетливо тя и си заоправя дрехите. — И то на твоето. Заплашваше да удави и двама ни. — Стана, изправи се пред огледалото и внимателно заразглежда грима си, за да се увери, че не е пострадал. — И бъди така любезен да не ме наричаш старица. Ако аз съм старица, не смея да помисля какъв се явяваш ти.

— Мъжете не стават по-стари, а по-добри — самохвалко заяви той.

— Карлос, скъпи, защо не си го завреш някъде?

— Мисля, че току-що го направих!

Чувстваше се странно неудовлетворена и съвсем мъничко виновна. Реши, че може би в крайна сметка няма да каже на Уес.

Тогава се сети, че не беше се връщал тази нощ.

Да върви по дяволите!

Видя няколко приятели, които не му се сториха много дружелюбни. Кратки поздрави, надути разговори.

— Какво им става на всички? — оплака се пред бившата си квартална курва. Изглеждаше очукана и износена като стара кола.

— Вече не си един от нас, Уес — рече тя и прокара ръка през жълтата си коса с черни коренчета. — Сега си богат и известен.

— Не съм известен — рече той. — Жена ми е известна.

Тя го загледа любопитно.

— Какво представлява тя?

— Страхотна е — отговори той и установи, че е напълно искрен. Силвър наистина беше страхотна, когато изоставеше фасоните си на голяма звезда.

Тъжната проститутка му се закани с пръст.

— Ти направи пробив. Истински щастлив пробив.

— Знам — отвърна откровено той.

Жената бързо си тръгна, въпреки че той предложи да я почерпи.

— Трябва да се върна на работа — обясни тя.

Когато си тръгна, беше дълбоко потиснат и реши, че е наказал достатъчно Силвър. Отиваше си вкъщи, в Бел Еър, където му беше мястото.

Отвън, на паркинга, двама мъже бавно се запътиха към него.

Усети предварително опасността, хвърли се да се защити и го удариха с тежък, тъп инструмент.

О, Господи, пак ли? — помисли той.