Джаки Колинс
Холивудски мъже (57)

56

Закуска в хотел „Бевърли Хилс“ в осем сутринта не бе лелеяният начин, по който Хауард Соломан би започнал деня си. Но Закари Клингър нареждаше, а той изпълняваше.

Хауард се успа, метна се под душа, поряза се, докато се бръснеше, облече се набързо и след кратко смръкване на кокаин забързано напусна къщата.

За щастие Попи спеше. Беше го държала буден половината нощ с приказките си и нямаше сили да я слуша повече. Лично той изпита неимоверна наслада от побоя, който Манън нанесе на онова лайно Чък Нилсън. Но Попи беше сломена.

— Съсипаха ми вечерята — стена тя цяла нощ.

— Напротив, боят направи от тъпата ти вечеря събитие — уверяваше я Хауард. — Хората ще говорят за нея седмици наред!

Момчето на паркинга пред „Бевърли Хилс“ пое колата му и той се втурна вътре. Знаеше, че е закъснял десет минути, а Зак, доколкото го познаваше, беше маниак на тема точност.

Закари седеше в „Ложата“ — градината на „Поло Лаундж“, която работеше само за закуска и в неделя на обяд.

— Закъсня — поздрави го той.

— Имаше задръстване — измънка Хауард.

— Къщата ти не е ли наблизо?

Еба ти инквизитора!

— Как спа, Зак… ъъъ… Закари?

— Както може да се очаква.

Появи се сервитьорката и започна да му налива кафе.

— Ах — въздъхна Хауард и направи гримаса. — Нищо не е в състояние да даде по-енергичен старт от добрия стар кофеин. Нали, Закари?

— Вреден е за сърцето.

— Нима?

— Моят лекар ми разрешава да пия само безкофеиново кафе.

— Тъй ли? — Хауард отпи и си изгори езика. Може би именно проклетият кофеин причиняваше бясното сърцебиене, което го тормозеше от няколко месеца. Трябваше да си направи пълни изследвания. — Правиш ли си изследвания всяка година? — попита любопитно.

— Всеки три месеца — отвърна Закари.

Хауард забеляза, че по-възрастният мъж пие чаша вода с резен лимон, а на чинийката пред него има диетична кифличка от грубо смляно зърно.

— Трябва да променя храненето си — заяви той, когато сервитьорката му подаваше менюто. Без да си прави труда да надзърне вътре, поръча бъркани яйца, пушена сьомга и препържен бекон.

Очите го боляха. Може би имаше нужда от очила. Трябваше да се консултира и с очен лекар. Само да не забрави да каже на секретарката си — красиво момиче с млечнобяла кожа и сочни устни. Види ли я Попи, ще се наложи да я уволни като всички останали. Попи държеше секретарките му да приличат на вещери с тежък махмурлук.

— Колко време ще останеш в Лос Анджелис? — запита той с надеждата, че в отговор ще чуе „пет минути“.

Закари извади много дълга кубинска пура и любовно я погали.

— От теб зависи, Хауард — рече застрашително.

Хауард размаха угоднически ръце.

— На твое разположение съм. Въпреки че щеше да е по-добре да се срещнем в кабинета ми, където разполагам с всички факти и цифри.

— Вече ги имам тези сведения.

Хауард не искаше да задълбава в тази насока. Знаеше, че Закари има шпиони навсякъде. Много важно! Щом студията печели, всички трябва да са доволни.

— Значи си чул за плановете ми за „Любовен роман“ с Карлос Брент в главната роля и Орвил Гузбъргър като продуцент? Ще стане голяма работа, Зак… хм… Закари. Ще ни донесе милиони.

— Прочетох сценария.

Хауард се изненада. Дори той още не го беше чел. Обичаше да се съсредоточи върху главните сюжетни линии, а в случая те бяха сензационни, по-добри от оригинала.

— Страхотен е, нали?

— Скъп е.

— Знам.

Сервитьорката донесе поръчката на Хауард. В момента, когато я постави пред него, Закари запали пурата и скъпият дим лениво се разстла върху чинията му. Само това липсваше. Тоя дъртак беше страшно невъзпитан.

— Лошо правиш — посочи Хауард пурата и опита да се пошегува. — По-вредна е от кофеина. Какво казва лекарят ти за това?

— Вслушвам се в съветите му само когато ми изнася — мъдро отбеляза Закари. — Плащам му да ми казва всичко, изслушвам го и решавам сам. Провеждам тази политика и в деловите си отношения.

Хауард усети, че се задава някаква тирада, и не сгреши.

— Например — Закари направи пауза — аз ти плащам много пари да управляваш „Орфей“ вместо мен. Но в крайна сметка аз вземам решенията. Правя каквото искам и когато го искам.

— Звучи разумно. — Хауард намигна с престорена приветливост. — Доколкото помежду ни няма различия.

Закари остана сериозен. Пушеше пурата и наблюдаваше две момичета в тенис костюми, които сядаха на съседната маса. Хауард също обичаше да се заглежда в момичета, но Закари ги бе зяпнал толкова настойчиво, че дори той се смути.

— Искам Силвър Андърсън да получи главната роля в „Любовен роман“ — изтърси Закари, без да сваля очи от момичетата. — Искам Манън Кейбъл да играе репортера в „Убийство“, а Уитни Валънтайн Кейбъл да му партнира. И искам Клариса Браунинг да изиграе второстепенната роля на жертвата.

Хауард избухна в смях.

— Какво е това? Някаква шега ли?

— Не съм свършил — отсече студено Закари. — Ще предложиш на всеки двойно по-голяма сума от хонорара, който са получили в последните си филми. А ако имат подписани договори за нови участия, ще удвоиш парите, които биха получили за тях. — Млъкна и отлепи очите си от момичетата, които бяха забелязали настойчивия му поглед и неловко се въртяха на столовете си. — Няма да се пазариш. Тези предложения трябва да бъдат незабавно представени на импресариите им, и то в писмена форма.

Хауард усети, че мускулите на врата му се вцепеняват и лицето му пламва от яд.

— Не говориш сериозно — изрече той със свито гърло.

— Говоря съвършено сериозно — тихо отговори Закари. — Защо мислиш, че се шегувам? Не смяташ ли, че ако ангажираме Манън Кейбъл, Силвър Андърсън, Клариса Браунинг и Уитни Валънтайн Кейбъл, „Орфей“ ще има полза?

— Да, разбира се. — Хауард се зачуди как да се справи с този откачен дъртак, който не разбираше нищо от правене на филми. Само с добро, иначе нищо нямаше да постигне. — Но не смятам, че Клариса Браунинг дори ще склони да ни изслуша, като разбере, че й предлагаме второстепенна роля.

— Мислиш ли? Не съм съгласен. Работа за една седмица и два пъти повече пари от последния й филм. Получи „Оскар“-а си преди четири години и оттогава не е спечелила кой знае колко пари. Ще се съгласи.

— Но не и Манън — кисело възрази Хауард.

— О, ще приеме. Парите ще го съблазнят. И възможността да играе с госпожица Браунинг.

Хауард реши, че няма смисъл да споменава Уитни — тя би приела всякаква роля, но не можеше да премълчи Силвър Андърсън.

— А Силвър? Много е стара — брутално отсече той.

— А на колко години е Карлос Брент? — върна му топката с желязна логика Закари.

— Не знам, петдесет и пет, петдесет и шест…

— На шестдесет и три. А Силвър Андърсън няма петдесет. Ще си подхождат идеално.

— Но тя е звезда на дневен сериал — възпротиви се бурно Хауард.

— Тя е звезда. Това е единственото, което има значение. И аз я искам. — Закари духна дим от пурата в лицето на Хауард и стана от масата. — Ще те чакам тук в четири часа. Ела в бунгалото ми с писмата до импресариите. Искам да ги прегледам, преди да заминат. — Заплесна се още веднъж по двете момичета, погледна Хауард, който седеше безпомощен, заобиколен от дим на пура и клеясващи яйца.

— Вечерята снощи беше отлична — отбеляза небрежно Клингър. — Накарай някого от студиото да изпрати цветя на жена ти от мое име.

И напусна полесражението, на което Хауард остана като трепереща от бяс развалина.