Джаки Колинс
Холивудски мъже (62)

61

Мисълта, че смъркането на кокаин се е превърнало в нещо повече от навик, смътно си проправи път в съзнанието на Хауард Соломан. Но нямаше защо да се тревожи, тъй като знаеше, че спасителният бял прах винаги му е подръка.

Мога да си го позволя. Не е по-лошо от алкохола и не бърка в здравето на околните като къркането.

Единственият проблем беше, че не можеше да избута деня без него. Всъщност това не беше проблем, защото не му се налагаше. През последните месеци беше разработил няколко нови източника, тъй че в момента не зависеше от определен човек. Скъпо удоволствие, но пък си струваше всеки трудно спечелен долар.

Денят мина гладко благодарение на бързата му мисъл и умното справяне с шибаните нареждания на Закари. До четири и половина имаше всички предложения в писмена форма и куриер, който чакаше, за да ги разнесе до предупредените вече импресарии.

Отиде с колата до бунгалото на Закари в хотел „Бевърли Хилс“ и наперено изчака старецът да ги изчете едно по едно.

Аз съм най-високоплатеният куриер в историята на човечеството, мислеше той със скрита усмивчица.

Когато стигна до предложението за Силвър, Закари спря.

— Защо толкова малко?

— Сумата е два пъти по-голяма от това, което е получила за шест седмици в сериала си. Това е повече от справедливо, нали?

— Но в сравнение с другите изглежда дреболия.

— С другите договаряме огромни суми. Куин и така ще е готов да ни ближе задниците оттук до Австралия. А и Силвър, ако е умна, ще стори същото. Никой не се е юрнал да я кани за филми. Е, добра е в телевизията, но телевизията е овчи тор. Виж Том Селек. Беше по-голямо име в телевизията и от нея. Направи три филма и какво? Нищо.

— Ще видим — отсече Закари.

— Дано да си прав — отбеляза Хауард весело. Гърлото му беше пресъхнало. Седеше вече двайсет минути и нито дума за една чашка. Старецът беше или стиснат, или невъзпитан. Най-вероятно и двете. — Имаш ли нещо против да си поръчам нещо за пиене?

Закари подреди писмените предложения в спретната купчинка и се изправи.

— Излизам — безцеремонно рече той. — Чувствай се свободен да използваш „Поло Лаундж“, ако толкова ти се пие.

— Добра идея. Точно това ще направя. — Хвани си оная работа и си я заври цялата в запечения задник, кретен такъв.

— Хауард, преди да тръгнеш, имам две молби.

— Да? — Рядко лайно.

— Тъй като реших да остана, довечера съм свободен. Удобно ли е да вечерям с вас?

— Естествено. Няма да допусна да останеш сам. — Божичко, Попи ще подскочи от радост.

— Тогава ми намери компания.

— Компания? — Хауард изтъпя.

— Две първокласни дами. Дискретни и под трийсетте. — Многозначителна пауза. — И двете да имат медицински свидетелства с днешна дата, че са здрави.

Като чу заекването си, Хауард се смая, но не повече, отколкото от молбата на Закари.

— Ъ-ъ-ъ… р-р-р-азбира се, Закари. Ще с-с-се заема веднага.

По дяволите! Добре платен куриер бе едно, а сводник — съвсем друго. Май беше време да се огледа за нова работа.

 

 

— Това е звездният ти миг, дете — рече Зепо Уайт и се наведе към красивата си клиентка. — Казах ти, че ще го направя за теб.

— Какво? Кажи какво — примоли се Уитни.

— Нито дума, докато не дойде Хауард. Обещах му.

— Хайде де! Обещанията на импресариите са като „Блъди Мери“ без водка. Нищо не представляват. Сам знаеш.

Зепо изложи на показ редица безупречни изкуствени зъби. Когато ги свалеше, можеше да достави на една жена повече удоволствие, отколкото би изпитала през целия си живот.

— Търпение, дечко. Хауард може да се разсърди.

— Никой не може да ти се разсърди, Зепо — заувещава го тя. — Прекалено си влиятелен.

— Не мога да устоявам на ласкателства — въздъхна той и тъкмо отвори уста да й каже, когато влезе Хауард.

Уитни се постара да се овладее. Денят й бе много вълнуващ — среща с новите рекламни агенти, а сега и Зепо Уайт и Хауард Соломан й идваха на крак да й съобщят нещо много хубаво. Знаеше какво. Щяха да потвърдят, че получава главната роля в „Любовен роман“. Въпреки че сценарият й беше изпратен, досега не беше сигурно. Говореше се, че Орвил Гузбъргър иска актриса, която умее да пее. Е, тя можеше да се научи, колко му е?

Хауард пристигна с по-маниакален вид от всякога. Беше се отбил в „Поло Лаундж“, изял голямо парче шоколадова торта (вместо обяд) и изпил две чаши топло мляко (страхуваше се от язва). Едновременно с това се обади на шефа на рекламата в „Орфей“.

Намери ми две курви за една важна персона. От най-скъпите. Трябват ми за довечера, като и двете трябва да имат медицински свидетелства с днешна дата. — Пауза. — Да, да. Знам, че е необичайно. Кажи им да прибавят разноските за прегледа към сметката.

Дотук добре. Следваше трудната част. Телефонен разговор с жена му.

— Попи, миличка?

— Вечерята ни пожъна грандиозен успех, Хауард! Страхотни отзиви! Кога ще се прибереш?

— Още една среща, и тръгвам.

— Роузлайт иска да цунка тати за нани-на — заговори по бебешки Попи.

Явно беше в добро настроение.

— Какво ще правим довечера?

— Ще вечеряме в „Моргънс“ със семейство Уайт.

— Добави още трима.

Тонът й се промени.

— Кои?

— Закари Клингър с приятелката си и нейната приятелка.

Буреносно мълчание.

— Хайде, Попи, сладурче, това е бизнес. — Мразеше, когато тя го принуждаваше да говори в стил „Мери Попинс“.

Ново мълчание. По дяволите!

— Утре можеш да се отбиеш в „Картие“ — предложи той.

Гузен кикот.

— Днес бях в „Таларико“.

Върви, че вярвай на жена си. Знаеше точно кога да нанесе удара.

 

 

Уитни изглеждаше апетитна както винаги. Излъчваше добро здраве, някаква атмосфера на открито пространство, съчетана с будоарна сексуалност.

— Искаш ли да пийнеш нещо? — попита задъхано тя.

— Вода — отговори Хауард.

Изтича до кухнята и му я донесе сама. Уитни не се обграждаше с прислуга. Освежителна новост. Повече от жените, които познаваше, се ужасяваха да не счупят някой нокът.

Зепо сияеше.

— Е, скъпа — обяви той, — ще оставя на Хауард да ти каже. Става дума за неговата студия.

— Получавам ролята в „Любовен роман“, нали?

— Още по-хубаво — рече Зепо. — Получаваш…

Хауард го прекъсна на половин дума.

— „Орфей“ те иска за главната роля в сензационен нов филм — „Убийство“. Мога да ти кажа и останалото — каним Манън за главната мъжка роля и Клариса Браунинг за второстепенната роля на жертвата.

— Клариса Браунинг — прошепна благоговейно Уитни.

— Ами да. Не става дума за петнайсета серия на „Петък тринайсети“. Това е висока класа — заяви гордо Хауард.

Уитни погледна към Зепо, сякаш не вярваше на ушите си.

— Вярно ли е?

— Напълно. И ти издействах двойно възнаграждение, дечко.

Хауард внимателно наблюдаваше зърната на гърдите й. Втвърдяваха се пред очите му. Прочете наум молитва да му се отдаде случай да ги види на живо и реши, че към сценария трябва да се допише сцена с разсъбличане.

— Ще се съгласи ли Манън да снима с мен? — обърна се тя към двамата.

— Предложението му е изпратено. Мисля, че ще приеме — отговори Хауард.

— Можеш да се хванеш на бас — съгласи се Зепо.

Уитни се усмихна и се замисли за мизерното начало на живота си. Беше на път да постигне повече, отколкото смяташе за възможно и в най-смелите си мечти.