Джаки Колинс
Холивудски мъже (64)

63

Цяла нощ вълните се разбиваха с грохот на плажа. Хевън реши, че няма да може да живее без този звук.

— Колко време ще отсъства вуйчо ти? — попита Еди, удобно изтегнат на терасата, заслушан в стар албум на Елвис, с кутия бира под ръка.

Тя сви рамене.

— Не знам. Утре ще се обади по телефона. Предполагам няколко дни.

— Трябва да организираме купон — предложи той.

Трябваше да признае, че подобна мисъл бе хрумнала и на нея.

— Кой ще плаща?

— На самоиздръжка. Всеки ще си носи бутилката.

— Не знам — поколеба се тя.

— Ще го направим тук — на терасата и на плажа. Никой няма да влиза в къщата. — Бръкна в джоба на шортите си и извади опърпана цигара марихуана. — Какво ще кажеш?

— Кога?

— За днес е вече късно, но можем да ги съберем утре.

Бе ядосана, че Роки не идва. Все едно, сигурно беше леке.

— Добре — съгласи се тя, като си даваше ясна сметка, че вуйчо й ще се вкисне, ако разбере.

— Чудесно! Да започваме! Ще доведем групата и някои от пичовете. Ще кажем на Фиш да купи пици. Ще бъде върхът!

— Не повече от петдесет души — предупреди Хевън — и никакво влизане в къщата.

— В никакъв случай — твърдо отсече Еди.

Джак Питън беше пиян. Главозамайващо, свински пиян. Но не му пукаше. Дори се чувстваше прекрасно, седнал на централното място на задна маса в ресторанта на Илейн. Поне пиянството му не беше досадно — ставаше разговорлив и много духовит.

Самата Илейн го наблюдаваше от разстояние. Държеше под око цялата си известна клиентела, за да е сигурна, че всички са доволни. От време на време сядаше по масите, пийваше по едно питие и не изпускаше нищо.

Джак беше заобиколен от двама писатели, един актьор, един издател и светска лъвица с хаплив език. Смесената група на Илейн. Обичаше да слага знаменитостите, дошли без кавалери и дами, на голяма кръгла маса.

Напиването, реши Джак, не беше акт на отчаяние, а на празнуване. Беше се отървал от една връзка, която поддържаше неохотно само заради обществения си облик.

По дяволите обликът. По дяволите Клариса Браунинг. Джак Питън бе отново на бойното поле. Не можа да сдържи смеха си.

— Какво е толкова смешно? — запита светската лъвица. Имаше червена коса, вдигната на кок, остри скули и главозамайващи брилянти.

— Мислех си нещо — обясни, като се чудеше на иронията на съдбата. Той имаше репутацията на жребец. Клариса му беше казвала как всичките й приятели я предупреждавали, че няма да й бъде верен. А в действителност тя се чукаше наляво и надясно. Невероятно!

— За какво мислехте? — настоя тя, решена да привлече вниманието му.

Изгледа я бавно и лениво от главата до петите. Жената излъчваше самочувствие на притежавано от поколения богатство, беше наследница на милиарди.

Той сниши глас така, че само тя да чуе отговора му.

— Мислех си колко бих искал да те чукам.

Наследницата на милиардите не си губеше времето.

— Какво чакаме тогава?

И така, малко по-късно вечерта му завърши в леглото на лъвицата в луксозен апартамент на Пето авеню, с вой на сирени отвън и дрънкане на брилянти вътре.

— Никога не ги свалям — обясни тя с неспокойна усмивка.

Оказа се ненаситна, но това беше специалността на Джак. Веднъж започнал, се развихри до такава степен, че не спря, докато дамата не го помоли. По-късно, когато се събуди, усети безпощаден махмурлук и силно желание да бъде другаде. Жената спеше до него. Червена коса, разголена бяла кожа и искрящи брилянти по ушите, китките и шията.

Облече се бързо, без да я буди, и се измъкна от претенциозния й апартамент.

Когато тръгна бързо към хотел „Хемсли Палас“, където беше отседнал, ранната утринна светлина вече се процеждаше между високите сгради. Чиновникът на рецепцията в частното крило на хотела го поздрави, хубавичкото момиче, придружаващо асансьора — също. Изкачи се до четирийсет и осмия етаж, като благодареше на Бога за лесното си избавление. Ако не беше долетял внезапно в Ню Йорк и не беше хванал Клариса на калъп, може би никога нямаше да научи. А беше започнал сериозно да мисли за брак!

Господи! Една грешка в живота беше повече от достатъчна.

— Харесвам предаването ви, господин Питън — каза момичето от асансьора с усмивка.

— Благодаря — върна й той усмивката. Махмурлукът се оттегляше.

Добрал се до уединението на апартамента, най-напред включи телевизора, след това се съблече и си позволи студен душ, за да измие лекия аромат на частната колекция.

Джак Питън се беше върнал в света, на който принадлежеше. Сам и готов да сваля мацка подир мацка.

* * *

Заловената на местопрестъплението, но неразкаяна Клариса проучи внимателно сценария и невероятното финансово предложение, което беше крайно смехотворно и безкрайно примамливо. Прочете втори път сценария. След това се обади на импресариото си. Клариса беше всеизвестна със скъперничеството си.

— Е? — запита неспокойно Сирил. — Знам, че е боклук. Но пет дни работа при такова заплащане… Клариса, оставям решението изцяло в твои ръце.

— Не е боклук — отчетливо произнесе тя. — Напротив, намирам го за провокиращ трилър с добра връзка между двамата главни герои и отлична хумористична сюжетна линия.

Гласът му прозвуча с облекчение и изненада.

— Значи ли това, че приемаш ролята?

— Разбира се. Но чуй ме добре, Сирил. Няма да играя жертвата. Искам главната роля. От доста време мечтая да изградя точно такъв образ.