Джаки Колинс
Холивудски мъже (7)

6

Уес Мъни и Силвър Андърсън бяха родени в един и същи ден. Той не подозираше този факт, но и да го знаеше, нямаше да се впечатли особено много. Навършваше трийсет и три години, а не можеше да се похвали с някакви бързи успехи в живота. Бедата на Уес беше, че нямаше определена цел. Беше опитвал от всичко по малко и неизменно се беше провалял.

Уес Мъни бе роден в мизерен лондонски квартал от бивша проститутка и сводника й. Детството му не приличаше на Дисниленд, израстването беше груба игра и Уес отрано се научи да я играе бързо и нечестно. Когато беше дванайсетгодишен, майка му си намери някакъв богат американец (поне тя го смяташе за такъв), омъжи се него и се преместиха в Ню Йорк. Уес помисли, че е умрял и попаднал в рая. Започнаха да го свалят от тринайсетата му година (малките гимназистки страшно си падаха по лондонското му произношение). За първи път го арестуваха, когато навърши петнайсет (задигна дреболии от един магазин — нищо работа). На шестнайсет години беше на свобода. Избяга от къщи, без да се сбогува с майка си — едва ли щеше да забележи отсъствието му. По онова време тя се беше развела и отдала на стария си занаят. Предпочиташе да виси по ъглите вместо пред печката.

Уес отиде да живее при гърдеста стриптийзьорка, която мислеше, че е двайсетгодишен. Зае се със сутеньорство, но откри, че не му допада, а дребната търговийка с наркотици го изпрати в периферията на рок бизнеса и го срещна с това, което смяташе за свое призвание — музиката. Откри, че може да пее с ниско, гърлено ръмжене, което добре пасваше на стила „хеви метъл“, модерен през седемдесетте години. След като цяла година се блъска по пътищата с пътуваща група, наречена „Похот“, певецът солист хвана тежък трипер. Без секунда колебание Уес зае мястото му (на сцената, не в леглото).

Последва период на екстаз. Беше на двайсет и две години и пееше с група. Четиринайсетгодишни девственици се въргаляха в краката му. Запозна се с Мик Джагър и Ета Джеймс. Щеше да се прочуе.

След десет месеца „Похот“ се разпадна. Не бяха получили нито едно предложение за запис. Уес се вкисна, но беше убеден, че групите ще се редят на опашка да го ангажират.

Нищо подобно не се случи. Абсолютно нищо. Поради тази причина замина за Маями да се попече на слънце и започна работа като барман в нощно заведение, където се запозна с една разведена шведка на четирийсет и две години, която се отличаваше с много пари, стоманени бедра и никакво чувство за хумор. Беше й платен любовник в продължение на три години, което не му пречеше, особено при положение, че чукаше и камериерката й — щедро надарена пуерториканка.

И двете връзки приключиха, когато шведката реши да се омъжи повторно, и то не за Уес.

С тежко сърце се върна зад бара на един от големите хотели. Работата беше подходяща за човек, който не знае с какво да се залови.

Вики влезе в живота му, когато последното нещо, което търсеше, беше жена без пари. Беше двайсетгодишна и прекрасна. Нямаше начин да не се съберат. Любовта беше нещо ново за Уес и го караше да се чувства потиснат. Вики бе танцьорка в пищни нощни програми по хотелите и за нещастие печелеше по-малко и от него. Живееха в малко апартаментче на брега на океана и не след дълго тя започна да настоява за женитба.

Неплатени сметки и деца не бяха бъдещето, което Уес си бе предопределил, и затова изневери на Вики с най-добрата й приятелка, като се постара тя да научи за това. Сетне напусна града и се върна в Ню Йорк, където скоро (но не преди да спечели една бърза хилядарка от малка роличка в порнографски видеофилм) разбра, че е твърде студено за него.

Парите му стигнаха за еднопосочен билет до Лос Анджелис, където нае двустайно апартаментче в някаква съборетина в квартал „Венеция“ до плажа и поработи като статист в няколко филма. След известно време му омръзна да се мотае по снимачните площадка и възобнови барманството в различни холивудски заведения.

Една сутрин се събуди на трийсет и три години.

* * *

Уес, за щастие, не беше в собственото си легло, защото тази мисъл би го докарала до самоубийствена депресия. Протегна ръка да напипа цигарите и се огледа, докато хиляди иглички безмилостно пронизваха слепоочието му. Нямаше представа къде се намира.

На нощната масичка до розов телефон и кутия с хартиени кърпички стоеше полупразна чаша с уиски. Имаше евтин пластмасов будилник и пепелник във формата на бухал, преливащ от фасове.

Очевидно не беше улучил. От години си търсеше нова шведка. Да живее за сметка на жена беше точно това, което му допадаше най-много.

Прозя се гръмко и седна. Препарирана рижа котка го гледаше от етажерката.

— Добро утро — поздрави я любезно той.

Въобразяваше ли си, или котката му намигна?

По дяволите, прекалено често не си доспиваше, за да се занимава с шантави жени.

Спалнята беше малка и гореща. Нямаше климатична инсталация. Определено не му вървеше.

— Има ли някой? — провикна се той и домакинята се появи. Беше пълничка блондинка с тупирана коса, размазан грим и силиконови гърди, прозиращи под найлонов пеньоар.

— Вече мислех, че няма да се събудиш — рече тя. — Захъркваш по-бързо от моя старец, а той нямаше равен на себе си.

Можеше да се закълне, че я вижда за първи път в живота си. Трябва да е бил много пиян, за да я удостои с честта на драгоценния си член.

— Познаваме ли се? — заинтересува се той.

Изгледа го одобрително.

— Поне го вдигаш, което не можеше да се каже за него, когато избяга. Ще се смаеш, ако разбереш колко педали са се навъдили напоследък.

— Тъй ли? — Дръпна от цигарата и се опита да изобрази учудване.

— Без майтап, зайче. — Поразбърка косата си и го дари с дълъг лепкав поглед. — След половин час трябва да съм на работа… Хич не ми пука, имам време, стига и ти да имаш.

Предпочиташе да извърви пътя до Ню Йорк върху живи въглени. Трябваше да спре да пие.

Тя започна да се освобождава от пеньоара. Под него носеше само червен колан за жартиери и червени чорапи на райета. Черните й рунтави косми можеха спокойно да стигнат до Китай. Учуди се, че не ги тупира и подстригва.

— Нищо друго не би ме зарадвало повече — реагира той, като повдигна чаршафа и погледна към члена си — твърд, но само защото му се пикаеше.

— Добре изглежда — похотливо се захили тя.

— Проверявам го.

— За какво?

— Непрекъснато ми се появява един херпес. Докторът каза, че е заразен само когато се възпали, но все пак трябва да внимавам да не предам заразата.

Тя застина.

— Гаден мръсник! — Загърна се бързо с пеньоара, тлъстините й се задрусаха от негодувание. — Веднага се махай от леглото ми и вземи лекарство.

— Сега не съм заразен — запротестира той.

— Изчезвай, говедо.

Обърна се с гръб, докато той си навличаше панталона и ризата. Напусна къщата, без да разменят дума, и с почуда видя, че се намира в Долината. Как се беше добрал дотук в състоянието, в което бе снощи?

За щастие колата му беше паркирана отпред. Вехт линкълн, спечелен на покер. Понякога късметът спохождаше и него.

Спря пред едно кафене на булевард „Вентура“ и отиде направо в тоалетната. Пожела си честит рожден ден в огледалото над напуканата мивка. На стената някой беше надраскал: МАЙКА МИ МЕ НАПРАВИ ХОМОСЕКСУАЛИСТ, а отдолу друг беше дописал: АКО Я НАЧУКАМ, ЩЕ НАПРАВИ ЛИ И МЕН?

Приближи лице до огледалото и видя следите на времето и неумерените количества алкохол. В момента никак не изглеждаше привлекателен — брадясал махмурлия със сълзящи очи. Все пак се изми старателно. Когато живееше с шведката, бе направо красив. Естествено, маникюрите, грижите за лицето и масажите заедно с новичките, скъпи дрехи помагаха в това отношение. И все пак живя с нея само преди няколко години. Липсваха му стоманените й бедра и най-вече парите й.

Още можеше да свали всяка жена, стига да поискаше. Имаше въздълга кестенява коса и правилни черти, нарушени само от чупения му нос, спомен от сбиване в някакъв бар, и двусантиметровия белег под лявата вежда — резултат от скандала с Вики при раздялата. Очите му имаха цвета на млади водорасли и напук на застоялия живот, метър и седемдесет и пет сантиметровата му фигура беше в приемлива форма плюс-минус някой и друг килограм.

Знаеше и как да направи удоволствие на жените. Пиян или трезвен можеше да ги накара да пропеят в леглото като Барбра Стрейзънд.

Пи едно кафе и хапна обилно посипани със захар понички. Пое към къщи и по пътя за малко не качи пубертетка автостопаджийка с впити в дупето червени шорти. Промени решението си в последния момент, изведнъж разбра, че сексуалните му похождения приличат на руска рулетка. В днешно време трябваше да се съобразява с много неща — херпес, какъвто нямаше, да не говорим за СПИН-а, който не беше проста инжекция с пеницилин, и чао. СПИН-ът означаваше смърт. Бавна и мъчителна.

Потрепери и твърдо реши да пречисти живота си. Край на пропилените съботни нощи. В бъдеще щеше да знае с кого си ляга.

Пред дома му се мотаеше кварталната проститутка. Веднъж, в пристъп на безумие, й бе разрешил да използва стаята му в продължение на една седмица. Обслужи четирийсет и двама мъже и увоня къщата на дворен клозет. Никога вече.

— Здрасти, Уес — пропя нежно тя. — Купила съм ти подаръче.

Не можа да не се трогне, че кварталната се беше сетила за рождения му ден. Но не би. Беше пакетче кокаин, което й беше поръчал за свой познат.

— Колко?

Плати стоката и осъзна, че средствата му намаляват застрашително. Дори да успееше да продаде кокаина на двойна цена, щеше да се наложи да си търси работа.

Вътре всичко си беше постарому — мръсни дрехи, мръсни пепелници, привичната бъркотия. Зачуди се разсеяно дали да не наеме кварталната да му чисти. Едва ли щеше да се съгласи. Вероятно чистенето на чужди стаи бе под достойнството й.

Включи записа на телефонния секретар и зачака очакваната вест — че го търсят да се включи в някоя група. Пеенето беше мечтата на живота му, въпреки че не беше се занимавал с музика от няколко години.

— Слушай, друже — заговори гласът на приятеля му Роки, — трябва да ми направиш една услуга. Довечера в Бел Еър има голям купон у някаква телевизионна звезда. Силвър Андърсън. Стюарт и аз трябваше да обслужваме бара, но кучият син си е счупил ръката, докато е скачал от движеща се кола. Не ме питай защо. Шейсет гущера за няколко часа. Няма да ме провалиш, нали?

Беше рожденият му ден. Нямаше какво да прави.