Джаки Колинс
Холивудски мъже (56)

55

Уес се измъкна от къщата, докато всички спяха. Снощи предупреди Силвър, че вероятно ще излезе рано, и тя му каза:

— Само не ме буди. Нуждая се от много сън, за да се съвзема от онзи погром.

Признаваше, че купонът стана невероятен благодарение на Манън Кейбъл и Чък Нилсън, които се нахвърлиха един срещу друг като участници в долнопробен пиянски скандал. Попи Соломан изпадна в истерия. А когато главната атракция свърши, Уитни Валънтайн и Мелани-Шана Кейбъл се впуснаха в твърде недостойно за две дами махленско надвикване. Уес не можа да не забележи, че когато Уитни Валънтайн беше ядосана, циците й се издуваха като пъпеши, а зърната им щръкваха и се устремяваха към зениците на мъжката половина от залата.

Значи това беше холивудското висше общество. Не се оказа чак толкова скучно, колкото му се стори в началото.

Естествено, той се намеси. Нямаше как. Никой не си помръдна пръста при битката на кинозвездите и Манън Кейбъл беше на път да пребие новия му приятел Чък Нилсън, който беше прекалено дрогиран, за да се защитава. От носа му шуртеше кръв и Манън омете пода с него, с явното намерение да го смели на кайма.

— За Бога, няма ли кой да се намеси? — молеше се Уитни.

Тогава Уес се зае да ги разтървава с помощта на един-двама сервитьори. Издърпаха с усилие Манън, докато Чък стенеше и се гърчеше на пода.

Попи вече беше излязла от тоалетната и при гледката на печалния край на прекрасната й вечеря взе яростно да крещи на замаяния Хауард Соломан. Но истинската изненада дойде от Мелани-Шана, която цяла вечер не беше обелила дума. Излезе след Попи от тоалетната, отиде направо при Уитни Валънтайн и кресна:

— Остави мъжа ми на мира, разгонена кучко! Той вече не е твой. Не забравяй това или ще съжаляваш!

На което Уитни енергично отговори:

— Еби си майката, путко! Как се осмеляваш да ми държиш такъв език?

Бяха готови да се сбият, но Манън сграбчи Мелани-Шана и я изнесе почти на ръце, без да поглежда залата.

— Телевизионната „Династия“ прилича на детска игра — изграчи Кармел Гузбъргър, която се наслаждаваше на всяка минута.

Вечерята, както се казва, изгърмя.

На път към къщи Силвър беше необичайно притихнала, което учуди Уес. Обикновено коментираше всяка минута от сбирките, на които присъстваше.

— Какво ти е?

— Изтощена съм.

„Изтощена съм“ беше любимият й израз. Използваше го непрекъснато. Не му беше нужно много време да научи, че беше изтощена само когато й отърваше.

Не беше вече осъден да кара мерцедеса и взе ролса на Силвър. Бе решил да посети бившия си дом, да си прибере вещите и официално да го освободи. Сигурно вече беше безопасно. Сега бе господин Силвър Андърсън. Беше недосегаем.

Силвър се събуди малко след като той напусна къщата. Не беше мигнала почти цялата нощ и се чувстваше ужасно. Без да се съобразява с ранния час, посегна към телефона и се обади на Нора.

— Познай какво се случи!

— Избягал е с парите ти — прозя се Нора.

— Не се будалкай.

— Как мина вечерята? — Нора беше докачена, че не получи покана, но добре запозната с маниерите на някои холивудски дами, знаеше, че когато дават светски обеди или вечери, не обичат да канят антуража на звездите. Като рекламен агент на Силвър тя минаваше за част от него. Ако Силвър наистина държеше на присъствието й, щяха да я поканят, но очевидно случаят не беше такъв. Откакто Уес Мъни влезе в живота й, Нора вече не беше съществена.

— Ще има да четеш за нея — сухо отвърна Силвър.

— Значи ли това, че не мога да те питам?

— Скъпа, това значи, че вечерята, дадена в моя чест, завърши с юмручен бой между Манън и Чък. Плюс устна престрелка между Уитни и сегашната съпруга на Манън, която далеч не се оказа кроткото същество, за което я имахме.

— Без майтап?

— А истинският шок на вечерта беше моят кавалер на масата.

— Не може да бъде! Аятолах Хомейни?

Силвър унило се засмя.

— По-лошо. Закари Клингър.

Нора знаеше кога е необходима.

— Идвам веднага.

 

 

Докато паркираше ролса на Силвър в страничната уличка, Уес си зададе въпроса дали не сбърка, като пристигна с него в сиромашката обстановка на „Венеция“. Ами ако го повредят?

Чудо голямо. Силвър щеше да си купи друг. Трябваше да се научи да мисли като заможен човек. През целия си живот беше броил центовете, сега можеше да се отпусне и да спре да се тревожи. Беше женен за богата жена! Идваше му да го изкрещи с пълен глас!

Тръгна бързо по пътеката през плажа към старата си къща. Беше ясен калифорнийски ден — горещ въпреки ранния час и няколко усърдни хлапета със скейтбордове вече бяха наизлезли от къщи. Явно смятаха, че това е най-добрият начин да направят хубав тен.

Уес знаеше и по-добър начин — да лежи до луксозния басейн на Силвър с малък телевизор до лакътя, а Владимир да му сервира „пина колада“.

Изпита странно чувство, докато се приближаваше към старата си къща. Побиха го тръпки. Нямаше желание да възобновява предишния си начин на живот, настоящият му допадаше повече.

Извади ключа от външната врата, мушна го в ключалката и с недоумение забеляза, че не става.

Някой беше сменил бравата.

Какво чудно имаше? Реба Винограцки си искаше наема. Нямаше да му позволи да си отиде и да отнесе багажа си, без да й плати. Милата стара Реба!

Почука на вратата на Юнити. Може би щеше да успее да си вземе хилядата долара и да види кучето си. Беше се привързал към глупавия помияр.

Не получи отговор, тъй че почука пак.

Отвори му травестит. Травестит, висок метър и осемдесет, остриган а ла канадска ливада, с останки от размазан грим по лицето. Бе наметнат с кувертюра на цветя, а на ноктите на необикновено големите му крака блестеше нежно–розов лак.

— Какво, по дяволите… — Гласът се промени. Това, което видя, му хареса. — Здрасти. На гости или за постоянно?

— Търся Юнити^[1].

— Звучи божествено. Да не е някаква нова религиозна секта?

— Моля?

— Трябва ли да се присъединя?

— Юнити. Тя живее тук.

Травеститът затрепка с остри като метли изкуствени мигли, които бяха оцелели през нощта.

— Приличаш на първия ми любовник — рече с престорена свенливост.

Уес въздъхна. Педалите го харесваха. Събуждаше животинските им инстинкти или поне така твърдяха. Повтори търпеливо:

— Търся едно момиче на име Юнити. Живее или живееше тук. Къде е?

— А, тя ли? Май е изчезнала посред нощ и е завлякла хазяйката с наема. Когато се нанесох, мястото приличаше на затвор. Кафява олющена боя и…

— Знаеш ли къде е отишла?

Мърлявият педераст сви рамене.

— Убий ме! — Последва неприличен смях. — Моля те!

— Мога ли да се обадя по телефона?

— Ти — винаги! Само че откъде да знам, че няма да ме ограбиш и изнасилиш?

Уес го прикова с леден поглед.

— Има да чакаш!

 

 

Силвър и Нора, седнали на чаша кафе, обсъждаха последиците от присъствието на Закари К. Клингър в града.

— Отвращава ме — твърдеше Силвър. — Дори да седя до него беше непоносимо изпитание. Не знам как издържах.

— Уес знае ли за теб и Закари?

— Не, разбира се. Никой не знае. Само ти.

Нора с вечната цигара, залепнала на долната устна, кимна.

— На твое място не бих му казала.

Силвър стана и запрепуска из стаята. Беше облечена с бледо люляков анцуг. Косата й беше прибрана назад, не носеше грим. Нора не можеше да се начуди колко добре изглежда без козметика. Ако не беше толкова суетна и приемеше по-скромна роля в живота, щеше да смае много хора.

— Добре, че Закари не знае за Хевън — самоутешаваше се Силвър.

Нора реши да стъпи на хлъзгавата почва.

— И кое му е доброто? Тя сигурно се интересува кой е баща й. Какво й отговаряш?

— Никога не ме е питала. А ако го направи, ще й заявя, че не е нейна работа — избухна безпричинно Силвър.

Нора сбръчка неодобрително нос. Бяха водили и преди този разговор и Силвър винаги твърдо отстояваше правото си да крие от Хевън кой е баща й.

— Не виждам какво печелиш от премълчаването на факта, че Закари Клингър й е баща. Той е милиардер, няма други деца. Отнемаш й правото да наследи огромно състояние.

— Той ме унижи — упорито заяви Силвър. — Никога няма да му доставя удоволствието да разбере, че моето унижение го е направило баща.

Понякога Нора съжаляваше, че е посветена в голямата тайна на Силвър. Беше единственият човек, с когото бе споделила истината, и това й тежеше, защото разбираше добре, че е страшно неетично да не казват на Хевън. Въздъхна тежко и посегна към кафеварката.

Застанал пред вратата на стаята, Владимир се напрягаше да не пропусне нито дума. Откак бе изправен пред опасността да загуби службата си след случката в банята, беше твърдо решен да си направи малка застраховка. За шестцифрена полица му служеше дебела тетрадка, пълна с клюки за известната му работодателка. Записваше си настроенията й, телефонните й разговори, покупките й, дрехите й и беше отворил цял раздел за новия й съпруг — бившия барман. Сега бе направил най-интересното и бомбастично откритие. Закари К. Клингър беше баща на Хевън! Тази информация сигурно струваше цяло състояние! И Владимир знаеше точно как да го получи.