Джаки Колинс
Холивудски мъже (55)

54

Съжаленията последваха незабавно.

ГОСПОЖИЦА ДЖЕЙД ДЖОНСЪН СЪЖАЛЯВА. ПРАВЕНЕТО НА ЛЮБОВ С АНГЛИЙСКИЯ ЗАДНИК БЕШЕ ГРУБА ГРЕШКА.

Взираше се в него, заспал в леглото й по гръб, с полуотворена уста. През устните му се процеждаше свирещо похъркване.

Беше седем сутринта, тя беше будна и на крак, припомняйки си какво се бе случило предишната нощ.

Защо му се обади?

Защото тогава хрумването й се стори добро. Беше потресена от новия начин на живот, който водеше Кори.

Естествено, Марк беше възхитен, че тя му се обади, и пристигна при нея само след няколко минути.

Беше изгасила осветлението и украсила апартамента с малки обредни свещи. Спрингстийн създаваше подходящ фон. На масичката до леглото стоеше бутилка ледена водка „Абсолют“ с две малки чашки. Посрещна го по черна, свободно падаща тениска и няколко капки парфюм „Опиум“.

Той заговори от момента, в който прекрачи прага, но тя не искаше приказки. Докосна устните му с пръст и го задърпа към спалнята.

Той бързо разбра какво се очаква от него.

Сексът беше добър. Нищо сензационно. Ако искаше да бъде съвсем искрена, трябваше да признае, че беше дяволски обикновен. Как се пееше в онази стара песен? „Любовта си отиде. Любовта си отиде. Чувствам го в ръцете ти, виждам го в очите ти… Любовта си отиде.“

Затвори зад себе си вратата на спалнята и отиде боса до кухнята да включи чайника.

Най-сетне беше сигурна. Краят бе дошъл. Не изпитваше никакво съмнение.

 

 

— Трябва да прескоча до Ню Йорк — рече Джак на Хевън. — Можеш ли да поканиш някоя приятелка?

— Кога?

— Колкото може по-скоро.

Тя се замисли коя би могла да покани и отхвърли всички възможности. Някои от съученичките й бяха приятни, но всъщност нито една не й беше близка. Еди беше най-добрият й приятел, но след тъпия рожден ден на Силвър, на който се беше заплеснал по майка й като най-обикновен, смахнат почитател, беше доста охладняла към него.

— Ще извикам някоя — обеща тя. — Само ми кажи кога тръгваш.

— Какво ще кажеш за утре?

Тя кимна.

— Страхотно. — И си помисли: „Ще остана сама. Нямам нищо против.“

— Добре, решаваме така. Ще отсъствам един-два дни.

Идеята да остане сама й допадна. Можеше да покани Еди и да порепетират. Напоследък изпълненията им бяха чист боклук. Или той беше загубил стила си, или на нея й беше писнало да крещи рокове.

Вуйчо Джак още не беше чул нито една от касетите й. Това я огорчаваше. Но… все пак той беше готин, поне му пукаше за нея, нещо, което не можеше да каже за майка си.

Един ден, когато станеше богата и прочута и никой нямаше да се отнася с нея като с дете идиотче, щеше да се изправи срещу „скъпата“ Силвър и да й зададе куп въпроси.

Като… Кой е баща ми?

Като… Защо не даваш пет пари за мен?

Като… Защо ме изхвърли от живота си, сякаш съм ненужна вещ?

В душата й се трупаха гняв и безсилие. Що за гадост беше това да не знаеш кой е баща ти?

 

 

Марк изникна от спалнята в девет и петнайсет. Разчорленият му чар действаше с пълна сила.

Джейд седеше в кухнята по джинси и риза. Гледаше сутрешния телевизионен блок с крака върху масата. До нея стоеше чаша черно кафе, в пепелника имаше смачкана цигара (новият й любим навик). Мислеше за Кори. Обядът се беше оказал нелеко преживяване и за двамата и сега, когато бе имала време да премисли нещата, разбра, че трябва да му се обади.

— Добро утро, прекрасна моя — рече Марк и се наведе да я целуне, загърнат в розова хавлия, завързана на възел на кръста — тоалет, не особено подходящ за мършавата му физика. Имаше кльощави ръце.

— Здрасти. — Опита се да изобрази дружелюбна усмивка. Безуспешно, разбира се, никога не бе съумявала да прикрива чувствата си.

— Какво има? — запита той, веднага усетил раздразнението й.

Прикова поглед върху него и отвърна:

— Свършено е, Марк. Този път наистина е свършено.

Предпочете да не се обръща внимание на изявлението й.

— Защо пушиш? — строго продума той. — Нали остави цигарите преди години?

— Как е Фиона? — заинтересува се тя. — Разстроена ли е много от развода?

Той обмисли въпроса. Беше умен и трудно падаше в капан.

— Болна е от извънредно тежък грип — обясни най-сериозно. — Проточи се. За малко да премине в пневмония.

— Колко неприятно.

— Да, наистина. Естествено, не можех при това положение да повдигна темата за развода.

— Естествено.

Той въздъхна дълбоко.

— Затова ли си толкова неприветлива с мен?

Колко английско и изтънчено. „Неприветлива с мен“. Какъв старинен чар!

— Нямах представа, че Фиона не е в течение на плановете ти за развод — чистосърдечно отбеляза тя.

— Е, ще й кажа, щом се прибера у дома.

— Скоро ли?

— Много.

— Надявам се, не заради мен.

Седна до нея и хавлията се разтвори. Не можа да не зърне увисналия му аристократичен орган.

— Ще й кажа, Джейд, скъпа. Скоро двамата с теб ще се оженим.

— Има само една малка пречка.

— Каква, любима?

— Finito, Марк. Миналата нощ беше доказателство за това.

Той забарабани с пръсти по масата, без да знае как да реагира.

— Не получи ли оргазъм? — продума най-сетне.

Колко типично! Винаги сменяше темата. Какво лайно.

— Сексът беше страхотен — излъга тя. — Не разбираш ли, че това няма значение? Вече сме в минало време.

— Това няма да стане — непреклонно отсече той.

— Вярвай ми, така е. — И тя можеше да бъде непреклонна.

— Като се разведа с Фиона, ще се почувстваш по друг начин — рече уверено.

— Не, Марк.

— Да, Джейд.

Нямаше смисъл да продължават разговора. Поне за нея Марк Ранд решително беше в минало време.