Джаки Колинс
Холивудски мъже (4)

3

Настъпи четирийсет и седмият рожден ден на Силвър Андърсън и мисълта, че е с цяла година по-стара, изплува в съзнанието й със самото събуждане. Полежа десетина минути, предъвквайки нерадостния факт, и неохотно се надигна. Първата й работа беше да позвъни на иконома си и да поръча диетичните кифлички, пресния портокалов сок и чая с лимон да бъдат сервирани на масата й точно след петдесет минути. Това беше времето, нужно на Силвър да се подготви за среща със света. Доста кратко, като се вземеше предвид извършващата се трансформация.

Жената, напуснала луксозното, с кралски размери легло, изглеждаше съвсем обикновена.

Дамата, която излезе от спалнята след петдесет минути, беше суперзвезда.

Силвър Андърсън беше напълно готова за снимките във „Вог“, естествено за корицата. Силвър не признаваше друго. На лицето си бе положила пълен грим — плътен слой фон дю тен, драматично откроени очи (не се отказваше от изкуствените мигли, които и придаваха властен, но и леко старовремски вид). Устните й блестяха, намазани с яркочервен глицерин, бузите й грееха. Носеше тежки златни обици, бял копринен тюрбан и бледобежов костюм, обилно посипан с изкуствени диаманти. Беше едва десет сутринта, но Силвър се чувстваше винаги длъжна да поддържа името си на звезда пред почитателите. Ръстът й беше метър и петдесет и седем и бе успяла да съхрани момичешката си фигура с помощта на диети и упражнения, стриктното придържане към които беше истински ад, но резултатите го компенсираха напълно. Гледана в гръб, лесно можеше да мине за двайсетгодишна със стегнатото си дупе и нахаканата, разкършена походка.

Слезе величествено по стълбите, без да погледне иконома руснак Владимир. Владимир беше обратен и пет пари не даваше как се отнася с него, стига да го държи на работа. Два пъти седмично си изкарваше по една вечеря срещу разкази за интимния живот на Силвър Андърсън. За своите приятели той беше звездата, живееща от похожденията на господарката си.

Силвър винаги се появяваше в сензационните новини. От проблемите си с мъжете (двама бивши съпрузи и десетки любовници) скачаше в неприятности с алкохола (хвала на бившата президентша Бети Форд, че ги легитимира), от тях се хвърляше в битки с всякакви режисьори, сценаристи и продуценти, стига да й кацнеха на мушката, и щедро изливаше гнева си върху тях. Силвър се гордееше с изявлението си: „Аз съм професионалистка. Няма да допусна да ме преебават разни невежи аматьорчета, които се блъскат с лакти да застанат в светлината на прожектора. Всеки да си знае мястото.“

 

 

За първи път Силвър стана звезда на дванайсет години. Откри я бащата на нейна приятелка — импресарио на млади таланти, по време на училищно представление, в което тя пееше и танцуваше. Той я препоръча на режисьора, подбиращ състава на голям филм мюзикъл. Яви се на прослушването и получи ролята, която я направи мини звезда. Продължи да пее като птичка в цялата поредица касови филми. Гласът й бе прекрасен — силен и с рядка чистота. Така и трябваше да бъде. Майка й Бланш (неуспяла певица) се беше погрижила дъщеря й да взема уроци по пеене от петгодишна възраст. Бланш често й казваше: „Аз не успях, но ти, мила, си наследила моя талант и ще станеш най-известната звезда в света.“ Бланш държеше и на уроците по балет и актьорско майсторство. В резултат Силвър така и не разбра какво значи детство. Всичко мина в усилена подготовка за кариерата на звезда, в която майка й непоколебимо вярваше. Когато стана на шестнайсет години, музикалните филмови комедии на Холивуд спряха да будят интерес у публиката и импресариото й предложи Ню Йорк и театъра.

— Няма да ходиш в Ню Йорк — възпротиви се баща й Джордж, преподавател в колеж и изобретател на прибори, които майка й наричаше „непотребни машинки“. Живееха в голяма, безразборно строена къща в Долината, платена с приходите на Силвър, и баща й нямаше намерение да пуска корен на друго място.

— Трябва, татко — протестираше сълзливо Силвър, защото майка й бе съгласна. — Кариерата ми е поставена на карта!

На шестнайсет години вече драматизираше нещата.

Бланш подкрепяше изцяло дъщеря си.

— Нямаш право да съсипваш живота й, Джордж. Трябва да подпомагаме стремежите й.

Джордж се взираше отчаяно във властната си жена с морковена коса и несбъднати мечти. Знаеше, че не може да я възпре, тъй че се разбраха тя да придружи Силвър в Ню Йорк за шест месеца, а той да остане вкъщи с деветгодишния им син Джак.

Силвър и Бланш се влюбиха в Ню Йорк и чувството им бе споделено. Силвър откри сезона с нов мюзикъл, наречен „Великолепното дете“, който пожъна небивал успех и се игра цели пет години. През това време се ожени за първи път (съпругът беше висок, мургав и слаб), разведе се (той беше страната, която поиска и получи издръжка), помогна на майка си да се разведе с Джордж и присъства на сватбата й с двайсет и шест годишен статист (по онова време Бланш беше навършила трийсет и осем) и нито едната, нито другата не изпита и най-малкото желание да се върне в Лос Анджелис и Долината. Ню Йорк беше създаден за тях.

— Джордж и Джак са по-добре без нас — разсъждаваше Бланш. — Ти си родена за звезда, а аз — да живея в Ню Йорк и да се забавлявам.

И се забавляваше с помощта на преуспяващата дъщеря и младия съпруг.

След „Великолепното дете“ последваха още една триумфална постановка, албум с плочи, който се разграбваше, и предварително разпродадени вариететни програми, които Силвър избираше по свой вкус.

Минаха десет години, преди да се върне вкъщи. Но вече не беше същата Силвър Андърсън. Нае бунгало в хотел „Бевърли Хилс“, в което живееше с настоящия си любовник — превъзходен скандинавски жребец. Между множеството минети и интервюта най-сетне намери време да се обади на баща си.

— Елате с Джак утре в „Бевърли Хилс“. Каня ви на обяд — заяви тя царствено, без да им обясни, че „Нюзуик“ прави централния си материал за нея и иска няколко семейни снимки.

Джак се поколеба — отдавна беше отписал Силвър като дъщеря. Тя мислеше единствено за себе си. Според него беше отговорна и за разпадането на брака му, нещо, което нямаше да й прости.

Джак се беше върнал от колежа. На деветнайсет години, бе израснал хубав и интелигентен младеж и изгаряше от любопитство да види сестра си, която едва си спомняше.

— Ще отида, татко — отсече той нетърпеливо.

Джордж склони, като мърмореше недоволно. От Силвър можеше да се очаква всичко, дори да откъсне и Джак, но трябваше да поеме този риск.

Джак тръгна въодушевен за срещата със сестрата звезда. Върна се след два часа намръщен и критично настроен.

— Тя е дяволски фалшива — възкликна той. — Държи се като английската кралица.

Джордж едва прикри облекчението си.

— Не ругай — сгълча го строго той. — На това ли ви учат в колежа?

— За Бога, татко, аз съм на деветнайсет години!

— Тогава вече би трябвало да знаеш, че ругатните няма де те направят повече мъж.

— Добре, добре. Извинявай — изрече бързо Джак и си помисли, че при следващата ваканция на колежа в Колорадо ще подкрепи идеята на приятеля си Хауард Соломан да наемат заедно апартамент в Холивуд. „Ще си живеем царски“ — беше го убеждавал Хауард ентусиазирано, но Джак отказа. Следващия път щеше да приеме.

Силвър прецени малкия си брат като красив, но тъп. Очевидно бе наследил хубостта в семейството, но явно всички таланти се бяха съсредоточили у нея. Една среща беше достатъчна. Не си направи труда да им се обади отново и минаха цели четири години, преди да се видят пак на погребението на Бланш в Ню Йорк. Беше умряла скоропостижно от рак. Джак изпита смесени чувства по повод погребението. Когато тя се разведе с баща му, разведе се и с него. Не можеше да забрави мрачното изражение на Джордж, когато един ден му каза да седне и му съобщи лошата вест.

— Майка ти няма да се върне при нас. Така е най-добре.

Джак си спомняше дългите месеци, през които бе плакал, докато заспи. Мъчеше се да се сети какво толкова лошо бе сторил, та майка му го изостави така безмилостно. В юношеските си години изгаряше от желание да й се обади и да я накара да му каже причината, но непрекъснато отлагаше ужасяващата среща, а когато тя умря, беше твърде късно. Тогава разбра, че трябва да отиде поне на погребението й.

Силвър разиграваше грандиозна трагедийна сцена. Беше потънала в черни лисичи кожи, а на главата й се кипреше миниатюрна кръгла шапчица с воал. Притискаше се към ръката на съпруга на Бланш, а силно гримираните й очи преливаха от състрадание, докато фоторепортерите сновяха напред-назад около гроба.

Силвър не позна родния си брат. Той я потупа по ръката, за да я подсети.

— Благодаря за добрите чувства — промърмори тя и се обърна към следващия почитател.

Подуши алкохол в дъха й и се опита да я разбере. Три месеца по-късно тя се омъжи в Лас Вегас за бившия си втори баща, като тържествено се закле този път да е „завинаги“. Десет месеца след това последва шумен развод, предизвикал не едно скандално заглавие в пресата.

Но Силвър неизменно успяваше да се измъкне с усмивка от тресавището на лошата реклама. Следващата година роди дъщеря, отказа да назове бащата и замина за две години в Бразилия с някакъв богаташ. Злите езици твърдяха, че е нацист и военнопрестъпник с пластична операция. На трийсет и четири години се върна на Бродуей и през следващите пет изпълни една след друга главните роли в две сензационни постановки.

Междувременно Джак беше започнал да урежда живота си. След като завърши колежа, поживя в един апартамент в Холивуд заедно с приятеля си Хауард Соломан. Хауард искаше да стане импресарио най-вече защото чувстваше, че това ще му осигури достъп до „неограничен брой путки“. Намери си работа в деловодството на голяма агенция за издирване на таланти.

Джак не знаеше с какво точно иска да се занимава. Всички му казваха, че с тази външност трябва да се пробва на актьорското поприще, но той се отвращаваше от тази мисъл. Интересуваше го писането. Интересуваха го вестниците. Зовеше го светът на журналистиката. Започна да пише рецензии за филми и плочи в малко списание, а за да плати своята половина от наема, стана екскурзовод в едно телевизионно студио. След шест месеца беше повишен да издирва участници в телевизионни интервюта.

— Умееш да разговаряш с хората — заяви шефката му, която имаше набито око за таланти.

— Благодаря — отговори той, умело избягвайки предложението й за една нощ в частния й апартамент в Уестуд.

Започна да си разчиства пътя, като спеше с хубавите гостенки на предаването и едновременно с това учеше всичко, което може да се научи за телевизията.

Един ден млад киноактьор — също гост на предаването, го придърпа зад кулисите.

— Човече, ти май чукаш приятелката ми — запротестира той.

— Тъй ли?

— Тъй я!

Джак не можа да се сети коя точно е приятелката на актьора и затова не спомена име, а само отсече:

— Извинявай!

— Има за какво — изпухтя той. — А мен не ме допуска по-далеч от целувка. Как е в леглото?

Разговорът продължи в най-близкия бар и току-що откритият и лансиран Манън Кейбъл стана третият съквартирант на Джак и Хауард. Нарекоха се „тримата юнаци“ — намек по-скоро за професионалните им амбиции, отколкото за разюздания им полов живот. Хауард сваляше всяка изпречила се на пътя му жена с ненаситния си сексуален нагон. Манън притежаваше достатъчно красота и чувство за хумор, за да ги подмами между чаршафите. Джак действаше и по двата метода.

Сестрата звезда беше забранена тема. Хауард знаеше, но си траеше. Манън разбра и помисли, че го будалкат.

— Но защо е тази тайнственост?

Джак сви рамене.

— Почти не я познавам. Не е нужно да афиширам роднинството си с нея.

За щастие, още в началото на кариерата си Силвър бе избрала моминското име на майка си. Джак предпочете по-драматичното фамилно име Питън.

И така кариерите на „тримата юнаци“ процъфтяваха.

На двайсет и шест години Хауард стана новоизлюпен импресарио, на двайсет и осем вече беше на мода. Междувременно се ожени, ипотекира твърде скъпата къща в Лоръл Каньон, купи първия си мерцедес и навсякъде си осигури отворени врати.

Манън пое по пътя към славата чрез централната рубрика в популярно женско списание. Прояви се като по-голям Рейнолдс от Бърт Рейнолдс, изигра главните роли в няколко суперкасови филма, купи си изискана къща на брега и кремав ролс-ройс и не спря да поддържа несекващ поток от красиви и скъпи приятелки.

Джак отиде в Аризона и започна работа в местната телевизионна станция. След две години вече въртеше всичко. Пусна котва в Чикаго, след това — в Хюстън. Опитваше всякаква дейност — от сериозното новинарство до жълтата информация. Занимаваше се с политика, кинофестивали, убийства, филми и блудства с деца. В Хюстън му дадоха да води своя програма, наречена „Ритъмът на Питън“. Рейтингът му удари тавана и никой не можеше да се мери с него. Получаваше чували с писма от почитатели. Когато отиде в Ню Йорк като водещ на нощна програма за телевизионната мрежа, Силвър беше на път за Холивуд да участва във филмови версии на бродуейските си мюзикъли. Той често се питаше дали няма да му се обади да го поздрави с успехите му. В края на краищата, за добро или лошо, бяха брат и сестра и биха могли да възстановят отношенията си.

Тя не даде знак, че помни съществуването му.

Филмът със Силвър в главната роля претърпя незапомнен провал и подобно на ядрен взрив унищожи всичко, постигнато от нея. Унижена, тя замина набързо за Европа. Всички хвърлиха вината върху нея. Господи! По нейно мнение тя беше единственото сносно нещо във филма.

Силвър изживя период, който сега деликатно наричаше „моето нервно разстройство“. Всъщност беше сериозен флирт с алкохола и наркотиците, който за една бройка щеше да я вкара в гроба, и даде силен тласък надолу и на без това затъващата й кариера.

И тогава Джак получи вест, но не точно от нея. От Лондон му се обади десетгодишно момиче на име Хевън.

— Ти моят вуйчо ли си? Мога ли да дойда да живея при теб? Мама я откараха в болница.

Джак отмени всички интервюта за седмицата и взе първия самолет за Лондон. Намери Хевън, прибрана от един травестит в Челси, а Силвър — затворена в лудница.

— Горкичката, искаше да се самоубие — прошепна травеститът. — Представяте ли си какво изживява една звезда, когато външността и талантът й си отиват? Направих това, което ми се стори най-добро. А, между другото, дължи ми две хиляди лири. Бих ги предпочел в брой.

Джак пое нещата в ръцете си. Плати сметките, уреди преместването на Силвър в частна клиника, нае денонощни болногледачки и ангажира най-добрите психиатри.

Когато посети сестра си, тя го посрещна с невиждащ поглед. Без грим приличаше на бледа бяла сянка, но очите й горяха.

— Как е Джордж? — поинтересува се тя. На четирийсет години най-сетне се бе сетила за баща си — бащата, когото бе изоставила на шестнайсет.

— Добре е — отвърна Джак. — Ще пратя Хевън да живее при него. Стига да не възразиш.

— Съгласна съм — продума апатично. Восъчните й пръсти подръпваха кичур коса. — С мен е свършено — продължи деловито. — Съсипана съм. В Холивуд не могат да различат истинския талант от лайното. Интересуват ги само двайсетгодишни мацки с големи цици. Никога няма да се върна.

Джак се почувства неловко пред тази изнурена жена, която говореше с такава горчивина. Това не беше онази Силвър, която бе наблюдавал в миналото. В известен смисъл за него беше облекчение, че ще излезе най-сетне от сянката й, която съществуваше единствено в неговите очи.

— Недей така — опита се да й вдъхне увереност. — Ти все още си много красива. И винаги ще бъдеш голяма звезда.

— Много благодаря! — Гласът й бе преизпълнен със сарказъм. — Ободряващи слова от малкото братче. Господи! Та аз бях звезда, когато ти ходеше прав под масата. Няма нужда точно ти да ми го напомняш.

Не обели дума за неговата кариера. Джак Питън. Мъжът на телевизионния час. Със своя програма в мрежата.

Когато уреди всички финансови и други въпроси, Джак се върна в Калифорния с Хевън.

— Засега ще живееш с дядо си. А когато майка ти се оправи, ще те извика.

— Няма да ме извика — отбеляза Хевън с несвойствена за годините си мъдрост. Беше дребна, с остри черти и огромни кехлибарени очи.

— Ще те извика — възрази той.

— Хайде на бас.

— Добре. Кажи на какво.

Хевън спечели баса. В Лондон Силвър се възстанови, но дори не се обади по телефона на дъщеря си.

Джак беше отвратен. Поговори с шефовете на мрежата и ги помоли да преместят програмата му в Лос Анджелис. За негова радост те се съгласиха. Така Хевън, освен дядо си, който добре се грижеше за нея, щеше да има около себе си още един близък човек.

Силвър изплува на английска сцена в нова постановка на „Приятелят Джоуи“, която й донесе отлични отзиви и възкресение на славата. Този път английска слава. Завръщането в центъра на вниманието й доставяше огромно удоволствие и тя се топлеше с наслада на него. Но това беше Англия и не й стигаше. Англия беше дребна работа, тя искаше Америка. С тази мисъл си намери нов холивудски импресарио — Куин Латимор, и започна да му вади душата да измисли нещо.

Куин не смяташе, че трябва да правят фойерверки. Силвър Андърсън вече не беше на мода. Беше се движила прекалено дълго в холивудските среди и си бе спечелила достатъчно врагове, за да може изведнъж да превземе града. Предложи я за няколко проекта и чу всички видове откази — от „вече е дърта“ до „оная алкохоличка ли“. И тогава съвсем неочаквано дойде предложение за роля в „Палм Спрингс“ — дневен телевизионен сериал. При нормални обстоятелства Куин веднага би отказал. Силвър искаше да се върне, но едва ли чрез дневен сериал за домакини, в ролята на застаряваща певица на сантиментални романси. Но когато Градската телевизия излезе с предложение, твърде примамливо да бъде пренебрегнато, той й се обади в Лондон и заяви:

— Смятам, че този е начинът да се върнеш така, че да те видят всички, чиято дума се слуша.

— Не възнамерявам да участвам в подобен буламач — изфуча Силвър.

— Става дума за шестседмично участие, няма да си в постоянния състав — прекъсна я Куин. — Максимално заплащане, неограничен бюджет за гардероб със запазване на дрехите все за теб, ще одобряваш лично сценария и всичко друго, което ти мине през ума. Много държат на участието ти.

— Оставаше и да не държат — изсумтя високомерно тя. — Някакъв нещастен сериал!

— Помисли, преди да откажеш — посъветва я той.

— Защо?

— Защото е единственото предложение, което имаш.

Силвър игра в „Палм Спрингс“ и беше неотразима. Рейтингът на сериала скочи до небето. Продуцентите й предложиха астрономическа сума да продължи участието си. Така Силвър Андърсън стана най-популярната актриса на дневната телевизия.

Вече три години властваше над всички. Беше по-известна от всякога и се наслаждаваше на всеки миг от успеха си.

 

 

Огромна черна лимузина чакаше пред външната врата на имението на Силвър, разположено почти на върха на Бел Еър. В лимузината седяха рекламният й агент Нора Карвел, петдесет и девет годишна лесбийка с разбиращи очи и дрезгав глас (кой ли друг би могъл да изтърпи Силвър?), и личният й секретар — висок, нервен младеж, назначен преди две седмици, но с тенденция за скорошно уволнение.

— Добро утро на всички — лъчезарно поздрави Силвър.

Наоколо се понесе неуловим полъх на облекчение. Слава Богу, беше в добро настроение!