Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Цемент, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2012)

Издание:

Фьодор Гладков. Цимент

ДИ „Народна култура“, София, 1977

Рецензент Лиляна Герова

Първо издание

Редакционна колегия: Александър Муратов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Богомил Райнов, Божидар Божилов, Васил Колевски, Владимир Филипов, Георги Димитров — Гошкин, Димитър Методиев, Димитър Стоевски, Емил Георгиев, Ефрем Карамфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Лиляна Стефанова, Любомир Тенев, Людмила Стефанова, Николай Антонов, Нино Николов, Петър Динеков, Светозар Златаров, Симеон Русакиев, Славчо Васев, Стефан Дичев, Стефан Станчев

Художествено оформление: Иван Кьосев

Редактор: Лиляна Ацева

Коректор: Радослава Маринович

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Дадена за набор 23. III. 1977 г. Подписана за печат 10. VI. 1977 г.

Излязла от печат 15. VII. 1977 г. Формат 84×108/32

Печатни коли 171 1/2. Издателски коли 14,70

Тираж 40125

Цена 1,51 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“, 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

Индекс: 04/9536372311/5554-4-77

(Собрание сочинений в восьми томах, том II)

Государственоное издателъство Художественной литературы

Москва 1958

История

  1. — Добавяне

2
Конкретно предложение

Глеб отвори вратата за стаята на Жидки и тутакси го лъхна задуха и тютюнев дим.

Слънцето играеше сред зеленикавите валма дим. Из въздуха плуваха прашулинки.

Жидки беше гладко избръснат и седеше наметнат с кожена куртка. Срещу него, облегнат на гърба на стола, пушеше лулата си председателят на Чека Чибис, също бръснат. Бузите на Жидки бяха насечени от отвесни бръчки, носът му — азиатски, с широки ноздри.

На прозореца седеше, опрял крака в черчевето, младеж с кафеникаво лице, много слаб, с черна риза — председателят на съвета на профсъюзите Лухава. Той мълчеше и слушаше, подпрял брада на свитите си колене.

Глеб изкозирува, но Жидки не му обърна внимание: малко ли партийни членове идват при него — къде време да отвръща на всички поздрави.

— Добре де, сечища има. Районно лесничейство има. Има и доставки. А по-нататък?

И при всяка точка чукаше с молива.

— По-нататък какво?… Нали цялата работа е да се доставят дърва. Дърва има отвъд превала, дърва има по крайбрежието. А доставката на дърва се проваля. Трябва да се намери бърз и сигурен начин за доставка на гориво преди настъпването на зимата. По дяволите частническите инициативи и палиативите: трябва да хванем бика за рогата в широк мащаб. Тук е нужно огромно напрежение, тук трябва да се хвърлят всички сили. Лесничейството не изпълни възложената му задача: там се е натикала една паплач — само спекуланти и мръсници, дето трябва да се разстрелят. Работниците от сечищата скоро ще вдигнат бунт, защото издъхват от глад. Дайте дърва, инак ще трупаме на камари децата на работниците. Безизходно положение, другари. След една седмица е заседанието на комисията по икономическите въпроси: трябва да сме готови. Говори, Лухава!

Чибис не гледаше никого и не можеше да се разбере дали мисли, или скучае и си почива.

Лухава притискаше с ръце коленете си към гърдите и гледаше Жидки самоуверено-насмешливо.

— Няма и не може да има безизходни положения, Жидки, има само задачи. Паникьосал си се, приятелю.

Ноздрите на Жидки се издуваха и изглеждаше, като че се смее.

— Трябва да се използува механичната сила на завода…

Сергей вдигна ръка и поиска думата:

— Аз тъкмо това исках… във връзка с предложението на Лухава…

Бръчките по бузите на Жидки затрепкаха в усмивка и Глеб почувствува в тази усмивка снизходителна и ласкава насмешка.

— Серьожа има конкретно предложение, другари. Казвай го!…

— Аз исках във връзка с предложението на другаря Лухава да посоча другаря Чумалов. Обсъждането на този въпрос може да се ускори, ако другарят Чумалов изкаже по този повод мнението си като работник от завода… А сега аз трябва…

Жидки махна с ръка и го прекъсна по средата:

— Стоп, стоп!… Серьожа както винаги декламира с чувство и плешивината му почервенява…

— Аз сега трябва да отивам на заседание на агитпропа, после в колегиума на народното образование, после…

Чибис се подсмихна и каза лениво, устремил в Сергей втренчен поглед:

— Интелигент… това „после“ в устата му звучи като молитва. А нощем проклетите въпроси не му дават да спи… Интелигентите, те все се чувствуват потиснати и виновни.

Сергей почервеня до ушите и се обърна:

— Ами че нали и вие сте интелигент, другарю Чибис.

— Да. И аз съм интелигент.

Жидки покани Глеб да се приближи до масата:

— Я, другарю Чумалов… ела насам, по-близо. Ще трябва да стоиш прав — столове няма.

Глеб пристъпи към бюрото и застана мирно.

— Демобилизиран съм като квалифициран работник. На разположение на окръжния комитет.

Жидки му подаде ръка, като не откъсваше поглед от лицето му.

— Ти, другарю Чумалов, си определен за секретар на вашата заводска партийна организация. Тя е много дезорганизирана. Черноборсаджии и спекуланти. Всички са се побъркали по кози и запалки. Направо и открито разграбват завода. Ти сигурно си вече в течение на нещата. Стегни организацията на военна нога.

— Ще се постараем. Но всяка дисциплина, другарю Жидки, се нуждае от база.

— Вярно. Създай я ти.

Лухава пак бе тикнал брада в коленете си, дъвчеше цигарата с ъгълчето на устата си и гледаше Глеб с присвити очи. В тях горяха въгленчета и се четеше някакъв предизвикателен и парлив въпрос. В отговор на думите на Глеб той небрежно подхвърли на Жидки:

— Насочи другаря към организационно-инструкторския отдел. Ние не можем да прекъсваме заседанието си заради странични дреболии.

Глеб кръстоса поглед с Лухава, но не каза нищо.

Чибис го погледна с полупритворени клепачи.

— Ти си квалифициран работник… военен комисар… Защо си напуснал армията, след като заводът е спрял за години напред?

Глеб се подсмихна и внимателно огледа Чибис.

— Спрял ли? По дяволите! Още по-лошо. Гнусно място — бунище, обор. Да си говорим направо, другари. Вие искате да хванете работниците за гърлото и да разгоните козите. А къде ви е производството? Искате здрава организация. А къде са предпоставките за това? Вдигнете лозунг за пускане на завода и всичко ще тръгне като по масло. А без това работниците няма да са работници, а свинари.

Лухава се изсмя пренебрежително.

— Освен на храброст носителите на „Червено знаме“ трябва да се научат и да оценяват реално нещата.

Чибис седеше, подпрян на облегалото на стола, студен и затворен в себе си, и през бледността на лицето му не можеше да се разбере дали следи разговора, или си почива и скучае.

Бръчките по бузите на Жидки трепкаха в усмивка.

— И така, продължаваме обсъждането на въпроса за топливото.

Думите на Лухава, предизвикателни като ироничната му усмивчица, изкарваха Глеб от кожата и той едва се владееше. Жидки се нахвърли върху Глеб:

— Другарю Чумалов, нямаме нито клечка дърва. Издъхваме от глад. Децата в детските домове мрат. Работниците са дезорганизирани. Какъв ти тук завод, по дяволите! Какви глупости дрънкаш! Не става дума за това. Какво можеш да кажеш за доставката на дърва от сечищата. Може ли да се използува за тази цел заводът?

— Ясно е, че без гориво, без машини и електричество нищо не може да се направи.

— Ти кажи как да подходим практически.

Глеб помълча, погледна разсеяно през прозореца.

— Аз мисля, че може само така: към превала трябва да се прекара въжена линия. По профсъюзна линия да се проведат трудови дни. За това ще отидат около две седмици. Щом вагонетките тръгнат, дърва можем да струпаме колкото щеш.

Жук беше впил поглед в Глеб и се хилеше от радост.

— Седите си вие тук… и въртите, и сучите… А виж го на̀, него… издълбоко… по работнически…

Не го слушаха и целият той, привичен, ежедневен, се губеше сред всекидневието като някаква дреболия. Той винаги беше пред очите им, но не го забелязваха и протестите му не стигаха до слуха им.

Жидки чертаеше с молив върху лист хартия криви и прави линии и ги пресичаше. Лицето му бе станало спокойно и скучаещо и от това той изведнъж се състари и смъкна.

— Лухава, ти май по това искаше да кажеш нещо?

Лухава скочи от прозореца, мина покрай Глеб и пак се върна при прозореца.

— Аз бях близо до мисълта на другаря Чумалов. Но той я формулира по-добре от мен. Предложението му да се приеме без спорове и да го натоварим да изнесе доклад пред комисията по икономическите въпроси.

Жидки стана и хвърли молива на бюрото. Той отскочи към Глеб и падна в краката му.

— Утопии, другарю Чумалов. Престани да дрънкаш за завода: заводът е каменна гробница. Не завод, а дърва ни трябват. Няма завод, а зарязана каменоломна. За нас заводът е или минало, или бъдеще. Сега ще говорим само за настоящето — за доставката на дърва.

— Не знам кое е според вас утопия, другарю Жидки. Ако не кажете думата завод първо вие, ще я кажат работниците. Какво говорите: заводът бил минало или бъдеще!… А вие били ли сте в завода? Знаете ли как живеят работниците? Защо ограбват завода? Защо дъждове и вятър подядат бетона и желязото? Защо е тази разруха, защо се трупа смет? Работникът не ще празни приказчици. Той пет пари не дава за вехториите, дето се търкалят без цел и употреба. Вие тук му внушавате, че заводът не е завод, а зарязана каменоломна. Как искате да постъпва тогава? И той добре прави, като смъква частите на машините: и тъй, и тъй всичко отива по дяволите… Вие сами го тласкате към това. В името на какво да вземе да пази завода? С каква идея сте го запалили, че да не е частник, а съзнателен пролетарий?

Жидки слушаше Глеб с жив интерес и ноздрите му се раздуваха насмешливо.

— Ти, другарю Чумалов, правиш завода свой идол. За какъв дявол ни е завод, когато у нас се шири бандитство и глад, а съветските учреждения гъмжат от предатели и заговорници? На кого е притрябвал сега вашият цимент и разните там цехове? Братски могили ли да правим? Вие агитирате за овладяване на производството, а селякът напира към града като татарска орда.

— Другарю Жидки, аз разбирам това не по-зле от вас. Но не може да се пристъпва към работа без каквато и да е конкретна цел и всичко да се върши само от оголели хора. По дяволите тия методи на занимаване с дреболии: сега трябва да се борим за възстановяване на стопанството. Топовете вече млъкнаха. Хората се връщат по домовете си, при работата си. Сега е в разгара си дискусията за профсъюзите и за новата икономическа политика. Този въпрос трябва да се постави сериозно. Трябва да се обсъди как да подходим, как да организираме подготвителната работа. Вече дочакахме Кронщад. А махновщината? А казашката контрареволюция? Ами белогвардейската паплач, дето само това мечтае как да ни хване натясно нас, ахмаците?…

Чибис стана и тръгна към вратата. После се спря и каза многозначително:

— Отрядът ни със специално назначение не го бива. Като ще говорим за възстановяване на завода, защо да не повдигнем въпроса за преминаване на казармено положение?

Отвори вратата и излезе, без да бърза.

Жидки гледаше към вратата и се усмихваше, а с погледа си искаше да каже, че всичко му е ясно.

— Няма да спорим, другарю Чумалов. Най-важното е идеята и организирането на масите. Правилно.

И здраво стисна ръката на Глеб.

— Между другото дресирай и Жук, другарю Чумалов, че налита като изгладнял плъх.

Глеб хвана Жук под ръка и тръгна с него към вратата.

— Скъпи мой приятелю!… Глеб!… Ами че ние с теб планините ще разтърсим… ще вдигнем всичко на крак… факт!…

А Жидки му подвикна приятелски:

— Другарю Чумалов, не е зле да поговориш по-подробно с Бадин, председателя на изпълкома.

На вратата Лухава стисна Глеб за лакътя:

— Чувал съм за вас от Даша. Планът ви ще обсъдим съвместно и ще го направим основна задача на дейността ни. Трябва да действуваме не с думи, а с дела. Бъдещето е на мозъка, но настоящето се осъществява с мускулите.

Те си размениха внимателен поглед и се разделиха.

Даша… Лухава… Защо пък Лухава да не е третото лице в неговата драма? Възможно ли е? Не, много е глупаво…