Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Цемент, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2012)

Издание:

Фьодор Гладков. Цимент

ДИ „Народна култура“, София, 1977

Рецензент Лиляна Герова

Първо издание

Редакционна колегия: Александър Муратов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Богомил Райнов, Божидар Божилов, Васил Колевски, Владимир Филипов, Георги Димитров — Гошкин, Димитър Методиев, Димитър Стоевски, Емил Георгиев, Ефрем Карамфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Лиляна Стефанова, Любомир Тенев, Людмила Стефанова, Николай Антонов, Нино Николов, Петър Динеков, Светозар Златаров, Симеон Русакиев, Славчо Васев, Стефан Дичев, Стефан Станчев

Художествено оформление: Иван Кьосев

Редактор: Лиляна Ацева

Коректор: Радослава Маринович

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Дадена за набор 23. III. 1977 г. Подписана за печат 10. VI. 1977 г.

Излязла от печат 15. VII. 1977 г. Формат 84×108/32

Печатни коли 171 1/2. Издателски коли 14,70

Тираж 40125

Цена 1,51 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“, 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

Индекс: 04/9536372311/5554-4-77

(Собрание сочинений в восьми томах, том II)

Государственоное издателъство Художественной литературы

Москва 1958

История

  1. — Добавяне

2
С упорита крачка

От прозореца на заводското управление се вижда как пред клуба „Коминтерн“ комсомолци и комсомолки, с голи ръце и голи крака, по гащета, провеждат часове по физкултура. А във въздушната далечина, в кратерните висини на планината, от невидимото дъно на пропастта до връхната точка на превала, на осемстотин метра нагоре, е опънала релси въжената линия. И там една след друга пълзят нагоре и надолу, разминават се, приближават се и се отдалечават две вагонетки. Отдалеч те изглеждат малки като костенурки и се плъзгат по релсите полека и плавно: пет минути — нагоре, пет минути — надолу, а след четвърт час се срещат отново. Нагоре — празната, надолу — пълната с дърва. Вижда се как колелата на станцията размахват спици на разни страни, в различни плоскости. А по нанадолнището, напреки на възвишението, по отъпкания път от превала до станцията пристигат и заминават камиони и каруци.

Глеб прекарваше в заводското управление по цели дни. Специалистите, отдавна вече изпратени от народостопанския съвет, все още не бяха изучили сложната система на производството. Те всички бяха зализани и бледи от префиненост, всички бяха без бради, бръснати като англичани. А какво правеха на дъбовите си писалища, защо говореха полугласно и полушепнешком — трудно беше да се разбере. Те оглеждаха Глеб (така го оглеждаха и в народостопанския съвет), а на въпросите му отвръщаха със странни думи, през дима на цигарите си. Глеб не ги разбираше, а ясно чуваше само две думи, които отдавна бе намразил — промишлено бюро.

По негов доклад партийната организация реши да се изиска подробен отчет на заводското управление пред общото събрание на работниците. А самият Глеб бясно се захвана да изучава положението на нещата: поел беше върху си непосилното задължение — да се ориентира в цифрите, нарядите и плановете. Но още през първите дни здравата се обърка и усилията му отидоха на вятъра — не можа да се оправи в хаоса от цифри и таблици. Бръснатите специалисти отговаряха на въпросите му учтиво и умело скриваха насмешката и презрението си зад присвитите си очи. И Глеб беше учтив с тези бръснати специалисти, и той говореше полугласно и полушепнешком и задаваше глупави въпроси, които извикваха у тях усмивка. Но другите въпроси, над които мислеше нощем, започнаха да тревожат специалистите, да ги объркват и те отвръщаха все едно и също:

— Промишленото бюро… Народостопанският съвет… Главното управление на циментената промишленост… Съветът по труда и отбраната…

Глеб гледаше през прозорците как работи въжената линия, изучаваше заводските проблеми, които би следвало да знаят само специалистите, и пресмяташе колко дърва ще бъдат доставени от сечищата до новата година.

„За половин час — един кубически сажен. За един ден, при две смени — 24 кубически сажена. За един месец — 600, а до края на годината — 4800. Малко е, не оправя кризата. Линията трябва да работи и през зимата.“

От дъното на кратера дървата се прекарваха по друга линия: железните кошове на вагонетките пълзяха един след друг от завода към планината и от планината към завода и се разминаваха: нагоре — празните, надолу — пълните. Долу, на станцията, те се откачваха от стоманеното въже и тръгваха към ажурната кула; там се изтърколваха на площадка на подемника и потъваха в преизподнята. На дъното на шахтата, отново подхванати от въжетата, изчезваха в тъмнината, а оттам насреща им пълзяха празните и излитаха нагоре с подемника.

И когато Глеб минаваше през линиите на вагонетките, електрическото шумолене на колелата, оживената работа го вълнуваха. Той запокитваше всички таблици и прочее и се включваше в задружната работа. И виждаше, че лицата на работниците са други — не с тифозен оток, а потни и загорели.

Нощем той вече не чакаше Даша като преди, не заключваше вратата и си лягаше рано. И не усещаше кога се прибира Даша. Събуждаше ли се за миг от присъствието й, виждаше я на масата: подпряла глава на ръце, тя четеше упорито и много внимателно. А сутрин, когато тръгваше на работа, Даша му се усмихваше приятелски и бодро.