Фьодор Гладков
Цимент (15)

1
Малкият Гордиев възел

Пред кабинета на председателя на изпълкома седеше брадат разсилен с военна рубашка и сива фуражка от времето на империалистическата война. Той посрещна Глеб с мрачен поглед изпод посивелите си вежди. Косматите му пръсти по навик бяха сплетени върху месинговата дръжка на вратата. Така той охраняваше входа за кабинета на председателя всекидневно от десет до пет, без да става от стола, дори когато председателят заминаваше по работа. Немият страж беше еднакво недостъпен и когато идваха хора с делови чанти, и когато, плахо проточили шии, влизаха неизвестни просители и всеки покорно спазваше реда си или го нарушаваше чрез секретаря на председателя.

Чакаха реда си хора с френчове, с чанти, без чанти, с книжа и без книжа, покорни и зли, защото всички знаеха: покрай свирепия цербер в кабинета не може да се влезе.

В стаите ремингтоните металически чаткаха и хрипкав глас крещеше:

— Срам и позор, другари!… Бюрократизъм и разтакаване се ширят тук при вас… Трябва да ви изпоразгони човек по дяволите… да ви изпозастреля като мръсни кучета…

— Ей ти, брадатият, я да пуснеш вратата!…

Хората почнаха да се вълнуват и да мърморят против Глеб: да не е нещо повече от другите, че се тика пръв? Щом те чакат покорно реда си, защо и той да не сподели участта им, както се полага?

Там, в кабинета, беше тихо. Вратата здраво, плътно затворена, а на нея залепени с тесто хартийки: „Не влизай, преди секретарят да е докладвал“, по-долу: „Председателят на изпълкома приема само по строго делови въпроси“ и още по-долу: „По екстрени въпроси посетителите се приемат извън реда само чрез секретаря на председателя на изпълкома“.

Дяволска машинка! За да я накараш да заработи, трябва да я разбиеш.

Глеб отиде в секретариата. И там опашка. На поизтърканите бюра, свели глави над преписките, разни госпожички седят и ръфат чер дажбен хляб. Свикнали са с това, че хората бързат, и пет пари не дават.

Може би затова и секретарят Пепло — с посивели къдри и лице на младеж — гледа сивкавите лица и румено се усмихва? Той се усмихва неудържимо, искрящо, а зъбите му са равни, захарнобели, с подскачащи мехурчета слюнка.

Пепло познава всеки тук, слуша човешкия содом и пуши — не бърза: всички проблеми са еднакви, всичките са безкрили.

И само хрипкавият глас заглушаваше тази гълчава ту в единия, ту в другия край на стаята.

— Да тегли човек по една на всички ви, дяволи такива, мухльовци!… На трици ще ви направя всичките, че да не тормозите работническата класа…

Секретарят Пепло се усмихва румено. Свикнал е, изглежда, с такива скандали — машината си върви с пълен ход, а бунтът на гражданите е само една хубава смазка за механизма.

Плувнал в пот и с ярост в очите, Жук се мяташе из канцеларията и се блъскаше в хората като слепец.

Глеб дръпна каскета му на тила.

— Я по-весело, Жук!

— Ех, братко Глеб, ех, приятелю мой!… Сърцето ми се къса, като гледам как се подиграват с работническата класа!… Бял свят няма да видят, додето съм жив… Бях в народостопанския съвет — неразбория… После в продоволствения комитет — и там неразбория… Навсякъде неразбория… И тук, дявол да го вземе, неразбория… И на̀, ходя и псувам наляво и надясно като гальотаджия.

— Езикът не е оръжие, Жук. Разобличавай с дела и факти.

— Аз ли? Аз ли да… Ами че аз на всичките ще им изкарам кирливите ризи… всичките ще ги изправя до стената…

— На теб, Жук, трябва да ти дадем някаква работа, че съвсем напусто си хабиш патроните…

— Не, братко Глеб, не, приятелю мой, те още не ме познават кой съм… Аз ще им дам да разберат какво значи революция…

Той заплашително вдигна юмрук към тавана и тръгна към изхода.

Глеб заобиколи опашката и се промъкна до секретаря Пепло.

— Моля да доложите на председателя на изпълкома…

Пепло го погледна с румена усмивка.

— На опашката, моля…

— Говоря ви съвсем ясно: доложете за мен на председателя на изпълкома. Работата е екстрена — не търпи отлагане. Разбирате ли?

Пепло насмешливо-изумено вдигна очи към Глеб.

— Екстрена ли? А каква?…

А от тълпата ядосано крещяха:

— И моята е екстрена… от екстрена по-екстрена… Какви са тия безобразия!…

Секретарят му беше обърнал вече гръб и изслушваше други. Глеб изпъна рамене и очите му станаха като на Жук. В коридора той избута рошавия цербер и влезе в кабинета на председателя. През сноповете слънчеви лъчи на стените аленееха големи плакати, а прясно боядисаните стени ярко блестяха.

— Какво има, другарю? Зает съм. Не приемам.

Слънчевата светлина откъм прозорците отначало попречи на Глеб да забележи човека, който говореше с кънтящ глас. Но той тутакси реши, че този човек е властен и силен. Прекрачи напред и видя на писалището един мургав, нисък и набит млад човек със свити вежди, бръсната глава и черна кожена куртка. Друг младеж с черкезка^[1], кинжал и револвер стоеше до писалището и се подпираше с ръка на гърба на един стол. Той приличаше на юначагите от „дяволската сотня“, които на война вършеха чудеса и по чиито саби винаги имаше прясна кръв.

Глеб по войнишки вдигна ръка към будьоновката си и седна на един стол до прозореца, срещу председателя. И двамата — председателят и той — се изгледаха недружелюбно. Широкото чело на председателя беше издадено над очите. Той говореше глухо, свел очи към писалището, към големите си ръце с черни косми по пръстите.

— Та така… запомни добре, Боршчи: ако в продължение на един месец не проведеш кампанията за осъществяване на допълнителния план за събиране на продоволствения данък и провалиш септемврийското връщане на заема от семе за посев, ще те взема на мушка. Не си хвърлям думите на вятъра, добре го знаеш. Като председател на районния изпълком, ще отговаряш за всички. Запомни го!

Боршчи, стегнат и строен, въртеше бялото на очите си и нагло се усмихваше.

— Другарю Бадин!… И аз съм комунист като тебе… Не можеш ме уплаши…

Председателят го прекъсна със студена заплаха:

— Тъкмо като комунист ще те туря на мушката, ако задачата не бъде изпълнена. Вие там в този кулашки район насаждате враждебно отношение и се поддавате на кулашката стихия.

— Другарю Бадин!… — Звънкият глас на Боршчи трепна. — Ще ме вземеш на мушка, ама аз не се боя ни на йота. И ти ме познаваш добре. Разбери, че връщането на заема от семе за посев трябва да се отложи за другата година… За четвърти път от есента събираме продоволствен данък… Земеделците ще изпукат от глад… С такива мерки ние самите развъждаме бяло-зелени банди… Ще ни изпоизколят до един… ще ни направят на кайма…

— Тъй. Нека ви направят на кайма, но задачата трябва да изпълниш точно и в срок.

— Другарю Бадин, моля да ми се даде възможност… Ще докладвам пред пленума на изпълкома…

Бадин изправи гръб и гънките на кожената му куртка блеснаха.

— Боршчи!…

После се надигна и бавно обърна глава към казака.

— Председателю на районния изпълком Боршчи!…

И се усмихна, а в усмивката му имаше повече заплаха, отколкото в думите.

Боршчи отстъпи крачка назад и изпъна рамене. В очите му блеснаха остри пламъчета.

— Другарю Бадин! Кампаниите ще бъдат проведени… Ще направя всичко… Но това ще бъде кланица, другарю Бадин…

— Не хленчи. Ще ти дам в помощ Салтанов, началника на окръжната милиция.

И седна, извърнал глава на другата страна. А той, боецът от „дяволската сотня“, укротен, се опитваше да обясни нещо на Бадин, но после безнадеждно махна с ръка и бързо излезе от стаята. Бадин отново заби поглед в косматите си ръце.

— Какво има, другарю? Говорете кратко.

— За работния човек е толкова трудно да се добере до вас, другарю председател, колкото беше трудно завземането на Перекоп.

— Говорете конкретно.

Студената неподвижност на председателя потискаше Глеб. Но той упорито и като че нарочно бавно продължи:

— Друг път ще изхвърля през прозореца тоя ваш цербер. Такава генералщина на нас не ни подхожда.

Бадин каза безстрастно, като се вглеждаше в Глеб:

— А аз ей сега ще ви пратя в ареста. Кой сте вие?

Подпрян с ръце на бюрото, той се надигна и хвърли поглед към вратата. Глеб с трясък отмести стола и гласът му изгърмя:

— Другарю председател, с вас говори работник от завода! Бъдете любезен да седнете! Вие нямате право да гоните работниците от кабинета си.

Бузата на Бадин мръдна конвулсивно и зъбите под дебелите му устни блеснаха в усмивка. Той седна, извади от джоба си кутия цигари, запали и подаде на Глеб.

— Слушам. Говорете кратко и ясно какво искате. Как се казвате?

Седна и Глеб, извади червеноармейската си лула и започна да я пълни с тютюн.

— Партийната организация и общото събрание на работниците решиха да започнем да доставяме дърва оттатък превала с помощта на въжена линия. Въпросът вече е съгласуван с окръжния комитет и профсъюза. Две-три неделни бригади по профсъюзи — и ще свалим при вагоните планини от дърва. Дървената повинност е глупост — селяните ще се разбягат и ще станат бандити. А с шлеповете от крайбрежието не може: шлеповете са прогнили и са изпотрошени от вълните. Това е. Казвам се Чумалов, шлосер от завода, военен комисар на полк.

Бадин му протегна ръка и бузата му отново мръдна, а зъбите блеснаха в усмивка.

— Виж, това е сериозна работа. Проблем от първостепенна важност. Даша Чумалова ваша жена ли е?

Глеб, зает с лулата си, не обърна внимание на последните думи на Бадин.

— Този въпрос е само част от един голям въпрос, другарю председател. Имам пред вид друго. Какво мислите вие например за пускането на завода, ако в скоро време стане необходимо да се обсъжда този въпрос?

Бадин гледаше Чумалов с немигащ поглед. Той се бе облегнал на гърба на креслото и внимателно изучаваше лицето и движенията на този странен човек-фантом.

… Глеб Чумалов, безследно изчезналият мъж на Даша, която не приличаше на другите жени, Даша, към която веднъж се бе протегнала ръката му. Нямаше жена, която не би му се подчинила покорно и охотно, а тук срещна стоманен отпор. И понеже тази жена, предводителката на градските жени-пролетарки, сама утвърждаваше мястото си сред мъжете, председателят на изпълкома Бадин не можеше да постъпи с нея така, както постъпваше с другите жени. И той упорито обмисляше как да подходи към Даша и как да сломи неподатливостта й.

— Засега няма да говорим за завода, другарю Чумалов. Не е в наша власт да го пуснем. А въпросът за прокарването на въжената линия ще поставя още на първото заседание на комисията по икономическите въпроси.

Глеб, изумен, свали лулата си и срещна погледа на председателя. Той все по-остро и по-остро изпитваше безпричинна ненавист към Бадин. Тази ненавист беше почувствувал още в първите минути.

— Тоест как така — не е в нашата власт? Ами че това е позор — заводът не осветява дори своята територия, да не говорим за квартирите на работниците. Навсякъде всичко изпотрошено: няма нито врати, нито прозорци, а пък ако има врати, то вместо брава и ключ — обикновена връв и тел. Че как искате да не грабят завода? Кой сее такава разруха — работниците или вие? На завода се отпускат наряди от течно гориво. А къде са тия наряди? Или да кажем, смилането на клинкера. Несметно богатство от предишната обработка на суровините… Складовете празни, но дъски за каци — цели камари. Вие крещите, че са се развъдили нехранимайковци и безделници, а сами размножавате готованковците и кръшкачите. Не го бива революционния трибунал, щом не наказва за безстопанственост и саботаж. Така поставям аз въпроса, другарю председател на изпълкома.

— Другарю Чумалов, ние умеем да поставяме въпросите не по-зле от вас. Но трябва да се изхожда от конкретната обстановка. Не може да решаваме въпроси от общодържавно значение през главата на Държавната планова комисия.

— Аз тъкмо за общодържавното значение говоря, другарю председател.

— Ще дойде време, ще поставим и този въпрос, другарю Чумалов. Всичко зависи от перспективите на новата икономическа политика. А този момент не е чак толкова далеч…

— Аз мисля така, другарю председател: ние, комунистите, не само трябва да бъдем точни изпълнители на директивите и предписанията, но и… най-важното… да действуваме с инициатива и творчество.

Бадин завъртя ръчката на телефона.

— Виж какво, Шрам, я ела за малко при мен.

Той примижа с едно око и със студена насмешливост проследи лулата на Глеб. Глеб също присви очи и двамата разбраха, че от този момент нататък те никога няма да станат приятели.

— Всеки работник от стопанския фронт, другарю Чумалов, е толкова по-ценен, колкото повече и по-здраво набляга на онова, което го гони по петите. Правилото е — не цялото, а части, не басни, а къшей хляб. Вие знаете ли, че ни заплашват бандити? Те са ни обкръжили като глутница вълци. Борбата с тях изисква изразходване на силите, които са нужни за възстановяване на стопанството. Нужен е нов метод за борба с тях, нова стратегия. Вашият проект за незабавно пускане на завода е смешен: вие не вземате под внимание стопанската конюнктура. Но ако съумеете сега да осигурите снабдяването на града с топливо, ще извършите истински геройски подвиг.

Глеб погледна Бадин в упор. Без съмнение тоя черният е умен и не по-зле от Глеб знае какъв курс трябва да се държи в наше време, но провежда линия на голям дипломат или като опортюнист и тесногръд чиновник не иска да застане по-горе от злободневния факт.

— Вие, другарю председател, биете бълхи с чук. Червената армия се опълчи срещу цели антанти в името на една голяма идея — социализма. Само тя крепеше хората, благодарение на нея те растяха и се променяха. А вашите къшеи раждат тунеядци и паразити. Какво сте направили конкретно вие за възстановяване на производството? Нищо. С какво сте въодушевили народа? С нищо. А ето че ние сме на път да решим тези въпроси.

— И това знам не по-лошо от вас, другарю Чумалов. За това говорим на всяка партийна конференция, на конгресите на Съветите и профсъюзите — производителни сили, икономически подем на републиката, електрификация, коопериране и прочие. А къде са реалните ни възможности за това?

— Такъв въпрос може да задава, другарю Бадин, само аполитичен специалист, но не и вие… През годините на войната изпотъпкахме всички ниви, а сега трябва да ги орем. Докато комините не задимят, селякът ще бъде бандит, а работникът — босяк.

Бадин се подсмихна, а в очите му се появи израз на студенина и скука.

— Ще почакаме, другарю Чумалов, да видим какво ще реши десетият конгрес на партията.

Този работник е колкото упорит, толкова и наивен и късоглед. Един от онези демагози, които пречат на нормалния ход на така трудната работа по управлението на областта. Мечтатели-маниаци, те от образите на бъдещето изграждат някаква утопична романтика на подяденото от разруха настояще.

Влезе един висок човек с чанта, целият в жълта кожа от каскета до ботушите, с посърнало отпуснато лице на скопец и златно пенсне на женския си нос. Без да поздрави, той седна до писалището лице срещу лице с Глеб и застина в позата на напрегнато спокойствие. Той приличаше на восъчна фигура от паноптикум: всичко наподобява нещо живо, а всъщност — чучело.

— Слушай, Шрам, какво може да предприеме народостопанският съвет, ако в близко бъдеще се постави въпросът за частично пускане на завода?

Бавно и безстрастно, без какъвто и да било израз на лицето, Шрам механично съобщи:

— Народостопанският съвет проконтролира и запази цялото държавно имущество — от най-сложните машини до последната подкова. Ние не можем да предприемаме нищо и никъде, ако нямаме съответните разпореждания. Но нашият апарат е принуден да губи ценно време за борба с какви ли не проекти и предложения, изхождащи от разни учреждения и частни лица. Хората не разбират, че народостопанският съвет не е погребално бюро.

— Съгласен съм, Шрам, но съветът трябва за в бъдеще да заработи ударно. От погребално бюро трябва да се превърне в предприемчив стопанин.

Думите на Бадин не направиха никакво впечатление на Шрам.

— Народостопанският съвет получава каквито и да било задачи и планове само от промишленото бюро.

Бадин се облегна на гърба на стола и като оглеждаше Шрам с пренебрежителна усмивка, повиши гръмливия си глас:

— Ти се криеш зад гърба на промишленото бюро, за да лишиш от инициатива народостопанския съвет. От красивите ти доклади се вижда, че си разгърнал работата си само по линията на отчети и ревизии. Имаш безброй отдели и щат от двеста души, а творческа работа никаква. Какви предложения има съветът за най-близко бъдеще относно работилниците, заводите и предприятията?

Както и преди Шрам отвърна механично:

— Народостопанският съвет е на становището, че преди всичко трябва да се съхранява народното имущество и да не се допускат никакви съмнителни инициативи.

— А как работи районното лесничейство?

— Това не ме засяга или по-точно засяга ме косвено. Там си има специален апарат, който аз само контролирам.

— И какви сведения имаш за работата на лесничейството?

— По сечищата се осъществяват планови запаси.

— А доставката на топливо по места?

— Народостопанският съвет няма нищо общо с това — то е работа на областния отдел „Топливо“.

— Тогава ето какво, Шрам. Преди настъпването на зимата градът, предградията и транспортът трябва да бъдат осигурени с топливо. Нужно е незабавно да се пусне електростанцията за завода и да се прекара въжена линия към превала.

— Това не е моя работа, а на промишленото бюро. Като заповядат оттам — ще пристъпим към изпълнение.

— Това е наша работа, а не на промишленото бюро и ние ще я свършим без санкциите на промишленото бюро.

Едва сега по лицето на Шрам, като лека сянка, премина някаква тръпка, но очите му си останаха стъклени.

— Какви наряди от течно гориво се отпускат на завода?

— Нарядите се получават неритмично. Според отчетните данни има загуби от изтичане до тридесет процента. С разрешение на промишленото бюро се налага да отделяме за парните мелници допълнително към техните норми една част от заводските запаси от нарядите, които се намират в резервоарите на нефтодестилацията. Колкото до електрификацията на завода и прекарването на въжена линия, то това не влиза в плана за настоящата година, който е утвърден от промишленото бюро. Този въпрос трябва предварително да се отнесе до държавния комитет по строителството и до промишления отдел за разработка и съставяне на съответния бюджет.

Бадин сложи стиснатите си юмруци на писалището.

— На предстоящото заседание на икономическата комисия ще докладваш ти, Шрам. Ще представиш план за мероприятията във връзка с пускането на завода — по подготвителната работа и по доставката на дърва.

Шрам трепна, но си остана все така непроницаем.

— Аз трябва да се свържа с промишленото бюро и да чакам директиви.

Бадин се усмихна така, както се бе усмихнал и на Боршчи.

— Ние пък, другарю Шрам, ще те размърдаме и без чудодейната намеса на промишленото бюро. Имай го пред вид.

Очите на Шрам се наляха със злоба. Той мълчаливо намести пенснето си. Глеб изтърси пепелта от лулата си в пепелника, стана и размени поглед с Бадин. В този момент те изведнъж се сближиха и се усмихнаха един на друг. Побледнял от остра ненавист към Шрам, Глеб нервно се заразхожда край него и извика разпалено:

— По дяволите това ваше промишлено бюро! Здравата сте развъдили тук бюрокрация и плесен. Докъде сте докарали завода!… И то какъв завод! Направили сте от работниците крадци… Разлагали сте ги най-системно…

Шрам гледаше Глеб с уплаха и учудване. Този военен твърде бурно и без право посяга на авторитета му. Какво иска той? Какви претенции може да има към народостопанския съвет? С такива кресливи фантазьори и демагози Шрам се сблъсква всеки ден и умее да ги постави в рамките на приличното. Нима този новият, който очевидно е пристигнал отдалеч, има някакви данни за критика срещу народостопанския съвет?

Като се мъчеше да запази предишната си непроницаемост, Шрам сухо прекъсна Глеб:

— Нямам честта да ви познавам, но моля да не се месите в работите на учреждението, което оглавявам.

Глеб се засмя.

— Вие сте комунист, другарю Шрам, но политиката ви не е работническа. Вие не сте помирисвали нито барут, нито работническа пот. Плюя аз на вашата машинка! При вас са се събрали цял полк плъхове. Здравата са се ояли на съветската трапеза. Но ние, уверяваме ви, ще изпоизловим тези гризачи и ще ги смачкаме. Пък и вие няма да се отървете без нищо.

Шрам стана и величествено се изпъна.

— Другарю Бадин, настоявам да накарате този другар да се държи както трябва.

Но Глеб изкозирува на Бадин и бързо се отправи към вратата.

… При Чибис! Никой не му е нужен така в този момент, както другарят Чибис.