Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Цемент, 1925 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Виолета Москова-Еленска, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik (2010)
- Допълнителна корекция и форматиране
- zelenkroki (2012)
Издание:
Фьодор Гладков. Цимент
ДИ „Народна култура“, София, 1977
Рецензент Лиляна Герова
Първо издание
Редакционна колегия: Александър Муратов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Богомил Райнов, Божидар Божилов, Васил Колевски, Владимир Филипов, Георги Димитров — Гошкин, Димитър Методиев, Димитър Стоевски, Емил Георгиев, Ефрем Карамфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Лиляна Стефанова, Любомир Тенев, Людмила Стефанова, Николай Антонов, Нино Николов, Петър Динеков, Светозар Златаров, Симеон Русакиев, Славчо Васев, Стефан Дичев, Стефан Станчев
Художествено оформление: Иван Кьосев
Редактор: Лиляна Ацева
Коректор: Радослава Маринович
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Александър Димитров
Дадена за набор 23. III. 1977 г. Подписана за печат 10. VI. 1977 г.
Излязла от печат 15. VII. 1977 г. Формат 84×108/32
Печатни коли 171 1/2. Издателски коли 14,70
Тираж 40125
Цена 1,51 лв.
ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“, 4
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2
Индекс: 04/9536372311/5554-4-77
(Собрание сочинений в восьми томах, том II)
Государственоное издателъство Художественной литературы
Москва 1958
История
- — Добавяне
5
Корабът на негово величество в плен
Поля вървеше пред тълпата. След нея — куп матроси, след матросите — тълпа казаци и войници.
Задуха. Палубата пламти от жар и пек. Тя сякаш ей сега ще избухне в огън и дим. Жидки и Глеб летят над тълпата и падат върху гъста мрежа от разперени ръце.
Англичанинът със сърмените ширити строго говори нещо на Чибис. Лулата в ръката му подскача, а Чибис стои пред него и безстрастно гледа към морето.
… Болшевиките — господари на кораба на негово величество. Тая тайфа скитници, изпоядени от въшки и глад, е страшна сила, която в миг може да взриви кораба и да преобърне надолу с главата железния му ред…
Поля скочи на един сандък и дръпна от главата си алената лента. Косата й се разсипа като злато. Тя размаха ръце като крила.
— Да живее световната пролетарска революция!…
— Урра!… рра!…
Младото офицерче викаше, дереше гърло и пляскаше с ръце.
Капитанът трепереше в треска и загасналата му лула хъркаше.
Чибис махна с фуражката си и закрачи към парапета.
— Към града, другари!…
Тълпата в миг замлъкна, посърна с тревожен въпрос в очите. Само над главите пламтеше червеният къс платно с тъмните вкоравени петна кръв. Девойката гледаше Сергей с усмивка през сълзи. А Сергей печално-радостно й помаха с ръка.
В утробата на парахода гърмолеше и звънтеше желязо, а палубата пламтеше в пожар.