Фьодор Гладков
Цимент (47)

4
От болната глава — на здравата

В обикновеното време сутринта Сергей се събуди мигом и също тъй мигом стана на крака. Тозчас отиде при умивалника и се изми набързо, но обилно с вода. С кърпа в ръцете застана до прозореца (той беше стоял отворен през цялата нощ). В стаята беше студено, но затова в душата си чувствуваше бодрост и сила.

Небето беше дълбоко като лете, а въздухът в далечините — прозрачен и златист. Тротоарите долу облети със слънце, покривите блестяха мокри от нощната роса и се синееха от отразеното в тях небе. По хребетите на планината над завода ослепително белееха кълбести преспи. А някъде много далеч, в падината, която разсичаше каменните сипеи и храсталаците на младата гора, спуснала се надолу по склоновете, като червена гъсеница пълзеше нагоре товарен влак: малките кубчета с черните квадрати на вратите се очертаваха ясно, виждаше се как колелата се въртят. Парата излиташе от комина на огнени снопове, дълго се стелеше като розов облак и не се разтапяше. А през прозореца на талази нахлуваше мирисът на есента — сладникавият замайващ мирис на тление.

… Чистката. Огледалата за многократно отражение с множество тълпи и полилеи. Смущението му, наивните отговори… Това бе толкова отдавна и толкова нищожно! В тялото му напира здраве, мускулите копнеят за тежка физическа работа. И той стоеше до прозореца и размахваше нагоре и настрани ръцете си, жадуващи за движение: едно — две — три — четири…

… Поля. Смътна болка прониза сърцето му.

Тя не дойде при него — не потърси приятелството му. И този път е решила да запази само за себе си станалото през нощта. Неговата болка си е само негова болка. А нейната болка само я прави по-близка и по-свидна. Той няма да й каже болката си и тя никога няма да научи за нея. Тя е силна, знае да се смее, ще го срещне днес и ще го приласкае с усмивка като приятел. Милата, скъпата Поля!…

Той взе чантата си и излезе в коридора. Стаята на Поля беше плътно затворена и там цареше тишина. Спи. Нека спи: тя трябва да отдъхне и да се успокои.

В партийния комитет Сергей се отправи към стаята на комисията по чистката.

Въпреки ранината тъмната стая с прозорец, закрит с решетка, вече силно вонеше на махорка. До масата стояха няколко души и лицата им бяха посърнали като след тежка болест. Двама служители от отдела за народно образование се натъкнаха на Сергей, без да го виждат, подминаха го безмълвно, с измъчена усмивка, като слепци, и се сблъскаха един в друг на вратата. А Сергей чу само гръмките викове на Жук:

— Трябва да ви тимарят, да ви светят маслото на вас, мили другарчета… Да ви изринат от Рекапе… Какво чактисвате вий от работния човек?! Само шкембето и кожата си вардите, пък за работническата класа пет пари не давате… Как ще ме изключваш, дяволска мутро, като ти и муцуната ми не знаеш, а?… Да не си ял попара с мене, я!… Какво ми се перчиш, като си и ти дрипа и половина!…

А мършавият седеше на масата глух и недостижим и безстрастно прехвърляше изписаните листове в една дебела папка за дела. Но когато Жук изкрещя последните думи, той вдигна глава и го погледна.

— Другарю, щом се смятате за комунист, защо нямате нужното самообладание? Аз вече ви казах, че…

Жук се спусна към него с изкривено лице и тресна с юмрук по масата.

— Значи, ако ти, мършав дяволе, ми строшиш куфалницата, аз трябва да ти река благодаря, така ли? Ами друго не щеш ли? Ще ви покажа аз къде зимуват раците…

Човекът небрежно каза на мургавия скулест член на комисията, който седеше срещу него:

— Другарю Начкасов, намери делото на Жук и го отдели за преразглеждане на днешното заседание на комисията.

После безучастно погледна Жук.

— Сега вие окончателно се лишихте от всякаква възможност за повторно приемане в партията, другарю Жук. Вие съвсем ясно доказахте, че сте вреден, разложителен елемент. Поставям въпрос за изключването ви завинаги. А ако продължите да крещите, ще извикам дежурния партиец от частта със специално назначение и той ще ви изкара оттук силом. Напуснете стаята.

И отново започна безстрастно да прехвърля книжата.

Жук изскърца със зъби, забеляза Сергей и потресен, се приближи до него, сякаш търсеше защита.

— Видиш ли какво се върши тук, Серьожа, скъпи другарю!… Да постоим, да погледаме, да се поучим как се работи истински…

Той махна с ръка и смазан, се отдръпна настрани.

До стената срещу масата стоеше Цхеладзе. Той пулеше огромните си очи с кървави жилки и без да мигне, се взираше в една точка в купа книжа. Сергей винаги го беше виждал мълчалив и незабележим в работата, а едно време е командувал отделна група червени партизани и влязъл в града с бой. Погледът на Цхеладзе се натъкна на нещо остро, той цял трепна и направи крачка към костеливия човек.

— Другар… Защо шеги?… Давай гледа своите очи… Защо приказки, давай дело…

В очите на мършавия се мярна изумление.

— Аз вече ви казах, другарю: изключен сте от партията за интригантство. Нямам време да се шегувам с вас. Обжалвайте!

Цхеладзе отново застина в предишната си поза и пак замърда челюсти.

— Ей на̀ какви работи се вършат, Серьожа, скъпи другарю!… Гледай и се учи…

Сергей се приближи до масата и попита за решението на комисията. Още вчера бе разбрал, че е изключен. Не знаеше за какво и ако си зададеше направо въпрос за мотивите на изключването, нямаше да може да си отговори, но беше твърдо уверен, че е изключен.

— Да, изключен сте.

— Какви са мотивите?

— Сега не мога да ви чета протокола. Своевременно ще получите препис и ще научите. Ако сте недоволен, можете да обжалвате.

И нито веднъж не погледна към Сергей.

Сергей чу тия думи и сърцето му тутакси се вледени и замря.

— Но за мен това е политическа смърт. Давате ли си сметка за това, другарю?

— Да, давам си сметка. Това е политическа смърт.

— Но за какво?

— Значи, е имало сериозни мотиви.

Сергей искаше да си тръгне, но просто не можеше да мръдне от мястото си: краката му бяха многократно по-тежки от него самия и не го слушаха. Навън блестеше не слънце, а червен отблясък от пожар. Помисли си, че слънцето свети така в знойна жега, но тозчас видя синьото небе и сивите грамади на гаровите складове за жито наблизо. Не забеляза как се бе отдръпнал от масата и не си даваше сметка защо стои в стаята.

Жук го дърпаше за ръката и се смееше с дрезгав глас.

— Видиш ли, Серьожа, работа — чудо! Давай, бюрократино!… И Савчук от вашата организация натириха, Мехова натириха, тебе натириха. Сега им е широко около врата: работата ще тръгне сама, като по вода… Ама аз ще им дам да разберат къде зимуват раците…

Нещо пак бодна Цхеладзе, той трепна и разпери пръсти като ветрило.

— Другар… Защо шеги?… Защо, кажи, празни думи говориш… Давай гледа своите очи какво пишеш…

И в очите на мършавия отново се мярна изумление. Той късогледо се наведе над книжата и каза уморено, през зъби:

— Другарю Начкасов, покажи на Цхеладзе решението.

Цхеладзе пристъпи към Начкасов като пиян. Мургавият член на комисията му подаде един изписан лист и мушна пръст в средата.

В умопомрачение, с пламък на безумие в очите Цхеладзе изхриптя:

— Ма-арш вън, мръсник, кучи син!…

Той не погледна листа, замахна с ръка и се удари с юмрук в слепоочието.

— Ти мене чистил… вий мене чистили… И аз вас чистил… Нн-а!…

И стаята се изпълни с грохот и дим.

Цхеладзе лежеше на пода. От пръснатия му череп течеше кървава каша.

Блед и сляп, костеливият член на комисията скочи на крака и впери уплашен поглед в тялото на Цхеладзе.

Сергей не помнеше как е излязъл от стаята. А когато се свести, видя до себе си Жидки, който тикаше в зъбите му чаша с вода и викаше:

— Пий, дявол те взел!… Не реви като жена!… Разбери: работите не се решават тук. И по-нагоре има хора. От партията да ме махнат, пак няма да им простя това безобразие…

Сергей седеше на стола и се давеше от ридания.