Мика Валтари
Синухе Египтянина (40) (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sinuhe egyptiläinen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 60 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
plamentd (2010)
Сканиране и корекция
essop (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Мика Валтари. Синухе Египтянина

Рецензент: Ееро Сувилехто

Консултант: Сергей Игнатов

Редактор: Юлич Димитрова

Художник: Владимир Калинов

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Красимир Градев

Коректори: Йорданка Киркова, Ана Тодорова

ДИ „Народна култура“, 1986

История

  1. — Добавяне

Осма книга
Тъмната пещера

1

Дни наред безбрежното море се вълнуваше около нас, но аз не се страхувах, защото с мен беше Минея. Вдъхвайки полъха на морето, тя се оживи и лунната светлина в очите й заблестя, когато — застанала край фигурата на носа — се навеждаше напред и жадно гълташе въздуха, сякаш със собствените си сили искаше да ускори хода на кораба. Над нас небето беше синьо, слънцето грееше и вятърът не беше бурен, а равномерно издуваше платната и ни тласкаше в правилната посока. Така поне твърдеше капитанът и аз нямах причина да се съмнявам в думите му. Понеже се приспособих към люшкането на кораба, не се разболях, макар на втория ден страхът пред неизвестността да сви сърцето ми, когато последните морски птици, кръжили дотогава с белите си крила около нас, изоставиха кораба и отлетяха. Вместо тях съпровождането на кораба поеха впряговете на бога на морето и делфини с лъскави гърбове заскачаха във водата. Минея ги приветствува на родния си език, защото й носеха поздрави от нейния бог.

Морето не беше пусто, срещу нас се зададе критски боен кораб, чиито бордове бяха обшити с медни щитове. Поздрави ни със знаменцата си, след като установи, че корабът ни не е разбойнически. Като видя, че може да ходи по палубата, Каптах също се вдигна от койката си и започна да се хвали пред моряците с пътешествията си по света. Щом се увери, че няма да се разболее, той им заразказва за пътуването си от Египет до Симира и за бурята, която разкъсала корабните платна. Единствено капитанът и той можели да ядат, докато другите лежали, стенейки, по палубата и изпразвали стомасите си по посока на вятъра. Разказа им също за ужасяващите морски чудовища, които вардели делтата на Нил и поглъщали цяла рибарска лодка, щом дръзнела да излезе по-далеч в открито море. Моряците не останаха по-назад и му разказаха за стълбовете, които крепели небосвода от другата страна на морето, както и за морските девици с опашки на риби, дето дебнели моряците, омайвали ги и се забавлявали с тях. За морските чудовища той чу такива истории, че косите му настръхнаха, дотърча пребледнял при мен и се хвана за наметката ми. Парчето свинско месо беше хвърлил в морето, защото не можеше да го яде.

С всеки изминал ден Минея ставаше по-жизнена, косата и се ветрееше волно и очите й бяха като лунна светлина по морето. Красотата и пъргавината й бяха наслада за окото и сърцето ми се топеше в гърдите, като я гледах и си мислех колко скоро щях да я загубя. Бях свикнал с нея и завръщането ми в Симира и в Египет без Минея ми изглеждаше безсмислено. Животът ми загорчаваше при мисълта, че щеше да дойде време, когато нямаше да я виждам повече, нямаше да пъхва ръка в моята и да се сгушва до мен. Капитанът и моряците я уважаваха много, откакто разбраха, че танцува пред бикове и е изтеглила жребий, който й дава право при пълнолуние да влезе в пещерата на бога, ала корабокрушение й е попречило да го стори. Когато се опитах да ги разпитам за техния бог, те не ми отговориха нищо. Казваха, че не знаят, а някои ми отговориха, че не разбирали езика ми. Разбрах само, че критският бог бил владетел на морето и че от островите изпращали младежи и девойки да танцуват пред неговите бикове.

Така дойде денят, в който Крит като син облак изплува от морето пред нас. Моряците нададоха радостни викове, а капитанът пренесе жертва на бога на морето загдето ни бе дал попътен вятър и хубаво време. Критските планини и високи брегове с маслинени дървета се издигаха пред погледа ми и аз ги оглеждах като чужда земя, за която не знаех нищо, макар че в нея трябваше да погреба сърцето си. Но за Минея това бе нейната родина и тя плачеше от радост, съзирайки отново суровите планини и нежната зеленина на земята в скута на морето. Платната бяха свалени, гребците спуснаха веслата си във водата и доближиха кораба до пристана, минавайки покрай закотвени търговски и военни кораби. В пристанището на Крит имаше към хиляда кораба от разни страни и при вида им Каптах заяви, че никога не би повярвал, ако му кажели, че на света съществуват толкова много кораби. Градът почваше от самото пристанище и нямаше ни кули, ни стени, ни укрепления. Толкова неоспоримо беше морското господство на Крит и толкова могъщ бе неговият бог.