Мика Валтари
Синухе Египтянина (62) (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

5

Официалната цел на пътуването ми до Тива беше да посетя Дома на живота. Години наред не бях ходил там, въпреки че длъжността царски трепанатор ме задължаваше да го правя. Опасявах се също, че сръчността ми беше намаляла, тъй като през целия ми престой в Ахетатон не се наложи да отворя нито един череп. Ето защо отидох в Дома на живота, изнесох няколко беседи и се позанимах с учениците, избрали за своя специална област човешкия череп. Оказа се обаче, че това не бе някогашният Дом на живота. Значението му доста беше намаляло, защото дори бедните вече нямаха желание да ходят там, най-добрите лекари бяха напуснали и упражняваха професията си в града. Бях предполагал, че науката е станала независима и е напреднала, след като учениците вече не трябваше да бъдат ръкополагани за жреци от първа степен, преди да постъпят в Дома на живота, нито пък някой им пречеше да задават въпроса „защо?“. Но разочарованието ми беше голямо, понеже учениците бяха млади и ограничени, нямаха никакво желание да питат „защо?“, а върховната им цел бе да получат от преподавателите готови знания и името им да бъде вписано в книгата на живота, за да могат да се заловят с професията си и да превръщат наученото в сребро и злато.

Пациентите бяха толкова малобройни, че трябваше да изминат няколко седмици, докато ми се удаде да отворя трите черепа, с които си бях наумил да проверя собствената си сръчност. С тези три трепанации постигнах голям успех, преподаватели и ученици ме ласкаеха и хвалеха сигурността и умението на ръцете ми. Независимо от това след операциите изпитвах чувство на потиснатост, че ръцете ми вече не бяха така сигурни и ловки, както през най-добрите ми дни. Очите ми също се замъгляваха, та не можех с предишната лекота и увереност да виждам и разбирам човешките оплаквания, ами трябваше да задавам множество въпроси и да извършвам дълги прегледи, за да съм сигурен в работата си. Затуй и вкъщи всеки ден приемах болни и ги лекувах, без да им искам подаръци, само и само да възстановя сръчността си.

И тъй, в Дома на живота отворих три черепа, и то единия от милосърдие, защото пациентът беше неизлечимо болен и страдаше от неописуеми болки. Но другите два случая бяха интересни и изискваха да приложа цялото си умение. В единия от тях пациентът беше мъж, който няколко години преди туй паднал с главата надолу от покрива на една къща, където блудствувал с чужда жена. Паднал, бягайки от съпруга й, но се съвзел без особени наранявания. Не след дълго обаче заболял от святата болест, имал многобройни пристъпи и продължавал да ги има, щом пийнел вино. Не му се привиждали видения, а само викал с грозен глас, ритал, прехапвал си езика и се подмокрял. Той така се страхуваше от болестните пристъпи, че сам ме помоли да го оперирам. Съгласих се да отворя черепа му и по настояване на лекарите от Дома на живота взех за помощник един кръвоспирател, макар че не бях свикнал да използувам такива помощници, а разчитах по-скоро на собственото си умение. Този кръвоспирател беше още по-тъпоумен и по-сънлив от оня, за когото вече разказах как умря в златния палат. По време на цялата операция трябваше да го бутат и ръчкат, за да не заспива и да не забравя задължението си. Независимо от това кръвта сегиз-тогиз бликваше от разреза. Отворих цялото теме на мъжа и видях, че на много места мозъкът му бе почернял от стари съсиреци кръв. Отстраняването им трая дълго, ала пълното почистване на мозъчната повърхност беше невъзможно, без да му навредя. Повече пристъпи на святата болест не получи, защото — както обикновено — на третия ден след операцията той се помина. При все това операцията се смяташе за извънредно сполучлива, умението ми получи големи похвали и учениците си записаха всичко, което правех и им показвах.

Сам по себе си вторият случай бе прост — пострадалият беше юноша, когото стражите бяха намерили на улицата в безсъзнание и почти издъхващ, обран и с разбит череп. Случих се в Дома на живота, когато го докараха. Не представляваше риск да го оперирам, понеже всички бяха убедени, че е на умиране, и никой лекар не желаеше да се занимава с него. Затуй възможно по-бързо отворих строшената му глава, отстраних костните отломъци от мозъка и с почистена сребърна плочка покрих отвора на черепа му. Оправи се и две недели по-късно, когато напуснах Тива, беше още жив, само че трудно движеше ръцете си и по дланите и ходилата си не усещаше гъдел при докосване с перо. Надявах се обаче с течение на времето да се възстанови напълно. И все пак тази трепанация не направи такова впечатление, както операцията на страдащия от святата болест — всички смятаха успеха ми за естествен и безспорен, като хвалеха само ловкостта на ръцете ми. Но забележителното в случая беше, че с оглед на раната и от много припряност не можах да обръсна главата му преди трепанацията. Затуй, след като заших кожата върху сребърната плочка, косата си растеше както преди и никой не можеше да види под нея следите от операцията.

Макар в Дома на живота да ме уважаваха заради достойнствата ми, старите лекари ме отбягваха и не смееха да ми се доверят, понеже идвах от Ахетатон, а тях страхът продължаваше да ги държи във властта на лъжовния бог. Не им говорех за Атон и беседвахме само по въпроси, засягащи лекарската професия. Ден след ден те проучваха възгледите ми и ме душеха, както псето с душене търси нещо, докато поведението им започна да ме удивлява. Най-сетне след третата трепанация при мен дойде един извънредно начетен и изкусен хирург и ми рече:

— Цареви Синухе, сигурно си забелязал, че Домът на живота запустява и нашето умение не се търси както преди, въпреки че броят на болните в Тива не е намалял и дори се увеличава. В много страни си пребивавал, Синухе, видял си разни видове лечения, но предполагам, че никога не си виждал лечения като тия, които сега скришом се извършват в Тива, защото за тях не са нужни ни нож и огън, ни лекове и превръзки. Възложено ми е да те уведомя за тези лечения и да те запитам дали желаеш да станеш техен свидетел. Трябва обаче да обещаеш, че не ще кажеш никому ни дума за видяното. Ще трябва също да ти се завържат очите, когато те водят на местолечението, за да не узнаеш къде се намира.

Предложението му не ми хареса, понеже се опасявах да не ме въвлече в пререкания с фараона. Все пак любопитството ми надделя и аз отвърнах:

— Дочух наистина, че понастоящем в Тива ставали удивителни неща. Мъжете разказват приказки, а на жените се явявали видения, но за лечения нищо не съм чувал. Впрочем като лекар много се съмнявам в изцерявания, постигнати без нож и огън, без лекове и превръзки. Затуй не искам да участвувам в шарлатанства, та името ми да не се използува при лъжесвидетелство за нещо, което не е станало, нито пък ще стане.

Той разгорещено ми възрази, казвайки:

— Мислехме, че си непредубеден, цареви Синухе, след като си пребродил много земи и си натрупал познания, които в Египет не са известни. Нали и кръвотечението спира без помощта на клещи и нажежено желязо. Защо тогава да не може да се лекува без нож и огън? Обещаваме името ти да не бъде замесвано в тази работа, но по известни причини искаме тъкмо ти да видиш всичко, за да знаеш, че в тези лечения няма измама. Ти, Синухе, си самотник и безпристрастен свидетел, поради което държим именно на теб.

Думите му ме слисаха и подсилиха любопитството ми. Освен туй ми се искаше да обогатя познанията си като лекар. Ето защо приех предложението му и след смрачаване хирургът ме взе от къщи с паланкин, като завърза с кърпа очите ми, за да не виждам в каква посока ме носеха. Когато паланкинът спря, той ме поведе за ръка и ме прекара през множество коридори, качвахме се и слизахме по стълби, докато ми додея и заявих, че се отказвам от тази дивотия. Той ме успокои, свали превръзката от очите ми и ме въведе в салон с каменни стени, където светеха многобройни лампи, а на пода върху носилки лежаха трима болни. До мен се приближи жрец с обръсната глава и лъщящо от светено масло лице, назова ме по име и ме подкани внимателно да прегледам болните, за да се уверя, че няма никаква измама. Гласът му беше силен, но мек, и имаше умни очи. Последвах подканата му и прегледах болните, подпомаган от хирурга от Дома на живота.

Установих, че тримата действително боледуваха и нямаха сили сами да се вдигнат от носилките. Най-отпред лежеше млада жена с измършавели, сухи и напълно безжизнени крайници, така че само тъмните и очи уплашено се движеха върху излинялото лице. Вторият болен беше момък с обезобразено от ужасна екзема тяло, покрито изцяло с кървави струпеи. Третият беше старец с парализирани крака, поради което не можеше да ходи. Не се преструваше, защото го убодох с игла и той не усети болка. Затуй казах на жреца:

— Прегледах тримата болни с цялото си умение. Ако бях техен лекар, не бих могъл да сторя нищо друго, освен да ги изпратя в Дома на живота. Дори там жената и старецът едва ли ще бъдат излекувани, но страданията на момъка могат да се облекчат с ежедневни серни бани.

Жрецът се усмихна, покани ни да седнем с хирурга в дъното на салона и да чакаме търпеливо. След туй извика роби, които пренесоха болните с носилките им до олтара и запалиха в кадилниците благовония. Откъм коридора се дочу пение и група жреци влязоха в салона, пеейки свещените химни на Амон. Те се подредиха около болните, подеха молитви, заскачаха и завикаха. Скачаха и викаха, докато лицата им плувнаха в пот, размахваха звънчета и с остри камъни разраняваха гърдите си до кръв. Подобни обреди бях виждал в Сирия и като лекар, равнодушно наблюдавах екстаза им. Те завикаха още по-силно, заудряха с юмруци по каменната стена, тя се разтвори и при светлината на лампите пред тях страхотен и могъщ се извиси свещеният образ на Амон. В същия миг жреците онемяха и след шумния вой безмълвието беше ужасяващо. От тъмния свод ликът на Амон сияеше с небесна светлина. Най-високият от жреците застана пред болните, назова ги по име и извика:

— Станете и ходете, великият Амон ви даде благословията си, понеже вярвате в него!

Тогава със собствените си очи видях как и тримата болни недоверчиво се надигнаха от носилките си, вперили поглед в образа на Амон. С разтреперани нозе коленичеха, изправиха се и неуверено пристъпиха крачка-две, след което заплакаха и подеха молитви, прославяйки името на Амон. Каменната стена се затвори, жреците излязоха, а робите изнесоха благовонията и запалиха няколко ярки лампи, за да прегледаме с хирурга болните. Оказа се, че младата жена можеше да движи крайниците си и подкрепяна от нас, направи няколко крачки. Старецът ходеше без чужда помощ, а от екземата на момъка нямаше следа и кожата му бе гладка и чиста. Всичко това беше станало в течение на няколко водни мерки време и никога нямаше да повярвам, че е възможно, ако не го бях видял със собствените си очи.

Жрецът, който ни беше посрещнал, дойде при нас, усмихна се победоносно и запита:

— Е, какво ще кажеш, цареви Синухе? Погледнах го смело в очите и отговорих:

— Ясно ми е, че над жената и стареца е тегнела магия, прекършила волята им, а магията се надвива с магия, ако волята на чародея се наложи над тяхната омагьосана воля. Но екземата си е екзема и не се цери с магия, а с постоянни грижи и с лечебни бани месеци наред. Затуй признавам, че такова нещо никога не бях виждал.

Той ме погледна с пламнали очи и запита:

— Съгласен ли си, Синухе, че Амон все още е цар на всички богове?

— Съветвам те да не произнасяш гласно името на лъжовния бог, след като фараонът го е забранил и аз съм негов служител.

Забелязах, че думите ми го разгневиха, ала той беше върховен жрец с воля, по-силна от сърцето му. Затуй се овладя и каза с усмивка:

— Името ми е Хрихор и можеш да ме предадеш, но аз не се боя от стражите на лъжефараона, не се боя също от камшиците и рудниците му, ами изцерявам всеки, дошъл при мен с вяра в Амон. Нека все пак да не се караме за тия неща, а да поговорим като образовани люде. Позволи ми да те поканя в килията си и да те почерпя с вино, защото сигурно се умори да седиш толкова водни мерки време върху твърдата седалка.

Той ме поведе по каменните коридори към килията си. Тежкият въздух наоколо ми подсказваше, че бяхме под земята, и се досетих, че се намирахме в пещерите на Амон, за които се разказваха множество легенди, ала едва ли някой непосветен ги беше виждал. Хрихор освободи лекаря от Дома на живота и двамата влязохме в килията му. Обиталището му разполагаше с всички удобства, които доставят радост на човешкото сърце. Над леглото му имаше балдахин, кутиите и раклите бяха от слонова кост и абанос, килимите бяха меки и килията ухаеше на скъпоценна помада. Той любезно ми поля ароматна вода да си измия ръцете, покани ме да седна и ми поднесе медени сладкиши, плодове и отлежало тежко вино от лозята на Амон, подправено със смирна. Пихме и той ми каза:

— Познаваме те, Синухе. Следяхме те на всяка крачка и знаем, че много обичаш лъжефараона и че неговият неверен бог не ти е толкова чужд, колкото бихме желали. Уверяваме те обаче, че неговият бог не е нещо повече от Амон, защото гоненията и ненавистта на фараона пречистиха Амон и го направиха още по-силен. Все пак няма да те занимавам с божествени неща, а се обръщам към теб като към човек, лекувал бедните безвъзмездно, и като египтянин, който обича Черната земя повече от Червените земи. Затуй и казвам: фараон Ехнатон е проклятие за бедния народ и гибел за цял Египет и трябва да бъде свален, преди докараното от него зло да се е разраснало дотолкова, че и с кръв да не може да се поправи.

Отпих от виното му и рекох:

— На мен боговете са ми безразлични, омръзнало ми е от тях. Ала богът на фараон Ехнатон се различава от всички богове, които някога е имало, защото не е кумир, пред него всички хора са равни и всеки човек, бил той сиромах, роб или чуждоземен, е еднакво ценен. Ето защо вярвам, че световната година преваля и настъпва нова световна година. Затуй могат да се случват небивалици и да стават неща, които противоречат на човешкия разум. Досега никога не се е удавала подобна възможност да се промени всичко предишно и хората да се накарат да заживеят като братя.

Хрихор усмихнато вдигна ръка и възрази:

— Виждам, Синухе, че сънуваш с отворени очи, а те смятах за разумен човек. Моите цели са по-скромни. Желанието ми е всичко да си остане постарому, сиромахът да е доволен и законите да се спазват. Искам всеки необезпокоявано да упражнява занаята си и да вярва в това, в което сам е решил да вярва. Искам да се запази всичко, което движи живота, различието между роба и стопанина му, между слугата и господаря му. Искам властта и честта на Египет да се запазят неопетнени, да се раждат деца в земята, където всеки си знае мястото и всекиму предварително е отредена задача до края на живота, без тщеславен смут да разяжда човешкото сърце. Такива са желанията ми и затуй фараон Ехнатон трябва да бъде свален.

Той умолително докосна ръката ми, наведе се към мен и продължи:

— Ти, Синухе, си кротък и добродушен човек и не желаеш никому зло. Живеем обаче във време, когато всеки е длъжен да направи своя избор — и този избор никому няма да се размине. Който не е с нас, той е против нас и ще си получи заслуженото, защото не си чак толкоз наивен, та да вярваш, че властта му ще се задържи за дълго. Все ми е едно дали служиш на някой бог, или не, защото Амон и без твоята вяра ще се справи. Но ти, Синухе, си в състояние да избавиш Египет от надвисналото над него проклятие. В състояние си да избавиш Черната земя от глада, нищетата и тревогите. В състояние си да възстановиш предишното могъщество на Египет…

Думите му развълнуваха сърцето ми. Отпих от виното и устата и ноздрите ми се изпълниха с приятния аромат на смирната. Опитах се да се усмихна и казах:

— Сигурно те е ухапало бясно куче или скорпион, тъй като възможностите ми съвсем не са големи и дори не е по силите ми да лекувам болни толкова изкусно, както ти.

— Ще ти покажа нещо — рече той и стана.

Взе лампата и ме поведе по коридора, отвори една врата с много ключалки и освети с лампата килия, натъпкана с искрящи камари злато, сребро, скъпоценни камъни и с високи колкото човешки ръст златни съдове.

— Не се плаши — вметна той. — Нямам намерение да те изкушавам със злато. Толкоз глупав не съм, въпреки че не е излишно да видиш, че Амон все още е по-богат от фараона. Не, със злато няма да те изкушавам, а искам само да ти покажа нещо.

Отвори втора тежка медна врата и провря лампата в една стаичка. На каменен одър лежеше восъчна фигура с двойна корона на главата, а гърдите и слепоочията на фигурата бяха прободени с остри костени пръчици. Неволно вдигнах ръце и изредих числата, които предпазват от магия, както ги бях научил, преди да ме ръкоположат за жрец от първа степен. Хрихор ме погледна с усмивка, без лампата в ръката му да трепне, и запита:

— Сега вече вярваш ли, че дните на фараон Ехнатон почти са преброени? В името на Амон го проклехме с тази фигура, като в главата и сърцето му забихме свещените пръчици на Амон. При все това магията действува бавно и още много злини ще се случат, защото неговият бог явно съумява да го предпазва донякъде от нашето заклинание. Затуй ми се иска да поговорим още малко, след като видя това тук.

Той грижливо заключи всички врати и ме поведе обратно в килията си. Отново ми наля вино, но то потече по брадичката ми и зъбите ми затракаха по ръба на чашата, защото с очите си бях видял магията, която беше по-силна от всяка друга магия и която досега никому не се бе удавало да развали. Проклеването с такава восъчна фигура е толкова гибелно, че в храма си жреците на Амон не се осмеляваха да го споменават гласно, но за него можеше да се прочете в старинни писания. Мнозина смятаха, че такава магия вече не може да се направи, понеже от изграждането на пирамидите бяха изминали две хиляди години и светът вече не беше така млад и изпълнен с магьосничество, както по онова време. Хрихор каза:

— Виждаш, че властта на Амон се простира до Ахетатон, ала не ме питай как сме се сдобили с коси и отрязъци от ноктите на фараона, за да ги залепим към восъчната фигура. Ще ти кажа само, че не сме ги купили срещу злато, ами ги получихме заради вярата в Амон. Той ме гледаше изпитателно и продължи, мерейки думите си:

— От ден на ден силата на Амон все повече расте, както сам се убеди, докато изцерявах болните в името на Амон. От ден на ден неговото проклятие над Египет става все по-страшно. Колкото по-дълго живее фараонът, толкова повече народът ще трябва да страда заради него, а магията действува бавно. Обаче фараонът страда от главоболие, което изтощава силите му. Какво ще кажеш, Синухе, ако ти дам лек, който така ще изцери главоболието на фараона, че той никога вече не ще може да изпитва болка?

— На човека е присъщо да усеща болка — възразих аз. — Само мъртвецът не може вече да изпитва болка.

Той ме погледна с пламнали очи, волята му ме прикова към мястото ми и не можех ръка да помръдна, когато рече:

— Сигурно си прав, но този лек не оставя следи. Никой не ще може да те обвини и дори балсаматорите няма да открият нищо странно във вътрешностите му. Впрочем не ти е нужно да знаеш нищо за това — само ще дадеш на фараона лек, който ще изцери главоболието му. Щом го погълне, той ще заспи и никога повече не ще изпитва болка или скръб. — Вдигна възпиращо ръка и додаде: — Няма да те подкупвам със злато, но ако го сториш, името ти ще се слави вечно, тялото ти няма да изгние и ще живееш вовеки. Невидими ръце ще те закрилят до сетния ти ден и няма да има човешко желание, което за теб да е неизпълнимо. Обещавам ти всичко това, защото е във властта ми да го обещая.

Той вдигна двете си ръце и впи в мен искрящите си очи, без да мога да отместя поглед. Волята му ме скова и не можех ни да шавна, ни да вдигна ръце, ни да стана. Рече ми:

— Ако ти кажа „стани“, ще станеш. Ако ти кажа „вдигни ръката си“, ще я вдигнеш. Обаче не мога да ти заповядам да се кланяш на Амон, щом сам не го желаеш, както не мога да ти наложа да извършиш деяния, които са против волята на сърцето ти. Тук спира властта ми над теб. Затуй те заклевам, Синухе, в името на Египет, вземи лека, който ще ти дам, и излекувай веднъж завинаги главоболието на фараона!

Той отпусна ръце, така че отново можех да се размърдам и да поднеса чашата до устните си, без вече да треперя. Ароматът на смирната нахлу в устата и ноздрите ми и аз му казах:

— Хрихор, не ти обещавам нищо, но за всеки случай ми дай лека. Дай ми този милосърден лек, който явно е по-добър от маковия сок. Може пък да настане час, когато фараонът сам ще пожелае да заспи непробудно.

Той ми подаде пъстро стъкълце и рече:

— Бъдещето на Египет е в ръцете ти, Синухе. Знаеш, че не е редно да се вдига ръка срещу фараона, но народната неволя и възбуда са големи и в даден миг някой може да се досети, че и фараонът е смъртен, че и неговата кръв потича, щом кожата му се прободе с копие или нож. Дотам не бива да се стига, за да не се разклати властта на фараоните. Затуй сега съдбата ма Египет лежи в твоите ръце, Синухе.

Пъхнах лека в пояса си и язвително казах:

— Възможно е в деня на моето раждане съдбата на Египет да е лежала в мургави пръсти, които са сплитали тръстики. Да, има неща, които и на теб, Хрихор, са неизвестни, колкото и да си въобразяваш, че знаеш всичко. Всеки случай лекът е у мен, ала не забравяй, че не съм ти обещал нищо сигурно.

Той се усмихна, вдигна ръка за сбогом и по навик спомена, че наградата ми щяла да бъде голяма. Сетне през коридорите ме поведе навън, без да крие нещо, защото очите му проникваха в човешките сърца и знаеше, че няма да го издам. Затуй мога да добавя, че пещерите на Амон се намират под големия храм, ала как се влиза в тях — това не искам да разказвам, тъй като тайната не е моя.